№ 1090
гр. Благоевград, 18.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Пандев
СъдебниДаниела Мавревска
заседатели:Венера Марковска
при участието на секретаря Е. Костова
и прокурора Г. В. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Пандев Наказателно дело от
общ характер № 20211200200304 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор
М..
Подсъдимият К. К. се явява лично и с адв. А. А., редовно упълномощена от
по-рано.
Не се явява подс. Д. К., редовно призован.
Явява се адв. А. М., защитник на подс. Д. К., редовно упълномощен от по-
рано.
За гражданския ищец Министерство на финансите, редовно призовани, се
явява юриск. Е. М..
Явява се резервният защитник адв. Д. Н..
Постъпило е обаждане от подс.Д. К. с молба да бъде изчакан, тъй като пътува.
В 9.45 часа в залата се явява подс.Д. К..
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. К. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Д. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА:
Делото е отложено във връзка с подготовка на пледоарии.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме нови искания на този етап.
ЮРИСК. М.: Нямаме искания.
АДВ. М.: Нямаме искания.
АДВ. А.: Нямаме искания.
ПОДС. К. К.: Нямам искания.
ПОДС. Д. К.: Нямам искания.
С оглед на горното и като намира, че на настоящия етап не следва да се
2
извършват други процесуално-следствени действия освен приемането на
приложените към ДП писмени доказателства, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателства по делото приложените такива към
ДП, а именно:
Том І-ви: протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л.78-
82/; писмо изх.№ 1983/02.02.2018 г. на ТД на НАП – С., офис Благоевград
/л.56/; копие на Отчет за приходите и разходите за 2012 г. на Л.* ЕООД /л.117-
120/; копие на Учредителен акт на Л.* ЕООД /л.120-121/; разпечатки от
търговския регистър /л.123-127/.
Том ІІ-ри: уведомление изх.№ 11-00-700/23.06.2017 г. от ТД на НАП гр.С.
/л.1-5/; заверени копия от: Ревизионен акт № Р-22000114000325-091-
001/06.04.2015 г. на НД на НАП – С. /л.7-225/.
Том ІІІ-ти: заверени копия на документи, получени от ТД на НАП гр.С.
/фактури, писма, искания за извършване на насрещни проверки, протоколи за
извършени насрещни проверки, удостоверения, искания, съобщения,
договори, заповеди и др./ - л.1-187.
Том ІV-ти: писмо изх.№ 4331/28.02.2020 г. на ТД на НАП – С., офис
Благоевград, ведно с приложения /л.5-125/.
Том V-ти: предавателно – приемателни протоколи от 29.05.2020 г. – 2 бр.
/л.12-13/; писмо изх.№ 11-02-202/12.03.2020 г. на Агенция по вписванията,
ведно с удостоверения за актуално състояние на търговски дружества /л.81-
100/; писмо изх.№ 4942/09.03.2020 г. на ТД на НАП С., офис Благоевград
/л.108-109/; писмо изх.№ 4939/09.03.2020 г. на ТД на НАП С., офис
Благоевград /л.111-113/; писмо изх.№ 4941/09.03.2020 г. на ТД на НАП С.,
офис Благоевград /л.115-116/; писмо изх.№ 4940/09.03.2020 г. на ТД на НАП
С., офис Благоевград /л.118-120/; писмо изх. № 4943/10.03.2020 г. на ТД на
НАП С., офис Благоевград /л.123/; удостоверение за актуално състояние на
търговски дружества /л.141-147/; писмо изх.№ 90/23.04.2020 г. на Агенция по
вписванията, ведно с удостоверение за актуално състояние /л.148-153/; писмо
изх.№ 11-02-412/05.05.2020 г. на Агенция по вписванията, ведно с приложения
– справки по данни за физически и/или юридически лица /л.155-206/; писмо
изх.№ 8299/08.05.2020 г. на ТД на НАП С., офис Благоевград /л.208/; данни от
Търговския регистър /л.215-248/.
Том VІ-ти: документи от ТД на НАП С. за търговско дружество Р. ЕООД /л.1-
104/.
Том VІІ-ми: документи от ТД на НАП С. за търговските дружества Р. ЕООД и
А. ЕООД /л.1-316/.
Том VІІІ-ми: документи от ТД на НАП С. за търговските дружества Р. ЕООД
3
и А. ЕООД /л.1-175/.
Том ІХ-ти: декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на обв. Кр. К. /л.25-26/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на обв. Дим. К. /л.40-41/; справка за съдимост
на обв. Д. К. /л.88/; писмо изх.№ БНБ-94196/19.10.2020 г. на Българска
народна банка /л.100-101/; отчет за приходите и разходите за 2012 г. на Р.
ЕООД /л.102-105/; отчет за приходите и разходите за 2012 г. на А. ЕООД
/л.106-109/.
Том Х-ти: документи от ТД на НАП гр.С. за търговско дружество Л.* ЕООД
/л.1-276/.
Том ХІ-ти: документи от ТД на НАП гр.С. за търговско дружество Р. ЕООД
/л.1-116/.
Том ХІІ-ти: документи от ТД на НАП гр.С. за търговско дружество Р. ЕООД
/л.1-67/.
Том ХІІІ-ти: документи от ТД на НАП гр.С. за търговско дружество Р. ЕООД
/л.1-138/.
Съдът ЗАПИТВА подсъдимите дали ще дадат обяснения.
ПОДС. К. К.: Няма да давам обяснения.
ПОДС. Д. К.: Няма да давам обяснения.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател и съдебни заседатели, въз
основа на събраните по делото доказателства в настоящия съдебен процес
намирам, че така предявените обвинения спрямо Д. и К. К.и се доказаха по
несъмнен начин, а именно това, че са избегнали установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери в инкриминирания период и
поддържам обвинението. По отношение на фактите, които бяха установени в
хода на настоящото производство, ще маркирам главното, което е установено,
а именно, че двамата обвиняеми в инкриминирания период са били
4
управители на дружеството „К.и.с.“ ООД и като такива са осъществявали
търговска дейност, ръководили са дейността на дружеството, като същото се е
занимавало с продажба на плодове и зеленчуци. Същевременно двамата по
отношение на водене на счетоводството и отношенията с НАП са съставяли
съответните счетоводни документи, които са ги предоставяли на счетоводното
дружество, управлявано от свид. К., където са били обработвани и са
представяни необходимите декларации по ЗДДС в ТД на НАП Благоевград.
Намирам, че безспорно е установено, че в този период, а именно 2012-2013
година двамата подсъдими са представили в счетоводството на ползваната от
тях счетоводна къща фактури, които са били издавани от няколко дружества, а
имено Р., Р., Л., А., които са били документи с невярно съдържание, т.е.
посочените в тях сделки за закупуване на плодове и зеленчуци в големи
количества, реално не са били осъществени, за да се стигне до този извод,
който следва от събраните по делото доказателства, а именно следното: На
първо място, касае се за дружества, които имат сходен профил – всички
дружества са от гр.С., имат управители, които нямат нищо общо с търговската
дейност на дружествата, единствено се водят само по търговските регистри
като такива, лица, които не са подписвали тези фактури, които са представени
по делото, както и че дружествата, видно от приложените ревизионни актове и
от събраната документация във връзка с тях именно техните счетоводни
регистри, нямат реална търговска дейност, нямат съответната обезпеченост
както по отношение на складова база, на работници и по отношение на
транспортни средства, за да осъществяват такава дейност, свързана с
поддържане на големи количества плодове и зеленчуци, съответно с тяхната
продажба. Не на последно място е важно и обстоятелството, че видно от
ревизионните актове на тези дружества, които са доказателства съгласно
чл.127 НПК, това са свързани помежду си дружества, които са фактурирали
помежду си в различни комбинации, т.е. всяко от дружествата са фактурирали
на другите отново такива нереални сделки. Ето защо тези факти ни дават
основание да се стигне до извод, че фактурите, които са представени от
двамата подсъдими в счетоводството на счетоводната къща, касаят нереални
сделки. Друго основание в тази насока е фактът, че се касае за големи
количества, които са купувани в кратко време и които видно от
доказателствата по делото, а именно счетоводната документация на „К.и.с.“,
което се потвърждава от изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се касае за плодове и зеленчуци, които са прехвърляни от година
на година, като най-старите плодове и зеленчуци са от 2011 година, т.е., както
вещото лице беше изчислило, се касае за плодове и зеленчуци, които от 2014
година вече би трябвало да се намират в дружеството и които са с давност
повече от 1000 дни, т.е. това е още едно доказателство, че се касае за сделки,
които са нереални, недействителни и които не би следвало да породят правото
на данъчен кредит съгласно ЗДДС, което право възниква единствено при
наличие единствено на наличието на реално осъществени сделки, доставки,
както посочва ЗДДС. Целта, която е преследвана с тези фактури, намирам, че
5
от доказателствата по делото безспорно се потвърждава избягване
установяване и плащането на данъчни задължения на дружеството, като
двамата са се възползвали от възможностите, които дава ЗДДС, а именно тази,
посочена в чл.69 от закона, за приспадане на данъчно задължение, когато
дружеството е извършило плащане, но преди да е осъществило от своя страна
последваща сделка, т.е. за дружеството при една реална сделка възниква
задължение да плати ДДС-то на купувача. От своя страна купувачът следва да
го начисли и да го отрази в съответните декларации и впоследствие да се
извърши приспадане или заплащане на този данък. От своя страна „К.и.с.“
като купувачи по тези сделки за плодове и зеленчуци са имали право да се
възползват от тази възможност по чл.69, а именно като приспаднат
предварително дължимия от тях ДДС преди да се извършили те от своя страна
последващата сделка, последващи облагаеми доставки, по които те да бъдат
продавач и съответно те да начислят по техните фактури, които издават или
респективно касови бонове, ДДС. Поради тази причина същите са включвали
тези сделки в дневниците за покупки, каквото изискване са имали съгласно
чл.124, ал.1 ЗДДС и те са давали съответно отражение, съответен финансов
резултат в справките-декларации по отношение на дължимия ДДС и по
отношение на съответно възможността им да приспаднат данъчен кредит,
какъвто е бил в настоящия случай. От своя страна, както правилно беше
отбелязано и в съответно в счетоводната експертиза, лицата не са съставяли
фактури за продажби, респективно касови бонове, защото по този начин е
следвало същите да внесат съответния ДДС и ето защо тези големи
количества, които виждаме по счетоводните документи, тези големи
наличности от 2011 до 2014 година, се дължат точно на този факт, на този
механизъм, който се прилага – от една страна да се ползва правото на данъчен
кредит, от друга да не се съставят документи, въз основа на които да се
начислява ДДС на последващ купувач и те да заплащат ДДС. Всичко това е
правено с цел избягване установяване и плащане на данъчни задължения, като
видно от доказателствата по делото, че в този период 2012-2013 година
дружеството е плащало съвсем малки суми ДДС, възползвайки се от това
обстоятелство и тази възможност, която им дава чл.69 ЗДДС за предварително
начисляване на данъчния кредит, които са в рамките на 50, 60, последно е до
около 160 лева ДДС за съответния месец.
По тези съображения намирам, че целият механизъм, който беше описан до
тук, всички тези сделки, които са били недействителни, са били насочени
именно към укрИ.е на данъчни задължения, така че да не бъдат установени,
съответно заплатени същите, като това, което ще обобщя е ставало чрез
съответно съставяне на неистински документи, а именно дневниците за
покупки, в които са отразени тези нереални сделки с фирмите фантоми, а от
друга страна със съставянето на тези справки-декларации по ЗДДС, в които е
посочена тази неистинска информация, неистински финансови резултати за
дейността за съответния месец, който предполага приспадане на данъчните
задължения.
6
От така събраните доказателства намирам, че от обективна и субективна
страна двамата подсъдими са осъществили състава на престъплението по
чл.255, ал.3 вр. ал.1 НК, като деянието е извършено при условията на пряк
умисъл – същите са знаели, че такива сделки не са били действителни,
представили са тези фактури, видно от свидетелските показания на
счетоводителите на фирмата, които са били непридружени от касови бонове,
което е още едно доказателство, че сделките са недействителни и по този
начин са предпоставили да бъдат същите, отразени в справките-декларации и
съответно в дневниците за покупки и това да доведе до неправомерно
приспадане на данъчния кредит, т.е. потвърдили са неистина в тези
декларации, което е довело от своя страна до избягване установяването и
плащането на данъчните задължения. Т.е. деянието е осъществено, както от
обективна, така и от субективна страна.
По тези съображения моля да признаете двамата подсъдими за виновни по
така повдигнатите им обвинения и да наложите съответните наказания.
Деянията двамата подсъдими са извършили при условията на посредствено
извършителство, тъй като същите са използвали счетоводна фирма, на която
са представили съответните документи, като справките-декларации, видно от
доказателствата по делото, са подписвани с електронния подпис на управителя
на счетоводната къща свид.К., която от събраните по делото доказателства се
установява, че не е имала отношение към търговската дейност, не е знаела за
тяхната дейност, единствено дейността й е била свързана, на нея и
работещите при нея счетоводители, по обработката на представените
документи. Поради това и обвинението е структурирано при условията на
посредственото извършителство на свид.К., за която от доказателствата се
установява, че не е имала психическо отношение към това деяние, което да
предположи наличието на умисъл и съучастие към извършването на същото.
Деянието е извършено също така при условията на продължавано
престъпление, тъй като е извършено многократно, през кратки периоди от
време, при еднородност на вината и при една и съща фактическа обстановка, а
именно в периода 14.03.2012г. до 12.04.2013г.
По тези съображения моля да признаете двамата подсъдими за виновни в така
извършеното престъпление и да им наложите съответните наказания, като
предвид изминалото време, а именно от извършването на деянието до
настоящия момент, следва да се наложи наказанието при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Тук трябва да се посочи и чистото
съдебно минало, а по отношение на К. К. и здравословното състояние, за което
бяха представени съответни доказателства в настоящото производство. Ето
защо намирам, че наказанието следва да бъде наложено при наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно по реда на чл.55, ал.1 НК,
като по отношение на Д. К. бъде определено наказание „лишаване от свобода“
в размер на 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване да се отложи за срок от 3
години по реда на чл.66 от НК, а по отношение на К. К. „лишаване от свобода“
за срок от 1 година и 3 месеца, което да бъде отложено по реда на чл.66 НК за
7
срок от 3 години, тъй като намирам, че за поправянето на двамата не е
необходимо същите да бъдат ограничавани от обществото и ефективно да
изтърпят наказанието.
Също така намирам, че с оглед хипотезата на чл.55, ал.3 НК и предвид
изложените до тук съображения при определяне на наказанието не следва да
се наложат кумулативно дадените по-леки с тях наказания „конфискация“.
По тези съображения моля да постановите вашата присъда.
ЮРИСК. М.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни заседатели,
престъпното деяние, предмет на обвинението в настоящото производство, е
такова, от което пряко и непосредствено са причинени вреди и се явява правно
основание за предявения и допуснат граждански иск за разглеждане в
настоящото производство като едно процесуално средство за ангажиране
отговорността на подсъдимите. Поддържам, че събраният обемен
доказателствен материал за повдигнатото обвинение срещу подсъдимите Д. и
К. К.и е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна по
отношение на неговата съставомерност по повдигнатото обвинение, поради
което моля да приемете и гражданския иск за основателен, като
претендираните от нас суми, които бяха предявени в първото съдебно
заседание по делото, са настъпили именно в резултат на неправомерното
поведение, което беше доказано в настоящото производство.
Поддържам, че са налице и всички елементи на чл.45 от ЗЗД, едно
противоправно деяние, вината, вредата и връзката между настъпилия
вредоносен резултат от извършеното деяние от страна на подсъдимите. Със
своите деяния именно подсъдимите са целели избягването на установяването
и плащането на данъчните задължения, както беше доказано чрез
потвърждаване на неистина в подадените справки-декларации през периода
14.03.2012-12.04.2013 година, като са се ползвали с документи с невярно
съдържание, подавайки и представяне на информация в отчетните регистри на
несъществуващи фактури без реални доставки. Именно извършените
престъпления, за които са привлечени обвиняемите, са с един родов обект -
посегателство на обществени отношения, свързани с нормалното
функциониране на данъчната система и преследвана от обвиняемите цел, а
именно да не могат да се установят и да бъдат укрити дължимите данъци,
уредени в ЗДДС за съответния период.
Поддържам именно, че по този начин подсъдимите чрез укрИ.е на данъци са
нанесли претендираната щета на фиска, което поражда и облигационното
задължение за заплащането именно на това конкретно задължение като
обезщетение, претендирано в допуснатия за разглеждане граждански иск от
страна на Министерство на финансите. Считам, че с действията си са нанесли
такива вреди, които пряко и непосредствено произтичат именно от действията
им по повдигнатото обвинение и не са данъчни нарушения, които да бъдат
санкционирани по реда на ДОПК, а именно са вреди от едно непозволено
8
увреждане.
Предвид на всичко изложено моля да уважите предявената от нас претенция в
размер на 43 029,34 лева, като солидарно отговорни по отношение на
подсъдимите ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на
увреждането, като приемете, че е доказано по основание и размер и моля да
бъдат признати за виновни по повдигнатото обвинение и да наложите
наказание, както беше предложено от страна на Окръжна прокуратура
Благоевград.
АДВ. М.: Уважаеми господин председател, съдебни заседатели, на базата на
събраните на ДП доказателства прокуратурата е повдигнала и поддържа
обвинение по отношение на подс.Д. К. за извършено престъпление по чл.255,
ал.3 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК. Позицията на прокуратурата
остана неизменна от началото на процеса до неговия край и именно, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието по
чл.255 и следва да носи наказателна отговорност. В качеството ми на
защитник на същия аз съм на противоположната позиция, като намирам, че
същият не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна
деянието, предмет на наказателното производство, и поради тази причина ще
моля съдът същият да бъде оправдан. Съставът на престъплението по чл.255,
ал.3, обект на настоящото наказателно производство, очертава тъй нареченото
незаконно спестяване на средства чрез избягване установяването или
плащането на данъчни задължения в големи размери. Изпълнителното деяние
на този вид престъпление може да се осъществи при две алтернативно
посочени форми – избягване установяването или неплащането на данъчни
задължения. От своя страна престъпната дейност на субекта е очертана
подробно в т.1 до т.7 на ал.1 на чл.255. В процесния казус повдигнатото
обвинение е по т.2 и 6, като в случая тезата на прокуратурата е, че деянието е
осъществено в повече от една от посочените от закона форми. Очертавайки
обективната страна на деянието на първо място е необходимо да се направи
анализ на събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка следва да
се посочи, че в обвинителната теза на прокурора съществено място заемат
ревизионните актове, съставени от данъчната администрация, на които той се
позовава и ги кредитира безапелационно. Намирам, че съгласно
тълкувателното решение №1/07.05.2009г. на Общо събрание на наказателната
колегия на Върховния съд е налице независимост на административното и
наказателното производство в областта на данъчното правоотношение.
Резултатът от проведено административно производство не обвързва
наказателното производство. Спецификата на инкриминираната дейност
„укрИ.е на данъчни задължения“ по необходимост се свързва с
доказателствената съвкупност в наказателното производство с ревизионната
дейност на данъчната администрация. В разрез с принципи на наказателното
производство би било да се допусне смесване на обстоятелствата, предмет на
доказване на обвинението, с относимите към данъчния деликт обстоятелства,
9
които са основа за ангажиране на административна отговорност. Следва да се
подчертае, че извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен
акт, респективно влизането му в сила, не е необходима предпоставка за
определяне на данъчно задължение по чл.255 и за ангажиране на
наказателната отговорност по тази норма на закона.
От обективна страна деянието на данъчно задълженото лице може да
съставлява административно нарушение, но това не означава, че това е и
престъпление. За да се квалифицира като такова то трябва да се разглежда
през призмата на текста, за който е повдигнато обвинението, а именно чл.255,
ал.3 от НК и то на базата на събрания по делото доказателствен материал в
неговата съвкупност. От констатациите на данъчната ревизия и на
експертното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
не е достатъчно обвинението да се позовава единствено и само на тези
констатации. Отделно от това моля, уважаеми господин председател и
съдебни заседатели, да обърнете внимание именно на счетоводната
експертиза, която е изготвена и приета по делото, която е отговорила на
въпросите, като на въпрос 1 е отбелязала: “ В дневник „Покупки“ се отразяват
всички получени при данъчно задълженото лице фактури, независимо дали са
свързани с доставки на стоки и услуги, в дневник „Продажби“ се отразяват
освен издадените от данъчно задълженото лице фактури, още и реализираните
обороти по касов апарат, за които не са издадени фактури“. Т.е. аз намирам, че
няма разминаване между получените фактури в данъчно задълженото лице, а
именно „К.и.с.“ ООД и впоследствие реализираната продукция.
На следващо място, за да се установи дали подадените инкриминирани
данъчни декларации са с невярно съдържание, каквато е всъщност е тезата на
държавното обвинение, е необходимо да се установи дали осчетоводените
първични счетоводни документи и процесните сделки, чийто стойности
счетоводно са намерили финансови отчети на дружеството са достоверни, а
именно дали писмените документи, приети като писмени доказателства по
делото, са с вярно съдържание. Изясняването на това обстоятелство е от
важно значение за предмета на доказване по делото, който се свързва с
вменено обвинение за неизпълнение на данъчно задължение от страна на
субекта на престъплението, което представлява по вид и размер данъчно
задължение по ЗДДС.
Намирам, че в настоящия случай има няколко основни въпроса за правилното
разрешаване, на които е ключът на установяване на обективната истина, а
именно има ли допуснати нарушения на действащите нормативни актове при
водене на счетоводството и при осъществяване на стопанската дейност на
„К.и.с.“ за инкриминирания период и ако има такива в какво се изразяват те, и
ако има такива нарушения те водят ли до избягване установяването на
данъчни задължения и по какъв механизъм? Съгласно приетите множество
доказателства по настоящото наказателно производство, е видно, че „К.и.с.“
ООД са подавали навреме и коректни справки-декларации по ЗДДС,
респективно дневници за покупка и за продажба за всеки отделен данъчен
10
период в рамките на инкриминирания период от държавното обвинение.
Отразените във всички тези справки-декларации резултати съответстват на
съответния период на записите на дневниците покупки и дневниците
продажби. Издадените фактури на данъчно задълженото лице, както отбеляза
вещото лице, са вписани в тези дневници.
На следващо място, противно на прокуратурата, намирам, че не бе доказана
фиктивността на сделките. Намирам, че тези сделки са реално извършени и са
платени. Действително за част от тях няма представени касови бележки, но
това намирам за едно административно нарушение, което не води до
наказателна отговорност на представляващите дружеството. Чрез използвания
по чл.255 израз „избегне установяване или плащане на данъчни задължения“
се посочват престъпните последици, когато поведението на дееца води до
неустановяване на данъчни задължения и когато, макар те да са установени,
поведението му води до препятстване на плащането им и това води до едно и
също фактическо непостъпване в приход на бюджета на дължимите данъци.
Ето защо с престъпното деяние по този член пряко и непосредствено се
причиняват имуществени вреди на държавата в размер на укритите данъци,
данъчни задължения в големи размери, като в установяването на тези срокове
е следвало да постъпи като приход на бюджета на държавата. Следва да
съотнесем към тази обосновка безспорно установените факти и едва тогава да
направим извод относно наличието или не на престъпление. Безспорно
установените факти в настоящия случай са, че има наличие на редовно
регистрирани и функциониращи на територията на страната търговско правни
субекти. Известни са представляващите ги лица, а липсата на служители и
обезпеченост, което според държавното обвинение обосновава наличието на
престъпление, намирам за незаконосъобразно.
От горните факти държавното обвинение извлича извод, че чрез подобен род
дейност, а именно покупко-продажба и търговия с плодове и зеленчуци,
подсъдимият е осъществил основните елементи на престъпната дейност, в
която е обвинен. Тези изводи на държавния обвинител са необосновани и
противоречат и на постулатите, наложени с директива 2006/112 на съвета на
Европейската общност от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС, чийто
разпоредби са транспонирани в българското законодателство. В директивата и
в практиката на ЕС е прието, че когато не са установени факти, касаещи
дейността на прекия доставчик, този от когото стоката е придобита, то
деянието би било несъставомерно както от обективна, така и от субективна
страна, когато деецът счита, че сделката е както реална, така и като счита, че
една такава сделка е фиктивна, тъй като и при двата типа сделки ще липсва
знание при дееца за внасяне на ДДС, тъй като при първия тип той ще смята, че
сделката е реална, а при нея се следва прихващане на данъчен кредит, докато
при втория, че поради фиктивността си тази сделка не би породила
задължения за внасяне на ДДС. В случая се касае за извършена проверка и
установени на пръв поглед нарушения на данъчните правила, която обаче е
приключила с признаване на незаконосъобразност на констатациите на
11
данъчния орган, както и отмяна на съставения данъчно ревизионен акт по
отношение на търговското дружество „К.и.с.“. Обвинителната теза е, че
сделките са фиктивни, тъй като фирмите, сочени като доставчици, както и
техните поддоставчици, не са имали капацитета да осъществяват сделки,
фактурите не са били подписани от собствениците на фирмите доставчици или
техни пълномощници, не е реално заплатена стойността на стоката. Следва да
се приеме, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от
данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на
ДДС, а именно „К.и.с.“ от една страна, да провери, че издателят на фактурата
за стоките във връзка, с които се иска упражняване на това право, има
качество на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на
доставка, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за
деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по
веригата не са извършили нарушения или измама или от друга страна да
притежава документи в това отношение.
Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни заседатели, и двамата
подсъдими са упражнявали търговска дейност – търговия с плодове и
зеленчуци, в по-голямата си част те са закупували тези плодове и зеленчуци от
зеленчуковите борси в К., в С., житейски неоправдано е да очакваме от тях, че
купувайки дадена стока те могат на място да направят тази проверка и да
знаят съответно фирмата, която им продава в какво състояние се намира и
дали изобщо има такава фирма, регистрирана в Търговския регистър. При това
положение с още по-голямо основание следва да се приеме, че за да носи
наказателна отговорност за укрИ.е на данъчния задължения в особено големи
размери чрез деклариране на неверни обстоятелства, сключване на сделки,
които са били фиктивни, е необходимо да се установи, че подсъдимият е
участвал при тяхното сключване или поне е знаел, че те са фиктивни. В този
смисъл е и решение №347/24.04.2012г. по касационно дело №2059/2011г. по
описа на ВКС, първо наказателно отделение, в което решение се посочва, че
„Дори да се приеме, че….“ /цитира/. Друго би било според ВКС, ако по делото
беше доказано участие на подсъдимия във фиктивните сделки или поне
знание за тяхната фиктивност.
Като имате предвид всичко изложено от мен и ако възприемете тези мои
доводи и съображения, моля да признаете подсъдимия за невиновен, то следва
да отхвърлите и така предявения граждански иск, като в този смисъл моля да
постановите и вашия съдебен акт.
ПОДС. Д. К.: Поддържам казаното от защитника ми.
АДВ. А.: Уважаеми господин председател и съдебни заседатели, моля да
постановите присъда, с която да признаете подсъдимия К. К. за невиновен по
така повдигнатото обвинение. Основният въпрос в това производство е дали
изобщо от страна на К. К. има достатъчно данни и доказателства, които да
12
правят обвинението обосновано и доказано по квалификацията, поддържана
от прокурора. А квалификацията съгласно внесения обвинителен акт и днес
поддържаната теза на обвинението е по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6,
предл.последно вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26 НК. Становището на защитата е, че в
настоящия случай не сме изправени пред престъпление, осъществено от
двамата подсъдими. Считам, че с деянието си подс. К. нито от обективна, нито
от субективна страна е осъществил състава на престъплението, предмет на
обвинението. На първо място, у него никога по време на целия този
инкриминиран период не е имало умисъл за осъществяване именно на такова
престъпление. К. няма икономическо, нито счетоводно образование. Както по-
голяма част от представителите на бизнеса в страната правят още с
регистрацията на съвместното дружество с брат му е ангажирал счетоводна
фирма, която да се грижи за счетоводството на дружеството, като за целта
двамата изрично са упълномощили представил на тази фирма, осъществяващ
специализираната услуга, е именно счетоводно обслужване в съответната
счетоводна къща, която се представляваше от разпитани по делото свидетели.
Възлагайки счетоводното обслужване на специализирано дружество у К.и
автоматически от правна гледна точка се осъществява липса на умисъл за
извършване на престъпно деяние, свързано с данъчно престъпление. Защо?
Защото от тях се изисква единствено да представят счетоводните документи,
които се проверяват, осчетоводяват и декларират в указаните от закона случаи
от счетоводителите, които ги обслужват. На практика, ако има някакво
неверно деклариране, ако има съответно липса на достатъчно доказателства за
съответствие на отразеното във фактурите, с това, което реално е доставено,
то това е задължение на счетоводното дружество. То проверява движението на
всички активи, проверява действителността на всички счетоводни документи
и съответно извършва заприходяване, отчитане и деклариране на тях пред
НАП. Ако счетоводителите установяват такова несъответствие те е трябвало
да се обърнат към К.и, за да се извърши проверка на съответните документи.
Такова нещо от страна на счетоводителите никога не е казвано на К.и. Дори
нещо друго – има счетоводни фактури, които са представяни от двамата братя
в счетоводството без съответен касов бон и счетоводителите са ги
заприходявали без каквито и да е възражения. Едва в хода на ревизията им се
прави забележка, че на част от фактурите няма касов бон. Това обаче не е
задължение на двамата управители, те взимат издадения им счетоводен
документ за доставка и го представят в счетоводството. Още с ангажирането
на счетоводна фирма, която да следи за осчетоводяване на всички доставки, за
отчитането им пред НАП и даваните пълномощия съгласно нотариално
завереното пълномощно за подаване на декларация, за мен субективната
страна на деянието за данъчни престъпления отсъства.
Моля да имате предвид и следното: Както е константната съдебна практика,
потвърдена с едно прокурорско постановление след връщане на дело на СГС
по мегапроцеса „Лапачите“, се прие, че в условията на оперативните доставки
по борси, тържища, когато се закупуват такива стоки и се издава от
13
съответния продавач счетоводен документ, всеки един купувач не може да
извърши на място проверка за това документа, който му се дава, от
действителна или фиктивна фирма е, съдържа ли всички реквизити, както се
изисква от данъчното законодателство – той взима този документ и го отнася в
счетоводството. Счетоводството трябва да провери каква е фирмата,
извършила насрещната доставка, съществува ли и веднага да върне обратна
информация на съответните управители на търговското дружество. Това обаче
не е сторено. Всичко започва от ревизионния акт, за който ние представихме и
решение на ТД на НАП С., че е отменен още на следващата година след
издаването му. Изхождайки от доказателствата, които бяха събрани в
производството, действащата за процесния период нормативна уредба,
националната и европейска съдебна практика по данъчни дела, защитата
намира, че всички приобщени доказателства не сочат на тази фактическа
обстановка, която е посочена в обвинителния акт. Следва да се посочи, че
видно от постоянната практика на съда на ЕС данъчно задължените лица
могат да приспадат ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги
и това представлява основен принцип на въведената от законодателството на
съюза обща система за ДДС. Още от 2001 година съдът на ЕС в свое решение
от 25.10.2001г. по дело „Комисия срещу Италия“, т.28, решение от 10.07.2008г.
по делото „Мусосновска“ под номер С 25/07, което е публикувано, дори
преведено на български език в сборник „Практика на съда на ЕС“ на стр.5129,
т.14, както и едно решение от 2012г. по съединени дела, едното цитирано от
колегата М. С 80/11 и С 142/11 по делото на „Махагебен“, т.37, приема тази
практика на работа на всички данъчни институции по ДДС на територията на
Съюза. Както съдът неведнъж е подчертавал предвидените в чл.167 и сл. от
директива 2006/112 правото на приспадане е неразделна част от механизма на
ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, не може да бъде
ограничавано и със срок. Днес по повод на гражданския иск чухме, че
разбирате ли някои доставки са били извършени 2011 година, доколкото
разбрах изявлението на колегата, и нямало как да бъдат приспаднати. Има как
да бъдат приспаднати, още повече, че данъчно ревизирания период е до 2013
година, не говорим за 2024 година, т.е. доставката на трайни плодове и
зеленчуци, извършена през 2011г. има как да се осчетоводи 2012 и 2013 г.
Моля също така да имате предвид, че режимът на приспадане цели да се
освободи изцяло стопанския обект от тежестта на дължимия или платения
ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност в противовес на заявеното
от представителя на данъчния орган. По този начин общата система на ДДС
гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички
икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие
че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Такава е
дейността, осъществявана от дружеството на подзащитните ни.
Моля да имате предвид, че от всички събрани по делото доказателства не
може да се установи въз основа на обективни данни, че моят подзащитен е
знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
14
приспадане, е част от някаква данъчна измама, извършена от посочения
издател на фактурата или от друг стопански обект нагоре по веригата на
доставки. Това дори не му се вменява в отговорност и не може да бъде сочещо
на установено данъчно престъпление от него. В този смисъл е цитираното от
мен решение по двете съединени дела на съда на ЕС. Считаме, че този извод в
пълен обем следва да бъде приложен и по отношение на органите, натоварени
с разследването на престъпление с очертан хипотезис в чл.255 от НК, тъй като
това се сочи като основа, от която започват ревизионни актове и респективно
реализиране на наказателната отговорност.
Моля също така да имате предвид, че в хода на настоящото съдебно
производство не само не са установени факти, които да обосновават извод за
наличие на сключени сделки с умисъл, целящи злоупотреба с право или
данъчна измама, но и установената фактическа обстановка не предполага
данни за такава. Много подробно и колегата М. ви запозна със системата, по
която съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС предвижда
кога стоките и услугите следва да бъдат приети, че се използват за целите на
извършени от регистрирано лице облагаеми доставки с цел данъчна измама. В
този случай не са налични доказателства за това. Нашите хора са известни в
целия район на Банско и околността като най-големите търговски на плодове и
зеленчуци. Тези млади двама мъже и по наследство заедно с баща си повече от
десетилетие се занимават с тази дейност, те имат магазини и работят по
пазари, точно тези хора ли успяхме да ги обвиним в данъчно престъпление? Те
купуват стоката, отчитат всичко, което им е дадено при покупко-продажбата в
счетоводството и нито за минута не са си помислили, че в данъчните
декларации, които се представят от счетоводителите, има нещо, което по
някакъв начин може да ги уличи в нарушение или престъпление.
Моля като съобразите цялата съдебна практика, константната такава и в
страната, и в европейската съдебна практика, да приемете, че по това дело
липсват достатъчно данни и доказателства нашите подзащитни да са част от
верига на данъчни измами, да злоупотребяват с права, защото държавното
обвинение в нито един момент не доведе свидетел, представител на тези
фирми, които са дали фактурите или някой друг очевидец, който да сочи, че
братя К.и са извършили данъчна измама. Напротив, за да са изрядни те са
ангажирали специализирана фирма, която да се грижи за отчитане и
данъчното им облагане.
Моля да бъдат признати изцяло за невиновни и да съобразите един много
важен факт. К. К. е с влошено здравословно състояние. И до настоящия
момент, макар и не в такава тежест, момчето продължава да работи. Това са
двама млади мъже, които вместо да стимулираме по някакъв начин да работят,
да участват в стопанския оборот на страната, ние ги санкционираме, защото
видите ли фактурите, които са им издавани по борси и тържища, в една или
друга степен при насрещна проверка не съответстват на данъчните
изисквания.
15
С оглед на изложеното моля да постановите изцяло оправдателна присъда.
ПОДС. К. К.: Поддържам казаното от защитата, всички документи, които са
ми търсени от счетоводството, са били по надлежен ред предавани и всички
документи, които са ми били предадени от борсите са били предавани в
счетоводството и не се считам за виновен.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на това доколко фактурите са били неистински
и доказателствената обезпеченост в тази насока казах го във връзка с
посоченото, че не сме довели свидетели, които да установят, че тези сделки са
фиктивни, напротив тези свидетели са свидетелите М. П., М. М., Н. В., която
установява, че е била управител на дружеството и едно лице И. И.ов
/неустановено/ я е научил да казва, че дружеството има база за плодове и
зеленчуци. Единствено М. потвърди, че е работила там, но доказателствата по
делото напълно опровергават тези обстоятелства, а именно извлечението от
нейните сметки от ОББ. Не следва да остава без значение обстоятелството, че
те са прехвърлили големи количества стоки от една година в друга, като
националният институт установява, че средно стоки за по 20 000 лв. са
прехвърляни от търговците на зеленчуци от една година в друга, докато те
прехвърлят стоки от 100 и няколко хиляди лева от една година в друга и тези
стоки стоят по счетоводни документи непродадени. Няма доказателства, няма
касови бонове от фискални апарати за извършени сделки, които да доказват,
че тези стоки са продадени. Това всичко обосновава този механизъм и доказва,
че тези фирми са били кухи и не са извършвали търговска дейност.
АДВ. А.: Господин съдия, това още веднъж доказва нашата теза, че когато се
купува една стока, приема се един издаден документ, нашите хора не могат да
искат от този, който им издава документа в момента на сделката да си
представи личната карта, да си представи решението за регистрация на
дружеството, това не е оперативно разследващ орган, те товарят, взимат
фактурата и тръгват. Може изобщо да не знаят коя е тази фирма, нито кой й е
управител, може и никога да не се видят с тези хора, което реално се получава.
Още повече, че този И. И.ов не се знае дали е този, който им е стоял насреща и
им е дал фактурата, и им е дал стоката, това са борсите и тържищата.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. Д. К.: Уважаеми господин председател,
считам се за невинен. Ние не можем да разберем човекът срещу нас дали е
собственик на фирмата, дали е работник във фирмата, ние отиваме, купуваме,
товарим и тръгваме. На борсата има хора с коли, с микробуси, с камиони
продават, няма по какъв начин да разберем те дали са упълномощени да
продават или каквото и да е било. Такава е била практиката и в момента
продължава същото нещо.
16
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. К. К.: Не се считам за виновен. Нямам друго
какво да добавя.
Съдът се оттегля на съвещание.
Заседанието продължава в 12.35 часа.
В залата присъстват прокурор М., юриск. М., подсъдимите и адв. М., като
поради служебен ангажимент адв. А. не присъства.
В присъствието на посочените по-горе страни съдът обяви присъдата си, като
разясни накратко мотивите си при постановяване на същата.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12,45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17