РЕШЕНИЕ
№ 1489
гр. Пловдив, 01.08.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и пети юли, през две хиляди двадесет
и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
В.Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1884 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27а, ал.5, вр. с ал.1 от Закона за закрила
на детето, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.И.П. с ЕГН ********** от гр. Пловдив против Заповед
№ЗД/Д-РВ-141/27.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Пловдив, с която детето Д.Д.П. *** с родители майка Е.И.А. и баща Д.И.П. е
временно настанено в Кризисен център за деца в гр. Пловдив, бул.“Марица“ № 142
до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
Жалбоподателят с жалбата си, както и
в съдебно заседание лично и чрез пълномощника адв. К., заявява становище за
неправилност и незаконосъобразност на оспорваната заповед. Сочи се, че заповедта
е немотивирана, че настаняване на детето извън семейството ще има негативен
ефект върху него, както и че отразеното в заповедта за липса на близки и
роднини, които да изразяват желание да се ангажират с отглеждането и
възпитанието на непълнолетната не отговаря на истината и че взетата мярка за
закрила е била крайна и ненужна. Излага се твърдение, че детето ще е
по-спокойно и щастливо при родителите си и при баба си и дядо си. Претендират
се разноски по представен списък.
Ответната по жалбата страна Директор на ДСП – Пловдив с писмено становище,
депозирано при изпращане на жалбата в съда, както и в съдебното заседание, чрез
упълномощената юрисконсулт С., заявява становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата, като се моли същата да бъде отхвърлена. Излагат се
доводи относно нуждата от извеждане на детето от семейството за оказване на
психологическа подкрепа, като се сочи, че мярката е взета с цел защита
интересите на непълнолетната. Прави се искане при вземане на решението съдът да
се съобрази с мнението на детето. Претендира се юрисконсултско възнагражД.е.
Заинтересованата страна Е.И.А. – майка на непълнолетната Д. излага подробно
становище в съдебно заседание, като изразява мнение, че конкретните
обстоятелства налагат детето да остане временно в Кризисен център с оглед
ограничаване контактите на детето с баща му, когото майката определя като
агресор.
Детето Д.П. при проведеното изслушване по чл.15, ал.1 от Закона за закрила
на детето /ЗЗД/ заявява, че разбира, че е настанена в Кризисен център, защото е
била ударена от баща си, дава подробни разяснения за случая, станал основание
за вземане на мярката, като изразява желанието си да не остава в центъра, а да
бъде заедно с майка си.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството не е изпратила представител.
Съдът, като взе
предвид събраните доказателства, становищата на страните, както и становищата
на лицата, които са работили с детето – водещия случая социален работник и
психолога, които съдът е изслушал в съдебно заседание по повод настаняване на
детето в кризисен център, намери следното:
Жалбата е депозирана в предвиД.я законов срок
и изхожда от лице, за което е предвидена възможност да оспорва процесната
заповед, като родител на детето, спрямо което тя се отнася, съгласно чл.27а,
ал.1 от ЗЗД, поради което и същата е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
От фактическа
страна съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят П.
и заинтересованата страна Е.А. са родители на непълнолетното дете Д., родена
през 2007 г. по време на брака им. През 2014 г. бракът бил прекратен, като
родителските права над детето Д. били предоставени на майката и бил определен
широк режим на лични отношения с бащата на детето. Д. съжителствала в дома на
майка си в гр. Пловдив с нея и със своя по-голям едноутробен брат. В същата
жилищна сграда живее лелята на майка ѝ със своето семейство, с което Д.
поддържа отношения. Бащата Д.П. встъпил в нов брак със свидетелката К. П.,
която има свое дете. Когато Д. следвало да изпълнява режима на лични отношения
с баща си, същата пребивавала в жилището му в гр. Пловдив, където съжителствала
със съпругата му и нейното дете. Д. била записана като ученичка в ПГВАД „Христо
Ботев“, където през юли 2022 г. завършила осми клас със среден успех. През
ваканции и почивни дни Д. обикновено почивала на море, или на планина с баща си
и новото му семейство, или посещавала баба си и дядо си по бащина линия в с. Ветрен,
където имала братовчеди. През февруари 2022 г. по инициатива на жалбоподателя с
Д. започнал да работи психолог при Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Пловдив. С
протокол от 06.06.2022 г. била протоколирана проведената среща между
непълнолетната Д., социален работник в ОЗД В. и психолог, като било отразено,
че Д. е споделила, че във връзка със закъснение при прибиране вкъщи на
31.05.2022 г. се скарала с майка си, а брат ѝ се нахвърлил да я налага с
юмруци, майка ѝ също я била била, както и я обиждала, а пък съпругата на
баща ѝ я била обвинявала в кражба на бельо, като в дома на баща си Д.
пребивавала за един месец, предвид подписана от майката декларация за това,
която детето видяло. В протокола било отразено, че Д. била консултирана, че в
най-скоро време спрямо нея ще бъде предприета мярка за закрила – настаняване в
социална услуга от резидентен тип. С протокол от 07.06.2022 г. била
протоколирана среща между детето, майката и бащата, както и социалния работник
в ОЗД В., като било посочено, че срещата е била във връзка с взето решение от
екипа на ОЗД за настаняване на момичето в кризисен център. В същия протокол
били отразени бъдещите намерения по отношение на ваканцията на детето по
престой при баба му и дядо му в с.Ветрен и почивка на море с бащата и новото му
семейство, както и изявление на детето, че желае да живее с майка си, че се
ангажира да отговаря на обажданията на родителите си, да спазва правилата и да
не лъже. Записано било, че социалният работник предоставя срок до 30.09.2022 г.
взаимоотношенията да се променят и че информира, че при постъпил сигнал или
информация, касаеща Д., ще се предприеме спешна мярка на закрила настаняване в кризисен
център и че работата на момичето с психолог продължава. При отсъствие на бащата
на Д. и семейството му от жилището му в гр. Пловдив през юни 2022 г.
непълнолетната поканила свои приятелки в дома му и направила парти там. След
завръщането на бащата, същият установил, че в къщата е влизано, както и че
липсват някакви вещи, като се обадил на Д. и същата признала, че е канила гости
в негово отсъствие. По инициатива на бащата Д. се срещнала с него на 20.06.2022
г. в гр. Пловдив, като на срещата бащата започнал да ѝ крещи и да ѝ
се кара за това, че е канила хора в дома му и че му липсвали часовник и очила.
Жалбоподателят бил ядосан и искал с Д. да отидат при майка ѝ, като я
задърпал да се качи в автомобила му, ударил ѝ един шамар, хванал я отпред
за гушата, както и за косата и така я натикал в колата на предната седалка. Д.
изскочила от колата и завикала за помощ, защото се уплашила, но в крайна сметка
се качила в автомобила и отишли при майката на детето, където бащата отново
крещял и пред нея на Д. и понечил да удари детето, но майката го спряла, като и
детето също започнало да крещи на баща си. На 21.06.2022 г. при срещата си с
психолога в ОЗД детето разказало за случая, в която връзка бил съставен
формуляр за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-РВ/545 от 21.06.2022 г., в който
било отразено, че в разговор със социален работник и психолог детето споделило,
че е пребито от баща си на 20.06.2022 г. По сигнала бил отворен случай,
възложен на социален работник В.. В протокол от 21.06.2022 г. било отразено, че
е проведена среща в присъствието на детето, бащата П., психолога и социален
работник В., като на същата П. отрекъл
информацията, че е душил, удрял и дърпал за косата и насила вкарал в
колата Д. и посочил, че ѝ е ударил само два шамара, като я обвинявал в
кражба на скъпи вещи от апартамента му. Протоколирано било, че е проведен
телефонен разговор с майката, предвид отсъствието ѝ, която посочила, че Д.
не е била малтретирана от страна на бащата. Посочено било също в протокола, че
бащата и детето са консултирани, че за кражбата и побоя следва да сигнализират
органите на реда, че детето заявява, че се страхува да се прибере при баща си,
за да не я удари той, както и че бащата и детето са били информирани, че бил
проведен разговор с ИДПС при Второ РУ на МВР, който бил на мнение, че Д. следва
да бъде изведена от семейството. Записано било още и че г-н П. бил информиран,
че това е последният път, в който
се прави компромис от страна на ОЗД за настаняване в кризисен център. Отразено
било, че Д. за пореден път казала, че я е страх от баща ѝ, но той заявил,
че поема грижи за детето и бил категоричен, че няма да упражнява насилие, а
детето заявило, че до четвъртък ще е при баща си и ще спазва правилата. По
повод започналата работа по сигнала с писма от 22.06.2022 г. била изискана
информация от директора на училището на
детето, както и от личния лекар на детето. На 22.06.2022 г. била свикана среща
на членовете на мултидисциплинарния екип по чл.36г от ЗЗД по Координационен
механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от
насилие. Срещата се състояла на посочената дата с участието на ИДПС при Второ
РУ при ОД на МВР Пловдив, Директора на ПГВАД „Христо Ботев“, гл. експерт -
психолог, гл. социален работник В.. Като становище на ОЗД в протокола от
срещата се посочило, че спрямо детето ще се предприеме мярка за закрила настаняване
в Кризисен център, като в тази връзка било записано мнението на ИДПС за
необходимост от такова настаняване за интересите на детето с оглед промяна на
отношенията в семейството. Отразено било и споделеното от Директора на учебното
завеД.е на детето във връзка с провеждани от него разговори за конфликтните
отношения на Д. със съученици, както и неуважително отношение към учители,
редовното ѝ отстраняване от час, както и че бащата на детето се държи
агресивно по телефона. Като взето решение се посочило, че спрямо детето ще се
предприеме мярка за закрила – настаняване в кризисен център. Съгласно чл.36г,
ал.1 от ЗЗД бил разработен и план за действие по координационен механизъм. Изготвен
бил и доклад за оценка на постъпил сигнал от 22.06.2022 г. До Директора на ДСП
- Пловдив било отправено предложение от 27.06.2022 г. от Началник ЗД и Главен
социален работник ЗД за временно настаняване на детето Д.П. в Кризисен център
за деца гр. Пловдив с цел гарантиране на безопасна среда и адекватно посрещане
на потребностите, предвид възрастта ѝ. На същата дата била издадена и
оспорената по настоящото дело заповед на Директор ДСП Пловдив, в която било
посочено защо ОЗД се самосезира, а именно споделеното от детето, че баща му е
упражнил физическо насилие спрямо него, както и какво е било решението по проведения
координационен механизъм при насилие и че се нарежда детето Д.П. да бъде
настанена в Кризисен център за деца – Пловдив, бул. “Марица“ 142 до
произнасянето на съда по чл.28 от ЗЗД. Като правно основание на заповедта били
посочени разпоредбите на чл.27, ал.1, чл.4, ал.1, т.5, вр. с чл.25, ал.1, т.4
от ЗЗД вр. с чл.33 от ППЗЗД. Като мотиви от страна на издателя на оспорената
заповед било посочено още, че отношенията между детето и родителите са
конфликтни, няма близки или роднини, които да изразяват желание да се ангажират
с отглеждането и възпитанието на непълнолетната, поради което е в неин интерес
да бъде временно настанена в кризисния център, с цел гарантиране на безопасна
среда и адекватно посрещане на потребностите ѝ, предвид възрастта на Д.. В
заповедта изрично било записано, че същата подлежи на предварително изпълнение
на основание чл.27а от ЗЗД. На 28.06.2022 г. майката на Д. - заинтересованата А.
- била уведомена за издадената заповед, като в протокола от срещата с нея било
отразено, че не поема ангажимент да доведе детето в Кризисен център за деца на
дата 29.06.2022 г. На посочената дата непълнолетната Д. била настанена в
Кризисен център за деца гр. Пловдив, където по време на престоя ѝ и до
провеждане на съдебното заседание по настоящото дело била посещавана и от
двамата ѝ родители, както и от баба и дядо по бащина линия и веднъж от
брат ѝ. На 29.06.2022 г. заповедта била предявена и връчена и на двамата родители,
като бащата отказал да се подпише относно връчването. На 12.07.2022 г.
заинтересованата А. подала заявление за ползване на социална услуга за нея и
детето, като в тази връзка били издаД.направления за ползване на социални
услуги – за А. – обучение и придобИ.е на умения /оценка на родителския
капацитет/ и за детето Д. – терапия и рехабилитация, обучение за придобИ.е на
умения. На 13.07.2022 г. била внесена молба от ДСП Пловдив до Районен съд
Пловдив на основание чл.26 от ЗЗД за постановяване на решение, с което, на
основание чл.27, във връзка с чл.25, ал.1, т.4 и чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗД, Д.П.
да бъде настанена в Кризисен център за деца в гр. Пловдив, където е била
настанена с процесната заповед по административен ред, за срок от три месеца,
или по преценка на съда с оглед най-добрия интерес на детето. В РС Пловдив по
постъпилата молба било образувано производство по чл.28 от ЗЗД по гр. дело №
10237/2022 г., насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 08.09.2022
г.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за установена на базата на събраните по
делото писмени доказателства, както и разпита на свидетелите, чиито показания
като цяло кредитира. В тази насока показанията на свидетеля И. П., дядо на
непълнолетната Д., съдът намира за логични и достоверни, като дадени искрено.
Показанията на свидетелката Г.- П. съдът също кредитира, доколкото са съответни
на останалите доказателства по делото, като все пак ги разглежда и критично,
като взема предвид факта, че свидетелката е съпруга на жалбоподателя, поради
което и до известна степен е заинтересована от изхода на производството.
При установяване
на фактите по делото и за направата на своите изводи съдът взе предвид и заявеното
от непълнолетната Д. при проведеното ѝ изслушване от съда по реда на
чл.15, ал.1 от ЗЗД, както и становищата и мнението на водещия случая социален
работник, както и психолога в Кризисен център за деца Пловдив, които са работили пряко с детето и имат
непосредствени впечатления от него, поради което и съдът също ги изслуша в
съдебно заседание.
При така
установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намира следното:
Оспорената в настоящото производство заповед на Директора на
ДСП Пловдив за временно настаняване по административен ред на дете извън
семейството е издадена от материално компетентен орган, съгласно предвидената в
чл.27, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД компетентност на Директора на съответната
ДСП, като в случая заповедта е издадена и от местно компетентния орган, предвид
настоящия адрес на детето.
Съдът обаче намира, че макар и да са били налице формални материално - правни
предпоставки за настаняване на детето извън семейството му, предвидения в чл.25
от ЗЗД, то, при определянето на конкретната мярка за закрила, не са били
задълбочено изследвани и съобразени обстоятелства, които са били от съществено
значение за правилното определяне на мярката и съобразяване на най-добрия
интерес на детето, като наличните по заповедта мотиви не са удовлетворили
изобщо изискването за обоснованост на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и
заповедта е издадена в нарушение на принципите по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК.
За тези си изводи съдът взема предвид следното: Съгласно чл.25, ал.1, т.4
от ЗЗД може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува
сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Съгласно дадената в ППЗЗД /§1, т.1, 2, 3 от ДР на
ППЗЗД/ легална дефиниция насилие над дете е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга
експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота,
развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна,
училищна и социална среда, като физическо насилие е причиняване на телесна
повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на
здравето, а психическо насилие са всички действия, които могат да имат вредно
въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване,
подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на
отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и
попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща
подкрепяща среда. В конкретния случай, от доказателствата по делото, според
съда се установява по категоричен начин, че са били налице всички основания за
самосезиране на ОЗД при ДСП Пловдив по повод именно на случай с упражнено
физическо насилие над детето Д.П. от страна на нейния баща жалбоподателят П., в
резултат на работата по който случай е била издадена и оспорената заповед. В
тази насока съдът дава вяра на заявеното от страна на детето при изслушването
му относно поведението на баща му от дата 20.06.2022 г. във връзка с
организирано от детето парти, без знание и позволение на бащата и в негово
отсъствие в дома му. Налице е като цяло съвпадение на описанието на думи и
действия на бащата, употребени спрямо детето, което Д. е дала пред психолог и
социален работник и след това пред съда в хода на настоящото производство, като
данни за такова повеД.е се извличат отчасти и от показанията на свидетелката Г.-
П., която свидетелства какво ѝ е споделил бащата, както и от заявеното от
самия жалбоподател първоначално пред социалния работник, а сега и в рамките на
съдебното заседание. В тази насока твърД.ята на жалбоподателя, че не бил
упражнявал никога физическо насилие спрямо непълнолетната Д., изложени в
жалбата му, са напълно дискредитирани от всички събрани по делото доказателства
и данни, включително и предвид признанието на жалбоподателя за процесния инцидент,
че е хванал малко по-силно детето за врата и косата и я качил в колата, което
съответства на заявеното от Д., както и отчасти на показанията на свидетелката Г.–
П. относно споделеното ѝ от жалбоподателя негово повеД.е. Поради това и в
случая правилно ситуацията е била преценена от ОЗД при ДСП Пловдив като такава,
свързана именно с физическо насилие, упражнено върху дете, доколкото като
такова се определя и причинената болка и страдание, без разстройство на
здравето. В случая, с оглед на описаната от детето ситуация, включваща и
агресивно и избухливо вербално повеД.е на бащата /същият ѝ крещял/,
съчетано с употреба на физическа сила, каквото повеД.е детето заявява бащата да
е имал и друг път, това е удостоверено и в документацията по делото от наблюД.ята
на директора на училището на детето и класния му ръководител и се заявява като
системно и от майката, според съда се установява и акт на психическо насилие,
доколкото невъздържаното заплашително повеД.е на бащата, при това независимо от
наличната за него причина за това в поведението на детето, категорично е
такова, което има вредно въздействие върху психичното здраве на детето, което и
пред социалния работник, и сега пред съда е заявило, че е изпитало и че изпитва
страх от баща си, независимо, че е привързано към него и го обича.
Омаловажаването проявите на поведението на жалбоподателя на датата на описания
инцидент от самия жалбоподател, както и част от свидетелите /напр. Г.- П./ в
тази насока е напълно неприемливо, като се има предвид легалната дефиниция на
понятието насилие, дадена от ЗЗД и оценката, дадена от Комитета по правата на
детето на въздействието на насилието над деца като разрушително /§15 от Общ
коментар 13/2011 по чл.19 от КПД/. В тази връзка и действително,
предвид установените данни за поведението на бащата на непълнолетната Д.,
налице са били основания по чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД, предвид установяването, че
детето Д. е била именно жертва на насилие в семейството, в случая от страна на
бащата, при което, с оглед на посоченото относно изследваната оценка на
въздействието на насилието върху физическото, психическото, нравствено,
интелектуално и социално развитие на детето, опасността от увреждане в една или
друга степен на посочените сфери от развитието на детето е всякога налице. Посочените
рискове са идентифицирани и в доклада за оценка на постъпилия сигнал, изготвен
от 22.06.2022 г. Затова съдът намира за установени и двете кумулативни
предпоставки по чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД, при които може да се постанови
настаняване на дете извън семейството. В тази насока и обоснована е била
преценката на органа относно необходимостта от настаняване на детето извън
семейството, като в тази връзка в оспорената заповед като мотиви е посочено и
че отношенията между родителите и детето са конфликтни. В действителност това
положение е установено от доказателствата по делото, като става ясно, че при
наблюД.ето на случая с детето е установено, че същото е имало конфликтни
ситуации и с двамата си родители, като се установява, освен това и че и между
двамата родители не е налице добра комуникация, а към момента на провеждане на
съдебното заседание такава изобщо не се осъществява. Същевременно обаче, що се
касае до избраната мярка, а именно за временно настаняване на детето именно в
кризисен център, то според съда оспорената заповед се явява напълно
немотивирана. В същата изрично е посочено, че детето няма близки или роднини,
които да изразяват желание да се ангажират с отглеждането и възпитанието на
непълнолетната. Действително, според съда при вземане на такова решение
посоченият въпрос е нужно да се изследва. Така изложената констатация на
административния орган обаче, според съда, не се подкрепя от съдържанието на
нито един от подготвителните за издаването на заповедта документи, нито пък в
съдебно заседание се установи да отговаря на действителността. В доклада за
оценка на постъпилия сигнал е отразено, че Д. общува с роднините по майчина и
бащина линия, което се установява и при изслушване на детето и при разпит на
свидетелите по делото. По отношение на посочените роднини и близки обаче,
изобщо не е направено допълнително проучване, за да се прецени има ли сред тези
лица такова, което е годно да приеме детето при себе си и дали е съгласно да
стори това. Посочването в писменото становище на ответника, че е липсвала друга
алтернатива за детето в тази насока е напълно неоснователно твърД.е, доколкото
е видно, че такива алтернативи, а разпоредбата на чл.26 от ЗЗД за настаняване
извън семейството предвижда няколко различни алтернативи, не са били изобщо
проучени. Действително, в случая заповедта е издадена на основание чл.33 от
ППЗЗД, а именно спешно настаняване извън семейството, макар в самата заповед да
не е обоснована изрично спешността на случая, като в тази връзка не са били
изложени изобщо конкретни мотиви, обуславящи такъв извод. Съдът приема, че
конкретни съображения относно наличието на приета от специализираната
администрация спешност на случая не могат да се извлекат и от описанието по
заповедта за характера на инцидента, станал причина за вземане на това решение
от административния орган и това е така, защото, видно от протокола от
проведена среща на 21.06.2022 г. в същия е отразено информирането от социалния
работник на бащата на детето, че това бил последният път, в който се правел
компромис от ОЗД, както и че детето ще остане още за известно време при бащата.
Сиреч, ако данните за упражнено насилие и то именно от бащата е счетено, че обуславят
спешността на случая, макар това да не е изрично посочено в заповедта, то
тогава напълно неясен остава подходът на специализираната администрация за
закрила на детето по отношение оставането на детето при този родител за още
няколко дни и липса на предприемане на мерки за незабавното му извеждане от
дома на този именно родител, особено след констатациите, че детето споделя, че
се страхува от него. При това положение и съдът намира, че в заповедта, а и в
придружаващата я документация, липсва съответна обосновка по посоченото правно
основание по чл.33 от ППЗЗД.
Иначе, действително, при спешно извеждане на детето от семейството не е
приложимо изискването настаняването на детето извън семейството да се налага
като мярка за закрила едва след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството /чл.25, ал.2 от ЗЗД/. Липсата на законово изискване за изчерпване
на всички възможности за закрила в
семейството обаче, не означава, че при спешно извеждане на детето
административният орган е освободен от задължението да прецени при временното
настаняване по реда на чл.27 от ЗЗД каква да е мярката за закрила извън семейството и в тази насока да прецени обстоятелствата,
имащи отношение към спазване на най-добрия интерес на детето, като се има
предвид, че законът предвижда различни по характер и значение възможности за настаняване
- в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, част от които са
такива, осигуряващи семейна среда на детето по смисъла на определянето на това
понятие в §1, т.7 от ДР на ЗЗД.
Съгласно нормата и на чл.35 от ЗЗД предоставянето на
резидентна грижа на децата се извършва само в случаите, когато
са изчерпани възможностите за оставане на детето в домашна и семейна среда и
възможностите за прилагане на мерки за закрила на детето в семейна среда. Изключение
от този основополагащ общ принцип е въведено не със закона, а според последната
редакция на чл.28, ал.1 от ППЗЗД от 2021 г., която сочи, че настаняването на дете в
социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се
предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за
отглеждане от роднини или близки, осиновяване и при липса на подходящо приемно
семейство, освен в случаите на спешно настаняване.
Фактът, че ППЗЗД не предвижда при спешно настаняване задължително изчерпване на
предвиД.те възможности, не означава, че при спешни случаи обаче е приложима
само и единствено тази крайна мярка и не освобождава органа от задължение да
мотивира избора си на мярката за закрила с оглед на конкретните обстоятелства
по случая и при съобразяване на най-добрия интерес на детето. При спешното настаняване, каквото е
посочено да е осъществено в случая, макар, както се каза, без за това да
са посочени мотиви, съгласно чл.33, ал.2 от ППЗЗД настаняването се
извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на
дирекция „Социално подпомагане“,
а според чл.33, ал.3 от ППЗЗД проучването започва незабавно и се
извършва в срок от 10 дни от издаване на заповедта. Видно от приложение по
делото доклади за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо
дете, следващи датата на настаняването на Д. в Кризисен център за деца, в
същите, както впрочем и в документите, изготвени и преди настаняването ѝ,
не се съдържа каквото и да било допълнително проучване по отношение на
роднинския кръг и кръгът от близки на детето и отново се разглежда като
единствена алтернатива отглеждането на детето в кризисен център, без за този
избор да се сочат конкретни основания. Впрочем, предвид работата с детето още
от месец февруари 2022 г., налична е била достатъчна времева възможност за проучване
на тези обстоятелства, които обаче изобщо не са били проучени. Нито здравите и
трудоспособни баба и дядо на детето по бащина линия, за които са били налице
данни и детето е съобщило още на 07.06.2022 г., че възнамерява да пребивава за
месец през лятото при тях, нито например лелята на детето, изобщо са били
ангажирани за евентуално становище по чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, без да могат
от материалите по преписката да се извлекат обстоятелства, които да изключват
по някаква причина категорично евентуалната преценка на тяхната годност да
полагат грижи за детето. Въпреки това, в заповедта е вписано, че детето нямало
близки и роднини, които да могат да полагат грижи за него, което, отчасти
непроверимо поради липса на задълбочено проучване на случая, а отчасти и
невярно обстоятелство, очевидно е посочено като обосноваващо избор на
определената от правилника на закона като крайна мярка настаняване в социална
услуга от резидентен тип. В тази насока прави изключително впечатление
обстоятелството, че значително време преди случая с упражнено насилие на Д. от
баща ѝ, описан като конкретно основание по заповедта за извеждане на
детето от семейството, както детето, така и родителите вече са били информирани
на среща по повод на оплакване на детето от упражнено насилие от майка му и
брат му, каквото иначе същото не потвърди изрично пред съда, относно взето още
тогава решение от екипа на ОЗД за бъдещо настаняване на детето в Кризисен
център. Наличието на такава предварителна нагласа, преди изобщо да е бил
установен конкретният случай, наложил извеждане на детето от семейството обаче,
не може да обоснове избора именно на тази конкретна мярка за закрила. В тази
насока и според съда в заповедта за временно настаняване на Д.П. изобщо липсват
мотиви относно определянето на мястото на настаняване, като се има предвид
посоченото по-горе във връзка с недостоверността на отразената констатация, че
нямало близки или роднини, които да изразяват желание да се ангажират с
отглеждането и възпитанието на непълнолетната, доколкото такива данни изобщо не
са събрани и проучени. Необходимо е да се посочи, че съдебната
практика последователно и трайно приема, че
мотивите на един административен акт могат и да не
съвпадат по време с издаването на акта. Те могат да бъдат изложени и в друг документ, който предхожда издаването на акта. В тази насока е разрешението, дадено в ТР №16/1975 г. на ОСГК но Върховния съд, а именно, че мотивите
към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, но важното е това да е станало до съобщаването на заинтересованите лица на
акта. Така също в Решение № 8099/2009 г. по адм. дело №
10140/2008 г. е прието, че мотивите на административния акт могат да не
съвпадат по време с издаването му, като е възможно да го предхождат и да се
съдържат в друг документ, който е съставен с оглед предстоящото издаване на
акта, ако в акта е налице позоваване на този прехождащ документ. Конкретни
мотиви относно извеждане на Д. именно в кризисен център обаче не могат да се
извлекат от предхождащата издаването на процесната заповед документация по
преписката. В тази насока в протокола от проведената среща на
мултидисциплинарния екип по координационния механизъм за работа при деца,
жертва на насилие, към становище на ОЗД при ДСП Пловдив за настаняване на
детето в Кризисен център не са изложени конкретни мотиви. От страна на ИДПС е
изразено мнение, че детето следва да се настани там, за да се променят
отношенията в семейството, а представителят на училището също не е изразил
конкретни мотиви по тази мярка. В плана за действие по координационния
механизъм е посочена дългосрочна цел - гарантиране на физическото и
психическото здраве на детето, постигане на неговия най- добър интерес, обаче
липсва обосновка как настаняването именно в кризисния център ще способства за
постигане на така отразената дългосрочна цел. В доклада за оценка на постъпилия
сигнал единствено се съдържа по-подробна обосновка, като е посочено, че Д.П. се
нуждае от сигурна среда за развитие, задоволяване на базовите потребности от
храна, дрехи, обувки, съобразно пола и сезона, осигуряване на медицинска грижа
при възникнала ситуация, като според така изложеното за постигане най-добрия
интерес на детето, за гарантиране сигурността и безопасността му, следва да се
отвори работа по случай и да се предприеме мярка за закрила настаняване в
Кризисен център за деца. Подобни мотиви са изложени и в социален доклад -
предложение до Директора на ДСП Пловдив. Според съда така изложените
обстоятелства за нужда от сигурна среда за развитие, задоволяване на базовите
потребности и гарантиране сигурността и безопасността на детето са мотиви,
които на фона на изложеното в заповедта относно установения акт на упражнено
насилие от бащата към детето Д., се съотнасят общо към решението за настаняване
на детето извън семейството. Те обаче, както се каза, не обосновават изобщо
избора на конкретното място по настаняване на детето и по какви причини е
прието да се ползва именно такъв тип социална услуга за резидентна грижа, а не
са предпочетени други възможности, които предоставя законът за настаняване по
чл.26, ал.1 от ЗЗД, като се има предвид, че същите са изброени в закона и в
специална поредност /арг. от чл.28, ал.4, пр.2 от ЗЗД/, което пък е съответно
на основните принципи за закрила по чл.3, т.2 от ЗЗД, вр. с чл.35 от ЗЗД. В
тази връзка липсата на изискване за спазване на поредността при т.нар. спешно
настаняване, не отменя необходимостта от преценката за адекватността на
мярката, която следва да се предприеме. В крайна сметка, нормата на чл.28 от
ППЗЗД не може да се тълкува в насока на това, че винаги при спешни случаи
следва да се приложи само и единствено мярката по настаняване в социална услуга
от резидентен тип, доколкото такова тълкуване противоречи на идеята за
съблюдаване най-добрия интерес на детето и изобщо на духа на Закона за закрила
на детето, поставящ като основни ценности, които да се съблюдават, отглеждането
на детето в семейна среда, както и осигуряване на най-добрия му интерес. Следва
тук да се има предвид и посоченото в Общ коментар на Комитета по правата на
детето № 14 /2013/ във връзка с прякото прилагане на чл.3, §1 от КПД на ООН, че
ако разпоредба от законодателството позволява повече от едно тълкуване, то
следва да се избере това, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на
детето. Законът в тази насока не въвежда изискване винаги при наличие на
основания по чл.25 от ЗЗД и при установена спешност детето да бъде настанявано
в социална услуга от резидентен тип.
В случая, предвид недостатъчното като обхват и източници проучване, за провеждането
на каквото не е имало пречки, като се има предвид, че с детето се работи от
близо пет месеца и че евентуално извеждане от семейството се обсъжда близо
месец преди постановяване на заповедта, изложените от страна на органа, издател
на същата мотиви са недостатъчни, за да се прецени какво е счетено от органа за
обслужващо най-добрите интереси на детето, на какви критерии се основава то и
как интересите на детето са претеглени с други съображения. Както се каза,
спешността на случая не изключва преценката на най-адекватното от гледна точка
най-добрия интерес на детето разрешение на конкретния случай. Понятието
„най-добър интерес на детето“ е дефинирано в §1, т.5 от ДР на ЗЗД и то включва
преценка на различни по вид обстоятелства, като например желанията и чувствата
на детето, емоционалните му потребности, последиците, които ще настъпят за него
при промяна на обстоятелствата и т.н. Така наречените висши интереси на детето,
съгласно чл.3, §1 от КПД следва да са първостепенно съображение във всички
действия, отнасящи се до деца, като в тази връзка с оглед даД.те разяснения на
понятието по Част I, §6 от Общ коментар № 14 /2013/ на
Комитета по правата на детето, винаги, когато трябва да се вземе решение, което
ще засегне конкретно дете, процесът на вземане на това решение следва да
включва предварителна оценка на възможното въздействие /положително или
отрицателно/ на решението върху детето и мотивите на решението трябва да
показват, че правото да се съобрази най-добрия интерес на детето е било изрично
взето под внимание, като бъде разяснен начина, по който това право е спазено,
т.е. какво е счетено за обслужващо най-добрия интерес на детето, на какви
критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други
съображения. Все в посочения Коментар № 14 по приложението на чл.3 от КПД е
посочено и че предвид развитието способностите на детето, винаги следва при
вземане на конкретно решение да се съобразят емоционалните, физически,
образователни и пр. нужди на детето към момента на вземане на решение, но и да
се имат предвид възможните сценарии за развитие на детето и те да се анализират
в краткосрочен и дългосрочен план, което пък ще е от значение за адаптиране на конкретната мярка за
конкретното дете. В случая според настоящия съд решението на Директора на
ДСП Пловдив за временно настаняване на детето Д. в Кризисен център до
произнасяне на районния съд страда от липса на тази изискуема задълбочена
преценка относно адекватността на взетата спрямо детето мярка. В тази насока
следва да се има предвид, че основен принцип на закрила по чл.3, т.2 от ЗЗД е
отглеждане на детето в семейна среда. Понятието семейна среда, дефинирано в ЗЗД
обаче, включва не само биологичното семейство или това на осиновители, но и
това на бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което
то се настанява по чл.26 от ЗЗД. В тази връзка и според съда, предвид наличието
на различни хипотези за настаняване на детето извън семейството, включващи и
такива, осигуряващи т.нар. семейна среда, то решението, както се каза, страда
от липса на мотиви за причините за определяне на друга по характер мярка, която
е и по-назад в поредността от мерки по чл.26, ал.1 от ЗЗД и какви съображения
именно са натежали над съблюдаването на посочения основен принцип. Тук следва
да се има предвид, че независимо от определянето на случая от специализираната
администрация като спешен и липсата на изрична забрана в такива случаи за
приложение на крайната по характер мярка, едва след изчерпване на всички други
възможности, наличието на данни за близки родственици на детето и отработването
на случая във времето в рамките на една седмица от подаване на сигнала до
издаване на заповедта, не изключват необходимостта от съблюдаването на общите
принципи на ЗЗД, който закон, а и правилникът по приложението му, боравят с
понятията „конкретен случай“ и „конкретни мерки“, сиреч винаги се работи с
оглед характеристиките на конкретната ситуация. Не може да се установи поради липсата на
мотиви за причините за определяне на конкретната мярка за закрила, какви са
били конкретните съображения на органа, постановил обжалваната заповед, дали и
какво същият е преценил, за да установи най-добрия интерес на детето, как е
претеглено мнението на детето. Действително, налице е установено право на
органа на преценка относно това коя е адекватната мярка за закрила, която
следва да се приложи, но тази негова преценка не може да е произволна. При
всеки индивидуален административен акт следва преценката на органа винаги да е
основана на конкретни съображения, които съдът да може да прецени що се отнася
до тяхната основателност, а за случаи на разрешаване на въпроси, засягащи деца,
това изискване важи в още по-голяма степен. В конкретния случай според съда
правото на свободна преценка на Директора на ДСП да определи конкретна временна
мярка за закрила е било упражнено в нарушение на принципите по чл.4, ал.2 и
чл.6 от АПК, като не са изложени съображения за съответствие на избрания от
органа вариант с целта, за която се издава актът /в този смисъл е Решение по адм. дело № 3716/2021
г. на ВАС, постановено във връзка с друг закон, но определящо принципното
положение/. Гарантирането на безопасна среда и адекватното посрещане
потребностите на детето, които общи мотиви са посочени в решението, не
обуславят категоричен извод за това, че постигането на тези цели е единствено
възможно по начина, определен от органа, при липса на други обстоятелства, от
които да се изведе извод, че действително не е налице друга алтернатива, както
е посочил в становището си ответникът. В тази връзка не е преценена
възможността тези цели да се постигнат по друг път. Оказването на
психоемоционална подкрепа, което е посочено от психолога при кризисния център И.К.
като установена необходимост за детето, същата е посочила пред съда, че може да
се осъществи и извън центъра, ако детето посещава психолог, което впрочем то е
правило и преди настаняването в кризисен център.
При това положение и съдът намира,
че в случая законът е приложен формално, като, както се каза, издателят на
оспорената заповед не е обосновал същата с преценката относно най-добрия
интерес на детето, не е отчел и мнението на същото, което пред социалния
работник е заявило такова, като не е изложил мотиви какво значение придава на
възгледите на детето, съгласно изискването на чл.12 от КПД, а съгласно Част V, §54 от Общ коментар № 14 /2013/ относно най-добрия интерес на детето,
всяко решение, което не отчита възгледите на детето, или не им придава
надлежното значение съобразно с възрастта и зрелостта му, нарушава изискването
детето да има възможност да влияе върху определянето на неговите най-добри
интереси. Пак в същия Общ коментар на Конвенцията за правата на детето, даден
от Комитета по правата на детето, е изрично посочено, че в контекста на
потенциалното отделяне на дете от родителите му е винаги належащо да се извърши
оценка и определяне на неговите най-добри интереси съобразно чл.9, §1 от КПД. Такава
оценка на конкретната ситуация, възможностите за изход от същата и
адекватността на тези възможности при съотнасянето им към конкретиката на
случая, личността, потребностите, желанията и капацитетите на детето, според
съда не е била сторена в конкретния случай, при който е предприет формален
подход. Конкретният случай, освен това, по своите характеристики е отличим от
други подобни, най-малкото, защото извеждането от семейството на детето, при
условие, че родителите не живеят заедно, предполага по-различен подход,
особено, когато е с основание регистриран акт на насилие от единия от
родителите. Изложените съображения от заинтересованата страна А., в качеството
ѝ на майка на детето и опасенията ѝ от неблагоприятно влияние на
бащата спрямо детето, с което тя лично обосновава нуждата детето да остане в
кризисен център, не могат да се приемат като достатъчно основателни в тази
насока, независимо, че очевидно имат за основание защитата на детето от
насилие, доколкото една такава временна мярка за закрила по извеждане, каквато
и да било тя по вид, не ще окаже кардинално променящо въздействие върху съществуващия
разширен режим на лични отношения на бащата с детето, с който майката се е
съгласила, но който режим би могъл да претърпи промяна при промяна в
обстоятелствата, съгласно предвиД.я за това обаче друг ред по чл.59, ал.9 от СК.
При това положение и при липса на обосновка относно това как най-добрия
интерес на детето се съблюдава от органа с решението, което същият е взел по
отношение на непълнолетната Д., съдът счита, че оспорената заповед се явява немотивирана,
както и издадена в противоречие с духа и целта на закона, поради което и
незаконосъобразна.
Предвид посоченото и съдът счита, че следва да отмени оспорената заповед,
като с оглед фактическото уважаване на жабата и изричната претенция за
присъждане на направени разноски от жалбоподателя, ще следва ответната страна
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските за държавна такса от 10 лева и заплатената
сума за адвокатско възнагражД.е за един адвокат от 500 лева на основание
чл.143, ал.1 от АПК.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.П. с ЕГН **********
от гр. Пловдив Заповед №ЗД/Д-РВ-141/27.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пловдив, с която детето Д.Д.П. *** с родители майка Е.И.А. и
баща Д.И.П. е временно настанено в Кризисен център за деца в гр. Пловдив,
бул.“Марица“ № 142 до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за
закрила на детето.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив, бул.“Руски“ №13, да заплати
на Д.И.П. с ЕГН ********** *** сумата от 10 /десет/ лева, разноски за държавна
такса, както и сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски за възнагражД.е на един
адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Препис от решението да се изпрати и за свеД.е на РС - Пловдив по гр. дело №
10237/2022 г. по описа на 16 гр. състав.
Административен съдия:/п/