РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Велико Търново , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102932 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от
длъжниците. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК
вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото
лице - кредитодател /"*****" ЕАД/ и ответникът АНДР. Г. АНДР. в качеството
кредитополучател, и ответника КР. Г. АНДР. в качеството поръчител е сключен на
06.02.2015г. договор за потребителски кредит, съгласно който на кредитополучателя е
предоставен потребителски кредит в размер на *****лв., която сума била преведена на
посочена от кредитополучателя банкова сметка на ****. Сочи се, че страните по договора
постигнали съгласие, че общия размер на кредита е *****лв., която представлява сбор от
стойността на кредита и такса за разглеждане на кредита в размер на 1500лв. Сочи се, че
кредитополучатлят се задължил да върне кредита на 120 равни месечни вноски. Излагат се
твърдения, че страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова
застраховка, по която застрахователната премия е 2560,80лв., разделена на 120 месечни
плащания, дължими на падежните дати на съответните погасителни вноски. Излагат се
твърдения, че страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора
да бъде в общ размер 35294,18лв. или общия размер по кредита е 89354,98лв. платим на 120
броя анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 744,62лв., като първата вноска е
1
дължима на 14.02.2015г., а последната е с падеж 14.01.2025г. Сочи се, че кредита е обявен за
предсрочно изискуем на основание чл.13 ал.2 б „а” от ОУ по договора за кредит. Сочи се, че
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на длъжника на 22.10.2019г. Ищецът
заявява, че на 22.04.2019г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ към Рамков 1 договор за цесия от 02.11.2018г., сключен между /"*****"
ЕАД и ищеца „*****” ЕАД, по силата на който кредитодателят е цедирал на ищеца
вземанията си срещу ответника по процесния договор за кредит и го е упълномощил да
уведоми за това длъжника. Твърди, че на адреса на кредитополучателя и поръчителя са били
изпратени уведомителни писма, изходящи от цедента, върнали се в цялост, с отбелязване
„непотърсена пратка”. Повторно били изпратени уведомления за връчване чрез ЧСИ И.Ц и
се сочи, че същите са били получени от ответника А.А. на 22.10.2019г. Излагат се
твърдения, че кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен заем, поради което се
претендира от него и поръчителя при солидарност дължимост на сумата 24364,82лв.,
представляваща част от главницата по 41 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.09.2021г. до 14.01.2025г., по отношение на които се твърди, че кредита е
обявен за предсрочно изискуем, за която сума ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело 2024/2020г. по описа на ВТРС, срещу която
е депозирано възражение от длъжниците. В условията на евентуалност, ако съдът не уважи
установителните искове, ищецът претендира осъждане на ответниците, на основание
предсрочна изискуемост, за която ответниците да се считат уведомени с връчване на препис
от исковата молба, солидарно да заплатят на ищеца сумата 24364,82лв., представляваща
главница по 41 броя неплатени погасителни месечни вноски по договор за кредит №1743620
от 06.02.2015г., за периода 14.09.2021г.-14.01.2025г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, които оспорват иска
като неоснователен и недоказан. Ответниците твърдят, че не са получили уведомително
писмо за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост. Считат, че ищецът не е
обявил кредита за предсрочно изискуем. Заявяват, че волеизявление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението не е достигнало до тях. Освен това,
ответниците считат, че не е достатъчно изявлението на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а трябва да се съдържа достатъчно информация за индивидуализиране
на вземането. Ответникът К.А. навежда и възражение за недължимост на процената сума от
нея в качеството поръчител, с твърдения, че ищецът не е предявил иска си в шест месечен
срок от падежа съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД. Ответниците отправят искане за отхвърляне на
исковете. Претендират разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.02.2015г.е между "******”ЕАД в качеството кредитор от една страна и от
друга- ответника АНДР. Г. АНДР. в качеството кредитополучател и ответника КР. Г.
АНДР. в качеството поръчител е сключен договор за потребителски паричен кредит №****,
2
по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на *****в. В договора за кредит е уговорено заплащане на еднократна такса
в размер на *****в. за разглеждане на кредита, включена към главницата на кредита наред
със сумата на предоставения кредит от ****лв. Видно от договора, кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита на 120 равни месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план към договора, като падежът на първата вноска е 14.02.2015г., а на
последната-14.01.2025г. В договора е уговорена възнаградителна лихва при ГЛП 11,49% и
ГПР 13,76%. Общият размер на всяка погасителна вноска е 744,62лв.-включващ главница,
лихва и застрахователна вноска.
С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2019г. към
Рамков договор за цесия от 02.11.2018г., между "*******”ЕАД от една страна като цедент и
„******” ЕАД, от друга страна като цесионер, е прехвърлено вземането, произтичащо от
процесния договор за кредит, сключен между "******”ЕАД и ответниците по делото. По
делото е представено потвърждение за извършена цесия. Цедентът упълномощава цесионера
да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД.
Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора
за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
До ответниците са изпратени уведомления за извършено прехвърляне на вземанията по
договора, като видно от представените доказателства същите са връчени на ответника А.А.
на 22.10.2019г.
На 27.08.2020г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против АНДР. Г. АНДР. в
качеството кредитополучател и КР. Г. АНДР. в качеството поръчител. Въз основа на
заявлението на “***” ЕАД, гр.С*** е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 28.08.2020г. по ч.г.гр.д.№****. на Великотърновски
районен съд против длъжниците АНДР. Г. АНДР. и КР. Г. АНДР. за заплащане солидарно
на сумата 24364.82 лв. /двадесет и четири хиляди триста шестдесет и четири лева и
осемдесет и две стотинки/ - частично претендирана сума по договор за потребителски
паричен кредит № ****, представляваща главницата по 41 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 14.09.2021 г. до 14.01.2025 г, по отношение на които на
основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 22.10.2019 г. /датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски за сумата 487.30 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и тридесет стотинки/ -
държавна такса и сумата 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8 от 2017г./, във вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците и същите са депозирали
3
възражения по чл.414 от ГПК, като след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по
процесния договор за кредит, последната погасена месечна вноска е с дата на падеж
14.08.2018г., като плащането е извършено на 13.09.2018г. Вещото лице е посочило, че
непогасената главница по договора за кредит по 42 погасителни вноски за периода
14.08.2021г.-14.01.2025г. възлиза на стойност 24842,31лв.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице-заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която
длъжниците са подали възражение по чл.414 от ГПК.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск са вземания, произтичащи от сключен договор
за потребителски кредит.
От събраните по делото доказателства се установи, че между „*****”ЕАД, ответника
АНДР. Г. АНДР. в качеството кредитополучател и ответника КР. Г. АНДР. в качеството
поръчител е налице твърдяното договорно отношение – договор за поребителски кредит от
06.02.2015г., по силата на който „*****”ЕАД поел задължение да предостави на ответника
А. потребителски кредит в размер на ****в. срещу задължение на ответника А. да върне
заетата сума на 120 месечни погасителни вноски, като първата е с падеж 14.02.2015г., а
последната е с падеж 14.01.2025г. Договорът е сключен при поръчителство на ответника
К.А.. Съгласно чл.13 от ОУ за отпускане на потребителски кредит от „*****”ЕАД, с
подписване на договора поръчителят поема задължение към горепосоченото дружество да
бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички задължения на потребителя, които
възникват по силата на Общите условия.
Съдът намира, че по делото се установи, че кредиторът е изпълнил задължението да
предостави на кредитополучателя отпуснатия кредит, като видно от заявеното от вещото
лице по допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитът в размер на
4
*****лв. е изцяло усвоен от кредитополучателя. В заключението вещото лице е посочило
четири банкови превода от 06.02.2015г. относно усвояване на отпуснатия кредит, като в
съдебно заседание вещото лице допълни, че след представяне на експертизата получила
допълнителни документи, от които установила, че със сумата *****лв., която представлява
разликата между *****лв. и посочените четири броя документи за усвояване на кредита, е
рефинансиран друг кредит на ответника А.А.. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответната страна срещу направеното от вещото лице допълнение в съдебно заседание.
Съдът счита, че е допустимо вещото лице да допълни обстоятелства и изводи по
поставените му задачи при изслушване на заключението, още повече, че информацията
вещото лице е получила след депозиране на заключението и затова не е била включена в
самото заключение. С оглед изложеното съдът кредитира заключението на вещото лице и
направените от него допълнения в съдебно заседание, доколкото същите касаят относим към
предмета на спора въпрос. Освен това, в отговора на исковата молба ответниците не са
навели възражение, че сумата предмет на договора за кредит не е предоставена от
кредитора или относно размера на отпуснатия кредит. С оглед изложеното съдът приема, че
процесният кредит е изцяло усвоен и за кредитополучателят е възникнало насрещно
задължение за връщането му.
Следващият спорен по делото момент е относно породила ли е цесията действие
спрямо ответниците, доколкото в отговора на исковата молба е наведено възражение, че
ответникът не е получил уведомително писмо за извършената цесия. Съдът намира
възражението за неоснователно. По делото са представени уведомителни писма адресирани
по кредитополучателя и поръчителя, с които същите са надлежно уведомени за
прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредит. Писмата са получени лично
от ответника А.А.-за него и за ответника К.А..
На следващо място от ответника А.А. са наведени възражения, че не е уведомен за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Предмет на настоящото производство са установяване дължимост на 41 броя
неплатени погасителни месечни вноски, които ищецът претендира като дължими на
основание настъпила предсрочна изискуемост на 22.10.2019г.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на кредитора, следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
5
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да
е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Заедно с
това, както бе посочено, е необходимо волеизявлението на кредитора да е достигнало до
адресата- кредитополучател, за да настъпи ефекта на предсрочната изискуемост/ ведно с
условието да са налице основанията за това/. Независимо от факта, че производството се
развива по реда на чл. 410 от ГПК, обаче, за да настъпи предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора, дори при наличие на уговорки за автоматична такава, следва
кредиторът да е упражнил това свое право и да е уведомил длъжника за това. По принцип,
законът не предвижда способ за начина на уведомяване, като уведомяването може да бъде
извършено по всички възможни правнорегламентирани начини- чрез писмо с обратна
разписка, чрез нотариална покана, чрез ЧСИ и др. В конкретния случай до ответниците са
изпратени уведомителни писма от 19.09.2019г., в които на втората страница от писмото се
съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Писмото е получено
лично от ответника А А на 22.10.2019г., когато се счита, че е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита. Неоснователно е възражението, че не става ясно за кой договор за
кредит се отнася, доколкото изрично е посочен процесния договор за кредит. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза последното плащане по договора за
кредит е от 13.09.2018г., с което е погасена вноска с падеж 14.08.2018г. След като е
преустановил плащането по договора за кредит длъжникът е изпаднал в забава на
плащането и за кредиторът е възникнало правото да обяви кредита изцяло за предсрочно
изискуем, което право е надлежно упражнено. В настоящото производство се претендира
дължимост на погасителни вноски по кредита, чийто падеж съгласно погасителния план не е
бил настъпил, но същите се явяват дължими на основание обявената предсрочна
изискуемост на целия кредит. Видно от приложения погасителен плани и заключението на
вещото лице размера на непогасената главница за претендираните 41 броя вноски за периода
14.08.2021.-14.01.2025г. възлиза на 24 364,82лв.
С оглед изложеното искът за установяване дължимост на вземането в размер на
24 364,82лв. е основателен и доказан по отношение на ответника А.А., който има качеството
кредитополучател.
С оглед основателност на иска за главницата по отношение на ответника А.А.,
основателна е и исковата претенция за лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /27.08.2020г./ до окончателното изплащане.
Съдът намира, че искът по чл.422 от ГПК е неоснователен по отношение на
ответника К.А., за установяване дължимост на процесната сума от 24 364,82лв. в условие на
солидарност с ответника А.А., по следните съображения:
Видно от договора за кредит К.А. има качеството „поръчител”. Ищецът твърди, че
6
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 22.10.2019г. , което се установи в
настоящото производство. Съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение
на шест месеца. В случая предсрочната изискуемост е настъпила на 22.10.2019г., а
заявлението по чл.410 от ГПК срещу А.А. и К.А. е подадено на 27.08.2020г, т.е. след
изтичане на шест месечния срок визиран в разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД, поради което
съдът приема, че не е налице основание за ангажиране на отговорността на поръчителя К.А.
по процесния договор за кредит и по отношение на нея искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 487,30лв., за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото производство направените
от ищеца разноски са 487,30 лв. за държавна такса, 200лв. за възнагаждение за вещо лице,
като има заявена претенция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250лв. По
отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското
възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата
на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
намира, че предвид на това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност,
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство в размер от 100лв. При това положение общият размер на разноските на
ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 1324,60 лв., като с оглед уважаване
на исковите претенции само по отношение на ответника АНДР. Г. АНДР. и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът АНДР. Г. АНДР. да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата общо 1324,60 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
Ответниците също са претендирали присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора, не следва да бъдат присъждани разноски в полза
на ответника А.А..
С оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изхода на спора следва да се присъдят в
полза на ответника КР. Г. А. направените от нея разноски в заповедното производство в
размер на 360лв. за адвокатско възнаграждение и адвокатско възнаграждение в размер на
1500лв. за исковото производство. Общата сума на разноските, които ищецът следва да
заплати на ответика К.А. възлиза на 1860лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното и
исковото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Г. А., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: *****, ДЪЛЖИ на „А*** *” ЕАД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: ******, СУМАТА 24364.82 лв. /двадесет и четири
хиляди триста шестдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ - частично
претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № ****, представляваща
главницата по 41 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2021 г. до
14.01.2025 г, по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 22.10.2019 г. /датата
на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/27.08.2020г./ до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №806 от 28.08.2020г. по частно гр.дело *****. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А*****” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, срещу КР. Г. АНДР. ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. ***** иск по чл.422 ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ответникът КР.
Г. АНДР. дължи на ищеца солидарно с ответника АНДР. Г. АНДР. СУМАТА 24364.82 лв.
/двадесет и четири хиляди триста шестдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ -
частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № *****,
представляваща главницата по 41 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 14.09.2021 г. до 14.01.2025 г, по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от
Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
22.10.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2020 г. до изплащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №806 от 28.08.2020г. по частно
гр.дело **** по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на„А*****” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: *******,
сумата общо 1324,60 лв./хиляда триста двадесет и четири лева и шестдесет стотинки/,
представляваща разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство по частно гр.дело
***** по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
8
ОСЪЖДА „А******” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
********, ДА ЗАПЛАТИ на КР. Г. АНДР. ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. *******, сумата общо 1860 лв./хиляда осемстотин и шестдесет лева/, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство по частно
гр.дело **** по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№**** на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9