Решение по дело №1835/2017 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 455
Дата: 9 октомври 2017 г. (в сила от 30 октомври 2017 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20175510101835
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Казанлък, 09.10.2017 година

 

             

                               

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 05.10.2017г. в състав:           

         

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Магдалена Кунева като разгледа гражданско дело 1835 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск за изменение на издръжка с правно основание в  чл. 143 от СК.

          

 В исковата молба ищецът Ж.А.М. твърди, че с ответника заживели на семейни начала през 2004г., като от съвместното им съжителство се родили децата им – З.А.Р. и Л. А.Р.. Сочи, че от 2014г.е във фактическа раздяла с ответника и сама се грижи за децата си, като разчитала единствено на трудовото си възнаграждение от „********“ АД гр. Казанлък и на помощта на родителите си. Твърди, че доходът й не е достатъчен за отглеждането на двете деца и че  ответникът от 2014г. не й помагал със средства за децата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника А.Р.А. да плаща издръжка на децата, чрез нея Ж.А.М., като майка и законен представител, както следва: за З.А.Р. в размер на 150,00 лева месечно, считано от една година назад от датата на настоящата молба и за Л. А.Р. в размер на 120,00 лева месечно от една година назад от датата на подаване на настоящата молба.

            Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника. Счита, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.143 ал.2 и чл.149 от СК били процесуално допустими. Към настоящия момент не можел да вземе отношение по основателността на исковете. Твърдените в исковата молба обстоятелства следвало да бъдат доказани от ищцата, тъй като в настоящото производство. съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Основателността на исковете предполагало проведено доказване от ищцата на следните обстоятелства, формиращи фактическия състав на правото й, а именно: че ненавършилите пълнолетие деца, са на ответника, че заявеният размер на издръжката съответства на нуждите им и на възможностите на дължащия издръжка родител, включително и че родителите са във фактическа раздяла от 2014г. и от тогава грижите и издръжката са се полагали единствено от ищцата.

 

            Заинтересованата страна- АСП, Дирекция „ Социално подпомагане”, гр. Казанлък- редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Изготвят социален доклад, приложен по делото.

            От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ******. на Община Казанлък е, че малолетната З.А.Р., ЕГН **********, е родена на ***г. в гр. Казанлък от майка Ж.А.М., ЕГН ********** и баща А.Р.А., ЕГН **********.

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********. на Община Казанлък е, че малолетният Л. А.Р., ЕГН **********, е роден на ***г. в гр. Казанлък от майка Ж.А.М., ЕГН ********** и баща А.Р.А., ЕГН **********.

Видно от приложеното по делото удостоверение № *********. на ОУ „*********“, гр. Казанлък е, че детето З.А.Р. е записано като ученичка за учебната **********година в пети клас и посещава редовно учебните занятия.

Видно от приложеното по делото удостоверение № *****************. на ОУ „*************“, с. О. е, че детето Л. А.Р. е записано като ученик за учебната 2016/2017година във втори клас.

Към настоящият момент майката е представила служебна бележка с изх. № **********. на „******** АД гр. Казанлък, от която е видно, че получава средно месечно  брутно трудово възнаграждение в размер на ****** лева за периода м. юни 2016г – м. май 2017г.

 

По делото са събрани гласни доказателства.

 

От показанията на свидетел Ж. А. М., баба на ищеца, се установява, че бащата на децата е в Англия от повече от три години, не изпращал средства за отглеждането им и не се интересувал от тях. За децата се грижила майката.

 

От показанията на свидетел Галина Методиева Дончева, без родство със страните по делото, се установява, че А. е от три години в Англия и не е чувала той да изпраща пари за издръжка на децата.

 

От заключението на приложения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Казанлък е видно, че родителите са живели на съпружески начала и повече от три години не са заедно. Основни грижи за децата полага майката, като й помага съжителстващото с нея лице – А.Х.М..  Към момента майката с децата живеят в жилище, собственост на А.М.. Майката  адекватно задоволява всичките потребности на децата. ОЗД при ДСП-Казанлък счита, че в интерес на децата е, да бъде определена издръжка, в съответствие с тяхната възраст.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

 

Предявеният иск е с правно основание  чл. 143 от СК.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя "според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). С новия Семеен кодекс, обнародван с ДВ бр.47 от 23 юни 2009г., в сила от 01.10.2009г., законодателят в чл.142, ал.2 от СК е приел, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната, или към настоящият момент минималният размер на дължимата издръжка е в размер на 115.00 лева.

По делото не се спори и се установи от представените  удостоверения за раждане, че ответникът е баща на малолетните деца.

Ищците  по делото с оглед ниската си възраст са дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на ищеца – З.А.Р., която  към приключване на устните състезания е на навършени единадесет години и девет месеца и на ищеца Л. А.Р., който до приключване на устните състезания е на навършени девет години и осем месеца, се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

По делото не се установи ищците да имат нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи и др.).

Бащата е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. От изготвения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Казанлък, а и от събраните по делото гласни доказателства се установи, че същият живее и работи в Англия-страна с по- висок стандарт на живот в сравнение с този в Република България.

Съдът след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с ищеца, получаваните от него доходи, както и възрастта на децата, нуждата от храна, облекло и други потребности намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете З.А.Р. месечна издръжка в размер от 150,00 лева и  на малолетното си дете Л. А.Р. месечна издръжка в размер от 120,00 лева а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката.

В петитума на исковата молба ищцата моли съда да бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за една година назад. Съдът счита това искане за законосъобразно, тъй като специална норма урежда тази възможност в СК- чл.149 от СК.  Безспорно по делото се установи, че бащата не е давал издръжка и не е полагал грижи за децата си. Във връзка с това направено искане съдът намира, че така присъденият размер на издръжката ще се дължи от 28.06.2017г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

 

 

Относно разноските в производството:

 

 

До приключване на устните състезания ищцовата страна не е направила искане за присъждане разноски по делото. Видно от представеното пълномощно, не са  уговорени такива, следователно не следва да бъдат присъдени.

Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- Казанлък 388,80 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдените издръжки, както и 300лв. възнаграждение за особен представител.

 

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

 

                Водим от гореизложеното, съдът    

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН ********** *** да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 от СК, на детето З.А.Р., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка Ж.А.М., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева и нула стотинки/, считано от 28.06.2016г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН ********** *** да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 от СК, на детето Л. А.Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Ж.А.М., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет лева и нула стотинки/, считано от 28.06.2016г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдените  издръжки.

 

ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК сумата от 388,80 лв. /триста осемдесет и осем лева и 80 стотинки /окончателна държавна такса в производството, както и 300,00    триста лева и 00 стотинки/ депозит за особен представител в производството по делото.

 

 

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр. Стара Загора в двуседмичен срок, а  в частта му относно допуснато предварително изпълнение, решението има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд- гр. Стара Загора в едноседмичен срок.

 

 

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: