№. 390 / 19.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
19.06.2019 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание н. двадесет и. девети май през две хиляди и. деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. №. 2008 по описа з. 2018 година, з. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и. ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и. чл.86 ЗЗД и. чл.92 ЗЗД.
Ищецът „. з. к. н. п. з.” ООД гр.София, представлявано от управителите Р. Г. А. и. Т. Я. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Н.А.С. поддържа в исковата си молба, че н. 16.05.2016г. между „. Б.. Е. като кредитор и. ответника Х.Х., като кредитополучател е подписан договор з. паричен кредит, сключен чрез средствата з. комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата н. електронен документ и. отношението е реализирано при спазване н. изискванията н. Закона з. предоставяне н. финансови услуги от разстояние, Закона з. платежните услуги и. платежните системи, Закона з. задълженията и. договорите и. Закона з. електронния документ и. електронния подпис, както и. Закона з. електронната търговия. Конкретните действия по отпускане н. заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между ,. Б.. Е. и. неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Поддържа, че съгласно сключения между страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация з. предоставяне н. финансова услуга от разстояние по смисъла н. чл.8 от Закона з. предоставяне н. финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и. тези посочени в Общите условия.
Заявява, че със сключване н. договора з. кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и. се е съгласил предварително с всички условия н. индивидуалния договор и. Тарифа н. Ф. Б. Е. в случаите, в които същата е приложима, както и. с Общите условия, неразделна част от същия.
По силата н. сключения договор дружеството предоставило н. кредитополучателя сумата от 700 лева, който кредит е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба з. кредитора в размер н. 161 лева, з. срок от 360 дни. Ищецът твърди, че н. същата дата 16.05.2016г. между ответника и. горното дружество „. Б.. Е. е сключен договор з. гаранция, по силата, н. който гарантът се задължава в полза н. кредитора да гарантира изпълнението н. задълженията н. кредитополучателя като се задължава солидарно с него. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение н. Задълженията н. Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Ищецът твърди и. това, че съгласно чл.5 от Общите условия, които се прилагат към Договор з. гаранция №. 381559, сключен между Х.Е.Х. и. ,. Б.“ Е., Кредитополучателят се е задължил да плати н. Гаранта такса з. предоставяне н. гаранцията, в размер, определен в Договора з. гаранция, като в настоящия случай таксата з. гаранция е 539.00 лева.
Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил договорното задължение да върне кредита в срока, като датата н. последната вноска е н. 11.05.2017г., като след тази дата вземането е изискуемо в пълен размер. По договора з. кредит ответникът не е извършвал плащания, поради което дългът му е в общ размер от 1 535.62 лева, от които 700.00 лв. главница, 161 лева договорна лихва, административна такса з. събиране н. вземането 100 лева, такса гаранция 539 лева, мораторна лихва в размер н. 35.62 лева, както и. законна лихва върху главницата от деня н. депозиране н. заявлението.
Поддържа, че н. 01.12.2017г. е сключен договор з. покупко-продажба н. вземания /цесия/ между „. Б.. Е. и. ищеца „. з. к. н. п. з.” ООД, с който в полза н. ищеца е прехвърлено вземането произтичащо от договора з. потребителски кредит от 16.05.2016г. Поддържа, че по реда н. чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника е изпратено писмо з. станалата продажба и. уведомление з. предсрочната изискуемост, посредством писмо с обратна разписка.
Поради изложеното твърди, че е входирано заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№. 1214/2018г. н. РС Монтана, по което е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК з. сумата от 700.00 лв. главница, 161 лева договорна лихва, административна такса з. събиране н. вземането 100 лева, такса гаранция 539 лева, мораторна лихва в размер н. 35.62 лева, както и. законна лихва върху главницата от деня н. депозиране н. заявлението, представляваща вземане произтичащо от договор з. паричен заем, сключен н. 16.05.2016г.
Ищецът твърди, че заповедта з. изпълнение е връчена н. длъжника при условията н. чл.47, ал.5 ГПК, с оглед н. което и. при условията н. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато з. установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед з. изпълнение, в т.ч. и. разноските по заповедното производство.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае з. установено, че „. з. к. н. п. з.” ООД има следните вземания срещу Х.Е.Х. по Договор з. кредит №. 381559 от 16.05.2016г. във връзка с Договор з. гаранция от същата дата: 700 лв. - главница; 161.00 лв. - договорна лихва з. периода от датата н. първа вноска 15.06.2016 г. до 11.05.2017 г. - датата н. последната вноска; 100 лв. - административна такса з. събиране н. вземането; 539.00 лв. - такса з. гаранция; 35.62 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница з. периода от датата н. настъпване н. забавата, а именно 12.05.2017 г. до 17 май 2018 г. - дата н. подаване н. заявлението, както и. законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане н. дължимите суми, както и. да му бъдат присъдени разноските в заповедното и. настоящото производство.
Ищецът е приложил писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания з. събиране н. допълнителни доказателства.
Ответникът Х.Е.Х. xxx, чрез назначения особен представител адвл.Г.Ц., в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен отговор и. взема становище по предявения иск. Поддържа, че следва да бъдат представени писмени доказателства, договор з. кредит и. договор з. гаранция, данни з. надлежно уведомяване н. ответника з. предсрочната изискуемост н. вземането, както и. з. извършената цесия, като след представянето н. същите ще заяви своето становище по допустимостта и. основателността н. предявения иск.
По същество поддържа, че предявения иск е недоказан и. неоснователен и. следва да бъде отхвърлен изцяло.
Доказателствата по делото са писмени. По делото е допусната и. изпълнена съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите н. страните по свое убеждение и. при условията н. чл.235 ГПК, приема з. установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал н. основание чл.410 ГПК заявление з. издаване н. Заповед з. изпълнение, въз основа н. което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№. 1214/2018 година. Съдът е издал заповед з. изпълнение №.630/31.05.2018г., която е връчена н. длъжника – ответника по настоящото дело, при условията н. чл.47, ал.5 ГПК.
Ищецът твърди в исковата молба, че е подписан Договор з. кредит №. 381559 от 16.05.2016г. между ,. Б.“ Е. като Кредитор и. Х.Е.Х. като Кредитополучател, сключен чрез средствата з. комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата н. електронен документ. По силата н. сключения Договор з. кредит №. 381559 от 16.05.2016г. н. Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер н. 700 лева, който е следвало да бъде върнат з. срок от 360 дни. Кредиторът е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - ,. Б.“ Е.. Н. 16.05.2016г. между Х.Е.Х. и. ,. Б.“ Е. /Гарант/ е сключен Договор з. гаранция с №. 381559, по силата н. който Гарантът се е задължил в полза н. Кредитора да гарантира изпълнението н. задълженията н. Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Съгласно чл.5 от Общи условия към Договор з. гаранция №. 381559, сключен между Х.Х. и. ,. Б.“ Е., Кредитополучателят се е задължил да плати н. Гаранта такса з. предоставяне н. гаранцията, в размер, определен в Договора з. гаранция. Ищецът твърди, че Х.Е.Х. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество - гарант ,. Б.“ Е.. Ищецът поддържа и. становище, че Дружеството - гарант ,. Б.“ Е., е погасило дължимата сума в пълен размер към него –дружеството ищец ,. Б.“ Е.. Ищецът заявява също, че датата н. последна вноска по кредита е била н. 11.05.2017г., респективно вземането е станало изискуемо в пълен размер след тази дата. Твърди, че така задължението н. ответника Х.Е.Х. кьм Д. ,. Б.“ Е., произтича от заплатеното от страна н. последния спрямо ,. Б.. Е. изискуемо задължение по Договор з. кредит с №. 381559, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, административна такса, ведно с дължимата такса з. гаранция по Договор з. гаранция с №. 381559.
Установено е, че н. 1.12.2017г. е сключен Договор з. Покупко-продажба н. отписвания н. необслужвани потребителски кредити (цесия) и. Приложение Г от 01.12.2017 г. между „. з. к. н. п. з.” ООД и. ,. Б.” Е., по силата н. който вземането е прехвърлено в полза н. „. з. к. н. п. з.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности.
По делото е допусната и. изпълнена съдебно-икономическа експертиза з. установяване размера н. дължимите суми от ответника, както и. какви погашения е извършил по сключения договор з. кредит. Вещото лице Л.З.Ц. н. база приложените писмени доказателства е посочила, че ответникът Х.Е.Х. по сключения договор з. кредит №.381559 не е погасявал нито една вноска от дължимите 12 броя з. периода от 15.06.2016г. до 11.05.2017г. и. задължението му по сключения договор е в размер н. 700 лева главница, 161.00 лева договорна лихва, 539.00 лева такса гаранция и. сумата от 100.00 лева административна такса. В съдебно заседание вещото лице поддържа, че договора з. гаранция не е предоставен, единствено е запозната с общите условия към договор з. гаранция, но в него никъде не са посочени суми и. конкретни, касаещи процесния договор, данни.
Съдът кредитира заключението н. вещото лице, като обективно и. компетентно изготвено, не оспорено от страните.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че от данните по делото не може да се направят обосновани изводи в подкрепа н. твърдението н. ищеца в исковата молба, че дружеството - поръчител, „. Б.” Е. е встъпило в правата н. кредитор и. от този момент з. него възниква правен интерес з. предявяването н. претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя по реда н. регреса.
Съгласно разпоредбата н. чл.143 ал.1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението си, може да иска от длъжника главницата, лихвите и. разноските, които е направил, след като го е уведомил з. предявения срещу него иск. З. да има основания гарантът към длъжника, респективно да встъпи в правата н. кредитора, то следва да бъде установено, че гарантът е изпълнил задълженията н. длъжника към кредитора. По делото няма доказателства з. извършено подобно плащане.
По делото са изискани н. основание чл.192 от ГПК третото неучастващо в делото лице „. Б.” Е. да приложи процесния договор з. гаранция №. 381559 от 16.05.2016г., като са указани и. последиците по чл.161 от ГПК в случай н. непредставяне н. документите. Към датата н. даване ход н. устните състезания не са ангажирани процесните писмени доказателства.
С оглед н. горното съдът приема, че дружеството – гарант „. Б.” Е. не е встъпило в правата н. кредитора и. затова не е могло да прехвърля права, с които не разполага. Сключената цесия не е породила правни последици з. ответника, тъй като дружеството – гарант „. Б.” Е. няма вземане към ответника.
От тук следва единственият извод, че исковите претенции са неоснователни и. като такива следва да бъдат отхвърлени.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И. :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „. з. к. н. п. з.” ООД, Е. 2., със седалище и. адрес н. управление: гр.София, б. Л. №. 1. е. М., представлявано от Р. Г. А. и. Т. Я. К. против Х.Е.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, установителни искове – да бъде признато з. установено между страните, че ответникът Х.Е.Х. дължи н. „. з. к. н. п. з.” ООД – град София по Договор з. кредит №. 381559 от 16.05.2016г. във връзка с Договор з. гаранция от 16.05.2016г. сумата от 700 лева - главница; 161.00 лева - договорна лихва з. периода от датата н. първа вноска 15.06.2016г. до 11.05.2017г.; 100 лева - административна такса з. събиране н. вземането; 539.00 лева - такса з. гаранция; 35.62 лева – мораторна лихва върху непогасената главница з. периода от 12.05.2017 г. до 17.05.2018 г., както и. законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане н. дължимите суми, з. което е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК №.630 от 31.05.2018г. по ч.гр.д.№. 1214/2018 година по описа н. РС гр.Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :