№ 3898
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110110460 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано
по молба на В. Я. С., лично за себе си и за децата С. С. и В. М. А., с която е отправено
искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение М. А. С..
В сезиралата съда молба молителката твърди, че с ответника са били във фактическо
съпружеско съжителство до началото на м. март 2025г., като в дома им се отглеждали и
децата С. С. и В. А.. Поддържа, че през последните две години преди раздялата им С.
започнал да се държи агресивно с нея и децата.
Конкретно се излага, че на 27.06.2025г., докато отивала на работа, вървейки по алеята
покрай Гробищния парк, изведнъж зад нея се появил С.. Последният тръгнал към С. с
насочен към нея нож. Молителката се изплашила и побягнала в посока Автогара Варна.
Докато тичала успяла да позвъни на тел. 112. Чувайки, че говори с оператора, ответникът се
спрял, след което тръгнал към подлеза на бул. „Вл. Варнанчик“, а молителката стигнала до
работа.
На 24.07.2025г., около 16:00ч., молителката сочи, че изпратила детето С. до магазина,
находящ се в близост до жилището им. Детето се върнало с кръв по устата. Плачело и било
видимо изплашено. Казал й, че С. пиел бира пред магазина. Виждайки детето, С. му се
нахвърлил, ударил му силен шамар по устата. Наред с това детето разказало, че ответникът
го псувал, подигравал му се, наричайки го хюмне, педераст, като го заплашил, че ще го
изнасили като жена. Поддържа, че след случилото се момчето е силно изплашено и не желае
да излиза от дома им, не отваря вратата на никого и обяснявало, че пази сестра си В., тъй
като ответникът е вписан в акта за раждане като неин баща.
На 26.07.2025г., около 1:30ч. след полунощ, докато спели с децата, били събудени от
1
силни викове и удари по оградата на къщата. Видяла през прозореца на светлината на
уличната лампа, че ответникът се опитвал да събори оградата, направена от мрежа и колчета.
Застанал пред входната врата на двора и започнал да хвърля камъни към къщата, като
счупил прозореца на входната врата на жилището. После съборил оградата. Крещял, че ще
ги заколи, че ще ги убие където ги срещне. Децата пищели от ужас. Молителката излязла от
къщата и казала на ответника, че ще се обади на тел. 112, при което той избягал.
С оглед горното и сезира съда с искане за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1,
т. 1, 3 и 4 ЗЗДН.
В с.з. по същество молителката лично и чрез процесуалния си представител поддържа
молбата и моли за нейното уважаване.
Ответникът М. А. С. не изразява становище по молбата.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с писмена молба
от 16.10.2025г., застъпва принципната си позиция, че поведението от страна на единия
родител, което причинява болка и/или страдание на другия, в присъствието на децата ги
поставя автоматично в ролята на жертва на психическо насилие. Този модел на поведение е
абсолютно недопустим и не би следвало да бъде толериран в съвременното общество.
Насилието, дори като еднократен акт от страна може да остави трайни следи върху
психическото здраве на детето. С оглед това счита, че молбата на В. С., при която са
настанени децата С. и В..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено от
фактическа страна следното:
Представена по делото е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката е
декларирала, че ответникът, с когото е била във фактическо съпружеско съжителство до м.
март 2025г., е осъществил описаните в сезиралата съда молба актове на домашно насилие по
отношение на молителката и децата В. и С..
Видно от извършените справки за родствени връзки, че майка на децата В. М. А. и С.
С. е Хриска Ангелова С., която е дъщеря на молителката В. Я. С. (л. 10-13). Наред с това от
служебно изискания заверен препис от решение № 659/26.02.2025г., постановено по гр.д.№
720/2025г., по описа на ВРС, се установява, че спрямо детето С. С. е предприета мярка за
закрила, като същото е настанено за отглеждане в дома на баба си по майчина линия, а
именно: в дома на молителката В. С..
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е извършил и е
изискал справки, като от същите се установява, че В. Я. С. и М. А. С. не са настанявани за
лечение в Психиатрична клиника на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр. Варна (л. 38) и не са
осъждани (л. 40-41).
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица, с оглед предвидената
в чл. 3 от Закона възможност и предвид безспорното, че молителката и ответникът са били
във фактическо съжителство, а децата С. и В. са внуци на молителката. Също така, основана
2
на твърдения за осъществявано психическо насилие на 26-27.07.2025г. по отношение на
молителката и децата, а по отношение на С. С. и физическо такова на 24.07.2025г., съдът
приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок.
Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Доказано в хода на производството посредством събраните доказателства е
осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под
предвидените в чл. 2 ЗЗДН фирми на домашно насилие и представлява психическо такова
спрямо В. Я. С. и децата С. С. и В. А.. За този си извод съдът кредитира приложените от
молителката декларации за осъщественото спрямо същите домашно насилие. Последните
съставляват доказателствено средство съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН и е
допустимо, при липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз
основа на декларацията (аргумент от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН).
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване
на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на
упражненото насилие, степента на въздействие върху лицата и евентуалните последици. Въз
основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се
наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН мерки, а именно задължаване на същия
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и децата,
като му се забрани да ги приближава на по-малко от 100м, както и жилището, което те
обитават. Наред с това ответникът следа да бъде забранено да осъществява контакт с
молителката под каквато и да е форма.
Съобразявайки извършените от ответника действия, съдът намира, че мярката по чл.
5, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН следва да бъде наложени за максимално предвидения срок, считано от
издаване на заповедта за незабавна защита.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 25
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. А. С., ЕГН **********, от гр. В.***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В. Я. С., ЕГН ********** и децата С. С., ЕГН
********** и В. М. А., ЕГН **********, и тримата от гр. В.***, на основание чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М. А. С., ЕГН **********, от гр. В.***, да приближава на по-малко
от 100м В. Я. С., ЕГН ********** и децата С. С., ЕГН ********** и В. М. А., ЕГН
**********, както и жилището им, находящо се в гр. В.***, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита – 23.09.2025г., на
3
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М. А. С., ЕГН **********, от гр. В.***, да осъществява с В. Я. С.,
ЕГН ********** контакт под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от датата на издаване на
заповедта за незабавна защита – 23.09.2025г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН **********, от гр. В.***, да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25.00 лева (двадесет и
пет лева), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на
НАЧАЛНИКА на съответното РПУ, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок
считано от 04.11.2025г., на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4