Решение по дело №2932/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 594
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180702932
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 594

гр. Пловдив, 19, 03, 2021 година

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 22,02,2021 г. в състав:

Административен съдия:  СТОИЛ БОТЕВ

и секретар  В. Комитова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2932 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл.172, ал.5  от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят –  К.О.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***  ОСПОРВА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-002705/12.10.2020 г., на Началник група , към сектор ПП - към ОД МВР Пловдив,  с която  временно  му е отнето свидетелството № *********  за управление на моторно превозно средство на водач  на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че горепосочената ЗППАМ е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се нейната отмяна и връщане на отнетото му  свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Ответникът  - Началник група , към сектор ПП - към ОД МВР Пловдив в становище на л.2 оспорва жалбата, като неоснователна, счита заповедта за издадена от компетентен орган, съдържаща ясни мотиви и в законоустановената форма.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото доказателства , че връчването на ЗППАМ  е било осъществено на 12,10,2020г., а жалбата  срещу процесната ПАМ , видно от щемпела на плика / л. 4/ е подадена на 23,10,2020г.  от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално  допустима, а разгледана по същество  е неоснователна.

Съдът като съобрази фактите и събраните по делото доказателства , относно оспореният  административен акт предмет на съдебен контрол,  от фактическа страна установи следното:

Съдът установи, че административният орган е изпратил цялата административна преписка приложена по делото.

Установено е и това не се спори от страните , че на жалбоподателя от 2006г. до 2007г. са му съставени множество актове по ЗДП и са му отнети всички 42 броя контролни точки  по три броя НП , влезли в сила.

Спор по фактите между страните няма.

От правна страна следва да се отбележи следното:

Принудителните административни мерки (ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле.

Принудителните административни мерки /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2а от с.з.  се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.4 от ЗДвП законодателя е приел , че се изземва  свидетелство за управление на водач , на когото са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си да предаде своето свидетелство с съответното поделение на МВР.

В чл. 157 е предвидено , че „При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство „. В ал. 4 е посочено  , че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

В хода на делото беше доказано /чл.170 ал.1 АПК/ изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ, както и че същата е издадена от материално и териториално компетентен орган, съобразно приложените заповеди / л. 8-10/.

В съдебното производство М.  не ангажира каквито и да са доказателства.

Жалбоподателят не доказа  различна фактическа обстановка от изложената по-горе , както и не ангажира доказателства  оборващи твърдяното от ответника в настоящото производство.

Няма спор че на М. са  отнети общо 42 контролни точки и същият не си е върнал  притежаваното от него  СУМПС .

Съдът намира, че ответникът доказа по несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на пълното насрещно доказване твърдението на ответника. 

Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената мярка е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение. 

Водим от изложеното, Съдът

Р   Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.О.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***  срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-002705/12.10.2020 г., на Началник група , към сектор ПП - към ОД МВР Пловдив,  с която  временно  му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач   № ********* .

Решението е окончателно.

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :