Решение по дело №251/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. (ЗУСЕФСУ). Образувано е по жалба на [община], представлявана от Кмета, Ф. А. М., с адрес: [населено място], [улица]срещу Решение за определяне на финансова корекция №03-РД/3803/10.08.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“/ДФЗ/.

С цитираното решение на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 73, ал. 1. чл. 72, ал. I във вр. с чл. 70. ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, във връзка с § 70 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ (обн. - ДВ. бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., т. 10, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1, Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, чл. 50, ал. 2 и ал. 8 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. се налага финансова корекция /ФК/. ФК е в размер на 25% от поисканите за възстановяване разходи по Договор № 21/07/2/0/00430 от 23.10.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФ „Земеделие“ и О. М. с УРН 393814 /договора/ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на подмярка 7.2, във връзка е възлагане на обществена поръчка с предмет: „Упражняване на авторски надзор по време на строителството на обект: „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях на територията на [община]“, проведена на основание чл.20, ал.4, т.З ЗОП, с избран изпълнител: „Л.“ ООД, [ЕИК].

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е нищожно, като издадено от орган по заместване, за който не е доказано да има правомощия. Алтернативно сочи същото, за незаконосъобразно, като неправилно е прието да е допуснато нарушение с поставено ограничително условие в обявлението и документацията за поръчката. Твърди, че заложеното условие, „участникът да има опит в изпълнението на поне една услуга, с предмет идентичен или сходен по тази поръчка“ не е ограничително и не е ограничена възможността на чуждестранни участници да докажат, че притежават сходен опит. По този повод не се спори, че възложителят е посочил, като сходен предмет дейности по упражняване на авторски надзор за обекти, попадащи в обхвата на миниум 2-ра група, 3-та категория строежи съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и не е указал, че чуждестранните икономически оператори могат да докажат, че притежават опит в тази дейност по отношение на обект от държавата, в която са установени. Твърди, че поставеното условие, сочи за опит който включва изграждане, ремонт, реконструкция и/или рехабилитация на пътища и/или улична мрежа, независимо в коя държава е придобит, като същността на изискването е да попадат в обхват на определена категория строежи, без значение кой е еквивалентния класификатор.

Излагат се доводи, че неправилно е прието да е допуснато и второто нарушение, а именно избор на незаконосъобразна методика за оценка, като по този повод понятието „задача“ е използвано като обособена част от дефинирана дейност, която може да бъде самостоятелно възлагана. Твърди и че заложеното условие, че участникът следва да предостави информация за разпределението на човешките ресурси за всяка дейност /задача/ не сочи за допуснато нарушение на чл. 70, ал. 5 от ЗОП, а на ал. 7 предвид редакцията от 16.02.2018 г. Сочи, че чл. 70, ал. 4 от ЗОП, предвижда употребата на качествени дори естетични показатели, при които оценъчната дейност е предоставена на експертната преценка на членовете на комисията и не е задължително показателите да имат математическо изражение. По този повод, се позовава на дадено задължително тълкуване на принципни положения в решение на ВАС по адм.д. №3005/2017 г. С оглед изложеното се сочи да е налице предвидимост на действията на възложителя /решение № 10890/07.08.2020 г. на ВАС по а.д. 5997/2020 г./. Твърди за неправилна констатацията, че методиката не дава яснота, която да позволява на участниците при подготовка на офертата да придобият представа, колко точки могат да получат за едно или друго предложение, както и че указанията за определяне на оценката по всеки показател не осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката. Твърди се, че дори и да има нарушения на ЗОП, неправилно е прието, че това е нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент ЕО №1303/2013 г. на съвета от 17 декември 2013 г., като не се сочи в какво се изразява реалната или потенциалната вреда.

Излагат се доводи и за неправилно определени като размер ФК, като за нарушението по чл. 2, ал. 2 от ЗОП се сочи т. 11 б. „а“ от Приложение към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, където предвидения размер е 10%, а не 25%. Счита и че за нарушението на чл. 70, ал. 7 от ЗОП неправилно е посочена т. 10 от Насоките за определяне на ФК. От друга страна се твърди, че в оспорения акт липсва формирана воля на органа, какъв е размерът на ФК за всяко едно от двете нарушения съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕСИФ и чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности.

На последно място сочи, че от датата на извършване на нарушенията са изтекли повече от 4 години съгласно чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 г. на Съвета от 18.12.1995 г. Обявата за откриване е публикувана на 28.02.2018 г., а в писмо от 16.06.2022 г. е посочено, че същото представлява първа писмена оценка за установяване на нередност по смисъла на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ, при което от датата на публикуване на обявата с методиката са изтекли повече от 4 години, като до 16.06.2022 г. УО не е извършил действия, които са спрели или прекъснали давността.

Иска се от съда да обяви нищожността или отмени изцяло като незаконосъобразно оспорваното решение за налагане на финансова корекция. Претендират се разноски по делото като адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа, с писмено становище от процесуален представител, в което излага съображения, сходни с изложените в жалбата.

Ответникът не се явява и не се представлява. С писмено становище оспорва жалбата, като неоснователна с доводи, че наложената финансова корекция е мотивирана и обоснована, с посочени в решението фактически и правни основания за определянето й. Твърди, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния орган, в рамките на делегираната му компетентност, в съответствие с административно-производствените правила, материалноправни норми и целта на закона. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и възраженията на страните, установи следното: Видно от представените на електронен носител доказателства, обявлението с тръжната документация, вкл.методиката за оценка за обществена поръчка с предмет: „Упражняване на авторски надзор по време на строителството на обект: „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях на територията на [община] /ОП/ е публикувано на 28.02.2018 г., като е посочена прогнозна стойност 24 579.84 лв. без ДДС. В т.3.2 от обявлението е поставено условие, „за последните три години участникът да има опит в изпълнението на поне 1 услуга с предмет, идентичен или сходен с този на настоящата поръчка. За сходен предмет възложителя е посочил, че ще приеме „упражняване на авторски надзор за обекти, които включват изграждане и/или ремонт и/или реконструкция и/или рехабилитация на пътища и/или улична мрежа, попадащи в обхвата на втора група минимум трета категория, съгласно чл. 137. ал. 1, т. 3 от ЗУТ.“

Със заповед от 15.03.2018 г. на Кмета на община М. е определена комисия от трима членове, която да класира офертите на участниците в 30 дневен срок, като с нова заповед, срока е удължен до 11.05.2018 г. От приложените списъци на участниците се установява, че оферти са подадени от двама участници „М.“ ЕООД и „Л.“ ООД. С протокол на комисията от 15.03.2018 г. технологично съставен на 01.06.2018 г. и утвърден от кмета на 04.06.2023 г. е установено, че офертата на единия участник „М.“ ЕООД не съответства на критериите за подбор, а именно не е установила сходен предмет на дейност за последните три години, като допуска до класиране втория участник „Л.“ ООД предложил цена от 24000 лв. без ДДС и със същия е сключен договор за изпълнение от 03.07.2018 г. С Решение №03-РД-3273/21.08.2018 г. на ИД на ДФЗ е съгласувана ОП и уточнено, че финансовата помощ /ФП/ ще бъде изплатена при условията на договора за ФП, сключен на 23.10.2017 г.

С писмо с изх. № 01-0800/2294 от 16.06.2022 г., ДФ „Земеделие“ е открил производство налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 във връзка с чл. 70. ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Производството е открито във връзка с констатирана нередност по смисъла на чл. 70. ал. 1, т. 9 от ЗЕСЕФСУ във връзка с чл. 2. т. 36 от Регламент № 1303/2013 на Европейският парламент. Въпросната нередност е установена от Изпълнителна Агенция „Сертификационен Одит на Средствата от Европейските Земеделски Фондове ((ИА СОСЕЗФ) при сертифициране на финансовият отчет на разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на РА за финансовата 2021 г. Констатациите от проверката на ИА СОСЕЗФ се съдържат в приложение към Годишен доклад, изпратен на Европейската комисия на 15.02.2022 г. чрез системата SFC2014. Видно от констатациите в доклада при извършената проверка на проведената от О. М. обществена поръчка с предмет: „Упражняване на авторски надзор по време на строителството на обект: „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях на територията на [община]“ по ПРСР 2014-2020 г.“ се констатира на първо място нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Като фактическо основание се сочи, че в обявлението и документацията за поръчката, възложителят е посочил, че участникът следва да има опит в изпълнението на поне 1 услуга с предмет, идентичен или сходен с този на настоящата поръчка. За сходен предмет възложителя е посочил, че ще приеме „упражняване на авторски надзор за обекти, които включват изграждане и/или ремонт и/или реконструкция и/или рехабилитация на пътища и/или улична мрежа, попадащи в обхвата на втора група минимум трета категория, съгласно чл. 137. ал. 1, т. 3 от ЗУТ.“

Така поставеното условие е прието да е ограничително, тъй като в посоченото от възложителя изискване не е указано, че чуждестранните икономически оператори могат да докажат изискването по отношение на опит с обекти от държавата, в която са установени, тъй като чл. 137, ал. 1, т. 3 от ЗУТ съдържа обектите от трета категория съгласно националната класификация, а именно съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. При така заложеното изискване е извода, че след като не е указана възможността за посочване на извършен авторски надзор за обект в еквивалентен класификатор на категориите строежи е допуснато нарушението на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Прието е, че установеното представлява нередност по т. 10, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, за която е предвидена финансова корекция в размер на 25 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнител. За да определим подходящия размер на финансовата корекция за нередността е взето предвид, че са получени 2 оферти, като само една е допусната и отговаря на критериите за подбор при което е определен размер на финансова корекция 6 000,00 лв. без ДДС.

Относно нарушението на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, е направена констатация, че съгласно обявлението и документацията за поръчката критерият за възлагане е „оптимално съотношение качество/цена“, с показатели „Предложена цена“ (К1) с максимален брой точки 50 и „Организация за качествено изпълнение на поръчката“ (К2) с максимален брой точки 50. Уточнено е, че техническото предложение, което е съобразено с техническите спецификации и съдържа организация на работа на ключовия екип, разпределение на отговорностите, методите за осъществяване на комуникация с Възложителя, координация на дейностите и описание на начина на изпълнение на поръчката, получава 32 точки. Възложителят е посочил 3 надграждащи обстоятелства, всяко от които носи по 6 точки, като е предвидил присъждането на точките да се извършва в зависимост от броя на надграждащите обстоятелства, включени в техническото предложение на участника. Посочил е в т. 1, 2 и 3 надграждащите обстоятелства, а именно: на първо място „За всяка от дейностите е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача“; на второ „За всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение и задълженията на отговорния/те за изпълнението й експерт/и“ …“

Прието е, че Възложителят е определил понятието „задача“ като обособена част от дефинирана дейност, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има дефинирани начало и край и измерими резултати. В този смисъл е извода, че методиката противоречи на чл. 70, ал. 7 от ЗОП и има разубеждаващ ефект за потенциалните участници в процедурата. Освен това е взето предвид, че с използваната в случая методика за оценка на първо място се нарушават основни принципи при възлагане на обществени поръчки провъзгласени в нормата на чл. 2, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗОП. Наличието на неясни и неточни указания в методиката за оценяване създава предпоставки за субективизъм на комисията и води до невъзможност за обективна оценка на техническите предложения на участниците в процедурата. Установеното се сочи да представлява нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (в сила от 10.03.2020 г.), за която е предвидена финансова корекция в размер на 10 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнител „Л.“ ООД, [ЕИК].

Бенефициентът е уведомен с писмо изх. № 01-0800/2266 от 16.06.2022 г., относно първоначалното становище на УО на ОПРР и предприетите мерки, както и за правото му да представи възражения, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага финансова корекция.

В законоустановения 14-дневен срок е постъпило възражение, с писмо изх. № 9100-798-1 от 01.07.2022 г. /вх. № 01-0800/2294#1 от 1.07.2022 г./, в което бенефициентът излага доводи за липса на нарушения, като същите са систематизирани в т.1, 2, 3 и 4, след което е издадено оспореното решение. В решението са подробно обсъдени от УО направените възражения по т. 1 и т. 2 от писмото, без да са обсъдени възраженията направени в т. 3 и т. 4.

При така установеното, съдът направи следните изводи:

Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, елементите на фактическия състав на нередността са: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото не е спорно, че О. М. има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент №1303/2013, т. к. участва в усвояването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове. По делото не е спорно, че по силата на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Програма за развитие на селските райони“ 2014-2020 г., по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по под/мярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от ПРСР 2014-2020 № 21/07/2/0/00430 от 23.10.2017 г. при възлагане на обществена поръчка с предмет: „Упражняване на авторски надзор по време на строителството на обект: „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях на територията на [община]“, проведена на основание чл.20, ал.4, т.З ЗОП, е сключен договор с избран изпълнител: „Л.“ ООД, [ЕИК] на стойност 24000 лв. без ДДС.

Не се спори, че в публикуваното обявление за откриване на обществената поръчка, е посочено, че в дейността по упражняване на авторски надзор за обекти участникът следва да има опит в изпълнението на поне една услуга с предмет идентичен или сходен по тази поръчка, като не е указана възможността за посочване на завършен обект в еквивалентен с класификатор на категориите строежи в други държави. По този повод не се спори, че възложителят е посочил като сходен предмет дейности по упражняване на авторски надзор за обекти, попадащи в обхвата на миниум 2-ра група, 3-та категория строежи, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, без да посочи, че чуждестранните икономически оператори могат да докажат, че притежават опит по отношение на обект от държавата, в която са установени.

Не се спори и че съгласно обявлението и документацията за поръчката, критерият за възлагане е „оптимално съотношение качество/цена“, с показатели „Предложена цена“ (К1) с максимален брой точки 50 и „Организация за качествено изпълнение на поръчката“ (К2) с максимален брой точки 50, като Показател К2 оценява направените предложения за цялостния подход за изпълнение на услугата. Не се спори и, че е поставено като условие „Техническо предложение, което е съобразено с техническите спецификации и съдържа организация на работа на ключовия екип, разпределение на отговорностите, методите за осъществяване на комуникация с Възложителя, координация на дейностите и описание на начина на изпълнение на поръчката, получава 32 точки, като Възложителят е посочил 3 надграждащи обстоятелства, всяко от които носи по 6 точки, като е предвидил присъждането на точките да се извършва в зависимост от броя на надграждащите обстоятелства, включени в техническото предложение на участника в т. 1-3. Посочил е в т. 1, 2 и 3 Надграждащите обстоятелства. Уточнил е на първо място: „За всяка от дейностите е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача“; като Възложителят е определил понятието „задача“ като обособена част от дефинирана дейност, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има дефинирани начало и край и измерими резултати.

Спорен е въпросът, ограничило ли е конкуренцията обстоятелството, че общината, като възложител по обществената поръчка, след като е заложил изисквания, участникът да има опит в изпълнението на поне 1 услуга с предмет, идентичен или сходен с този на настоящата поръчка и е конкретизирал, че за сходен предмет възложителя е посочил, че ще приеме „упражняване на авторски надзор за обекти, които включват изграждане и/или ремонт и/или реконструкция и/или рехабилитация на пътища и/или улична мрежа, попадащи в обхвата на втора група минимум трета категория, съгласно чл. 137. ал. 1, т. 3 от ЗУТ“ и представлява ли това нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Спорен е и въпроса, налице ли е установеното противоречие със закона на утвърдената методика за оценка на офертите и представлява ли това нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 2, 3, б. „б“ ЗОП във вр. с чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Спорен е и въпросът, тези нарушения, съставляват ли нередност по т. 10 по Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, както и при образуване на производството изтекла ли е определената погасителна давност от четири години.

При така установените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Решението е издадено на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, като депозираната пред съда жалба е подадена от надлежната страна и при наличието на правен интерес, при което същата е допустима.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът направи следните изводи: Оспореното решение е издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", действащ при наличие на материална и персонална компетентност след делегиране на правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори част от предоставените му от управителния съвет правомощия. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3083/22.08.2022 г. (стр.31) на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ са делегирани на И. П. И. в качеството й на заместник изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ правомощия по Програмите за развитие на селските райони за период 2014-2020 г., като в т.1.40 е дадено правомощие да издава решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а в т 1.46.11 се сочат и решения по ЗУСЕФСУ, видно от така представената заповед, заместник изпълнителния директор на ДФЗ – И., се явява компетентен орган, определен със заповед да издава решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и по ЗУСЕФСУ, поради което обжалваното решение, противно на наведените твърдения на жалбоподателя се явява издадено от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия.

Спазена е процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, като жалбоподателят, О. М. е представила възраженията по констатациите на административния орган в 2-седмичния срок от уведомяването и преди издаването на оспорваното решение за налагане на финансова корекция. Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Изложени са аргументи в мотивите на решението с оглед липсата на нарушения и невъзможността да бъде определена реалната вреда от констатираните нарушения, както и обстоятелствата въз основа на които е прието да са допуснати сочените нарушения, вкл. тези обосноваващи квалификацията за нередност и установения размер на финансовата корекция, като са обсъдени направените възражения в т. 1 и т. 2, без тези в т. 3 и т. 4.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) в относимата редакция, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основание нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ.

Предвид сочената разпоредба, като основание за налагане на Финансова корекция /ФК/ може да послужат всички нарушения на правилата за провеждане на обществената поръчка /ЗОП/ и определяне на изпълнител, като в случая сочените за нарушени разпоредби чл. 2, ал. 2 от ЗОП /за първото нарушение/ и чл.70, ал.7 от ЗОП /за второто нарушение/, са приложени с оглед установените факти при обявяване на обществената поръчка ,а не при избор на изпълнител.

Относно първата нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП във връзка с изискването, участникът да има опит в изпълнението на поне 1 услуга с предмет, идентичен или сходен с този на настоящата поръчка, като община М. е конкретизирала, че за сходен предмет ще приеме „упражняване на авторски надзор за обекти, които включват изграждане и/или ремонт и/или реконструкция и/или рехабилитация на пътища и/или улична мрежа, попадащи в обхвата на втора група минимум трета категория, съгласно чл. 137. ал. 1, т. 3 от ЗУТ“, съдът намира направеното възражение на жалбоподателя, че нарушение не е допуснато, за неоснователно: Предметът на разглежданата обществена поръчка е упражняване на авторски надзор за обекти, които включват изграждане и/или ремонт и/или реконструкция и/или рехабилитация на пътища и/или улична мрежа, при което след като за сходен предмет възложителя е посочил, че ще приеме „упражняване на авторски надзор за обекти, които включват изграждане и/или ремонт и/или реконструкция и/или рехабилитация на пътища и/или улична мрежа, попадащи в обхвата на втора група минимум трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ЗУТ“, без да е указано изрично, че чуждестранните икономически оператори могат да докажат изискването по отношение на опит с обекти от държавата се споделя извода на УО за поставени ограничителни изисквания, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП в обявлението и документацията за поръчката. Този извод се налага предвид обстоятелството, че чл. 137, ал. 1, т. 3 от ЗУТ съдържа обектите от трета категория съгласно националната класификация, а именно съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството в РБ, при което не е дадена възможност на чуждестранните участници да докажат придобит опит в друга държава-членка на Европейския съюз или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство за извършен авторски надзор за обект в еквивалентен класификатор на категориите строежи в съответните държави. Независимо от липсата на изрична забрана в условията на поръчката, не може да се приеме, че не е налице ограничително изискване по отношение чуждестранните участници, след като не е указана изрично възможността за посочване на завършен обект в еквивалентен класификатор на категориите строежи за съответната държава. Правилно установеното нарушение е класифицирано като нередност по т. 10, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (в сила от 10.03.2020 г.), според която е предвидена финансова корекция в размер на 25 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнител или 6 000,00 лв. без ДДС, което е послужило за крайния резултат на ФК.

Неоснователно е и възражението, че не е допуснато и констатираното второ нарушение. Съгласно чл. 70, ал. 7 от ЗОП, когато критерият за възлагане е „оптимално съотношение качество/цена“, начинът за определяне на оценката по всеки показател трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации и да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Указанията за определяне на оценката по всеки показател е необходимо да осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката. Съгласно обявлението и документацията за поръчката критерият за възлагане е „оптимално съотношение качество/цена“, с показатели „Предложена цена“ (К1) е с максимален брой точки 50 и „Организация за качествено изпълнение на поръчката“ (К2) с максимален брой точки 50, като оценката по Показател К2 оценява направените предложения за цялостния подход за изпълнение на услугата.

Видно от публикуваната методика в същата се сочи, че Предложената от участника организация на изпълнението на поръчката осигурява изпълнението на минималните изисквания на Възложителя, посочени в Техническата спецификация. На първо място се уточнява, че Техническото предложение надгражда минималните изисквания на Възложителя, посочени в Техническата спецификация при условие, че са налични едно от следните обстоятелства:

1.За всяка от дейностите е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача (за целите на настоящата методика под „задача“ се разбира обособена част от дефинирана дейност, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има дефинирани начало и край и измерими резултати); 2.За всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение и задълженията на отговорния/те за изпълнението й експерт/и;……

На второ място сочи, че Техническото предложение надгражда минималните изисквания на Възложителя, посочени в Техническата спецификация при условие, че са налични две от следните обстоятелства:

1. За всяка от дейностите е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача (за целите на настоящата методика под „задача“ се разбира обособена част от дефинирана дейност, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има дефинирани начало и край и измерими резултати);

2. За всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение и задълженията на отговорния/те за изпълнението й експерт/и;

3. Предложени са мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти, с които да се гарантира качествено изпълнение на поръчката.

На трето място се сочи, че Техническото предложение надгражда минималните изисквания на Възложителя, посочени 50 т. техническа спецификация при условие, че са налични три от следните обстоятелства:

1. За всяка от дейностите е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача (за целите на настоящата методика под „задача“ се разбира обособена част от дефинирана дейност, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има дефинирани начало и край и измерими резултати);

2. За всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение и задълженията на отговорния/те за изпълнението й експерт/и;

3. Предложени са мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти, с които да се гарантира качествено изпълнение на поръчката.

При така приетата методика за оценка, правилни са изовдиите, че възложителят не е посочил указания или предварително определени критерии, въз основата на които ще оценява, че обстоятелствата, които са предложени да надграждат минималните изисквания водят до по-качествено предложение. Възложителят е определил понятието „задача“ като обособена част от дефинирана дейност, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има дефинирани начало и край и измерими резултати, при което в резултат на така поставените критерии за оценка, заинтересованите икономически оператори не са разполагали с информация, кои обективни характеристики на предложенията им ще доведат до присъждане на по-голям брой точки, съответно ще се прецени, че офертите отговарят на изискванията за присъждане на минимума от 32 точки. Създават се предпоставки за прилагане на различен подход за оценка неограничена свобода на избор при оценката, тъй като освен наличието на брой условия, за присъждане на повече точки, методиката съдържа и качествен елемент. Правилно е становището на УО, че присъждането на оценките не е обвързано с настъпването на обективни обстоятелства и/или предварително зададени обективни критерии и оценката зависи от субективната преценка на членовете на комисията, като показателите за оценка дават неограничена свобода на избор и не гарантират реална конкуренция.

В този смисъл правилно е прието, че методиката противоречи на чл. 70, ал. 7 от ЗОП и има разубеждаващ ефект за потенциалните участници в процедурата. С използваната в случая методика за оценка на първо място се нарушават основни принципи при възлагане на обществени поръчки провъзгласени в нормата на чл. 2, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗОП, а именно наличието на неясни и неточни указания в методиката за оценяване, създава предпоставки за субективизъм на комисията и води до невъзможност за обективна оценка на техническите предложения на участниците в процедурата. Вярно е, че разпоредбата на чл. 70, ал. 4. т. 1 от ЗОП, предвижда употребата на качествени (дори естетически) показатели, при които оценъчната дейност е предоставена на експертната преценка на членовете на комисията за провеждане на процедурата, която дейност винаги съдържа известен субективизъм, но в този случай заложеното условие правилно е прието да е неясно, което в случая не може да бъде аргументирано със задължителното тълкуване на тези принципни разпоредби със силата на тълкувано нещо в решение от 14.07.2016 г. по дело C-6/15/TNS Dimarso NV срещу Vlaams Grewest па СЕС. Според настоящия състав неотносимо е и решение № 6988/05.06.2017 г. на ВАС, IV отд. по адм.д. № 3005/2017 г. в което се приема, че дефиниции, като „задълбочено“, „ефикасни“, „адекватни“, „формално“, „недостатъчно“, „ефективно“ и т.н. имат понятно и общоприето съдържание. В конкретния случай, с утвърдената методика за оценяване с използването на понятието „задача“ е указан начинът за определяне на комплексна оценка по показател „Организация за качествено изпълнение на поръчката, като не се сочи и не може да се приеме, че този термин има с определено друго понятие общоприето значение. В резултат на това, правилен е извода, че заинтересованите икономически оператори не разполагат с информация, кои обективни характеристики на предложенията им ще доведат до присъждане на по-голям брой точки, съответно ще се прецени, че офертите отговарят на изискванията за присъждане на минимума от 32 точки.

Обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта. За да се определи коя оферта съответства в най-пълна степен на посоченото законово изискване, възложителят посочва един от изброените в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗОП, критерии за възлагане. С оглед съпоставянето на различните оферти по отношение на предложеното качествено изпълнение в хипотеза на избран критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП възложителят одобрява като част от документацията за поръчката методика за комплексна оценка. Тя следва да съдържа начин на оценяване, който съгласно чл. 70, ал. 7 от ЗОП трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на поръчката и техническите спецификации, да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, да осигурява на кандидатите или участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите такива се определят стойностите в цифри или проценти и се посочи начинът за тяхното изчисляване, а за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочи начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Показателите по които се оценява съответствието на техническите предложения, трябва да са формулирани така, че не само членовете на комисията да ги разберат и приложат по начин, който дава възможност действително да се провери съответствието на предложението с изискванията, но и да могат всички информирани и полагащи обичайната грижа потенциални участници да разберат техния точен обхват и съответно да ги тълкуват по еднакъв начин.

ВАС приема, че възложителят може да поставя изисквания във връзка с търсеното от него качество, като изпълнителят има свобода при това условие да определи, с колко конкретни задачи ще постигне пълния предмет на поръчката и то с желаното качество, но в случая това не е целта на поставеното условие. Същността на надграждащите обстоятелства е да се оцени способността на всеки участник да предложи организация на надзорната дейност, като предложи решения, които ще гарантират елементи от дейността, които възложителят счита, че имат потенциала да компрометират качеството на изпълнението.

В решение от 24 април 2004 г., Комисията/Succhi di Frutta, С-496/99 Р, EU:C:2004:236, т. 111; решение от 22 април 2010 г.. Комисията/Кралство [държава], С-423/10. EU:C:2010:211, т. 42 и 68; решение от 10 май 2012 г., С-368/10, Комисията/К. Н., EU:C:2012:284, т. 66. 88, 109 и 110 се приема, че потенциалният участник следва да е разумно (добре) информиран и да полага обичайната грижа във връзка с участието си в процедурите за възлагане на обществени поръчки. С оглед това към икономическите оператори, подали оферти, има обосновани очаквания, че са добре запознати с утвърдените практики в бранша и от възложителя не може да се очаква, че тепърва ще ги обучава посредством условията на поръчката, имайки предвид, че с техническото предложение иска да провери способността им самостоятелно да управляват строителния процес (решение № 3344/15.03.2021 г. на ВАС, VII отд. по адм.д. № 10095/2020 г. и решение № 9186/16.08.2021 г. на ВАС, VII отд. по адм.д. № 4575/2021 г.). В подкрепа на тезата и трайната практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 70, ал. 5 и ал. 7 от ЗОП, обективирана в следните окончателни съдебни актове: решение № 847/22.01.2021 г. на ВАС, VII отд. по адм.д. № 6826/2020 г.; решение № 8250/07.07.2021 г. на ВАС, VII отд. по адм.д. № 4698/2021 г.; решение № 5835/14.05.2021 г. на ВАС, VII отд. по адм.д. № 960/2021 г.; решение № 7835/19.06.2020 г. на ВАС, VII отд. по адм.д. № 13615/2019 г.; решение № 11278/08.11.2021 г. на ВАС, VII отд. по адм.д. № 7694/2021 г.; решение № 4772/23.04.2020 г. на ВАС. VII отд. по адм.д. № 6826/2020 г.; решение № 15239/12.11.2019 г. на ВАС, IV отд. по адм.д. № 2807/2019 г.; решение № 5541/05.05.2021 г. на ВАС, VII отд. по адм.д. № 12090/2020 г.

В решение № 7776/18.06.2020 г. на ВАС, VII отд. по адм.д. №. 12063/2019 г. и в решение № 10317/28.07.2020 г. на ВАС, VII отд. по адм.д. № 12818/2019 г. се достига до решаващия извод, че с какви по вид и брой мерки всеки изпълнител ще постигане пълно, точно и качествено изпълнение на предмета на поръчката, следва да реши всеки изпълнител. Възложителят само може да даде указания, че базира оценката си на ключови моменти или рискове от изпълнителната дейност и съответно контрола върху тях, които счита за важни и имащи потенциала да повлияят върху качеството и срока на изпълнението, като ще оценява потенциала на мерките за постигане на исканата цел. Същността на това условие е да се оцени способността на всеки участник да предложи организация па персонала, при която няма да има конкретна задача, свързана с изпълнението на предмета с желаното качество, която да няма персонален изпълнител/отговорник. ВАС приема, че възложителят може да поставя изисквания във връзка с търсеното от него качество, като изпълнителят има свобода при това условие да определи, с колко конкретни задачи ще постигне пълния предмет на поръчката и то с желаното качество. Разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП задължава възложителя на обществена поръчка да изготви методиката за оценка и начина за оценка по всеки показател по начин, който да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, и да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Неоснователно е и възражението, че относимата разпоредба за това нарушение е чл. 70, ал. 5 от ЗОП и по този повод, УО, като е определил нарушението по ал. 7 е допуснал съществено процесуално нарушение, като се има предвид, че според същата, показателите за оценка не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. При тълкуване на разпоредбите на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП се установява, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на офертите да съдържа точни указания за оценяване, което създава гаранция, че участниците разполагат предварително с достатъчна информация относно параметрите и начина на оценяване, която информация им е необходима с цел представяне на оферта, която да получи най-добро класиране, при което неизписването и на ал. 5 не води до процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на акта. И от двете разпоредби се налага извода, че показателите следва да са с точно и конкретно формулирано съдържание и с оглед на степента на съответствие, да са дадени точни указания за тяхното оценяване. В този смисъл следва да се приеме, че методиката противоречи на чл. 70, ал. 7 от ЗОП и има разубеждаващ ефект за потенциалните участници в процедурата, съответно правилно установена нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (в сила от 10.03.2020 г.), за която е предвидена финансова корекция в размер на 10 на сто от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнител „Л.“ ООД, [ЕИК].

Неоснователни са и доводите, че Финансовите корекции са неправилно определени по размер, както и че твърдяното нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП е погрешно квалифицирано по т. 10, б. „а“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда па ЗУСЕСИФ (в сила от 10.03.2020 г.), като правилната квалификация всъщност е по т. 11, като се има предвид, че обсъжданите условия са дискриминационни по национален, регионален или местен признак, респективно приложимата норма сочи към евентуален показател в корекцията от 25 на сто, а не 10 на сто. Относно установяването на конкретна вреда върху средствата от ЕС, нито практиката на СНС, нито на ВАС изискват такова доказване. В случая, финансовата корекция е определена чрез използването на пропорционалния метод, тъй като поради спецификата на разглежданите нарушения не може да се определи точен размер на загуба на публични средства, тъй като е невъзможно да се предположи с точност, кои точно икономически субекти на пазара не са участвали в проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, както и каква би била стойността на договора за изпълнение, в случай че спечелилият участник беше друг. Достатъчно е възможността за имуществена вреда върху бюджета на Съюза, не е необходимо да се доказва реалното й настъпване.

Основателно е възражението на община М. за изтекла погасителна давност, като по този повод в решението не са изложени мотиви, но съдът дължи произнасяне независимо от непълнотата или липсата на такива. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г., относно защитата на финансовите интереси на европейските общности, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността, по смисъла на чл. 1, § 1, е извършена. В случая липсват аргументи или данни от страна на УО, че производството е спирано или прекъсвано, като няма и данни да са извършвани проверки и съответно предприемани други действия по констатираните нарушения.

По делото не се спори, че Възложителят е утвърдил първоначално обявените условия и методиката за оценка на офертите с обявата си за откриване на възлагателното производство, публикувана на 28.02.2018 г. като от приложенията по делото не се установява да са извършени действия преди 16.06.2022 г. В писмо с изх. № 01-0800/2266 от 16.06.2022 г. на ДФЗ изрично е посочено, че Настоящото писмо представлява и първа писмена оценка за установяване наличие на нередност по смисъла на чл. 14, ал. 3 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност за процедурите за санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, е четири години от момента, в който нередността е извършена.

Действително, чл. 3, § 3 от Регламента предвижда възможност за прилагане на по-дълги давностни срокове, предвидени в националното право. В решението на СЕС по съединени дела С-201/10 и С-202/10, т. 46, Съдът е приел, че „ако от гледна точка на националните органи давностен срок от четири години като предвидения в чл. 3, § 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 е твърде кратък, за да им позволи да санкционират нередности, разкриващи известна степен на сложност, националният законодател винаги би могъл в рамките на предвидената по параграф 3 от посочения член възможност да приеме правило за по-дълга давност, съобразено с този вид нередност“, но в този смисъл Българският законодател не се е възползвал от възможността да предвиди срок, по-дълъг от посочения в чл. 3, § 1 и 2, в специален закон, относим към процедурите за нередности и административните мерки и санкции, свързани с тях, при което следва да се приеме за приложим 4 годишния срок от датата на публикуване ан обявлението и документацията за участие и методика за оценка, като се има прадвид, че нарушенията са извършени във връзка при обявяването на обществената поръчка, а не при избор на изпълнител.

По същия начин, в решението по дело С-341/13 СЕС е посочено, че "законодателят на Съюза е определил един вид общо правило за давност, посредством което той доброволно намалява на четири години периода, през който органите на държавите членки, действащи от името и за сметка на бюджета на Съюза трябва или е трябвало да намалят незаконно придобити предимства". Държавите членки могат да прилагат давностни срокове, по-дълги от предвидени с Регламента, като законодателят на Съюза "не е искал да уеднакви приложимите в тази област срокове" именно за заварените случаи, при които националният орган да ги намали на четири години. Затова е дал възможност националният орган да прилага по-дълъг давностен срок "по аналогия" съобразно националния закон и при отчитане на явната необходимост за постигане целите за защита на финансовия интерес на Съюза. В решението по дело С-341/2013, т. 64, СЕС е посочил, че при липса на национално правило разглежданите нередности трябва да се считат погасени по давност с изтичането на четири години, считано от датата на извършването им. Приетото с т. 65 от решението също води до заключение, че държавите членки могат да прилагат по-дълъг давностен срок от определения с Регламента или по отношение на заварени случаи към датата на приемане на Регламент № 2988/95 на Съвета, или при приета с национален закон изрична правна норма за давностен срок за правилата, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение правото на Съюза. Конкретното административно производство по установяване на нередност е проведено след влизане в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съюза и към датата на постановяване на административния акт няма национална правна норма, която да урежда по-дълъг давностен срок от предвидения с чл. 3, § 1 от този регламент. Предвид изложеното и при безспорно установени в настоящия казус относими факти се налага извод, че възражението на О. М. за изтекла погасителна давност за установяване на нередност и определяне на финансова корекция е основателно. Оспореният административен акт е издаден извън срока по чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95, който е общоприложим, задължителен в своята цялост и пряко приложим за [държава] като държава членка на ЕС Решение № 7183 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11436/2022 г., VII о., докладчик председателят Т. В..

Според настоящия състав срокът за давност за процедурите за прилагане на мерките по смисъла на член 4, т. е. финансовите корекции, е четири години от момента, в който нередността е извършена, което безспорно е станало с обявяването на обществената поръчка, след като не се касае за нарушения свързани с избор на изпълнител, при което и не споделя становището, че началото на срока не е датата на обявяване на решението за откриване на процедурата за обществената поръчка, а датата на приключване на сключения въз основа на процесната обществена поръчка договор. В случая намира за неприложима практиката на Съда на Европейския съюз – решение от 21 декември 2011 г., С-465/10, l'Indre, EU: C: 2011: 867, т. 62, "когато в качеството си на възлагащ орган получателят на субсидия от ЕФРР не е спазил правилата за възлагане на обществените поръчки съгласно Директива 92/50 при възлагането на поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност: разглежданата нередност трябва да се счита за "продължаваща нередност" по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок, предвиден в тази разпоредба за възстановяването на недължимо платената на този получател помощ, започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка".

В случая, както първото, така и второто нарушение, независимо от посоченото, че е нарушена процедурата по възлагане на обществена поръчка допуснатите нарушения са свързани с обявлението и документацията за поръчката, при което за начало на давностния срок следва да се приеме именно датата 28.02.2018 г. на обявяването на обществената поръчка, при което до 16.06.2022 г. е изтекла предвидената четиригодишна давност и на това основание жалбата се явява основателна, след като по делото не се твърди да има извършено от органа действие преди на 16.06.2022 г. когато е изпратено писмо с изх. № 01-0800/2266 на ДФЗ от 2022 г.

Предвид изложеното, към датата на издаване на оспореното решение е било налице преклудиране на правомощията на органа за образуване на производство по налагане на корекция с изтичане на давността по чл. 3, § 1 по Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95, а направеното изрично възражение от бенефициента не е обсъдено. Не се твърди и да е имало прекъсване с оглед прилагане на абсолютната давност, а именно 8 години от извършване на всяка нередност, независимо от прекъсванията.

Основателен е доводът на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за установената ФК, доколкото възприетото от органа извършено нарушение е свързано с обявяването на обществената поръчка и документацията за участие, вкл. методиката за оценка, което безспорно е извършено на 28.02.2018 г. с откриване на възлагателното производство.

От 28.02.2018 г. тече общата 4-годишна погасителна давност по чл. 3, § от Регламент № 2988/95 която е изтекла към датата на започване на производството пред ДФЗ на 16.06.2022 г. и за което няма данни да е спирано или прекъсвана давността.

При този изход на делото се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за сумата от 1224 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл., 172, във вр. с чл.143 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение за определяне на финансова корекция № 03-РД/3803 от 10.08.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - [област].

ОСЪЖДА ДФ “Земеделие“ – [област] да заплати на [община], представлявана от К. Ф. А. М., с адрес: [населено място], [улица]разноски в общ размер на 1281,60 лв., от които 1224 лв. адвокатско възнаграждение и 57,60 лв. заплатена ДТ.

Решението може да се обжалва с касационна жалба от страните, участващи в административното производство, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.