Решение по дело №39/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Н. сектор Четвърто районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна /Четвърто РУ при ОД на МВР Варна/ срещу Решение № 1609/15.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110204331/2023 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е изменено Наказателно постановление № 23-0442-001213/18.01.2023 г. на Н. група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП на К. Г. Г. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Релевира се незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че оспореното решение е недопустимо, тъй като районният съд е изменил наказателно постановление, различно от това, срещу което е подадена въззивната жалба. Оспорват се изводите на ВРС, че деянието не е осъществено в условията на повторност, неправилно приемайки, че повторните случаи обхващат единствено нарушения, санкционирани с влезли в сила наказателни постановления, но не и с електронни фишове. В тази насока се прави позоваване на нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, която приравнява по правни последици електронния фиш на наказателното постановление. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна. В условията на евентуалност, ако решението бъде възприето за допустимо, се моли за неговата отмяна и потвърждаване на издаденото наказателно постановление или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС за преквалифициране на деянието и налагане на по-леко наказание на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. В случай на неуважаване на жалбата и претендиране на разноски от насрещната страна се моли за присъждането им в минимален размер.

В депозирани чрез процесуален представител писмени бележки касационната жалба се поддържа изцяло като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Ответникът – К. Г. Г., в открито съдебно заседание и в депозирана писмена защита, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че по делото не са налице доказателства, обосноваващи извода на наказващия орган за извършване на нарушението в условията на системност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените в нея доводи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-0442-001213/18.01.2023 г., издадено от Н. сектор Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, на К. Г. Г., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за това, че на 23.06.2022 г., около 10:28 часа, в [населено място], А. мост на ЮПВ, посока [улица], управлява собствения си л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], със скорост 87 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 процента в полза на водача, при максимално разрешена скорост за населено място – 50 км/ч, като скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС /ARH CAM S1/ С № 120сс8е. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на системност – в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4274746 – влязъл в сила на 09.05.2022 г., и на ЕФ серия К № 4848698 – влязъл в сила на 09.05.2022 година.

С жалба вх. № УРИ 442000-2350/13.02.2023 г. К. Г. Г. е обжалвал наказателно постановление № 22-0442-001213/18.01.2023 г. пред Районен съд – Варна.

С Решение № 756/17.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110200822/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, VI състав, издаденото от Н. сектор Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, Наказателно постановление № 22-0442-001213/18.01.2023 г. е изменено, като на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП на К. Г. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. Този правен резултат е мотивиран от районния съд с липса на данни за извършване на нарушението в условията на системност по смисъла на § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП, но наличие на доказателства за повторното му осъществяване по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

Срещу така постановеното решение на Районен съд – Варна е подадена касационна от К. Г. до Административен съд – Варна, във връзка с която е образувано к. адм. дело № 20237050701444/2023 година. Производството по това дело е приключило с постановяване на окончателно Решение № 1217/28.09.2023 г., с което Административен съд – Варна, VII тричленен състав, е отменил Решение № 756/17.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110200822/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, VI състав, и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания. В мотивите за връщане на делото решаващият тричленен състав на Административен съд – Варна е приел, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непопълване на делото с доказателства, необходими за установяване на релевантните за разрешаване на правния спор факти и обстоятелства. Констатирано е, че по делото не са налице доказателства: относно момента, в който е установен нарушителят, с оглед правилното изчисляване на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; за спазване на процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – че К. Г. Г. е бил надлежно поканен за съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, с оглед извършване на проверка относно процесуалната законосъобразност на наказателното постановление; както и за наличието на влезли в сила наказателни постановления и/или електронни фишове за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с оглед извършване на преценка относно осъществяване на нарушението в условията на системност, каквото обвинение е повдигнато с наказателното постановление, или на повторност, каквато правна теза е застъпена от районния съд. Дадени са подробни указания при новото разглеждане на делото от ВРС да бъдат събрани доказателства за установяване на посочените факти, а при необходимост и други, относими към предмета на спора, доказателства, след което от съда да бъдат изложени мотиви по отношение на спазването на правилата в административнонаказателното производство, респ. допуснати ли са или не процесуални нарушения при съставянето на процесните АУАН и НП, кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях, респективно основателни ли са оплакванията в жалбата срещу НП, както и относно правилното приложение на материалния закон.

В изпълнение на Решение № 1217/28.09.2023 г., постановено по к. адм. дело № 20237050701444/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, е образувано АНД № 20233110204331/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ХXXVІІІ състав. В хода на делото като доказателства са събрани три броя разпечатки от А. А. – относно фиш серия К/4274746 с отразена дата на връчване 22.04.2022 г. и дата на влизане в сила 09.05.2022 г.; относно фиш серия К/4818698 с отразена дата на връчване 28.02.2022 г. и дата на влизане в сила 15.03.2022 г.; платежен модул, видно от който ЕФ серия К/4818698 е платен на 04.03.2022 година. Събрани са и гласни доказателства – разпитан е свидетелят С. Д. П. – полицейският служител съставил АУАН, според чиито показания същият лично е изпратил писмо по делегация по местоживеене на лицето, с приложена към преписката декларация за попълване кой е управлявал автомобила. Свидетелят заявява, че тъй като Г. е посочил, че той е управлявал автомобила, му е изпратена покана по чл. 40 от ЗАНН, но поради неявяването му АУАН е съставен в негово отсъствие, в присъствието на двама свидетели, след което му е изпратен за връчване.

С Решение № 1609/15.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110204331/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ХXXVІІІ състав, което е предмет на касационен съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция, е изменено Наказателно постановление № 23-0442-001213/18.01.2023 г. на Н. група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на К. Г. Г. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. За да постанови този правен резултат, първостепенният съд е изложил съображения, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като същите съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По приложението на материалния закон от ВРС са изложени мотиви, че от събраните по делото доказателства не се установява квалифициращият признак „системност“ по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, тъй като процесното нарушение е второ поред след влизане в сила на електронен фиш серия К/4274746 и електронен фиш серия К/4848698 на 09.05.2022 г., нито „повторност“ по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, доколкото Г. не е бил санкциониран за същото нарушение с изрично предвидения в посочената допълнителна разпоредба на ЗДвП акт – наказателно постановление. Счел е обаче, че нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено от събраните по делото доказателства, поради което е преквалифицирал деянието, приемайки че правилната правна [жк], ал. 1, т. 4 от ЗДвП, поради което наложил на К. Г. Г. административно наказание „глоба“ във фиксирания, предвиден в посочената санкционна разпоредба, размер – 400 лева.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но същото е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е довело до постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за недопустимост на проверявания съдебен акт, поради това, че районният съд е изменил наказателно постановление, срещу което не е подадена жалба. Действително при постановяване на решението си ВРС е допуснал техническа грешка при изписване на номера на наказателното постановление и длъжността на административнонаказващия орган /АНО/ в неговия диспозитив, като вместо Наказателно постановление № 22-0442-001213/18.01.2023 г., издадено от Н. сектор Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, е посочил, че изменя Наказателно постановление № 23-0442-001213/18.01.2023 г. на Н. група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“. Доколкото обаче изложените в мотивите на решението факти кореспондират със субекта и състава на нарушението по Наказателно постановление № 22-0442-001213/18.01.2023 г., издадено от Н. сектор Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, както и на наложените с него административни наказания, в случая не се касае за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НПК, а за допусната очевидна фактическа грешка в решението, която може да бъде отстранена по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК. В този смисъл е налице съдебна практика на ВКС по наказателно дела, изразена в Решение на ВКС № 108/05.07.2022 г. по н. д. № 373/2022 г.; Решение на ВКС № 417/30.11.2015 г. по н. д. № 1144/2015 г.; Решение на ВКС № 603/13.01.2012 г. по н. д. № 2474/2011 г.; Решение на ВКС № 501/02.12.2009 г. по н. д. № 548/2009 г.; Решение на ВКС № 449/16.11.2009 г. по н. д. № 482/2009 г. и други.

Независимо от горното, обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което е налице регламентираното в чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НПК касационно основание за неговата отмяна.

С отменителното Решение № 1217/28.09.2023 г., постановено по кас. адм. дело № 20237050701444/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, VII тричленен състав, по повод на което е образувано производството, финализирано с оспорения съдебен акт на ВРС, са дадени обстойни указания за събиране на доказателства във връзка с изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства. По аргумент от чл. 224 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, тези указания са задължителни за районния съд при по-нататъшното разглеждане на делото. Въпреки това при извършената проверка на касираното решение настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна констатира, че същите не са изпълнени от решаващия състав на ВРС, което препятства осъществяването на касационен съдебен контрол относно приложението на материалния закон от въззивния съд.

В мотивите на отменителното решение на Административен съд – Варна, VII тричленен състав, конкретно е посочено какви по вид и характер писмени доказателства следва да бъдат събрани от въззивния съд с оглед изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства. На първо място делото е следвало да се попълни с доказателства относно момента на установяване на нарушителя с оглед извършване на преценка за спазването на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ, предложение първо от ЗАНН, но такива не са събрани от районния съд. Във връзка с указанията на касационната инстанция за събиране на доказателства за спазване на процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, който след като е бил поканен за това не е намерен или не се е явил, при повторното разглеждане на делото от ВРС не са ангажирани писмени доказателства за надлежно отправена покана до К. Г. за съставяне на АУАН. Процесуалната активност на решаващия съдебен състав в хода на съдебното следствие се свежда единствено до провеждането на разпит на актосъставителя С. Д. П., който дава показания, че е изпратил за покана за връчване на АУАН, но поради неявяването на лицето същият е съставен в негово отсъствие. Идентични показания същото лице дава и при разпита му като свидетел при първото разглеждане на делото от въззивния съд /това по АНД № 20233110200822/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, VI състав/, но в решението за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС Административен съд – Варна е изложил изрични мотиви, че от това гласно доказателство, както и от представената справка във връзка с извършена проверка по възражение № 442000-18727/19.12.2022 г., е налице само индиция, че в изпълнение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, К. Г. Г. е бил поканен за съставяне на АУАН, но от тези доказателства не се установява правнорелевантният факт, че същият е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН. При това положение при второто разглеждане на делото съставът на ВРС е следвало да събере допълнителни доказателства в тази насока, което обаче не е сторено, поради което този въпрос е останал неизяснен.

С оглед горното изводите на Районен съд – Варна, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, се явява необоснован на събраните по делото доказателства.

Въпреки изричните задължителни указания, дадени в Решение № 1217/28.09.2023 г., постановено по к. адм. дело № 20237050701444/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, VII тричленен състав, при второто разглеждане на делото от районния съд не са събрани доказателства за наличие на влезли в сила наказателни постановления и/или електронни фишове за санкциониране на К. Г. във връзка с извършени от него предходни нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение в случая, доколкото повдигнатото на касационния ответник административнонаказателно обвинение и наложените му административни наказания са за извършване на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в условията на системност. Извършването на преценка дали дадено нарушение е системно по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП е възможно единствено след запознаване със съдържанието на посочените в АУАН и в НП електронни фишове и конкретно с момента на влизането им в сила, което, както е посочил VII тричленен състав на Административен съд – Варна в мотивите към отменителното решение, се установява с разписка за връчване или известие за доставяне на акта /НП или ЕФ/, съответно с доказателства за изтичане срока за обжалване, а не с приложената по административнонаказателната преписка справка за нарушител/водач, представена от ОД на МВР Варна, която има вторичен характер и е изготвена повече от 3 месеца след съставянето на АУАН и около месец след съставянето на НП, и в която, в колона „статус“ на акт, е посочено единствено „влязъл в сила“, без да е отбелязана датата на влизане в сила. Събирането на доказателства за връчване /разписка за връчване или известие за доставяне/, съответно за влизане в сила на електронните фишове е от значение и за преценката за квалифицирането на нарушението като повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, с оглед възможността за преквалифициране на деянието при недоказана системност, която в случая е отречена от въззивния съд единствено поради характера на акта за предходно санкциониране на водача за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – електронен фиш, който извод противоречи на разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, съгласно която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК, приложима в производството пред ВРС с оглед препращането в чл. 84 от ЗАНН, районният съд, в пределите на своята компетентност, е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. След като от събраните по делото доказателства не се установяват обстоятелствата и фактите от предмета на доказване, първостепенният съд е следвало да изпълни задължителните указания на касационната инстанция, дадени в решението за връщане на делото за ново разглеждане, и по служебен почин да събере посочените в касационното решение писмени доказателства за изясняване на случая от фактическа страна. Като не го е сторил, районният съд не е изпълнил вмененото му в чл. 13, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, задължение да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Пропускът на съда да събере всички необходими и относими доказателства за изясняване на релевантните за спора факти представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като чрез изясняването им би могло да се достигне до други фактически и правни изводи.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция счита, че при разглеждането на делото и постановяването на оспорения съдебен акт, решаващият състав на ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдът е бил длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства и доказателствени средства дали при издаване на НП са спазени регламентираните в ЗАНН срокове и процедури и дали е доказано административнонаказателното обвинение – извършено ли е административното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, а в конкретния случай и дали същото е извършено в условията на системност или повторност по смисъла на ЗДвП, с оглед правилната правна квалификация на нарушението и законосъобразното определяне на вида и размера на наложените административни наказания. Като не е събрал всички необходими за решаването на спора доказателства и не е положил усилия да изясни фактическата обстановка по случая, районният съд е пренебрегнал основно свое задължение, каквото е служебното разкриване на обективната истина, независимо от процесуалното поведение на страните. Вследствие на така предприетото пасивно поведение, въззивният съд е направил правните си изводи, без да прояви активност да установи релевантните факти, и е постановил съдебен акт в нарушение на процесуалните правила, който следва да бъде отменен.

Тъй като обжалваното решение е постановено в условията на повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция след отмяната с Решение № 1217/28.09.2023 г., постановено по кас. адм. дело № 20237050701444/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, VII тричленен състав, на първоначално постановеното от нея Решение № 756/17.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110200822/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, VI състав, след повторната отмяна на въззивното решение делото следва да се реши по същество от касационната инстанция, на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Тъй като основанието за отмяна налага събиране на нови доказателства, след отмяната на въззивното решение делото следва да се насрочи от касационния съд за разглеждане в открито съдебно заседание, в което да се съберат писмени доказателства за установяване на относимите за разрешаването на повдигнатия правен спор факти.

Доколкото с настоящото решение делото не приключва, а се възстановява неговата висящност, по въпроса за разноските съдът ще се произнесе след постановяване на окончателен съдебен акт по съществото на спора.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 227, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1609/15.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110204331/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.04.2024г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните – К. Г. Г. -касатор и Н. сектор Четвърто районно управление при ОД на МВР Варна - ответник по касация.

ЗАДЪЛЖАВА ответната страна – Н. сектор Четвърто районно управление при ОД на МВР Варна, в 14-дневен срок да представи: 1/ Доказателства относно момента на установяване на нарушителя на деянието, санкционирано с Наказателно постановление № 22-0442-001213/18.01.2023г., издадено от Н. сектор Четвърто РУ при ОД на МВР Варна; 2/ Доказателства за надлежно отправена по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН покана до К. Г. Г. за съставяне на АУАН; 3/ Електронен фиш серия К № 4274746, съставен на 17.12.2020г., и Електронен фиш серия К № 4848698, съставен на 20.05.2021г., ведно с разписките им за връчване или известия за доставяне на фишовете, съответно доказателства за обжалването им или за изтичане на срока за обжалването им, както и за влизането им в сила.

Решението е окончателно.