РЕШЕНИЕ
№ 270 25.06.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На тринадесети юни две хиляди и
деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 620 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на А.И.П., гражданин на *** на ***г. в ***, с международен паспорт 64 № *******, издаден на ***г. от
УФМС 670, с адрес в ***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.„Трайко Китанчев“ № 26, ет.2 – адвокат Теодора Станоева- Шиварова, против И.И.А., гражданин на ***, родена на ***г. в ***, с постоянен адрес в ***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.„Оборище“ № 90, ет.1, ап.2 – адвокат Мария Димитрова. Предявен е иск да бъде
прието за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на
ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 145/
20.04.2017г. по ч.гр.д. № 245/ 2017г. по описа на РС – Поморие в размер на 203 300 лв., представляващи незаплатена
част от цената по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. за
закупените от ответницата 2 533 дружествени дяла от капитала на „Минъч“ ЕООД с
ЕИК *********, понастоящем преименувано на „Ютокар“ ООД, на обща стойност от
253 300 лв.
Ищецът твърди, че по
силата на договор с нотариална заверка на подписите на страните за продажба на
дружествени дялове от 19.04.2012г. прехвърлил на ответницата собствените си 2 533
дружествени дяла, всеки на стойност 100 лв., от капитала на „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********,
понастоящем преименувано на „Ютокар“ ООД, на обща цена от 253 300 лв. Всички
страни по сделката били представлявани от адвокат А.П., изрично упълномощена и
с правото да договаря сама със себе си и като представител на продавача при
условия, каквито намери за добре. Договорът бил сключен след молба на ответницата
И.И.А. от 02.04.2012г., с която тя е заявила, че желае да закупи посочените 2 533
дяла на стойност 253 300 лева и да бъде приета за съдружник в „Минъч“ ЕООД.
Срещу така придобитите дружествени дялове ответницата се е задължила да заплати
на ищеца продажната цена от 253 300 лева, представляваща номиналната стойност
на дяловете, видно от вписванията в Търговския регистър, но до момента не е
изпълнила задължението си. По заявления на ищеца за издаване на заповеди за
изпълнение по чл.417 от ГПК той се снабдил с изпълнителни листи за части от
продажните цени – 25 000 лв. по ч.гр.д. № 489/ 2015г. и 25 000 лв. по
ч.гр.д. № 38/ 2016г., двете по описа на РС – Поморие, а против заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 245/ 2017г. по описа на РС –
Поморие за остатъка от 203 300 лв. ответницата подала възражение.
С писмения си
отговор ответницата оспорва предявения иск. Оспорва действителността на
процесния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, като твърди нищожност
на договора поради привидност на уговорката за възмездност на прехвърлянето и
размера на продажната цена - действителната уговорка между страните била за
безвъзмездно прехвърляне на дяловете от ищеца на ответницата. Дружеството не
развивало търговска дейност, нямало активи и капитал, а било регистрирано от
ищеца единствено за целите на получаване на статут на постоянно пребиваващ в
България чужденец, като за тези цели били закупени и дяловете от купувачките по
процесния договор. Поради близките отношения и изграденото доверие с дъщерята
на ищеца С..Ефимкина ответницата подписала
пълномощно на посочения от нея адвокат – А.И.П.. Ответницата възразява още, че ,
тъй като уговорената продажна цена е изключително завишена, напълно несъответстваща
на състоянието на дружеството, поради което договорът е сключен от пълномощника
й в нейна вреда със знанието на ищеца като насрещна стрА.в правоотношението, и на
основание чл.40 от ЗЗД договорът не е произвел действие за нея. Прави и възражение
за изтекла по отношение на вземането 5-годишна погасителна давност.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Предявеният
установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 и чл.422 вр. чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК във връзка с чл.183 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ вр.
чл.129 от Търговския закон ТЗ/.
По делото е
безспорно, че на 19.04.2012г. ищецът е прехвърлил на ответницата и тя е
придобила собствените му 2 533 дружествени дяла от „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********,
понастоящем „Ютокар“ ООД, като при сделката и двете страни са представлявани от
пълномощника си адвокат А.П.. Не се спори, че ищцата не е заплатила на ищеца
посочената в договора продажна цена от 253 300 лв. за придобитите дялове.
С
представеното по делото пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 28.02.2012г. ответницата И.И.А. е упълномощила
адвокат А.И.П. да я представлява пред „Минъч“ ЕООД за участие в общото събрание
и за вземане на решения в него, както и за закупуване на дружествени дялове от
това дружество от едноличния собственик - ищеца А.И.П., по номиналната им
стойност, с право да договаря с трети лица и сама със себе си, и като
представител на продавача, при условия каквито намери за добре. Договорът е
сключен от адвокат Ана П. на 19.04.29012г., действаща като пълномощник на
продавача А.И.П. и на купувачите – Светлана Ефимкина, И.А. и Александра Попова.
Съгласно този договор ответницата И.А. е закупила 2 533 дяла от „Минъч“
ЕООД за цена от 253 300 лева – по номинална стойност на дяловете от по 100
лв. Договорът е сключен в предвидената от чл.129 ал.2 от ТЗ форма за
действителност – с нотариална заверка на подписите на страните, действащи чрез
пълномощника си. Видно от вписванията в Търговския регистър, договорът е вписан
по партидата на дружеството на 21.04.2012г.
Разпитана като
свидетел по делото, адвокат Ана П. установява, че отдавна познава ищеца А.П., неговата
дъщеря Светлана Ефимкина и другите две купувачки на дялове от фирма „Минъч“ –
ответницата И.А. и Александра Попова. Адвокат П. била упълномощена за
процесната сделка и ангажирана да изготви документите за договореното
прехвърляне на дяловете, като пред нея не са водени преговори и не е договаряна
цена, нито начини на плащане. Свидетелката твърди, че всички страни били
запознати с текстовете на договорите за прехвърляне на дялове, тъй като тя им
изпратила изготвените проекто-договори.
Не се спори и се
установява от представените доказателства, че ищецът А.П. е предявил срещу
ответницата И.А. заявления за издаване на заповеди за изпълнение на части от
претендираната цена по договора за продажба на дялове от 19.04.2012г. - пред РС
– Поморие са образувани ч.гр.д. № 489/ 2015г. по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 25 000 лв. – част от
дължимата цена от 253 300 лв. и ч.гр.д. № 38/ 2016г. – също по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 25 000 лв.
– друга част от дължимата цена от 253 300 лв. по договора за продажба на
дружествени дялове. На съда е служебно известно, че ответницата И.А. е
възразила по така издадените заповеди за изпълнение, поради което на основание
чл.415 ал.1 от ГПК ищецът е предявил искове по чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на така заявените частични вземания – гр.д. № 234/ 2016г. и
гр.д. № 38/ 2016г. по описа на РС - Поморие. С влезли в сила съдебни решения по
тези дела предявените частични установителни искове са уважени – решенията на
първоинстанционния съд са потвърдени с решения на въззивната инстанция по
в.гр.д. № 56 и № 57 по описа на Окръжен съд - Бургас за 2018г., влезли в сила
съответно на 13.02.2019г. и на 13.12.2018г.
Настоящият
установителен иск е предявен за останалата част от цената по процесния договор
за прехвърляне на дружествени дялове в размер на 203 300 лв., за която е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 145/
20.04.2017г. по ч.гр.д. № 245/ 2017г. по описа на РС – Поморие.
При наличието на
уважени с влязъл в сила съдебен акт частични искове за установяване съществуването
на части от паричното задължение по процесния договор за прехвърляне на
дружествени дялове съдът намира, че приложение следва да намерят задължителните
разяснения на касационната инстанция по приложението на закона, дадени в
тълкувателно решение № 3/ 22.04.2019г. по т.д. № 3/ 2016г. на ОСГТК на ВКС. С
т.2 от това тълкувателно решение е прието, че решението по уважен частичен иск
за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземането за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо недопустимо е в последващ
исков процес за остатъка от вземането, какъвто е настоящият, да се спори
относно валидността на договора за продажба на дружествени дялове, който е
въведен като основание на претендираното парично вземане. Цитираната
задължителна съдебна практика приема, че след като с влязло в сила решение, с
което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите относно
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем, то позоваването
в последващ процес по иска за разликата до пълния размер на вземането, основано
на същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното
материално право или опорочаващи правопораждащите факти, е преклудирано.
По тези
съображения настоящият съд е обвързан да приеме, че уважаването на установителните
претенции за части от паричното вземане на ищеца по процесния договор за
продажба на дружествени дялове разпростира силата си на пресъдено нещо по
отношение на валидното възникване и съществуване и на остатъка от това парично
задължение, който е предявен в настоящото производство. На основание чл.297 от ГПК съдът е длъжен да зачете тази сила на пресъдено нещо и поради липсата на
въведени правопогасяващи или правоотлагащи възражения се налага изводът, че
претендираното парично вземане валидно съществува и подлежи на изпълнение. Това
налага извод за основателност на предявения иск, който следва да бъде уважен.
С оглед изхода от
спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 8 132 лв. – заплатени държавни такси в
заповедното и в настоящото производство.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.А., гражданин на Руската федерация, родена на ***г.
в Украйна, с постоянен адрес в Република България - гр.Поморие, ул.„Княз Борис
I“ № 219, ет.1, ап.2, със съдебен адрес *** – адвокат М.Д., съществуването на паричното вземане на А.И.П.,
гражданин на Руската федерация, роден на ***г. в Приморски край, Русия, с
международен паспорт 64 № 8881460, издаден на 08.08.2013г. от УФМС 670, с адрес
в Русия - гр.Санкт Петербург, ул.„Гаккелевская“ № 20, бл.4, ап.84, със съдебен
адрес *** – адвокат Т.С.- Ш., по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК № 145/ 20.04.2017г. по ч.гр.д. № 245/ 2017г. по описа на РС –
Поморие в размер на 203 300 лв.,
представляващи незаплатена част от цената по договор за продажба на дружествени
дялове от 19.04.2012г. за закупени 2 533 дружествени дяла от капитала на
„Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем „Ютокар“ ООД, на обща стойност от 253
300 лв.
ОСЪЖДА И.И.А.,
гражданин на Руската федерация, родена на ***г. в Украйна, с постоянен адрес в
Република България - гр.Поморие, ул.„Княз Борис I“ № 219, ет.1, ап.2, със съдебен
адрес *** – адвокат М.Д., да заплати
на А.И.П., гражданин на Руската федерация, роден на ***г. в Приморски край,
Русия, с международен паспорт 64 № 8881460, издаден на 08.08.2013г. от УФМС
670, с адрес в Русия - гр.Санкт Петербург, ул.„Гаккелевская“ № 20, бл.4, ап.84,
със съдебен адрес *** – адвокат Т.С. - Ш., направените по делото съдебни
разноски в размер на 8 132 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :