Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.06.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 13 май 2019
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 678 по описа за 2018 година.
Предявен
е иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищцата Н.И.К., чрез
пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е клиент на ответното
дружество, като клиент с клиентски № **********, ИТН 2031680. Получила писмо
изх.№ 8102439/29.01.2019 г., ведно с приложени към него документи, с което
ответното дружество я уведомява, че при
проверка, извършена на 15.08.2017 г. от служители на Електроразпределение Юг
ЕАД от обект с ИТН 2031680 бил демонтиран за експертизна проверка електромер с
фабр. № *********, като от служители на БИМ било констатирано, че провереният
електромер е манипулиран и не отчита, за което бил издаден Констативен протокол
№ 1317/2018 г. на БИМ София.
Пълномощникът твърди, че доверителката му стриктно
спазвала задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното
дружество. Н.К. - Т. не е манипулирала електромера си, нито знаела за
извършване на подобно действие от друго лице.
Към момента ищцата не е заплатила така начислената й сума
в размер на 96,13 лв. и счита, че не дължи плащането и към ответното дружество,
с оглед на което предявява настоящият отрицателен установителен иск.
Счита, че допълнително начислената сума за ел.енергия е
недължима към ответника. Допълнително начислената електрическа енергия е в нарушение на Закона за енергетиката и
Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с
ПИККЕ правила. Ищцата не била уведомявана от представител на ответното
дружество за извършената проверка, нито е присъствала на нея. В приложеното към
иска копие от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ №
377700 било записано, че процесния електромер, който отчита разходваната
ел.енергия се намира в заключено електромерно табло. За това табло ищцата не
разполага с ключ и то се намира извън нейния имот. От същия протокол било
видно, че същият е съставен в присъствие на двама свидетели, които не са
идентифицирани. Според ищцата, протоколът е съставен в нарушение на визираните
в ПИКЕЕ правила. Съгласно чл. 47, ал.1 от ПИКЕЕ при извършване на проверка по
реда на чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол. В ал.2 е разпоредено, че протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов
представител. При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол
или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се
подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на
съответната мрежа. /чл. 47, ал.З от ПИКЕЕ/. Смисълът на нормата е да присъстват
свидетели на действията на служителите на оператора, които да не са в специални
отношения с последния, за да могат и пред съда да потвърдят извършването на
съответните действия на служителите на оператора, т.е, да се гарантира максимална
обективност и коректност на проверката в отсъствието на клиента. Именно така,
чрез присъствието на безпристрастни свидетели, които могат да бъдат
идентифицирани, би могло да се установи обективно дали клиентът е потърсен
преди извършването на проверката, дали отсъства и ако е така - тя да се извърши
пред свидетели. Процесният констативен протокол бил съставен в нарушение на
разпоредбата на чл.47, ал.З от ПИКЕЕ, тъй като формата и реквизитите му не
отговарят на посочените законови изисквания. Положените подписи на свидетели са
на две лица, които не са индивидуализирани с трите си имена, адрес, ЕГН, не е
посочено и качеството на същите. Като вид документ констативният протокол е
частен свидетелстващ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, и когато
същият е съставен в нарушение на процедурата, посочена в подзаконовия
нормативен акт-ПИКЕЕ, той не може да се ползва за пряко и пълно доказване на
обстоятелствата, посочени в него. В протокола не било посочено също и защо
същия се съставя в присъствие на свидетели - поради факта, че клиента не е
открит или защото е отказал да го подпише.
С Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. №
2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приета от ДКЕВР по
т.З от протоколно решение № 147/14.10.2013 г„ обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. са
отменени изцяло с изключение единствено на чл.48,49,50,51 от този акт.
Решението е обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г.и е в сила от
14.02.2017 г.
От това следвало, че след като проверката е извършена след
14.02.2017 г., какъвто е настоящият случай, то тя е извършена въз основа на
отменени правни норми, което пък от своя страна е самостоятелно основание да се
приеме, че извършената корекция на сметката на абоната е лишена от основание.
В самия Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на СТИ № 377700 било посочено, че проверката се извършва на основание
чл.42 и чл. 44 от ПИКЕЕ, а протоколът се съставя на основание чл.47 и чл.48,
ал.2 от същите Правила. Към момента на съставяне на протокола същите тези норми
са вече отменени.
От друга страна
отбелязва и факта, че видно от мотивите на Решение № 1500/06.02.2017 г.,
постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС,
единствената причина ПИКЕЕ да не са отменени изцяло е оттегляне на оспорването
в частта му касаеща тези четири разпоредби от страна на
дружеството-жалбоподател и настоящ въззивник. С решението си петчленния състав
на ВАС приема, че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР е допуснала нарушения в
административно производствената процедура при приемането на правилата. Те се
изразяват в нарушение на императивни правни норми, а именно чл. 77 АПК и чл.26,
ал.2 и чл.28, ал.З от ЗНА. Според решаващия съдебен състав допуснатите при
приемането на ПИКЕЕ нарушения са от категорията на съществените, т.к,
посочените разпоредби се явяват гаранция за формиране на волята на съответния
приемащ нормативния административен акт орган, при съобразяване на основните
принципи на чл.4, чл.8 и чл.12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност
и прозрачност и тези по чл.26, ал.1 ЗНА.
От изложеното по-горе можело да се направи
единствения извод, че ПИКЕЕ, на които се
позовава ответникът, за да обоснове корекцията на сметка за стар период са
изцяло незаконосъобразни.
Сочи, че с решение № 2315 от 21.02.2018 г. постановено от
ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. като незаконосъобразни са отменени и разпоредбите
на чл.48,49,50,51 от ПИКЕЕ. Вярно било, че понастоящем решението на ВАС не е
влязло в сила, но в мотивната му част се съдържат достатъчно доводи за
извършени нарушения на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2 от ЗНА при приемане на
процесиите ПИКЕЕ.
Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на
доказателстваната тежест в гражданския процес, в тежест на доставчика на
електрическа енергия било да установи периода на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен
случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално
консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на
сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да
получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа
енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция
на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист,
при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата
енергия. В настоящия случай не ставало ясно как точно ответникът е формирал
периода на неточно отчитане на СТИ на абоната- за времето от 90 дни, липсвали
данни относно обстоятелствата, въз основа на които е определен периодът за
корекция и липсват документи, обосноваващи тази корекция.
Счита, че липсват и данни за виновно поведение от страна
на ищцата, от което да са настъпили вреди на дружеството - ответник и тези
вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на
потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на
ищцата не били извършвани. Електромерът се намирал извън имота на ищцата и
никой, освен служители на „ЕВН България Елекгроразпределение" ЕАД, няма
физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при
отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били
причинени от ищцата. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които
използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им
изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския
институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка,
така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и
контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ -
изправност от страна на електроразпределителното дружество, не следвало да
влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на
сметката му за минал период. СТИ са собственост на ответника и като такива
задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежи именно на
електроснабдителното дружество. В изпратеното до ищцата писмо липсвала
информация, затова кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало
връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава
информация и в случай, че такава проверка не е направена, не можело да се
определи началния момент, от който се е появила отрицателната грешка в
отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при
липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на
ел.енергия, от своя страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество.
Освен всичко
изложено по-горе, счита, че липсва каквото и да било законово основание за
извършената корекционна процедура.
Ответникът обосновавал вземането си против ищеца с
твърдението, че сумата е начислена на основание разпоредбите на чл.48 от ПИКЕЕ.
Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата
се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и
неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила
установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно
процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел
IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ,
когато операторът извършва проверка на измервателните системи задължително се
съставя протокол, който следва да бъда подписан както от представители на
оператора, така и от клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/.
Цитираните норми са въведени с Правилата приети от Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и са влезли в
сила на 15.11.2013г., по арг. от чл.5, ал.З от КРБ. Тези правила са издадени на
основание на законовата делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката.
С тази норма на държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни
актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система,
като материята, която регулаторът има право да урежда нормативно е изрично
посочена. В точка 6 на чл. 83 е посочено, че комисията приема Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В
случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя е
възложена, може да я упражнява само в границите определени в законовата
разпоредба, чрез която е извършена делегацията. В противен случай той би
излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до
незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следвал от
разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според които компетентността за издаване на
нормативни актове не може да бъде прехвърляна, от което следвало, че
делегирането е изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона
предели. Това се потвърждавало и от чл. 12 от ЗНА, според който актът по
прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да
бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за енергетиката
водел до единствения правилен извод, че комисията е компетентна да определи
нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и
реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно
измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на
случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел.енергия се
отнасяло не до отговорността на потребителя на ел.енергия или разпределението
на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засягало единствено
способите, по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и
надлежното му документиране, т.е. разпоредби относно начина на извършване на
проверките на средствата за търговско измерване и регламентирането на
действията на служителите при установяване на неточност в измерването. По
своята същност нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или
неправилно измерена енергия, въвеждат форма на обективна отговорност за вреди,
изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на
задължения на потребителя, докато не се установи, че неизмерването е резултат
от негово виновно поведение - арг. от чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид
разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване
е собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното
извършване на контрол относно годността му, представлявало неизпълнение на
задължения на доставчика. Това било така, защото той ползвал уреда за измерване
на консумираната от потребителя електроенергия и носел задължение да го
поддържа в изправност. Случаите на обективна отговорност били отклонение от
принципа, че без вина няма отговорност и се регламентират от нормативен акт със
силата на закон, тъй като предполагат първична и трайна уредба на обществени
отношения в областта на облигационното и търговското право - арг. от чл.З, ал.1
ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл.3, ал.2 от
ЗНА, можело да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид
обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следвало
да е в съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от
които се извеждат правни принципи, каквито са чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този
извод се налагал и от чл. 15, ал.1 и 3 от Закона за нормативните актове. От
гореизложеното следвал изводът, че разпоредбата, която регламентирала
отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел.енергия
да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно
неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установена с норма на
специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с
покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил Законът за
енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая представлява ПИКЕЕ, можело
единствено да допълни и уточни законовата норма, като установявал нормативно
методиката, по която следвало да става преизчисляването.
Във връзка с гореизложеното, следва да се отбележи и
факта, че с решение № 12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV
о. чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от ПКИЕЕ били отменени. В мотивите към това
решение било записано следното: „Разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са приети от
КЕВР в нарушение на предоставената й делегация счл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Те са
посветени на начинът на определяне и изчисляване на стойността на количеството
електрическа енергия при установена неточност вследствие на извършените два
вида проверки. При внимателния прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ се
установявало, че такова правомощие не е делегирано на КЕВР, поради което с тези
текстове тя изляза извън делегираната й компетентност. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА
наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби
или подразделения на нормативен акт от по - висока степен. Като подзаконов акт
по неговото прилагане с правилата може да се урежда само материята, за която е
предвидено да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА. Не е допустимо в подзаконовия
нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или
изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия
нормативен акт”. Според цитираното решение на ВАС текстовете от ПИКЕЕ
регламентиращи корекцията на сметки за стар период са издадени от КЕВР без
право на делегация и като такива са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени на основание чл.7, ал.2 и чл.12 ЗНА. Безспорно било, че Решение №
12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г. понастоящем не е влязло в
сила, нито пък по някакъв начин мотивите му обвързват настоящия съдебен състав.
Факт било обаче, че на КЕВР не е предоставено правомощие да създава норми,
предвиждащи извършването на корекция на сметките на клиентите на
електроснабдителните дружества при констатирано неточно измерване на
електромерите за имотите им, което влече нищожност на горепосочените разпоредби
на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от ПИКЕЕ.
Сочи, се че цитираното по-горе решение № 12897/01,12.2015
г. на ВАС по адм. д. № 9462/ 2014 г. е отменено с решение № 1500/06.02.2017 г.,
постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС. С
това решение ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от протоколно решение № 147/14.10.2013
г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. са отменени изцяло, с изключение единствено
на чл.48,49,50,51 от този акт. Видно от мотивите на решението единствената
причина ПИКЕЕ да не са отменени изцяло е оттегляне на оспорването в частта му
касаеща тези четири разпоредби от страна на дружеството-жалбоподател. С
решението си петчленния състав на ВАС приел, че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР
е допуснала нарушения в административно производствената процедура при
приемането на правилата. Те се изразяват в нарушение на императивни правни
норми, а именно чл. 77 АПК и чл.26, ал.2 и чл.28, ал.З от ЗНА. Според решаващия
съдебен състав допуснатите при приемането на ПИКЕЕ нарушения били от
категорията на съществените, т.к, посочените разпоредби се явявали гаранция за
формиране на волята на съответния приемащ нормативния административен акт
орган, при съобразяване на основните принципи на чл.4, чл.8 и чл.12 АПК - за
законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност и тези по чл.26,
ал.1 ЗНА.
От изложеното по-горе можело да се направи единствения
правилен извод, че ПИКЕЕ, на които се позовавал ответникът, за да обоснове
корекцията на сметка за стар период са изцяло незаконосъобразни.
С решение № 2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по
адм.д. № 3879/2017 г. като незаконосъобразни били отменени и разпоредбите на
чл.48,49,50,51 от ПИКЕЕ. Вярно било, че понастоящем решението на ВАС не е
влязло в сила, но в мотивната му част се съдържат достатъчно доводи за
извършени нарушения на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2 от ЗНА при приемане на
процесиите ПИКЕЕ.
На следващо място
по въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ,
бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието
на заварените Общи условия, била налице трайна съдебна практика. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т, д. № 1650/2014 г и
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г. било въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ,
т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането
на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението
на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат
действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставлявали
подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият
параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С
изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. било предвидено в съдържанието
на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Такова изискване не било предвидено в предходните
редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на
ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния било
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето
защо, и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна
практика, следвало да се приеме, че не е осъществен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не
бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма,
доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
Ищцата моли съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със
седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, район Централен, ул. „Христо
Г.Данов" № 37, ЕИК *********, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт
Дик и Жанет П. Стойчева - заедно от всеки двама членове на УС, че не дължи
сумата от 96,13 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № ********* за
период: от 17.05.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив в депозирания писмен отговор, чрез
представителя си, навежда доводи за неоснователност на предявения иск, както по
основание така и по размер. Сочи, че на 15.08.2017 г. служители на оператора на
разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България -
„Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг) са извършили проверка на електромер №
*********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца с ИТН
2031680. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор,
които демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано
въздействие върху средството за търговско измерване. Служители демонтирали
електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за
метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на
демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено
контролно замерване с еталонен уред е установено, че измерва електрическата
енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 %. За тези
действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
377700/15.08,2017 г. Въпреки настоятелните опити на служителите на ЕР Юг да
открият представител на клиента, такъв не бил намерен, след което протоколът
бил съставен и подписан от двама свидетели, които не били служители на ЕР Юг,
имената им били вписани в протокола. Същият, както и всички релевантни за
корекцията документи били изпратени и получени от ищеца, видно от прилагането
им към исковата молба.
Процесният електромер
впоследствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за
извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията по
т,4.1. било: „осъществяван е достъп до вътрешността на електромера- изваден е
куплунг на датчик за отворен капак на клемния блок ... Един от проводниците на
куплунг Х2 е срязан, изместен и презапоен към входящата токова пластина,
преминаващата електроенергия се измерва с отклонение, извън границите на
допустимото, посочено в точки 4.4. и 4.6 от протокола.” Видно от протокола
електромерът не отговарял на метрологичните изисквания поради извършената
манипулация, както и бил установен точният процент на отрицателна грешка, с
която електромерът измервал потребяваната ел. енергия. Поради посоченото
електромерът отчитал с грешка -52,17 % по-малко консумираната електрическа
енергия. За посочените констатации бил изготвен от БИМ Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 1317/20.08.2018
г., приложен по делото.
С оглед на описаното
по-горе и като било установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 48,
ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т, 1 б. А от ПИКЕЕ, като начислил допълнително
количество електрическа енергия на клиента в размер от 577 kWh (Справката за
коригиране на сметката за електроенергия), като дължимата сума, вследствие на
установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от
страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 96,13 ле с ДДС.
Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 90 дни, като първата
дата – 17.05.2017 г -началото на корекционния период бил датата на регулярен
отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в
максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката в
която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на
извършената техническа проверка 15.08.2017 г. (чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което
от своя страна е издало и процесната фактура № **********/29.01.2019 г. {вж.
чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. №
8102439/29.01.2019 г. изпратило на адреса му кореспонденция (уведомление) за
извършеното допълнително начисление. Писмо е получено от ищеца.
Анализът на ответника е,
че в случая става дума за спор за установяване със силата на съдебно решение,
че ищецът не дължи на ответника сума, начислена вследствие на т.нар. „корекция
на сметка за електрическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК), които
спорове са изключително добре познати на съда, но за съжаление към настоящия
момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд
(ВКС), някои състави зачитат мотиви от стари решения, постановени при
действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да
уважават предявените искове от клиенти, по отношение на които е установено, че
електромерите им са манипулирани и отчитат доставяната им електрическа енергия
с грешка, която винаги води до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално
доставеното количество.
Според ответника,
съществува законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР имала
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (чл. 83, ал, 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал, 1, т. 6 ЗЕ). Именно на
това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от
Стойността на дължимата сума е изчислена при
стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по
цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и
законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111
от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г„ I т. о„ ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от
17.08.2015 г. на ВКС по т д № 616 от
Стойността на дължимата
сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.
51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа
закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
Именно гореописаните
норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на
клиента (вж. Решение № 111 от 17.07 2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г, I т
о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик
съдията Емилия Василева).
ЕВН ЕС нямали задължение
да доказват виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни
доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това
въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него,
установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Що се касаело до
настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител е ирелевантен, защото в
посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на
количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражняване правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия,
тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.
Сочи, че този въпрос е
разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите на върховната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава
възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV
г.о.. Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.
Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др.)
В ОУ на ЕВН ЕС
бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция.
ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а,
ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите
си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
0у-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи
условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните
предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и
техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на
електрическа енергия.
В чл. 28, ал.2 от ОУ на
ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента
за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост
разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно
със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за
изминал период.
Според ответника, не
можело да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред
за уведомяване ( чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са
изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло
погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за
наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните
снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от
Това тълкуване се
споделяло и от ВКС, като съдът приел, че в чл. 24 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД
(също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на
Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017
г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г„ II т. о., ТК). Следвало да се отбележи, че ОУ
на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г.
на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г.,
като дословно чл. 24 има следното съдържание:
„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана
от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен
срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане”
При сравнение на двете
разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД)
ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при
идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ е изпълнено.
Ответникът счита, че тъй
като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на
корекцията на сметката в процесния случай, искът е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлена, като претендира за разноските по делото.
В съдебно
заседание ищцата не се явява. Представена е молба от упълноможеният й
представител с която заявява, че поддържа предявената искова молба и моли искът
да бъде уважен.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Представена е молба от пълномощника му, с която заявява, че
поддържа становището си в писмения отговор и оспорва предявения иск като
неоснователен както по основание, така и
по размер.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, че по силата на договорни отношения ответникът разпространява и
продава електрическа енергия за обект в гр. Стара Загора, ул. „Димитър Наумов №
71, ап. 3, като потребителят е с клиентски № ********** и ИТН 2031680.
Видно от Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 377700/15.08.2017г.,
се установява, че при извършена на 15.08.2017г. проверка на електромера на
посочения по-горе адрес е установено, че
ключът на алрмения капак не работи,
което е породило съмнение за манипулация на елктромера, поради което електромерът
е демонтиран в присъствието на свидетели, поставен в безшевен чувал, запечатан
с пломба № 477277 и предаден на български институт по метрология(БИМ) за
извършване на метрологична експертиза. При експертизата на процесния електромер
е издаден констативен протокол № 1317/20.08.2018г. При отваряне на електромера
е контатирано, че няма идникация за отворен капак на клемен блок. Изваден е
куплунгът на датчика за регистриране на отворен капак на клемния блок. Датчикът
за регистриране отваряне на основния капак на електромера е залепен. Един от проводниците на куплунг Х2 е срязан,
изместен и презапоен към входящата токова пластина. По този начин са изменени
техническите и метрологични характеристики на елекромера и преминаващата през
него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на
допустимото.
С писмо с изх. № 8102439/29.01.2019г. ответното
дружество е уведомило потребителя за констатациите при проверката, за която е
съставен констативен протокол № 1317/20.08.2018г. на Българския институт по
метрология - София, а именно, че електромерът отчита реално консумираната ел.
енергия с грешка минус 52.17%, което наложило
корекция на сметката за ел. енергия за периода 17.05.2017г. до 18.05.2017г. за 90
дни, като допълнително начислената сума е в размер на 96.13 лв.
От представената по
делото фактура № **********/29.01.2019г. се установява, че за периода 17.05.2017г.
до 15.08.2017г. по партидата на ищцата е начислена ел. енергия от 577.000 кВтч,
на стойност 96.13 лв. с ДДС. Няма данни ищцата
да е заплатила сумата.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира,
че предявения отрицателен установителен иск се явява основателен по следните
съображения:
Предявеният иск има за предмет установяване
на недължимост на сумата, начислена от ответника за
електроенергия, след едностранно коригиране
на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест ответника е да докаже
основанието, от което произлиза вземането му,
т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от
ищеца за доставената за процесния
период електроенергия.
Ответникът
обосновава защитата си въз основа на твърдението, че сумата по процесната
фактура се дължи на основание чл.98а,
ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл. 51, ал.1 от ПИККЕ, във вр. чл. 48,
ал.1 от ПИКЕЕ.
Съгласно
чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка
над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно
измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената
грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура, определена в
договорите с оператор на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за
оператора за разпределителната мрежа.
Уредбата
на процедурата, по която количеството на електроенергията се определя по реда
ПИККЕ не предвижда правомощия за корекция от страна на крайния снабдител на ел.
енергия, какъвто се явява ответното дружество. Краен снабдител, по см. на §1,
т.8а от ДР на ЗЕ, е енергийно
предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик. Съществува разграничаване между операторите на преносни
и на разпределителни мрежи относно процедурата, при която се определя
количеството електрическа енергия, като за оператора на преносната мрежа/лице –
оператор на електропреносна мрежа, което осъществява пренос на електрическа
енергия по електропреносната мрежа и отговаря за нейната експлоатация,
поддръжка и развитие на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи/ е
предвидено процедурата да е утвърдена в Общите условия, а за оператора на
разпределителната мрежа/лице – оператор на електро- разпределителната мрежа,
което осъществява разпределение на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането на тази мрежа, за
нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с
други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на
мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия/,
процедурата е по раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Както
е споменато по-горе, ответното дружество е краен снабдител по см. на §1, т.8а
от ДР на ЗЕ, поради което за него не е налице основание да извършва корекция на
сметката на крайния клиент за минал период по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Ответникът не представя доказателства относно начина
на извършване на корекцията и кое дружество я е извършило – Е.ЕС или Е.ЕР,
както и дали е спазена процедурата за това.
Дори да се
приеме, че с измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. се предвижда възможност
да бъде извършена корекция на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия / по арг. от чл. 98а, ал.2, т.6,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ/, при
спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, то тази законова
възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период от време не
означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а
само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента –
потребител, регламентирани в чл. 48, ал.1, чл.47 и (чл. 45 ПИКЕЕ, включително
след установяване, че грешката в отчитането на ел. енергията,
неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното
поведение на клиента, съгл. чл. 82 от ЗЗД. Установената манипулация върху
електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши
едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа
енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на
потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното
отчитане на ползваното количество енергия. В случая, вземането на ответното
дружество произтича от сключен между страните договор. Т.е. не се касае за
деликтна отговорност, за да се изследва въпроса за наличие на противоправно
поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма.
Приложими са общите правила по ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна.
Ето защо, необходимо се явява установяването на вината у насрещната страна при
неизпълнение на договорните й задължения, и едва след доказано виновно
поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, /което
представлява неизпълнение на договорните му задължения да не въздейства върху
средствата за търговско измерване/ би могло да се осъществи корекция на сметки.
За пълнота следва да се посочи, че съгл. чл. 120,
ал.1 от ЗЕ и чл. 28, ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г. средствата за търговско
измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност
за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения
в измерването. За да се ангажира отговорността на потребителя, ответното
дружество следва да докаже наличие на осъществен, без санкцията на
дружеството, достъп до електромера, като
при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно
поведение на потребителя. В случая липсват такива данни, още повече, имайки
предвид всеизвестния факт, че потребителите не разполагат с ключ за заключените
електромерни табла.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото не се установява валидно
правно основание за ответното дружество да получи от ищеца начислената, в
резултат на корекцията, сума в размер на 96.13 лв., поради което предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв. за платена държавна
такса и 300 лв. – адв. хонорар, съгласно представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Н.И.К. - Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
офис 9, чрез адв. И.П. - СтАК, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”,
ул.”Христо Г.Данов" № 37, представлявано от членовете на управителния
съдет Робърт Дик, Жанет П. Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, сумата
от 96.13 лв. /деветдесет и шест лева и 13 стотинки/, представляваща допълнително
начислена стойност на електроенергия за периода 17.05.2017г. до 15.08.2017г., за което е издадена фактура № **********/29.01.2019г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.К. - Т., с ЕГН **********, с п. а.
сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението може да се
обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: