№ 261 / 20.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 20.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – и състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор Галин Байчев като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1056 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.378, ал.1 и сл. от НПК.
С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност Районен прокурор при Районна прокуратура – гр.Монтана е установил, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност спрямо обвиняемия И.Г.Т. за извършено престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК и е направил предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказаниЕ.
В съдебно заседание за прокуратурата се явява районния прокурор, който поддържа обвинението и моли съда да постанови решение, с което да признае обвиняемия за виновен и го освободи от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание глоба към средния размер.
Обвиняемият И.Г.Т., редовно призован се явява лично и чрез своя служебен защитник без да оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на прокурорското постановление, моли съда да му наложи минимално наказаниЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият И.Г.Т. е роден на xxxгxxx, Област Монтана, ул. ,,Б.” № xxxx българин, български гражданин, неграмотен, не осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Свидетелят З. А. З. от гр.Лом регистрирал на 06.10.2015г. търговско дружество ,. Б. Е., с ЕИК: xxxx . Той работил във Федерална Република Германия като периодично се връщал в Република България. При едно от посещенията си в страната, по предложение на неговия чичо свидетеля З. М. Г. xxx, регистрирал дружеството като упълномощил трети лица да го представляват. По негови данни с дейността на дружеството се занимавал свидетеля З. Г.. Дружеството не притежавало офис, машини, техника и недвижимо имущество за упражняване на предмета му на дейност – ремонти на пътища.
На 28.10.2015г. дружеството ,. Б. Е., с ЕИК: xxxx било регистрирано по ДДС. То подало годишна данъчна декларация по ЗКПО, като отчело приходи от продажби в размер на 111 449,30 лева. На дружеството било извършена ревизия от ТД на НАП Велико Търново, при която било установено, че за доказване на приходите били декларирани използваните преди три години фактури с партньор търговско дружество ,,С. Г. К.” Е., регистрирано на 06.10.2015г., две фактури с партньор търговско дружество ,,К.” Е., с управител свидетеля В. Ц. К., и две фактури с партньор търговско дружество ,,К. Т. Г. Е..
По време на ревизията не било установено дружеството ,. Б. Е. да е водило редовно счетоводство, нито били установени първичните документи за извършената дейност. Според свидетелят К. дружеството извършвало дейност през месец декември 2015г. като подизпълнител на обект в с.Г., Област Враца. Ревизията на дружеството установила наличието на изискуеми задължения към републиканския бюджет, както и че последното плащане от страна на дружеството на задължение било извършено на 11.01.2016г.
Търговското дружество ,. Б. Е. имало шест сключени трудови договора с лица за периода от 01.12.2015г. до 01.02.106г. едно от които е свидетелят З. Г.. Разпитани като свидетели тези лица дали показания, че били наети от свидетелят З. Г. на работа с дружеството, но реално не са полагали труд и не са получавали възнаграждениЕ.
Свидетелката М. Г. Ц. от гр.Лом била наета от свидетеля З. Г., за да изготви счетоводни документи на дружеството – вписала четири фактури в дневниците за покупки и продажби и подала декларация по ЗДДС, като самите фактури не били изпратени в НАП.
На неустановена дата през месец януари 2016г. свидетелят З. З. срещнал обвиняемия И.Т. xxx и му предложил да ,,изкара” 100 лева като му прехвърли фирмата
Обвиняемият се съгласил и двамата отишли при нотариус С. С. с район на действие гр.Лом, като на 01.02.2016г. удостоверил подписите им върху договор за продажба на дружествени дялове на търговско дружество ,. Б. Е., с ЕИК: xxxx . След придобиване на дяловете на дружеството, обвиняемият не получил никаква счетоводна документация и не извършил никаква дейност. Въпреки това дружеството било със статут на действащо и след получаване на ревизионните актове от НАП за наличието на изискуеми задължения от обвиняемия Т. не последвали плащания, нито пък подал молба до Окръжен съд – гр.Монтана за провеждане на процедура по обявяване на търговското дружество в несъстоятелност.
В хода на разследването била изготвена счетоводна експертиза за установяване на размера на изискуемите задължения на търговското дружество ,. Б. Е., с ЕИК: xxxx и за датата на изпадане в неплатежоспособността му. Според вещото лице дружеството имало не погасени изискуеми публични задължения по ДОО, Здравно осигуряване, Универсален пенсионен фонд, ДДС, данък ЗДДФЛ и други задължения в общ размер от 230 551,51 лева като било изпаднало в неплатежоспособност на 11.02.2016г.
След приключване на ревизията било изпратено уведомление от ТД на НАП – гр. Велико Търново във връзка с извършване на престъпление от общ характер. С Постановление от 06.02.2017г. било образувано досъдебно производство срещу управителя на търговско дружество ,. Б. Е. по обвинение в извършване на престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото в качеството на свидетели били разпитани М. А., В. К., Л. Г., М. Б. Л. Н. М. Б., М. Ц., З. Г. и З. З., К. П.. В своите показания същите заявили, че управляваното от обвиняемия дружество е имало задължения към различни финансови институции и е преустановило плащанията си. Свидетелите са категорични, че управител на дружеството, към момента на изтичане на срока за последващото плащане на дължимото е бил именно И.Т.. По досъдебното производство били приложени множество писмени доказателства, от които се установява извършената проверка от страна на ТД на НАП – гр.Велико Търново, ведно с отразените последващи констатации. Във връзка с установеното при проверката била назначена и съдебно – икономическа експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице, дружеството ,. Б. Е. е създадено на 06.10.2015г. като до 05.02.2016г. едноличен собственик на капитала бил свидетеля З. А. З., а от тази дата до настоящия момент едноличен собственик е бил обвиняемия И.Т..
Също така от заключението на вещото лице се установява, че общите задължения на дружеството към различни държавни институции възлизат на 230 551,51 лева като същото е изпаднало в неплатежоспособност от 11.02.2016г. и няма данни да е била инициирана процедура по обявяването му в несъстоятелност.
От приобщените писмени доказателства по делото се установява, че в периода на преустановяване на плащанията по задълженията първоначално като съдружник, а впоследствие и като едноличен собственик на капитала, е бил обвиняемия И.Т..
С Постановление от 03.07.2018г. към наказателна отговорност бил привлечен едноличният собственик на капитала и управител на дружеството И.Г.Т.. В разпита си като обвиняем, същият се признал за виновен като депозира лаконични обяснения.
При така установената фактическа обстановка, която не се отличава от изложената в постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност, и с оглед събраните по делото безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че обвиняемият И.Г.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се явява извършено чрез бездействиЕ.То се изразява в преустановяване на плащанията по ликвидно и изискуемо вземане, което в случая е било безспорно установено по силата на извършена проверка от ТД на НАП. Задължението трябва да е публично и деецът да не е поискал от съда откриване на производство по несъстоятелност. Наказателно правната доктрина е имала възможността да посочи, че предпоставка за подаване на заявление за обявяване на дружеството в несъстоятелност е неплатежоспособност, а не свръх задъжнаемост. От заключението на вещото лице по назначените съдебно – икономическа експертиза, както и от приложените към досъдебното производство писмени доказателства се доказва, че в случая е налице неплатежоспособност от страна на дружеството. Същата е била безспорно установена по отношение на период, субект и лице, което е било задължено по силата на закона да сезира съда за обявяване на дружеството в несъстоятелност.
Поради тези правни съображения, за обвиняемия е било възникнало задължението да изпълни предвиденото от закона действиЕ.
Обвиняемият е бил едноличен управител и представител на еднолично дружество с ограничена отговорност. Съгласно съдебната практика управителят и представителят на търговско дружество е самостоятелен субект на престъпление по чл.227б, ал.2 от НК и като такъв следва да носи самостоятелна отговорност ако в 30 – дневен срок от спиране на плащането не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност (в този смисъл Тълкувателно Решение № 5 от 22.12.2014г. на ОСНК на ВКС). Дружеството е било със седалище и адрес xxx и именно тук е следвало да бъде извършено изискуемото от закона действиЕ. Същото е било в трайна неплатежоспособност, което е водело до задължението на обвиняемия да предприеме нужните действия за привеждане в действие на процедура по обявяването му в несъстоятелност. Законът не изисква състоянието на неплатежоспособност задължително да се установява в друго производство и едва след произнасяне на съда по реда на чл.630 от ТЗ да се обсъжда въпроса за наказателната отговорност на управителя на дружеството.
Тъй като деянието е формално, за неговата съставомерност е без значение дали нeплатежоспособността е само фактическа, или е обявена от съда по надлежния ред. /в този смисъл Решение № 217/09.05.2003г. по н.д. № 841/2002г. ІІ н.о. на ВКС/. Доколкото липсват доказателства за привеждане в действие на такава процедура в законоустановения срок, обвиняемият, със своето бездействие, от обективна страна, е извършил престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Обвиняемият е съзнавал, че управляваното от него дружество е в неплатежоспособност, тъй като през процесния период е бил първоначално съдружник, а впоследствие едноличен собственик на капитала. Дори и да се приеме, че след като е получил изцяло дружествените дялове при покупката от свидетеля З. З., то е следвало да знае актуалното финансово състояние на управляваното от него дружество. Обстоятелството, че по делото са налице достатъчно данни за наличие на фиктивна търговска дейност от страна на търговското дружество са допълнителен аргумент, обуславящ доказаността на субективната страна на престъплението. У дееца обективно е съществувала увереността, че неговата неплатежоспособност е трайно, непреходно и обективно състояние на неговото имущество. Умисълът в случая се доказва от обясненията на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство, както и от приобщената към досъдебното производство съдебно – икономическа експертиза.
По отношение отговорността на дееца съдът счете, че предложението на прокурора, обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е основателно и следва да бъде уважено. В случая са налице предпоставките за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и липсват отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
Видно от доказателствата по делото е, че за извършеното престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба в полза на държавата до пет хиляди лева.
От данните по делото е видно, че към моментът на извършване на деянието обвиняемият не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. Липсват и причинени от деянието имуществени вреди. В този смисъл на обвиняемият А. П. Т. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено съответното административно наказание глоба в полза на държавата.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство на обвиняемия от една страна високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, а от друга - наличието на смекчаващи такива – доброто му процесуално поведение и чистото му съдебно минало.
Санкционната част на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда налагане на административно наказание в размер от хиляда до пет хиляди лева. Предвид извършената преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че наложеното наказание следва да бъде определено към предвидения в закона минимум, а именно 1 000 (хиляда) лева. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че обвиняемият е безработен и едно по високо по размер наказание би се явило явно несправедливо.
Съдът намира, че така наложеното наказание в най – пълна степен би постигнало целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана направените в разноски в размер на 275,08 лева, представляващи възнаграждение за вещите лица по назначените в досъдебното производство съдебно – икономическа експертизи, както и по сметка на съда сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемия И.Г.Т., роден на xxxгxxx, Област Монтана, ул. ,,Б.” № xxxx българин, български гражданин, неграмотен, не осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2016г., в гр.Монтана, качеството си на управител и представител на търговско дружество ,. Б. Е., с ЕИК по БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и адрес xxx, след като е изпаднал в неплатежоспособност да погаси установени и изискуеми публично правни задължения по ДОО, Здравно осигуряване, Универсален пенсионен фонд, ДДС, данък ЗДДФЛ и други задължения в размер на общо 230 551,51 (двеста и тридесет хиляди петстотин петдесет и един лева и петдесет и една стотинки) лева, в това число главница в размер на 216 137, 25 (двеста и шестнадесет хиляди сто тридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) лева и лихва в размер на 14 414,26 (четиринадесет хиляди четиристотин и четиринадесет лева и двадесет и шест стотинки) лева и в 30 – дневен срок от спиране на плащанията от 11.01.2016г. до 10.02.2016г.включително, не е поискал от съда (Окръжен съд – гр. Монтана) да открие производство по несъстоятелност (съгласно изискванията на чл.608, ал.1 от Търговския закон), поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА, н основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемият И.Г.Т. /със снета по – горе самоличност/ да ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР – гр.Монтана направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 275,08 лева по назначената в хода на досъдебното производство съдебно - икономическа експертиза, както и по сметка на Районен съд – гр.Монтана държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист в размер на 5,00 лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: