РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Бургас, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120101690 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод предявен от В. Д. П., ЕГН **********, Д. В. Д., ЕГН
**********, двамата с адрес в ..................... и Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес в
............................, иск срещу собствениците от Етажната собственост на сграда, находяща се
на адрес в ..................., представлявана от Управителя С.К.Н., за постановяване на решение,
с което съдът да отмени взетите на 12.02.2021 г. от Общо събрание на собствениците на ЕС
решения по т.4 от дневния ред, касаещи разходите за управление и за поддържане на общите
части, като незаконосъобразни.
Първите двама ищци се легитимират като собственици на апартамент №........., находящ се в
...................... по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 07.03.1991 г., а третия ищец – като негов ползвател по
силата на н.а. за учредяване право на ползване върху недвижим имот от 05.12.2011 г. на
нотариус с рег.№............... на НК и район на действие РС-Бургас, и твърдят, че не са били
редовно уведомени за проведеното на 12.02.2021 г. общо събрание, както и че при вземане
на решенията по т.4, касаещи разходи за управление и за поддържане на общите части са
били допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗУЕС, поради което
и същите са незаконосъобразни. В подкрепа на иска си ангажират доказателства,
претендират разноски.
В съдебно заседание ищцата В.П. се явява лично и с пълномощника си – адв.К., който
поддържа иска и моли за уважаването му. Прави възражение за прекомерност на
претендирания от ответника адвокатски хонорар.
1
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за неоснователност на иска, с твърдението, че решенията, чиято
отмяна се иска, са взети при спазена процедура, съгласно изискванията на ЗУЕС. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник – адв.Н.К., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Предявеният иск е с правно основание чл.40 от ЗУЕС.
Предявеният от ищците иск е допустим и подаден в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
Пасивно процесуално легитимирани по иска са етажните собственици, които се
представляват от управителя С.К.Н., съгласно чл.41 от ЗУЕС.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че ищците В.П. и Д.Д. са съсобственици на недвижим имот,
представляващ апартамент №...., находящ се в ................., за което свидетелства и приетия
като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти, л.8.
Между страните не се спори и по това, че съсобственият на ищците В.П. и Д.Д. апартамент
се намира в сграда ЕС, както и че на 12.02.2021 г. е било проведено Общо събрание на ЕС,
на което са били взети редица решения, сред които и атакуваните. В този смисъл е приетия
като доказателство Протокол за проведено на 12.02.2021 г. Общо събрание на собствениците
на ЕС с адрес в ....................., от съдържанието на който става ясно, че с оглед на
извънредната епидемична обстановка общото събрание е било проведено по етажи, в
периода 07.02.-12.02.2021 г., на същото са присъствали собствениците на 68,412 % ид.ч. от
общите части в сградата, представляващи 59 броя апартаменти, а по т.4 от дневния ред са
били взети решения, с които са били определени по размер месечните парични вноски за
управлението и поддържането на общите части на сградата и във фонд „Ремонт и
обновяване“, както следва: 6,50 лева за поддържане на фонд „Ремонт и обновяване“
(съобразно ид.ч. на отделните собственици в общите части на ЕС); 4,50 лева за управление;
1,50 лева за чистачка; и 5,00 лева такси асансьор – абонамент /преглед/ аварийно разговорно
устройство и същите да се заплащат със сумата от наема, останалите средства – ток, ремонт
и консумативи да се изчисляват месечно на база изразходваните средства и брой живущи.
Ищците считат, че част от взетите на това общо събрание решения по т.4 и по-конкретно,
тези касаещи разходите за управление и за поддържане на общите части, са
незаконосъобразни, тъй като са взети при липса на кворум, съобразно изискванията на чл.15
от ЗУЕС, при липса на изискуемото се по закон мнозинство, съобразно изискванията на
чл.17 от ЗУЕС, без да са били уведомени за събранието, съобразно изискванията на чл.13,
ал.3 от ЗУЕС, както и поради противоречие с чл.51, ал.2 от ЗУЕС.
Именно твърденията на ищците за допуснати нарушения на разпоредбите на ЗУЕС относно
вземането на решения от ОС определят предмета на настоящето дело. При предявен
2
конститутивен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която съдът е
длъжен да извърши, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения,
представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото
събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи
произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и практиката
на ВКС, обективирана в Решение №58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г.о.
Съдът счита, че възражението на ищците за нарушение на чл.13, ал.3 от ЗУЕС е
неоснователно, а съображенията му за това са следните:
Съгласно нормата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, свикващи общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието,
а в неотложни случаи не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително
се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден
след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след
поставянето й. В ал.2 на същия законов текст е уредено, че собственик или ползвател, който
не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява
писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща
и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание,
както и телефонен номер. Алинея 3 гласи, че съобщаването по ал.2 за провеждане на общо
събрание може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на поканата, което се
удостоверява с подпис на лицата, които свикват общото събрание, или чрез изпращане на
поканата на адрес в страната, включително чрез електронна поща, ако такива са посочени.
Анализът на цитираните разпоредби сочи, че неизпълнението на задължението по чл.13, ал.2
от ЗУЕС има за последица редовно връчване на поканата само чрез залепването й на видно и
общодостъпно място в сградата, без да са необходими допълнителни действия за надлежно
уведомяване на съответния собственик. Такъв именно е и настоящия случай, при който
ищците не твърдят, нито ангажират надлежни писмени доказателства по смисъла на чл.13,
ал.2 от ЗУЕС, а именно, че са уведомили писмено управителя или председателя на
управителния съвет, че не ползват самостоятелния си обект. Дори и ангажираните от тях
свидетелски показания на М. не удостоверяват този факт, поради което и за инициатора на
общото събрание не е възникнало задължение да ги уведоми. Независимо от това обаче, от
показанията на св.А. стана ясно, че това е било направено, но връзка с ищците на посочения
в книгата на собствениците техен телефонен номер не е била осъществена.
За съда се налага извода, че при свикване на процесното общо събрание на ЕС не е било
допуснато нарушение, което да е възпрепятствало възможността на ищците да участват
лично в провеждането му.
По възражението, че е нарушена процедурата по чл.15, ал.1 от ЗУЕС относно кворума за
провеждане на общото събрание, съдът намира следното:
3
Съгласно цитираната разпоредба, общото събрание се провежда ако присъстват лично или
чрез представители собственици на най-малко 67 на сто ид.ч. от общите части на ЕС, с
изключение на случаите по чл.17, ал.2, т.1-4 и 7.
Установи се по делото, че в изпълнение на Заповед №РД-01-677/23.11.2020 г. на министъра
на здравеопазването, общото събрание на ЕС с адрес в ........................., се е провело
неприсъствено, в периода 07.02.-12.02.2021 г., за което свидетелстват поканата за свикване
на общо събрание и протокола от проведеното такова, от съдържанието на който е видно, че
в събранието са участвали 70,569 % ид.ч. от общите части в сградата, за което свидетелства
и Приложение №1 към протокола, в което са посочени ид.ч. от ЕС, които участвалите в
събранието притежават, същността на изявленията им и подпис. Ищците не са оспорили
съдържанието на протокола по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което и след изтичане на
срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща, както
съда, така и ищците доказателствена сила.
Предвид на изложеното, съдът приема, че са били спазени всички изисквания за формиране
на кворум при провеждане на общото събрание, а възраженията на ищците в тази насока са
неоснователни, за което свидетелства и заключението на в.л.Ч. по изготвената от нея
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено.
С горните мотиви, неоснователни са и възраженията на ищците, че решенията по т.4 от
дневния ред не са били взети с изискуемото се по закон мнозинство.
Съгласно нормата на чл.17, ал.3 от ЗУЕС, извън случаите по ал.2, решенията се приемат с
мнозинство повече от 50 на сто от представените ид.ч. от общите части на ЕС, а в настоящия
случай, решенията по т.4 от дневния ред са били взети с мнозинство от 69,154 %.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на ищците за незаконосъобразност на взетите
на 12.02.2021 г. решения по т.4 от дневния ред и по-конкретно тези, с които размерът на
разходите за управление са определени в размер на 4,50 лева, а за чистачка в размер на 1,50
лева.
Съгласно нормата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите
части на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят.
Изключения за лицата са предвидени в хипотезите на ал.2 и ал.3 от ЗУЕС, като от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, по несъмнен начин се установи, че ищците попадат под
хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.
Съгласно цитираната норма, не се заплащат разходите за управление и поддържане на
общите части на ЕС от деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година.
Този факт обаче не опорочава взетото по т.4 от дневния ред решение относно предвидените
месечни такси за поддръжка и управление на общите части в ЕС. В този смисъл е Решение
4
№601018/20.10.2021 г. по д.№86/2021 г. по описа на ВКС, съгласно което „ОС определя
размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но
по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези
разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл.51,
ал.2 от ЗУЕС“. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че при вземане на решението
етажните собственици няма как да знаят едно бъдещо несигурно събитие, каквото би било
отсъствието на собственик през почти цялата година. То може да се вземе предвид
единствено и само при определяне на конкретното задължение за заплащане на таксата за
всеки отделен месец, като се има предвид трайно установения начин на пребиваване,
респ.ползване на даден имот.
Предвид на изложеното, решенията по т.4 от дневния ред в оспорените му части, не са
незаконосъобразно, поради което и не подлежат на отмяна.
С горните мотиви предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора в полза на ответника се следват направентие от същия съдебни
разноски, които са в размер на 1010 лева, съгласно приложения на л.323 списък по чл.80 от
ГПК. Що се отнася до въведеното от ищците възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ответника, съдът като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, обема на извършените от пълномощника процесуални действия, намира
възражението за неоснователно. Възнаграждението е определено в рамките на минималното
възнаграждение, определено в члл.7, ал.1, т.4 от Наредба №4/2001 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. П., ЕГН **********, Д. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в
...................... и Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес в ..................., срещу собствениците от
Етажната собственост на сграда, находяща се на адрес в .........................., представлявана от
Управителя С.К.Н., за отмяна като незаконосъобразни на взетите на 12.02.2021 г. от Общо
събрание на собствениците на ЕС решения по т.4 от дневния ред, касаещи разходите за
управление и за поддържане на общите части, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците В. Д. П., ЕГН **********, Д. В. Д., ЕГН
**********, двамата с адрес в ...................., да заплатят на собствениците от Етажната
собственост на сграда, находяща се на адрес в ......................., представлявана от Управителя
С.К.Н., сумата от 1010 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6