№ 127
гр. С., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20242200600269 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 137/12.09.2023г. по НЧХД № 1174/2022г., С. районен съд
признал подс.Д. П. Г. за виновен в това, че на 20.08.2022г. в с.Т., общ.С.,
причинил на С. К. С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл.130 ал.1 от
НК и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и
му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със
същата присъда, съдът признал подс.М. С. Р. за виновен в това, че на
20.08.2022г. в с.Т., общ.С., причинил на С. К. С. лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота -
престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освободил
от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
С присъдата съдът осъдил подс.Д. П. Г., ЕГН **********, да заплати на
С. К. С., ЕГН **********, със съгласието на родителите му К. С. Т., ЕГН
********** и Д. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 2500 лева, представлява
1
неимуществени вреди, вследствие на причинената му лека телесна повреда,
считано от датата на деликта – 20.08.2022г. до окончателното й изплащане,
ведно със законната лихва, като отхвърлил иска до пълният му размер за
сумата от 4000 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът осъдил подс.М. С. Р., ЕГН **********, да заплати на С. К. С.,
ЕГН **********, със съгласието на родителите му К. С. Т., ЕГН ********** и
Д. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представлява неимуществени
вреди, вследствие на причинената му лека телесна повреда, считано от датата
на деликта – 20.08.2022г. до окончателното й изплащане, ведно със законната
лихва, като отхвърлил иска до пълният му размер за сумата от 4000 лева, като
неоснователен и недоказан.
С присъдата, районният съд осъдил подс.Д. П. Г. да заплати държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 100 лева по
сметка на СлРС, както и осъдил подс.М. С. Р. да заплати държавна такса
върху уважената част от гражданския иск в размер на 50 лева по сметка на
СлРС. Съдът осъдил подс.Д. П. Г. и подс.М. С. Р. да заплатят на Д. Т. Т. и К.
С. Т. сумата от 612 лева, от която 600 лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар на повереника им и 12 лева такса за образуване на НЧХД.
Присъдата е обжалвана от защитника на двамата подсъдими с искане за
отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на
закона, тъй като не ставало ясно в какво се изразява нанесената на
пострадалия С. С. лека телесна повреда от двамата подсъдими. Твърди се, че
присъдата е необоснована, а наложените наказания са явно несправедливи,
както и определения от съда размер на обезщетението на пострадалия за
причинените му неимуществени вреди. Алтернативно се иска присъдата да
бъде отменена изцяло и да се постанови нова присъда, с която подсъдимите
да се признаят за невиновни и да се оправдаят, като бъде отхвърлен
предявения граждански иск изцяло като неоснователен и недоказан. Иска се
също така присъдата да бъде изменена, като бъде приета друга правна
квалификация, без да се посочва каква да е тя. Претендират се направените
разноски.
Депозирани са допълнения към двете въззивни жалби, в които се
твърди, че обжалваната присъда в наказателната и гражданската част е изцяло
2
неправилна, материално и процесуално незаконосъобразна, доказателствено
неподкрепена и необоснована, а наложените наказания са явно е категорично
несправедливи. Излагат се пространствени съждения относно тези твърдения.
Навеждат се доводи относно прекратяване на наказателното производство по
делото поради ненадлежно депозирана частна тъжба от родителите на
непълнолетния пострадал, а не лично от него със съгласието на родителите
си, както и поради нередовност на частната тъжба, в която не е описано
конкретното деяние, липса на съставомерни признаци на деянието от
обективна и субективна страна. Посочват се доводи за това, че районният съд
неправилно е възприел факти, които са необосновани и при липса на
доказателствена подкрепа, както и относно неправилното прилагане на
закона, респ. относно неправилното квалифициране на деянието и неправилно
определения размер на обезщетението на пострадалия.
В заключение в допълнението относно подс.Д. П. Г. се иска
обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от първоинстанционния съд, алтернативно се иска да бъде
изменена обжалваната присъда, като бъде възприета друга правна
квалификация по чл.130 ал.2 от НК и да бъде намален размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди. Относно подс.М. С. Р. в
допълнението към въззивната жалба се иска обжалваната присъда да бъде
отменена изцяло и да се постанови нова, с която подс.Р. да бъде признат за
невиновен и оправдан изцяло, като предявения граждански иск да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, алтернативно се иска
изцяло да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
Във връзка с депозираните жалби е образувано ВНЧХД № 672/2023г. по
описа на ОС С.. Делото е приключило с постановяване на Решение №
180/14.12.2023г., с което е отменена изцяло обжалваната присъда и
наказателното производство е прекратено на основание чл.25 ал.5 т.1 от НПК,
поради констатиран порок на частната тъжба, който не е отстранен в
преклузивния срок по чл.81 ал.3 от НПК. Това решение е обжалвано от
повереника на частния тъжител. Образувано е н.д.№ 189/2024г. по описа на
ВКС. Делото е приключило с Решение № 240/19.04.2024г., с което въззивното
решение е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на
въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
3
По този повод е образувано настоящото производство ВНЧХД №
269/2024г. по описа на СлОС.
Частният тъжител С. К. С. се явява лично в съдебно заседание и с
повереника си – адв.С. Б. от АК С.. В съдебно заседание присъства и бащата
на частния тъжител К. С. Т.. Повереникът на частния тъжител пледира за
изпълнение на указанията, дадени от ВКС, като се потвърди обжалваната
присъда на първоинстанционния съд. Частният тъжител С. се съгласи с
извършените в наказателното производство действия на родителите му,
неговите и на повереника му действия и ги потвърди, както и
упълномощаването на повереника му, адв.Б., относно подаването на тъжбата,
включително и на гражданския иск. Посочва, че депозираните жалби от
подсъдимите са неоснователни и моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда. По този начин са изпълнени указанията на
ВКС, дадени с Решение № 240/19.04.2024г. по н.д.№ 189/2024г. по описа на
съда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.М. С. Р. и подс.Д.
П. Г. се явяват лично и със защитника си адв.П. Н. от АК С.. Защитникът на
подсъдимите заявява, че поддържа подадените въззивни жалби и
допълненията към тях. Посочва, че по отношение на възприетите от съда
извършени деяния от двамата подсъдими, съдът не е посочил фактическите и
съставомерни признаци на тези деяния. Твърди, че присъдата се отличава с
липса на мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила,
както и драстична разлика между обективните доказателства по делото и
фактическите и правни изводи на съда. По отношение на подс.М. Р. пледира
за оправдаването му поради липса на доказателства, а по отношение на
подс.Д. Г. – поддържа исканията във въззивната жалба и допълнението към
нея.
Подсъдимите в личната си защита поддържат казаното от защитника
им. В последната си дума подсъдимите предоставят на съда, но искат да се
уважат жалбите им.
С. окръжен съд се запозна с всички материали по настоящото
наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на
проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, както и провери
атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателите и служебно
4
изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК.
Подсъдимите Д. П. Г. и М. С. Р. с Присъда № 137/12.09.2023г. по НЧХД
№ 1174/2022г., са осъдени, както следва:
- подс.Д. П. Г. за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това
че на 20.08.2022г. в с.Т., общ.С., причинил на С. К. С. лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота;
- подс.М. С. Р. за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това
че на 20.08.2022г. в с.Т., общ.С., причинил на С. К. С. лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота.
На първо място следва да бъдат обсъдени доводите на защитата, че
първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, доколкото в принципен план, основателността на тези възражения
предпоставя по-нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по
съществото на делото.
В този смисъл доводите за отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати в първоинстанционното производство,
изложени във въззивните жалби на подсъдимите се явяват основателни, макар
и на други основания.
Производството пред първата инстанция е образувано по депозирана в
РС С. тъжба с вх.№ 16612/18.10.2022г. от Д. Т. Т. и К. С. Т., в качеството на
родители и законни представители на непълнолетния С. К. С., чрез адв.С. Б.
от АК С.. Подадената тъжба отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, т.е.
има писмена форма, съдържа данни за подателя, за лицата, срещу които се
подава – Д. П. Г. и М. С. Р., както и за обстоятелствата на посоченото в
тъжбата престъпление. Изискванията за форма и съдържание на частната
тъжба са спазени и съобразени с постоянната практика на ВКС (в т.см.
Решение № 48/2020г., н.д.№ 142/2020г., ІІ н.о., ВКС; Решение № 29/2017г.,
н.д.№ 1325/2016г., І н.о., ВКС и др.). От фактическите обстоятелства,
изложени в тъжбата, се определя за какво престъпление се е потъжил
пострадалият, каквото в настоящия случай е сторено. По този начин, именно
посочените в тъжбата фактически обстоятелства, очертават рамките, в които
ще се движи производството и предмета на доказване по делото, както и за
осъществяване на защитата на подсъдимите срещу повдигнатото обвинение,
както и за правилното приложение на материалния закон. В тази връзка,
5
подсъдимите могат да бъдат осъдени само за онова престъпление, за което
има изложени в тъжбата и доказани обстоятелства, и по които са се
защитавали.
В настоящия казус, в частната тъжба са изложени обстоятелства за
извършено на 20.08.2022г. деяние по чл.130 ал.1 от НК, като е посочено, че Г.
и С. са причинили на непълнолетния С. К. С. леки телесни повреди,
изразяващи се в болки в областта на лицето и долната челюст, нишковидни
охлузвания в областта на шията отпред, болки в областта на гърдите отпред в
областта на гръдната кост, сътресение на мозъка. При постановяване на
присъдата първоинстанционният съд не се е произнесъл в какво се изразява
леката телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия, поотделно за всеки един от двамата
подсъдими, т.е. по повдигнатото с частната тъжба обвинение на двамата
подсъдими.
Въззивната инстанция счита, че районният съд е приел различна степен
на вина за всеки един от подсъдимите, изразяваща се в различна степен на
увреда на пострадалия, причинена от всеки един от двамата подсъдими,
съдейки от размера на присъденото обезщетение за подсъдимите, което е
различно, а именно подс.Г. е осъден да заплати на К. С. 2500 лева
неимуществени вреди, а подс.Р. – 500 лева. Не само в диспозитива на
присъдата не е посочена в какво се изразява причинената лека телесна
повреда от всеки един от подсъдимите поотделно на пострадалия, която е
довела до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, но и в
мотивите няма категоричност и яснота по този въпрос. Ако решаващият съд
приема, че двамата подсъдими са причинили всички увреди на пострадалия,
то е било необходимо да се мотивира деяние, извършено в съучастие
помежду им и да се посочи ролята на всеки един от подсъдимите, съобразно
разпоредбата на чл.20 от НК. Това не е сторил решаващият съд в мотивите си,
поради което не е ясна волята му и какво точно е приел за категорично и
безспорно установено, за да постанови присъдата си.
Съгласно трайната съдебна практика неясните, противоречиви и
непълни мотиви се приемат за пълна липса на мотиви. Съобразно Решение №
92/16.05.2019г. по н.д.№ 982/2018г., II н.о. на ВКС, „Липса на мотиви е
налице, както в хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при … неясна
6
и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на
мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една
страна на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените
от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере
действителната воля на съда“. В тази връзка е и Решение № 305/17.06.2011г.
по н.д.№ 1675/2011г., III н.о. на ВКС. Обжалваната присъда не позволява да
се разбере ясно и точно какво се приема от решаващия съд и от там –
страните да отстояват своята процесуална позиция. Това е съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК,
представляващо основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на атакувания
съдебен акт и за връщане на делото, предвид хипотезата на чл.335 ал.2 от
НПК, за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Въззивният съд не може да отстрани допуснатото нарушение, но същото е
отстранимо при новото разглеждане на делото от първата инстанция.
Първоинстанционният съд с признаване на подс.Г. и подс.Р. за виновни
за извършено деяние по чл.130 ал.1 от НК, за причиняване на лека телесна
повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, не се е произнесъл по обвинението, което е повдигнато на
подсъдимите с частната жалба, в което категорично е посочена причинена
лека телесна повреда, изразяваща се в болки в областта на лицето и долната
челюст, нишковидни охлузвания в областта на шията отпред, болки в
областта на гърдите отпред в областта на гръдната кост, сътресение на
мозъка, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Категорично е прието в съдебната практика, че тъжбата не е
доказателствено средство, с нея само се повдига обвинение с изложение на
фактите, подлежащи на доказване. В нея се посочват обстоятелствата на
престъплението – време, място и конкретни действия, за които се твърди, че
са неправомерно извършени от дееца. След като частният тъжител е посочил
описаните по-горе телесни увреди, довели до причинената лека телесна
повреда на пострадалия и същите подсъдимите са узнали с връчване на
тъжбата, те са се подготвили по това обвинение, за да реализират в пълнота
правото си на защита. Съдът се е произнесъл за деянието, извършено от
двамата подсъдими без да е посочил причинените увреди на пострадалия от
всеки един от тях, както и без да посочи и мотивира наличието или липсата на
съучастие помежду им, поради което не е постановил съдебния си акт по
7
обвинението, повдигнато с частната тъжба и включено в обстоятелствата,
посочени в тъжбата, а тъжбата, подобно на обвинителния акт, очертава
рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса.
По този начин е нарушено правото на защита на подсъдимите, да се
защитават по обвинението, включено в тъжбата, но по което съдът не се е
произнесъл, като е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и то отстранимо, довело до ограничаване на процесуалните права на
страните, включително и на частния тъжител. Въззивната инстанция намира
допуснатото процесуално нарушение за съществено, защото видно от
съдържанието на диспозитива и мотивите на присъдата, съдът не се е
произнесъл по обвинението, което е било включено в тъжбата. Видно от
допълнението към въззивните жалби на подсъдимите, подадени чрез
защитника им, те съдържат съответно искане за отмяна на присъдата изцяло,
което се основава и на изтъкнатия недостатък на присъдата, което настоящата
инстанция намира за основателно. На този етап от наказателното
производство, въззивният съд не може да осъди подсъдимия по обвинение, по
което не се е произнесла първата инстанция и което е било включено в
изложените факти и обстоятелства в частната тъжба.
Настоящият съдебен състав също така намира, че в НПК е предвидена
процедура за повдигане и предявяване на обвинението с частната тъжба.
Безспорно е, че обвинението е съвкупност от факти и право, повдигането му
при този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на
съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и се определя правната
квалификация на престъплението, предмет на разглеждане. По този начин
предявяването на обвинението се извършва с факта на връчването на двата
документа с процесуално значение, а именно частната тъжба и
разпореждането на съдията-докладчик, които заедно дават яснота за
фактическите и правните рамки на обвинението, съобразно разпоредбата на
чл.252 ал.4 от НПК. Едва тогава лицето, срещу което започва наказателното
преследване, има процесуалната възможност да разбере в какво точно е
обвинено, за да упражни правото си на защита в пълен обем. Изясняването на
фактологията, на която частният тъжител основава претенцията си, позволява
на съда да определи правилната правна квалификация на обвинението. В този
смисъл е съдебната практика (Решение № 4/2009г., н.д.№ 636/2008г., ІІІ н.о.,
ВКС), че пострадалото лице има единствено задължение да посочи в тъжбата
8
обстоятелствата на престъплението, а правната квалификация на тези
обстоятелства е задължение на съда, както тогава, когато въобще липсва, така
и тогава, когато дадената в тъжбата такава е неправилна.
С Разпореждане № 2067/09.11.2022г. съдията-докладчик по
първоинстанционното производство е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на тъжителя и подсъдимите, без да
даде правна квалификация на фактите, изложени в тъжбата. Както посочи по-
горе настоящата инстанция, тъжбата с посоченото в чл.81 ал.1 от НПК
съдържание, не е необходимо да съдържа правна квалификация на
извършеното, а ако такава е посочена – тя не е обвързваща за съда. Предвид
разпоредбата на чл.247б ал.2 т.2, вр.чл.252 ал.4 (изм.) от НПК, действащ към
момента на постановяване на разпореждането на районния съд – 09.11.2022г.,
преценката за това при каква правна квалификация следва да стартира
наказателният процес е задължение на съдията-докладчик още в този начален
етап от производството. Квалификацията, изводима от изложените в тъжбата
факти, следва да намери място в разпореждането, въз основа на което и
подсъдимият да узнае за какво е обвинен. Актуалната правна уредба към
момента на депозиране на тъжбата и разпореждането на съда, въпреки
липсата на изрично разписано правомощие по чл.252 ал.4 от НПК, не дава
възможност да се приеме, че към този момент не е било налично посоченото
задължение на съда. По принцип и както посочи въззивният съд,
предназначението на тъжбата, изискванията към нейното съдържание,
правото на защита, основното от които е именно правото на подсъдимия да
узнае в какво е обвинен (чл.55 ал.1 и чл.81 ал.1 от НПК) и задължението на
съда да гарантира упражняването на това право (чл.15 ал.3 от НПК), са
доводи именно в подкрепа на разбирането, че с разпореждането по чл.252
ал.4 от НПК, съдът следва да даде правната квалификация на изложените в
тъжбата обстоятелства на престъплението и да осигури по този начин
очертаване предмета на доказване и да гарантира упражняването в пълен
обем на правото на защита на предаденото на съд лице. Именно поради това и
за съда възниква задължение да посочи с разпореждането по чл.252 ал.4 от
НПК, правната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите
признаци на деянието, описани в тъжбата. Още повече, че с изменение и
допълнение на чл.252 ал.4 от НПК (ДВ, бр.48/2023г., от 02.06.2023г.), е
създадено ново изречение второ, а именно „В разпореждането за насрочване,
9
с което се дава ход на тъжбата, съдията-докладчик определя правната
квалификация на фактите, изложени в тъжбата“. По този начин законодателят
категорично е казал, че съдията-докладчик в разпореждането си следва
задължително да определи правната квалификация на фактите в тъжбата,
което до този момент се извеждаше от трайната съдебна практика и
задължителна такава - ТР № 34/1990г., т.д.№ 29/1990г., ОСНК, ВС, всички
спорни въпроси по наказателни дела от частен характер подлежат на
изясняване от съда при разглеждане на делото.
С.ски районен съд в разпореждането си за насрочване е следвало да
прецени с оглед обстоятелствата, описани в частната тъжба, дали те сочат на
квалификация за лека телесна повреда и в какво се изразява причинената
телесна повреда за всеки един от двамата подсъдими, налице ли е съучастие
помежду им и ако да – какво е участието на всеки един от двамата подсъдими
в него. В крайна сметка нe е очертана юридическата рамка на предмета на
делото, което е задължение на съда. Това е съществено процесуално
нарушение, ограничило правата на страните, съответно по чл.82 ал.1 от НПК
относно тъжителя и по чл.55 ал.1 от НПК относно подсъдимите - да се
запознаят в пълнота с обвинението от фактическа и правна страна, което
право следва да им бъде гарантирано на всеки етап от процеса. С оглед
описаните в тъжбата конкретни факти и обстоятелства, СлРС е следвало да
извърши необходимите правни квалификации за всеки подсъдим, което не е
сторил. Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3
т.1 от НПК, тъй като ограничава правото на защита на подсъдимите да
разберат за какво са обвинени, което нарушение може да се отстрани при
новото разглеждане на делото от първата инстанция.
Посоченото съществено процесуално нарушение, както и липсата на
произнасяне на първостепенния съд с крайния съдебен акт по възведената в
тъжбата и описана причинена лека телесна повреда от всеки един от
подсъдимите на пострадалия, изразяваща се в болки в областта на лицето и
долната челюст, нишковидни охлузвания в областта на шията отпред, болки в
областта на гърдите отпред в областта на гръдната кост, сътресение на
мозъка, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като и в мотивите няма категоричност и яснота по този въпрос, също не могат
да бъдат преодолени за първи път от въззивния съд, чийто правомощия са да
10
провери правилността на присъдата, а констатираната липса означава по
същество липса и на валиден предмет на въззивен контрол.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че
изтъкнатите съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3
т.1 от НПК, към който препраща разпоредбата на чл.335 ал.2 от НПК, могат
да бъдат преодолени на стадия, на който са допуснати. Предвид липсата на
валидно повдигане и предявяване на обвинение, съдебното разглеждане в
първата инстанция следва да започне от първия стадий на съдебната фаза, а
именно този на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание от друг състав на първоинстанционния съд.
Предвид обстоятелството, че наказателното производство се връща на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, то въззивната инстанция не се
произнася относно наведените доводи във въззивните жалби на подсъдимите
и защитника им, за отмяна или изменение на атакуваната присъда в
наказателната и гражданската част.
Така мотивиран и на основание чл.335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 т.1, вр.
чл.334 т.1 от НПК, С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 137/12.09.2023г. по НЧХД № 1174/2022г.
по описа на Районен съд С..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на С.ски районен
съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11