Р Е Ш Е Н И Е
Номер …….. 27.02.2019г. Град ...
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Петнадесети граждански състав
На шестнадесети ноември Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател : Олга Златева
Секретар Емилия Димитрова
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 3061 по
описа за 2018 година.
Предявени са искове от Т.В.К.
от гр.... против „НИРО БГ”ЕООД - гр.....
Ищецът твърди, че на 05.12.2017г. сключил трудов договор № 00000130 с ответника - „Ниро
БГ" ЕООД, представлявано от ..., като макар и
сключен с управителя на дружеството, фактическите отношения във връзка с
изпълнение на трудовите задължения били с родителите на
посоченото лице - ... и .... Последните изпълнявали функцията
на управител, но за ищеца не било ясно дали са им възложени такива правомощия по съответния ред. По
силата на същия бил назначен в дружеството на длъжност „Шофьор товарен
автомобил", за осъществяване на международни превози, с икономическа
дейност „Товарен автомобилен транспорт" и основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 463.00 лева, като същото следвало да се изплаща до 30-то число на следващ отработен месец. Съгласно
договора, се полагало допълнително възнаграждение в размер на 0,6% от
първоначално уговореното за всяка година придобит трудов стаж и професионален
опит. Трудовият договор бил сключен с
6-месечен срок на изпитване на основание чл. 67, ал.1, т.1 във връзка с чл. 70
от Кодекса на труда, като към 05.06.2018 г. автоматично
преминал в такъв за неопределено време. Срокът на предизвестие
за прекратяване на трудовото правоотношение бил 30 дни и за
двете страни, съгласно чл. 3 от договора. Освен възнаграждението, предвидено в Трудовия договор, ежемесечно получавал допълнително възнаграждение средно в размер на 2000
лева, съобразно извършените превози, наименовани от работодателя
„командировъчни", но с характера на работна заплата.
Посочените суми били изплащани по банковата сметка към „Уникредит
Булбанк"- АД. Изпълнявайки редовен курс от
Република Франция за Кралство ... като шофьор на товарен автомобил на
международни превози, на 09.04.2018г. ищецът пристигнал в гаража на дружеството в гр...., .... Там били управляващите, като ... заявила със заповеден
тон да предаде документите на автомобила и да се маха. Изумен от
това решение, попитал каква е причината и поканил поне да бъдат оформени и връчени документи, касаещи прекратяването на
трудовото правоотношение. В отговор същата ми казала единствено и с подигравателен тон „Българин!", след което напуснала обекта. В резултат от тези действия ищецът се почувствал унизен и
потиснат. До този момент изпълнявал съвестно
трудовите си задължения, без да има налагани дисциплинарни наказания или
спречквания с управителя по повод дейността си. По никакъв
начин не бил давал повод за подобно отношение, още повече за такъв
подход при прекратяване на трудовия договор. Обстоятелството, че се намира в
чужда държава допълнително утежнило положението на ищеца, тъй като в този момент не разполагал със средства, за да се прибере в .... Нямало и къде да отседне, поради което помолил приятел да му заеме пари, за да пренощува в хотел, а на следващия ден закупил самолетен билет до ... и се прибрал. Сочи се,
че ответникът не изпълнил задължението си,
съгласно разпоредбите на чл.328 от КТ, както и на чл.3
от Трудовия договор, касаещи прекратяване на същия с предизвестие.
Бездействието му да изготви Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
на посоченото основание, респективно да попълни трудовата книжка и оформи
съпътстващата документация, продължавало и към настоящия момент. Предвид това, на основание чл.226, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 от КТ, за ищеца настъпили вреди от
имуществен и неимуществен характер. Сочи се, че работата
като международен шофьор била свързана с ежедневни лишения -
отдалечаване от семейство и приятели, развиване на здравословни проблеми, свързани с ограниченото физическо движение, безсъние, умора,
неудобство и стрес. Въпреки това, получаваното възнаграждение
удовлетворявало минималните потребности и ищецът изпълнявал задълженията си
без възражения. Мотивирането на уволнението с факта, че е българин, го потиснало и обидило,
а и цялостното поведение на Висенберг
клоняло към негативна оценка, въз основа на народностната
принадлежост, а не на база професионалните качества на ищеца, което повлияло негативно на емоционалното и
психическото му състояние. Изпитвал несигурност в
себе си и страх от възможността да не успее да си намери работа, именно поради предразсъдъците на чуждестранните работодали,
свързани с българските граждани. Спонтанното уволнение се отразило и на финансовото му състояние, тъй като разчитал на възнаграждението от полагания труд, за да помогне и на семейството си. Отделно, стресът от ситуацията довел до безсъние, главоболие и чувство на постоянна напрегнатост и
безпокойство. Неиздаването и непредаването на документи,
удостоверяващи прекратяването на трудовоправното отношение между страните, попречили на възможността
да се регистрира към Агенция по заетостта и да получи обезщетение за безработица в периода м.април-м.юни
2018г. Предвид последното, за него настъпили вреди от имуществен характер, изразяващи се в пропуснати ползи. Такива настъпили и в резултат на пропускане на
възможността за допълнително възнаграждение, вследствие на
извършени международни превози, т.нар „командировъчни", в периода м. април-м. юни 2018г. Последните включвали освен законовопредвидените парични средства за извършени
по време на командировката разходи, и бонус към месечната работна заплата. Моли се
съдът да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно
и да го отмени, да осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което останал без работа
поради уволнението на основание чл.344, ал.1, т.З от КТ, в размер на 1020 лв. за периода за
май и юни 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда, обезщетение за неспазено
предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 от КТ в размер от 510 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда, да заплати на
основание чл. 226, ал.1, т.1, вр. ал. 3 от КТ обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на емоционалното, психическото и здравословното
състояние на ищеца, в резултат от неиздаване на необходимите документи
относно прекратяване на трудовото правоотношение в размер от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда, да заплати на основание чл. 226, ал.1, т.1 вр. ал. 3 от КТ обезщетение за причинените имуществени вреди за периода
м.април-м.юни 2018г., изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се
регистрира към Агенция по заетостта и да получи
обезщетение за безработица, поради неиздаване на необходимите
документи относно прекратяване на трудовото правоотношение, в размер от 1020 лв.,
както и в пропуснати ползи от невъзможността да изпълнява редовни международни
автотранспортни превози, въз основа на които да получи допълнително трудово възнаграждение в размер от 4000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда. Претендират се разноски.
В
едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който предявените искове се считат за допустими,
предвид факта, че произтичат от наличието на трудово правоотношение между
страните, което към дата на предявяване на иска е прекратено и намират правната
си уредба в Кодекса на труда, но се оспорват по основание и размер и се моли да
бъдат отхвърлени. Не отговарял на истината фактът, че сключения между страните
трудов договор със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, се е
трансформирал в такъв за неопределено време на 05.06.2017г., тъй като към тази
дата договор между страните не е съществувал. Ако се приеме, че е въпрос на
техническа грешка в изписването на годината и се има предвид 2018г., се оспорва
трудовият договор със срок на изпитване да се е трансформирал в договор за
неопределено време, тъй като същия е прекратен на 13.04.2018г.- т.е. преди изтичане на изпитателния срок, уговорен в полза на
работодателя. В случаите на прекратяване на трудовия договор, сключен при
условията на чл.70 от КТ, същият можел да бъде прекратен, без която и да е
страна да дължи предизвестие на другата страна. Не отговаряло на
истината и твърдението, че на твърдяната в исковата молба дата 09.04.2018г.,
ищецът бил свален от камиона и бил изгонен, без да му бъде обяснено какво
става. В действителност при пристигането на ищеца в гаража на дружеството в гр....,
..., управителя на дружеството го помолил да поеме курс по заместване на негов
колега, но той отказал, въпреки че във връзка със спазването на регламент
561/2006 г. за времената за работа и почивка е могъл да работи. Нежеланието на
ищеца да изпълнява и други задължения, като например да заведе график по чл. 11
от ТД за собствената си работа, просто защото "не му се
занимавало с излишни глупости!", били определящи за ответното дружество-
работодател да се възползва от правото си да прекрати договора по чл.71 от КТ.
Заявили на ищеца, че договорът ще бъде прекратен, считано от 13.04.2018г., като
го помолили да предаде всички документи на камиона и да се яви в офиса на
дружеството в ..., за да му бъдат оформени документите във връзка с
прекратяване на трудовите правоотношения. Срокът от предаване на ключовете и
документите на камиона - 09.04.2018г. в гр...., ... до 13.04.2018г. (датата на
прекратяване на договора), бил даден на ищеца, за да се завърне в ..., с оглед
оформяне на прекратяването на трудовите отношения. Ищецът не се явил в офиса на
дружеството в ..., за да получи всички необходими документи, поради което
същите били изпратени с писмо с обратна разписка на постоянния му адрес, за
което дал изрично съгласие при постъпване на работа, и били върнати като
недоставени, поради отсъствието на лицето. До настоящия момент ищецът не се бил
явил в офиса на дружеството, за да си получи лично документите
и да му бъде оформена трудовата книжка, която се съхранявала от него, а не от
работодателя, нито бил изпращал искане за предоставяне на документите. Искът по чл.344. ал.1. т.3 от КТ счита за
неоснователен, тъй като за да има право на обезщетение за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа, същият следвало да оспори
законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната
работа; обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други
документи. В настоящия казус, ищецът не бил оспорил прекратяването на трудовия
договор пред работодателя, липсвало и искане за признаване на уволнението за
незаконно от съда. В случай, че съдът приеме, че е налице такова искане, то се
заявява, че ТПО с работника било прекратено на основание чл.71 от КТ при
спазване на изискванията на КТ, а именно в срока на изпитване, уговорен в полза
на работодателя, без да му се дължи предизвестие. Предвид горното ищецът нямал
право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, и предявеният
иск по чл.344, ал.1, т.З от КТ се явявал неоснователен. Счита се, че
предявеният иск по чл.220,
ал. 1 от КТ е неоснователен, тъй като трудовият договор между
страните бил сключен на 05.12.2017г. на основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с
чл.70 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, като с
допълнително споразумение от 29.12.2017г., в сила от 01.01.2018г., бил изменен
размерът на трудовото възнаграждение от 463 лв. на 510 лв. Трудовия договор бил
прекратен на 13.04.2018г. на основание чл.71 от КТ- т.е. преди изтичане на уговорения законен 6- месечен
изпитателен срок,
изтичащ евентуално на 05.06.2018г.
Съгласно чл.71, ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято
полза е уговорен, можела да прекрати договора без предизвестие. Предвид горното
предявеният иск по чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие бил неоснователен, тъй като в настоящия случай работодателят (в
чиято полза бил уговорен изпитателния срок) не дължал предизвестие. По иска по чл.226, ал.1, т.1, вр. ал.З от КТ в тежест на ищеца било да докаже, че е претърпял
твърдяните имуществени и неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с
противоправното неизпълнение на задълженията на работодателя, да се издадат
необходимите документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение
(ТПО), поканата до работодателя да бъдат издадени документите, свързани с прекратяването
на ТПО, както че е поканил работодателя да му предаде посочените документи.
Относно претенцията за имуществени вреди в размер на 1020,00 лв. се счита, че
за възникване на отговорността по чл. 226, ал. 1 , т. 1 от КТ следвало работникът да покани работодателя да му издаде необходимите
документи, за да може да го постави в забава, и неиздаването да се превърне в
неправомерно действие. Предаването на документите било търсимо /арг. от чл. 84
във вр. с чл. 68, б. „б" от ЗЗД/. Липсвала законова разпоредба,
че от момента на прекратяването на ТПО работодателят се намира в забава поради
неиздаването на документи на работника, свързани с прекратяването на ТПО. В
случая ищецът твърдял, че не са му издадени необходимите документи, поради
което не е могъл своевременно да се регистрира към Агенцията по заетостта/БТ/ и да получи обезщетение за безработица. За да има
право да получи обезщетение по чл. 226, ал.1, т.1 от КТ, следвало да е налице причинно-следствена връзка между неиздаването
на посочените документи от ответника на ищецът, и той да е претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, поради невъзможност за регистриране
към Агенция по заетостта и получаване на обезщетение за безработица. От една
страна липсвали твърдения и доказателства ищецът да е направил опит за
регистрация в съответното „Бюро по труда" за регистрация в Агенция по
заетостта и да му е отказана такава регистрация, че е налице пропусната
полза, представляваща неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото.
От друга страна налице било недобросъвестно поведение на самия ищец
относно неполучаването на изготвените от работодателя документи, свързани с
прекратяване на ТПО. Безспорно било, че работодателят бил изготвил всички необходими документи, изисквани от закона - Заповед за
прекратяване, Справка по чл.62, ал.5 от КТ. Неоформянето на трудовата книжка се
дължало на непредставянето на същата от ищеца на работодателя, тъй като видно
от представеното копие с исковата молба, заверено „вярно с оригинала", тя
се намирала в работника. От друга страна свързаните с прекратяването на ТПО
документи били изпратени с писмо с обратна разписка на ищеца, но не били получени
от него на постоянния адрес- т.е. въпреки неявяването на ищеца
да получи документите в офиса на дружеството, работодателят бил направил всичко необходимо те да достигнат до него. Не
било ясно как ищецът формира размера на имуществени вреди на стойност 1020,00
лв., при условие, че същия е бил в ТПО с ответното дружество до 13.04.2018г. и
видно от представеното от него извлечение от банковата му сметка на
20.04.2018г. получил сумата 1072 лв. от работодателя с основание „заплата и
командировъчни 04.2018". Предвид горното се оспорва изцяло по основание и
размер претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
1020 лв. Предявеният иск за сумата от 4000 лв., изразяващ
се в пропуснати ползи от невъзможността да изпълнява международни
автотранспортни превози, въз основа на които да получи допълнително трудово
възнаграждение се счита за неоснователен, като мотивите, посочени по-горе,
относно причинно следствената връзка между неиздаването на необходимите
документи при прекратяване на ТПО и пропуснатите ползи важали и за това искано
обезщетение. Не ставало ясно дали ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи поради незаконно уволнение или поради неизпълнението на
работодателя да му оформи необходимите документи при прекратяване на ТПО. И в
двата случая искът бил изцяло неоснователен. Относно претенцията за
неимуществени вреди важало преждеизложеното относно липсата на отправена покана
до работодателя за издаване на документи, свързани с прекратяване на трудово
правоотношение. Работодателят не бил изпаднал в забава относно издаването на
посочените документи /чл.84 от ЗЗД/, поради което и нямало как
поради неизпълнението на това задължение да дължи обезщетение, както за
имуществени, така и за неимуществени вреди. Състоянието на липса на трудов
доход и ангажираност можело да се отрази психически и емоционално на ищеца, тъй
като безпаричността била неприятно състояние, което в социален план можело да
доведе до редица неприятни усещания, още повече в условия на пазарна икономика
и бурни икономически процеси, но предмет на производството, очертан от исковата
молба, бил обезщетение за неимуществени вреди от неиздаване и непредаване на
документи, удостоверяващи прекратяване на ТПО, изразяващи се в негативна
промяна на емоционалното, психическото и здравословното състояние на ищеца.
Липсвала причинно-следствена връзка между твърдените претърпени неимуществени
вреди и твърдяното неиздаване от работодателя на документи, свързани с
прекратяване на ТПО, тъй като с представените по делото с настоящия отговор
Заповед за прекратяване № 94/13.04.2018г. и Справка по чл.62,
ал.5 от КТ от същата дата, безспорно се доказвало, че необходимите документи са
издадени и регистрирани по надлежния ред в НАП, както и предвид недобросъвестно
поведение на самия ищец, т.е. неявяването му да получи документите, за сметка
на добросъвестното такова на работодателя, който изпратил същите на постоянния
адрес на работника, но те се върнали като неполучени. Предвид това, предявеният
иск за заплащане на неимуществени вреди се явявал неоснователен изцяло. Моли се
съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените
искове за заплащане на обезщетения, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по делото, като и претенциите за обезщетение за
забава(законна лихва), върху обезщетенията от датата на подаване на исковата
молба и разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът пледира да се уважат изцяло
исковите му претенции срещу работодателя му, ведно със законните последици от
това - лихви и разноски. Претендира и всички свои разноски по делото. В този
смисъл е и представената писмената защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, пледира, че исковете против него следва да се
отхвърлят, ведно със законните последици от това. Претендира разноските по
делото. В този смисъл е и писмената му защита по делото.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, и предвид изложените фактически и правни аргументи исковата молба и съответно в писмения отговор против нея, счита, че е бил сезиран
с няколко обективно
и субективно съединени иска, както следва :
- По
чл.344, ал.1, т.3 от КТ за парично обезщетение за оставането без работа в
размер на 1 020 лв.
- По чл.220, ал.1 от КТ за
парично обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 510
лв.
- По чл.226, ал.1, т.1 във вр. с
ал.3 от КТ за парично обезщетение за причинени му неимуществени вреди поради
неиздаване на необходимите документи за прекратяване на трудовото
правоотношение в размер на 3 000 лв.
- По чл.226, ал.1, т.1 във вр. с
ал.3 от КТ за парично обезщетяване на имуществени вреди за времето от м.април
до м.юни 2018г., изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за
регистриране в Агенцията по заетостта и невъзможност да получава обезщетение за
безработица в размер на 1 020 лв., както и невъзможността за осъществяване
на редовни международни автотранспортни превози и допълнително трудово
възнаграждение от тях в размер на 4 000 лв,
ведно със законните лихви върху
всяка една от тези парични суми, считано от датата на завеждане на делото в
съда на 11.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите, както и всичките му разноски
по делото.
Видно от събраните по делото писмени
доказателства - заверено копие
от трудова книжка на ищеца Т.К., удостоверение
изх.№ 130191801971092/01.10.2018г., справка актуално състояние на всички
трудови договори за ищеца Т.К., справка данни
за осигуряването по ЕГН за период от 01.08.2016г. до 31.08.2018г., копие на
касов бон и известие за доставяне, копие на пощенски плик, пълномощно за управление на МПС на
английски език с превод на български език, 3 бр. заповеди за командировка от 30.11.2017г., от 30.12.2017г. и от 30.03.2018г., отчет
за времето за кормуване в периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г. на хартиен и
оптичен носител, договор за електронни съобщителни услуги № RNA123715833-12072017-37, пълномощно с нотариална заверка на
подписите рег.№ 3461/06.07.2017г. на
нотариус Маргарита Илиева, рег.№ 406 на
НК, и отчет за времето за кормуване в периода от
01.12.2017г. до 30.04.2018г., на 05.12.2017г. между страните по делото/ответника- работодател „Ниро БГ"- ЕООД- гр.Ст.Загора и ищеца- работник Т.В.К.
***/ е бил сключен писмен трудов договор № 00000130/05.12.2017г., с който ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжността „Шофьор товарен автомобил" за осъществяване на
международни превози, с икономическа дейност „Товарен автомобилен
транспорт" и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 463 лв., което е следвало да му се изплаща до 30-то
число на следващия отработен календарен месец. Съгласно този първоначален трудов договора на работника- ищец му се полагало
допълнително парично
възнаграждение в размер на 0,6 % от първоначално уговореното за всяка
година придобит трудов стаж и професионален опит. Този трудов договор е бил срочен, сключен с 6- месечен срок на изпитване на осн. чл.67, ал.1, т.1 във вр. с
чл.70 от КТ, като преди изтичането на този 6- месечен изпитателен срок на 05.06.2018г.
той не се е превърнал
автоматично в безсрочен трудов договор/за неопределено време/, тъй като още на датата 13.04.2018г. той е бил
прекратен без дължимо 30- дневно предварително предизвестие. Следователно в
случая не е била налице хипотезата на чл.3 от договора, съгласно която вече бил налице договорен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение/ТПО/ по 30 дни и за двете страни по него.
Действително, освен основното трудово възнаграждение по
Трудовия договор/ТД/, работникът- ищец ежемесечно е следвало да получава от работодателя си- ответник допълнително парично възнаграждение
в рамер на средно 2000 лв.,
съобразно извършените от него международни автомобилни превози, наименовани от работодателя му „командировъчни", които реално имат характера на работна заплата. Горепосочените парични суми
били изплащани от работодателя- ответник по банковата сметка на работника- ответник в „Уникредит Булбанк"-
АД. Изпълнявайки редовен курс от Република
Франция за Кралство ..., като шофьор на товарен
автомобил на международни превози, собственост на работодателя- ответник на 09.04.2018г., работникът-
ищец пристигнал в гаража на дружеството в гр...., Кралство ..., като лицето от управляващите ... му заявила да предаде ключовете и документите на товарния му автомобил, и
да се маха. Изумен от това решение, след еднозначния отговор „Българин!", той
напуснал работния обект, и след около 1 седмица се
прибрал в ... със самолет. Следователно към датите 09.04.2018г./в .../ и към
13.04.2018г./в .../ ответникът- работодател все още не е имал законово и
договорно задължение по чл.328 от КТ и по чл.3
от ТД да прекратява този трудов
договора с 30- дневно предварително писмено предизвестие, понеже този договор е бил още срочен със срок за
изпитване 6- месеца, които не са били изтекли, и не е бил станал автоматечно
безсрочен такъв, за да има работодателя договорно и законово задължение за
30-дневно писмено предизвестие за прекратяването му. Следователно напълно мотивирано и законосъобразно още с изтичане на дадения
от работодателя на работника срок до 13.04.2018г. за явяване във фирмата -
работодател, поради самоотлъчка повече от 3 дни, работодателят е прекратил
едностранно срочния 6-месечен изпитателен трудов договор с работника, за което работодателят
не е имал задължение за писмено предизвестие до работника от 30 дни
предварително. Поради което този незначителен продължителен период от време за
изпращане и връчване от работодателя - ответник на работника- ищец на писмена Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото основание, не е основание за неговата нищожност, тъй като
адресираната до постоянния му адрес в гр..., обл.Пазарджишка пощенска пратка, с
отбелязано съдържание на същата, е била върната от там, с изричното отбелязване
от връчителя й, че същата е непотърсена в законния срок за това.
Поради това и предвид
гореизложеното попълнена трудовата книжка на работника и неоформените му
съпътстващите документация са по негова вина, тъй като в хода на делото той
не е доказал, че се е явявал лично или чрез изрично упълномощен представител
при работодателя си, за да представи за оформяне съхраняваната при него трудова
книжка, представено като заверено копие /но не и в оригинал/ по настоящото
дело. Следователно, това не е било доказана обективна причина той да не може да
се регистрира като безработен по местоживеенето си в Бюрото по труда- гр... и да
не получава парично обезщетение за безработица в периода м.април- м.юни
2018г.
Видно от събраните
по делото гласни доказателства се установява следното:
Съгласно
показанията на свидетеля К.В.К. ***/брат на ищеца/, на
09.04.2018г./понеделник/ в гр..../.../ ги извикали в офиса на ответата фирма и им казали, че ги освобождават двамата /които работили като шофьори на един и същи
камион/ от работа, поискали им ключовете и документите на камиона, и им казали, че им
прекратяват трудовите договори. Те поискали документи за едно такова уволнение, но такива не им били
предоставени от работодателя, а само им казали, че те са българи и няма да им дадатъ никакви документи за освобождаването от работа. Свидетелят заявява, че двама с
брат си са си вършили работата, като международни шофьори, като
са пътували из цяла Европа и не са имали никакви наказания. Трудовите си възнаграждения получавали във вид на заплата и допълнително заплащане за всеки направен курс, по банков път. Заявява, че практически всеки ден се правят курсове, задачите им се
давали от петък за неделя и понеделник, но тогава от петък за неделя и понеделник задача нямали. От фирмата им се обадили в неделя /българския Великден/ в
последния момент, че трябва да направят курс. В този момент били в къщата на неговата майка в
гр.Едегем/.../, седнали на
маса с цялата фамилия да обядват и били изпили по една бира, не направили курса, защото в петък не им е била дадена задача. Прибрали се другата седмица/в понеделник/ в ....
Нямали средства дори да закупят билети за връщането, като един приятел на брат му/ищеца/ му дал пари
да си закупи билет. Като се работело в
неделя, се плащали курсовете допълнително, като освен заплата, за
всички курсове имало и добавка, които им се превеждали заедно със заплатата по
банков път. От тези пари те се хранели, не са правили никакви отчети
за тях, тъй като такава е била практиката, включително и другите им колеги във фирмата така процедирали. Отделно от работодателя не се заплащала храна, нощувки или
дневни пари, за такси е направено на камиона с машинки да се плаща. Извънреден разход не е имал и не му се е
налагало. Камионът им
е бил направен с машинка за Германия и Франция, гориво се
зареждало в неговия гараж. С брат му пътували на
един камион- като слизал единия
от камиона, другият
се качвал на негово място, сменяли се
картите на дигиталния тахограф и така ставала
смяната за шофиране. График за извършените превози никой не им е давал и не е попълвал, брат му също.
Девети април било понеделникът, когато ги изгонили от
работа. Изгонили ги
от работа по брутален начин, макар че си вършили работата
съвестно, без никакви нарушения. Качили се в
офиса на работодателя
„Ниро БГ”, отишли в камиона и ги
извикала ... да се качат горе. Чакали да им дадат курс, а горе ... им казала, че ги освобождават от работа.
... не му била казвала да си вземат документите в .... Не бил
говорил с нея по телефона в понеделник, след това не си спомня, не си спомня дали са
говорили със счетоводителката на дружеството, както и дали брат му е говорил с нея. Не си спомня дали са водени
разговори с друг от фирмата. В ... се прибрали заедно с брат му със
самолет, неговия самолетен
билет го закупила неговата съпруга по интернет. На брат му билета го закупил или му е дал парите за
закупуването негов приятел, но не си спомня самия билет
колко е струвал. След уволнението им стояли 5-7 дни, до другия понеделник,
в къщата при майка им. Баща им
бил в болница и майка им се грижела за
него, като за тази къща, близо
до болницата в ..., се плащал
престой. Майка им не се върнала
с тях в .... След като двамата се върнали в ...,
не били ходили в офиса на фирмата и не си спомня дали са
изпращали искане за такива документи. В ... не си спомня колко време са стояли, дати не си спомня и не може да се сети колко време брат му е
стоял в .... След уволнението брат му не започнал
работа, защото нямал никакви документи за освобождаването от работа, а като нямал такива документи, не можел да се
запише и в Бюро по труда. По- късно брат му заминал за чужбина, но не
може да каже с
точност кога. Имало диспоненти, които давали задачите на шофьорите във фирмата, шефът й бил ..., който следял дали правилно си вършат работата. Според него, той бил собственик на фирмата, като не знае подробности за отношенията
му с тази фирма.
Свидетелката Ж.Р.К. от гр.../съпруга на ищеца/ заявява, че съпругът й се
обадил сутринта в началото на април 2018г., че е отишъл на работа и са го освободили без
предупреждение, като
му били казали да се маха. Бил притеснен и разстроен, от 12
години имали брак и така за пръв път го чувала по телефона, чудел се как ще се приберат. Тя била безработна, с две деца, цялото семейство разчитали на
тази негова работа и било
трудно, докато се прибере. Знае, че след една седмица
взел пари от приятел и се прибрал. Казал й, че и той не знае защо
са го освободили без предизвестие, тъй като били отишли на работа и там са им казали да си
тръгват, като по-
рано не е споделял за някакви проблеми в работата и наказания. След като мъжът й се прибрал в ...,
се опитал да се регистрира в Бюро по труда, но без
документи не успял нищо да направи. Бил много разстроен и психически какво ще правят
толкова време без пари, защото били в много трудно положение. Той си търсил работа около един месец и най-накрая трудно намерил такава. Всяко безпаричие се отразявало на
личните отношения, той
станал по- нервен,
притеснен, че няма как да си плащат разходите,
заем имали за
връщане. Не знае дали е
идвал в гр.... при работодателя си.
Свидетелката .. от гр.Ст.Загора/без родство с ищеца/ заявява, че има служебни отношения с ответника, като по силата на договор от 2001г. обслужвала
счетоводно и административно ответната фирма-работодател. Лично не познавала ищеца, но като служител на ответника имала наблюдения в общи линии върху него. Брат му, а в момента на назначаването му и баща му, са работили при ответника. Много често й звънели във връзка с трудовите
правоотношения и желание за издаване на служебни бележки. Когато се чула с Т. Козерев, той още не бил освободен от работа, но се готвели да го освободят. Тя го редупредила, че
ще го освободят от работа, защото не се явявал на работа няколко последователни дни/от шести до девети април
2018г./, бил в самоотлъчка и му казала да дойде да си вземе документите за освобождаването. С
ищеца Т.К. със
сигурност била говорила, а за брат му- свидетеля К.К. не може да потвърди със
сигурност. Ищецът Т. К. не се
явил в гр....
да си получи документите. Звъннала да
попита защо не се явява на работа в офиса
на „НИРО БГ”- ЕООД в ... да си вземе документите и да го предупреди, че ще прекратят договора му, той
доста агресивно провел разговора с нея, като тя не си спомня дали са стигнали споразумение да се яви. Той казал, че нямат право да го освобождават
по този начин, без предизвестие. Имала само един такъв телефонен разговор с него. Не знае
къде е бил той по това време. Към момента на обаждането на Т. все още нямало издадена такава заповед. Около две седмици след този разговор започнал да ги търси неговият адвокат. Имало вече издадена заповед и били изпратили документите на адреса на ищеца Т.К.. Трудовото
възнаграждение на шофьорите се формирало от
работната заплата по трудовия договор, плюс процент надбавка за трудов стаж по професията. Парите, които се отпускали за
командировка, били разходи, които работодателят е задължен да
изплаща и те били уредени с една Наредба, като изплащали
на командированите за ден престой в чужбина по 54 евро за осигуряване на нор...н живот
в чужбина. Смятали колко дни лицето е било в чужбина по командировъчна
заповед, по информация на контрагенти и тяхна информация, която събирали, тъй като имали
договорка с партньори в чужбина, осигуряващи място за нощуване и явяването и
неявяването на товарни пунктове в понеделниците, събота и неделя в съответните
жилища също било информация. В началото на месеца се
изплащало авансово част от командировъчните, в края
на месеца подготвяли информация за това дали е бил 30 или 31
дена навън и се доплащала разликата за ден
командироване. Умножавали се дните на престой по 54 евро на ден и така формирали разходите за командировка. Работниците не заплащали нощувки, това било за
сметка на работодателя, във връзка с изискването във Франция и .... Зареждали с гориво, като всеки
шофьор притежавал кредитна карта, с която зареждал гориво, когато неговото свършело. Нямало склад на „НИРО БГ”- ЕООД в чужбина. Би трябвало да има система за
заплащане на тол-такси, без шофьора. Осчетоводявали тол-таксите от всички страни на Европа и би следвало да има такива. Шофьорът не заплащал нищо за тези неща, защото фактурите се заплащали след пристигане на колектора на магистрални такси или за горива. На шофьорите се заплащали средствата, предоставени ежемесечно. Имало
практика във фирмата, ако шофорът е
заплатил нещо от себе си, следвало да
представи рапорт с необходимите документи за изразходваните суми, за да бъдат
признати счетоводно или да ги върне в касата на дружеството, или по банков път.
Съдът кредитира в
значителна степен показанията на тези общо трима свидетели, макар че първите
двама/брат и съпруга на ищеца/ са в родство с него, а третата/счетоводител на
ответника/ е била и продължава да бъде в служебни взаимоотношения с него, понеже
те като цяло съвпадат помежду си, не са вътрешно противоречиви и са подкрепени
от съответните многобройни писмени доказателства по делото и от заключенията на
приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно- счетоводна експертиза.
Освен това не се установи в хода на делото който и да е от тези три свидетели
да е пряко заинтересовани от изхода на този конкретен правен спор.
Видно от
заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводните експертизи/ССЕ/, се
установява следното :
Съгласно
заключението на първоначалната ССЕ, общият размер на начисленото на ищеца
брутно трудово възнаграждение/БТВ/ за периода от 07.12.2017г. до
13.04.2018г./включително и съгласно допълнителното споразумение №
96/29.12.2017г./ е в размер на 1997, 48 лв., общият размер на приведените
парични средства за командировки в чужбина за 112 календарни дни за периода от
127 дни , 12 дни ползван платен отпуск и 3 дни самоотлъчка е 7051, 31 евро,
изплатени с левова равностойност 13 791, 17 лв., като средно- дневния
размер на командировъчните на ищеца е в размер на 62, 96 евро/ден, а средния
размер на допълнителното месечно възнаграждение е в размер на 54 евро/ден. Съгласно
заключението на допълнителната ССЕ, поради неначислявано допълнително
възнаграждение, на ищеца не е било начислявано допълнително възнаграждение при
извършването на международните автомобилни превози в чужбина. Дневното парично
обезщетение за 2018г. за процесния период от време съгласно чл.54б, ал.1 от КСО
във вр. с чл.12 от Закона за бюджета на ДОО за 2018г. е бил в размер на средно
31, 74 лв., като за интервала от време от 13.04.2018г. до 13.10.2018г./общо 126
дни/, евентуалното парично обезщетение за безработица е в размер на 3 999,
24 лв.
Съдът кредитира
изцяло заключенията на тези две/първоначална и допълнителна/ експертизи, тъй те
са изготвени компетентно, комплексно и мотивирано. Това се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът счита за
доказано по несъмнен и безспорен начин в хода на съдебното производство по делото, че на
09.04.2018г., при пристигането на ищеца Т.К. в офиса на ответното
дружество- работодател в гр...., Кралство ..., същият е бил изгонен устно от работа от фактическите управители на фирмата му- работодател .. и ... /независимо от причината и обосноваността на това/, като
това обстоятелство се потвърждава от показанията на св.К.К./брат на ищеца/, който е очевидец на
случилото се там и има непосредствено възприятие
на тези обстоятелства. Не се доказаха конкретните
защитни тези на ответника - работодател, че в случая били налице и други факти и обстоятелства във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение
на работника- ищец Т.К., нито той да не бил
изпълнил някакви конкретни други
свои служебни задължения. Установи се безспорно от
показанията на св.К.К., че действително
на 08.04.2018г./неделя/ от работодателя е било
указано по телефона на двамата
международни шофьори/ищеца Т.К. и св.К. ..и/ да извършат курс, и независимо от
факта, че това е бил българският Великден и те празнували
със семейството си/и съответно били употребили
алкохолни напитки/, и макар че графиците
за извършване на международни превози се правели предварително от петък за понеделник/а не от неделя за понеделник/, ищецът при явяването си в офиса на фирмата-работодател в Кралство ...,
поради очевидния си отказ да извърши възложения му курс, и очевидно без да е
бил в действителна обективна невъзможност за изпълнение на поставената му задача, не е изпълнил виновно това свое трудово
задължение по ТД и по КТ.
В хода на делото се доказа
и защитната теза на ответника, че от него е била отправена официална покана към ищеца за получаване на необходимите документи
във връзка с прекратяването на трудовото му правоотношение, като
същият не ги е получил по независещи от
работодателя причини. Видно от свидетелските показания на К.К./брат на ищеца/ и на Ж.К./съпруга на ищеца/, той е успял да се прибере в ... в рамките на 5- 7 дни след устното си освобождаване
от работа в офиса на работодателя си в ..., като обективно е успял физически да се прибере
в ..., но
по никакъв начин с убедителни писмени и/или гласни доказателства не доказа по
делото/макар и прибирайки се с официален самолете полет от ... в .../, че не е
могъл да се яви в офиса на работодателя си и да получи документите си, в
дадения му срок от 09.04.2018г. до 13.04.2018г., или в който и да по- късен период от време от датата на
издаване на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение № 00000094/13.04.2018г. до датата на завеждане
на исковете в съда/11.06.2018г./. В тази връзка в цитираната Заповед
е посочена дата на издаването й/13.04.2018г./, която се явява и датата на изпращането й по пощата/същата дата 13.04.2018г./. С
писмено молба от 12.10.2018г. ищецът е уточнил телефонния номер на счетоводителя на дружеството/счетоводителката- свидетелка .../, на който ищеца Т.К. твърди, че е звънял в периода 09.04- 11.04.2018г. с молба за
връчване на същите, но това не се доказа от представените от него писмени доказателства по
делото. Действително, от приетия
по делото, като писмено доказателство Договор за електронни съобщителни
услуги № RNА123715833-12072017-37/12.07.2017г., сключен между
„БТК"- ЕАД и “Попкръстеви"- ООД с
материално отговорно лице счетоводителкатана
ответника/свидетелката/ ... от гр.Ст.Загора, договорът е сключен с търговското дружество- ответник, и може да се използва не само от едно конкретно лице, или макар да се използва само
от едно лице, не е ясно кое точно е това лице. А и доколкото описаният в
посочената молба телефонен номер е и прехвърлим, не се установи по
безспорен начин по делото от представените доказателства, че
именно свидетелката ... е служителят на ответника, ползващ конкретния телефоннен
номер ********** в процесния период от време, като видно
от същото Приложение, “Попкръстеви" -ООД разполагат с още 7 бр. телефонни номера /освен горепосочения такъв/. В показанията си
свидетелят .. сочи, че използва този телефонен номер
от около 4- 5 г., но това твърдение не се потвърди от Договора за
електронни съобщителни услуги от 2017г. А и видно от представен
в о.с.з от 16.10.2018г. препис от нотариално заверено пълномощно от
06.07.2017г., свидетелката .. е била изричен пълномощник на управителя на „Ниро БГ"- ЕООД и в
този смисъл същата се явява
в някаква степен заинтересована страна от изхода на настоящето дело, доколкото
притежава в пълен обем представителни пълномощия относно ответното
дружество- работодател.
В хода
на делото не се доказаха
по категоричен и безспорен начии
предпоставките за обезщетение за времето,
през което ищецът- работник Т.К. е останал без
работа поради незаконното уволнение от страна на
работодателя- ответник. Видно от представената Трудова книжка,
както и от Удостоверение за декларирани данни изх.№ 130191801971092/01.10.2018г., съдържащо Справка актуално състояние
на всички трудови договори и Справка- данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.08.2016г. до 31.08.2018г., ищецът действително не е бил назначаван на работа в периода май- юни 2018г., което се потвърждава и от показанията на
свидетелката/съпругата му/ Ж.К.,
които установяват факта и периода на безработицата за ищеца. Претендираното като размер парично
обезщетение, като размер се доказва от заключението на приетите по делото първоначална и
допълнителна съдебно- счетоводна
експертиза, в заключението към която вещото лице потвърждава, че месечното брутното трудово
възнаграждение/БТВ/ на ищеца
е в размер на 510 лв., което е напълно съобразено
с минималния размер на работна заплата/МРЗ/ в ... за процесния период на 2018г. Но ищецът не е доказал
фактическото и правното основание за дължимостта на едно такова парично
обезщетение по вина конкретно и само на ответника- негов бивш работодател, поради което съдът счита, че паричното обезщетението
за оставане без работа на ищеца за период от два
месеца в претендиран общ размер от 1020 лв. се явява неоснователно и
недоказано и следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това.
Видно от т.3 от приетия като писмено доказателство Трудов договор № 00000130/05.12.2017г., е уговорена клауза за 30-дневно предизвестие при прекратяването му в полза и на двете страни, като разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ предвижда право до изтичане иа срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорено, да прекрати договора без предизвестие, от което работодателят- ответник се е възползвал на напълно годно правно основание, тъй като тази норма не е императивна, доколкото допуска възможност за прекратяване без такова предизвестие. Поради което и предви тълкуването на общата воля на страните предвид общата норма на чл.20 от ЗЗД, не е доказано от ищеца твърдяното от него задължение за отправяне на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от всяка от страните по него/в конкретния случай от работодателя му/, което и не доказва по никакъв начин претенцията му за парично обезщетение за твърдяно, но недоказано неспазено 30- дневно предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение/БТВ/ за неспазения срок на предизвестието в претендирания му размер от 510 лв.
Не се установиха и не се доказаха по несъмнен и безспорен категоричен начин в съдебното производство претендираните от ищеца претърпени от него някакви неимуществени вреди в резултат на неиздаване и невръчване на необходимите документи за прекратяване на трудовото му правоотношение с оглед твърдяното от него незаконно уволнение от работодателя- ответник. От събраните гласни доказателства/свидетелските показания на съпругата му- свидетелят Ж.К. и на брат му- свидетелят К./ не се доказа твърдяното от ищеца негово незаконосъобразно и необосновано уволнение, което да му е причинило значителни неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и несигурност във финансово отношение, психическа и емоционална нестабилност вследствие на случилото се. Недоказването на някакви претендирани от ищеца причинени му неимуществени вреди обосновават неприсъждането на претендираното парично обезщетение в какъвто и да е размер/пълен или частичен/ такъв, тъй като не се доказа една такива щети да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на евентуалното задължение.
Не се доказа по безспорен начин в хода на делото, че именно твърдяното от работника бездействие на работодателя му- ответник било довело до горепосочените
претендирани от него и имуществени вреди, в размер на претендираното парично обезщетение за пропуснати ползи вследствие от твърдените от ищеца, но недоказани по делото действия на ответника-
работодател за неиздаване на съответни документи и твърдяната свързана с това невъзможност на ищеца Т.К. да се регистрира в Агенцията по
заетостта/Бюрото по труда/ и да получи дължимото му се спорен него парично обезщетение за безработица. Действително съгласно нормата на чл. 54а от КСО и видно от Допълнителното
заключение по ССЕ, ищецът би имал евентуално
право на парично обезщетение за безработица, при условие, че има внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица"
най- малко 12 месеца през последните 18 месеца преди датата на прекратяване на осигуряването, при условие, че е регистриран като
безработен в Агенцията по заетостта и не
упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава. В конкретния
случай заключението на експертизата доказва,
че ищецат
Т.К. има необходимия стаж и би могъл да получи
съответното парично обезщетение за безработица, но той не е бил регистриран в БТ единствено и само
по негова вина, а не поради някаква доказана вина на работодателя му. Хипотетично ищецът би могъл евентуално да ползва парично обезщетение за безработица през периода
от 13.04.2018г. до 13.10.2018г.
включително/или за общо за 126 дни/, като за този
претендиран период от време от месец април до
месец юни 2018г., ищецът К.
би получил обезщетение за 53 дни(12 дни за м.април, 20 дни за м.май и 21 дни за м.юни
2018г.), като за всеки един ден е
могло да получи по 31,74 лв./ден- или за целия претендиран период
сумата от общо 698, 54 лв., ако се е бил регистрирал в БТ, което не е станало по негова лична вина.
По същия начин по делото е било установено евентуално, че ищецът би получил имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи при евентуална
невъзможност да изпълнява редовни
международни автотранспортни превози, вследствие на някакво евентуално незаконно уволнение, неиздаване и липса на
връчване на необходимите за това документи,
въз основа на които би могъл да получи допълнително
възнаграждение в размер на общо 4 000, 00 лв., тъй като съгласно представеното по делото извлечение от
банковата сметка на ищеца Т.К., средното му месечно възнаграждение е било около 2 000, 00 лв, което според работодателя му е включвало „работна заплата и командировъчни". Което според заключението на ССЕ по делото представлява допълнителното
възнаграждение в размер на 28, 44 лв./ден при 69 отработени от ищеца дни, и втори
път по 8, 96 евро/ден при командировъчни общо 112 дни, като общо е в размер на 1 962, 30 лв.
Свидетелката счетоводител .. поясни в съдебното заседание на 16.11.2018г., че между работодателя „Ниро БГ"- ЕООД и друга, трета за делото неизвестна чуждестранна фирма има сключен договор, съгласно който шофьорите на ответника/какъвто безспорно е бил ищеца/ нощували безплатно в уговорена между страните къща, но тя не била виждала в отчети на шофьори някой да е правил пътни разходи за т.нар.“тол- такси“ при преминаване през автомагистрали в съответните европейски държави. Безспорно на ищеца Т.К. били изплащани от ответника суми в размера, видим от извлечението от банковата му сметка и не се доказа от ответника, че възнаграждението над предвиденото в Трудовия му договор е именно за командировъчни разходи, а не допълнително възнаграждение за извършени курсове. Напротив- всички събрани по делото доказателства сочат, че предпоставка за изплащане на командировъчни разходи е наличието на отчет, който се изготвя от всеки международен шофьор за направените от него разходи във връзка с осъществяване на международната му дейност, и в случая не се спори между страните по делото, че ищецът не е съставял такива, но въпреки това са му били плащани по банков път суми в размери много над предвидения по грудовия договор, като не са налице и данни за възстановяване от него на парични средства по сметка на работодателя му. Което доказва категорично, че месечното му трудово възнаграждение включва не само основото, но и допълнителното му такова, зависещо конкретно от броя на извършените от него международни курсове. Доказа се в хода на делото и че ищеца Т.К. не е получавал от работодателя си/ответник/ парични средства за командировъчни разходи, доколкото не са били извършвани такива, което се потвърждава от обективните свидетелски показания, така и от осчетоводяването и изплащането им след представен от работника отчет пред работодателя му. В конкретния случа на ищеца- работник очевидно не се е налагало да извършва допълнителни разходи, свързани с осъществяването на международни превози, доколкото работодателят му предварително е осигурил място за спане, начин за плащане на пътни такси и на зареждане на товарния му автомобил с гориво.
Във връзка с претендираното парично обезщетение за причинени от ответника на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи- по делото безспорно се доказа,
че в конкретния случай не е била налице реална
възможност от получаване иа допълнително възнаграждение вследствие на извършени международни превози от ищеца, като видно от
представения и приет по делото Отчет за времето за кормуване в периода от 01.12.2017г. до
30.04.2018г. включително, ищецът Т.К. е изпълнявал ежемесечно множество
автотранспортни превози в и до различни европейски страни, без
изключение. Което безспорно доказва реалната
възможност за извършване от него и на същия
брой превози в претендирания период от време за интервала
от м.април- м.юни 2018г., и
съответно получаване на аналогично трудово възнаграждение
на това от предходните календарни месеци. Но поради недоказаност на основната искова претенция за твърдяно от
работника незаконно негово уволнение от ответника, както и поради недоказаност на
претенцията му за някакво неиздаването и невръчването на необходими документи по
прекратяване на трудовия му договор от работодателя, не се обосновава и доказва
ищцовата претенция за парично обезщетение за претендирани от него претърпени имуществени вреди в размер на общо 4000 лв.
С оглед изхода на
споровете и на осн. чл.78, ал.1 и 2 във вр. с чл.80 от ГПК, в тежест на работника
следва да се възложат направените от работодателя и своевременно поискани
разноски по настоящото дело в размер на общо 1200 лв. за възнаграждение на един
адвокат.
С оглед изхода на споровете и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
РС- Ст.Загора направените от бюджета на съда разноски в размер на общо 632 лв.,
от които за дължима ДТ- 4% върху цената на исковите претенции - сумата 382 лв.
и за заплащане възнагражденията на вещото лице - сумата 250 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.К., ЕГН ********** ***, искове за осъждане на „НИРО- БГ“-
ЕООД, ЕИК- ********* със седалище и адрес на управление в гр.Ст.Загора,
бул.“Славянски“ № 22, ет.3, офис № 4 да му заплати парични обезщетения, ведно със законните лихви върху
всяка една от тях, считано от 11.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите :
- По чл.344,
ал.1, т.3 от КТ- за оставането без работа в размер на 1 020 лв./хиляда и
двадесет лева/.
- По чл.220,
ал.1 от КТ- за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 510 лв./петстотин
и десет лева/.
- По чл.226, ал.1, т.1 във вр. с
ал.3 от КТ- за причинени му неимуществени вреди поради неиздаване на
необходимите документи за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 3 000
лв./три хиляди лева/.
- По чл.226,
ал.1, т.1 във вр. с ал.3 от КТ- за причинени му имуществени вреди за времето от
м.април до м.юни 2018г., изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за регистриране
в Агенцията по заетостта и невъзможност да получава обезщетение за безработица-
в размер на 1 020 лв./хиляда и двадесет лева/, и осъществяване на редовни
международни автотранспортни превози и допълнително трудово възнаграждение от
тях в размер на 4 000 лв./четири хиляди лева/.
ОСЪЖДА
Т.В.К., ЕГН ********** *** да заплати на „НИРО- БГ“- ЕООД, ЕИК- ********* със
седалище и адрес на управление в гр.Ст.Загора, бул.“Славянски“ № 22, ет.3, офис
№ 4, сумата 1200
лв./хиляда и двеста лева/ разноски
по делото.
ОСЪЖДА Т.В.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС- Ст.Загора сумата 632 лв./шестстотин тридесет и два лева/
бюджетни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на всяка от страните.
Районен съдия :