№ 817
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502539 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 8285 от 04.12.2019год., постановено по гр.д.№ 11436/16г. І-2 състав на
Софийски градски съд е признал за установено по иск по чл.124, ал.1, пр.3 ГПК, предявен от
В. Г. П., че „БКС-Витоша“ ЕАД не е собственик на 2/6 идеални части от имот с
идентификатор № 68134. 43 39.665 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
51/15.07.2010г. на изпъл- нителния директор на АГКК; на основание чл.537, ал.2,пр.3 от
ГПК е отме- нен нотариален акт № 12, дело №43/2000г. на нотариус Д. Ч., в частта, с която
„БКС-Витоша“ЕАД е признат за собственик на дворно място, представляващо недвижим
имот с идентификатор № 68134.4339.665 по КК и КР; отхвърлени са следните искове на В.
Г. П.: - срещу Столична община иск по чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК, че тя не е собственик на:
сграда с идентификатор № 68134.4339.665.2 по КК и КР, представляваща „сграда за
обществено хранене“ с площ от 127.00 кв.м. и на сграда с иденти фикатор №
68134.4339.665.3 по КК и КР, представляваща „складова база, склад“ с площ от 91.00 кв.м.; -
срещу „БКС-Витоша“ЕАД иск по чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК, че не е собственик на: сграда с
идентификатор № 68134. 4339. 665.2 по КК и КР, представляваща „сграда за обществено
хранене“ с площ от 127.00 кв.м. и на сграда с идентификатор № 68134.4339.665.3 по КК и
КР, представляваща „складова база, склад“ с площ от 91.00 кв.м. Със същото ре- шение е
прекратено производството по иска по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за про гласяване
нищожността на договора за замяна от 25.08.2004г. между „БКС-Витоша“ЕАД и Столична
община, както и искането по чл.537 от ГПК за от- мяна на констативния нотариален акт на
1
нотариус Д. Ч. от 20.06. 2000г. по отношение на описаната в него сграда от 81.00кв.м. „БКС-
Витоша“ ЕАД е осъдено да заплати на В.П. разноски в размер на 346.83 лв., на осн.
чл.78,ал.1 ГПК. Последният е осъден да заплати на Столична община 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78,л.3 ГПК.
След отмяна на първоинстанционното решение в прекратителната част с постановено
от въззивния състав Определение № 1852 от 21.08.2020г., с до- пълнително Решение №
260102 от 07.01.2021г. съставът на СГС е отхвърлил иска по чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД на В. Г.
П. срещу „БКС-Ви- тоша“ЕАД и Столична община за прогласяване нищожността на
договора за замяна от 25.08.2004г.
Ищецът е обжалвал и двете решения, като първото от 04.12.2019г. в охвърлените по
отношение и на двамата ответника отрицателни установител- ни искове за признаване за
установено, че не са собственици на процесните сгради, и изцяло второто, с подробно
изложени съображения за неправил ност и незаконосъобразност.
Въззиваемата Столична община депозира писмен отговор, с който ос- порва
въззивните жалби.
Вторият ответник -„БКС-Витоша“ЕАД не заявява становище по жал- бите.
Софийски апелативен съд, след като обсъди съображенията на страни те във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са срещу подлежащи
на обжалване валидни и допустими съдебни актове.
Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените оп- лаквания, съдът
намира следното:
Предмет на въззивното производство са основателността на предяве- ните
отрицателни установителни искове за отричане собствеността на двама- та ответника върху
процесните сгради и за нищожност на договора за замяна, отхвърлени от първостепенния
съд. Решението, в частта, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за
отричане правото на собстве- ност на „БКС-Витоша“ ЕАД върху 2/6 идеални части от
недвижимия имот и в частта, с която на основание чл.537, ал.2,пр.3 от ГПК е отменен
нотариален акт № 12, не е обжалвано и е влязло в сила.
За да отхвърли отрицателните установителни искове за отричане право на собственост на
ответниците върху процесните сгради, първоинстанцион- ният съд след преценка на
ангажираните от страните доказателства е приел, че ищецът не е материално легитимиран да
води исковете, тъй като не е соб- ственик на сградите на соченото от него в исковата молба
основание, а именно - по силата на приращение. Приел е за установено, че през 1990г. ище
цът е изградил постройките без разрешение и без да му е учредено право за това върху имот,
2
който към този момент е бил държавна собственост. Следо- вателно собствеността върху
изграденото също е станала държавна /арг. от чл.92 от ЗС/.
Оплакванията във въззивната жалба на ищеца срещу основното реше- ние са за
непроизнасяне от първостепенния съд по предмета на делото, а именно дали ответниците са
собственици на процесните сгради. Поддържат, че до такъв извод не може да се стигне от
събраните по делото доказателства.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на- мира следното:
При предявен отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът поддържа,
че той е собственик на спорния имот, доказването,че спор- ното право принадлежи на
ищеца е въпрос на материална легитимация – въп- росът за титулярството на правото
обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца из- ключва тези на ответника върху същия имот. В този
смисъл е постановеното по настоящия спор Определение № 105 от 18.06.2019г. по ч.гр.д. №
1606/ 2012г., ВКС, ІІ г.о., с което касационната инстанция е отменила потвърденото от
въззивната инстанция прекратително определение на състава на СГС, по- ради липса на
правен интерес. Разяснено е, че с ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк.д. № 8/2012г. по описа на
ОСГТК на ВКС се приема, че правен интерес от предявяван на отрицателен установителен
иск за собственост е налице, ко- гато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен
отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
правния му интерес да оспорва правото на ответника. При недоказване на фактическите
твърдения, които пораждат правото на иск, производството по отрицателния установителен
иск подлежи на прекратяване, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването му. Тъй като обаче в случая ищецът извежда правния си интерес от
твърдения, включващи при- тежаване на самото спорно право, което той отрича на
ответника, както се посочи по-горе и в съответствие с определението на касационната
инстанция, постановено по настоящия спор, доказването, че спорното право му принад-
лежи, е въпрос на материална легитимация.
Във въззивната жалба на ищеца не се съдържа оплакване за неправил- ност на направения от
състава на СГС извод, че той не е собственик на про- цесните сгради по приращение на
основание чл.92 ЗС. След приемане за уста новени на релевантните за спорното право
факти, към които въззивният съд препраща, споделя направения извод, че процесните две
сгради са построени от ищеца в периода от 1990г. до 1994г., т.е. преди реституирането на
имота с Решение от 05.11.1996г. на СГС по а.х.д. № 2695/1994г., с което е отменен от- казът
на кмета на общината да отмени отчуждаването на имота, съответно е постановено
отменяне отчуждаването на имот, пл.№ 1-стар /665-нов/, кв.81 по плана на гр.София, м.
„***“, извършено от наследниците на Е. М. Ц. по рег.пр.№ 43/58 на Кирковски РНС. Не се
3
спо- ри, а и върху решението е отразено, че паричното обезщетение в размер на 13 500 лв. е
внесено с вн.бележка от 18.06.1999г. Следователно, строено е върху държавна земя, поради
което държавата е станала собственик по сила- та на приращението, а в последствие
общината по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Заместващото административния акт съдебно
решение е с консти- тутивно действие, което е занапред, с обвързащо включително
общината дей- ствие, която въз основа на същото е придобила статут на суперфициарен соб-
ственик, по аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.2 ЗС. Едва през 2012г. въз основа на
извършено в негова полза дарение на ½ ид.част от имота, ищецът е придобил собственост
само върху поземления имот, но не и върху построе- ното. Вещноправният ефект на
приращението настъпва в правната сфера на този, който е собственик на земята към
момента на изграждането на построй- ките като обособени самостоятелни обекти на
собственост. По тези съобра- жения намира за установено, че ищецът не е собственик на
спорните сгради, съответно не е материално легитимиран да води така предявените
отрицател- ни искове за собственост. Съобразно гореустановеното, доколкото няма дан- ни
имотът и процесните сгради да са били включени в капитала, уставния фонд или да се водят
по баланса на търговско дружество, фирма и пред приятие с държавно имущество по
смисъла на § 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, съдът намира за установено, че Столична община на
основание чл. 92 ЗС вр. §7 от ПЗР на ЗМСМА е станала собственик на процесните сгради.
Следова- телно, предявеният срещу СО отрицателен установителен иск е неосновате- лен, и
поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции решението в частта, с която искът е
отхвърлен следва да се потвърди. При доказаност на правото на собственост върху сградите
в полза на СО, и поради неангажи- ране на доказателства от втория ответник „БКС-Витоша“
ЕАД за установя- ване собственост върху същите, предявеният срещу последния
отрицателен установителен иск следва да се приеме за основателен. Нещо повече, както се
установи по-горе, решението в частта, с която е признато, че този ответник не е собственик
на 2/6 идеални части от поземления имот, върху който са по- строени сградите, като на
основание чл.537, ал.2,пр.3 от ГПК е отменен но- та риален акт № 12, дело №43/2000г., е
влязло в сила, което е в подкрепа на извода, че не е собственик съответно и на процесните
сгради. При това поло- жение и поради несъвпадане в изводите на двете инстанции,
решението, в ча- стта, с която е отхвърлен искът, следва да се отмени като се постанови
ново, с което да се уважи.
За да отхвърли с Решение № 260102 от 07.01.2021г. иска по чл.26, ал. 2,пр.1 от ЗЗД срещу
двамата ответници за прогласяване нищожността на до- говор за замяна от 25.08.2004г.,
съставът на СГС е приел, че ищецът не е ма- териално легитимиран да предяви иска, тъй
като не установява твърдяната собственост върху построеното.
Предмет на установителния иск е нищожност на сключения между от- ветниците Договор за
замяна на недвижими имоти, в частта с която в чл.ІІ,т.4 от същия „БКС-Витоша“ЕАД
прехвърля на Столична община собствеността на сграда, находяща се на ул.“***“№ 26 със
застроена площ 81 кв.м., състояща се от търговска зала и склад, заедно с припадащо й се
право на строеж върху мястото – УПИ ХХІV-665 в кв.81, м.“***“, поради невъзможен
4
предмет. Ищецът твърди, че такава сграда липсва, както и за та- кава няма строителни
книжа и строителни разрешения.
От прието в първоинстанционното производство и неоспорено експерт- но заключение се
установява, че сега съществуващите в поземления имот две сгради с идентификатор №
68134.4339.665.2 по КК и КР, представляваща „сграда за обществено хранене“ с площ от
127.00 кв.м. и с идентификатор № 68134.4339.665.3 по КК и КР, представляваща „складова
база, склад“ с площ от 91.00 кв.м., не са идентични с описаните сгради в АДС 7935/72г.,
АОС № 805/2004г., КНА № 12/2000г. и Договор за замяна от 25.08.2004г., в който е записана
„Сграда с търговска зала и склад със застроена площ 81 кв.м.“ Ана- лизът на събраните по
делото доказателства – показания на свидетелите И. С. и Б. Н., писмо от началника на
Управление „Архитектура и градоустройство“ – л.107 от делото на СГС; писмените бележки
на Общината по адм.д. № 944/1997г. на ВАС – л.45; решението на СГС – л.41 от делото на
СРС, обосновава изводът, че когато ищецът през 1990г. е наел от фирма „Бла
гоустройствено строителство“- Овча купел сградата за да я ползва за продаж- ба на храни и
напитки, същата е била разрушена. В периода 1991-92г. на мяс- тото на разрушените сгради
ищецът първоначално е изградил кафе-аперитив; след това е изготвил проект, по който е
изградил ресторант с лятна градина. Следователно, сградата, предмет на договора за замяна
не съществува, няма данни за такава да има строителни книжа и разрешения, което обуславя
извод за невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал.2,пр.1 от ЗЗД. При това поло- жение,
искът се явява основателен и следва да се уважи, като се отмени об- жалваното решение, с
което е отхвърлен.
При този изход на спора, като съобрази уважаването на иска за нищож- ност на договора за
замяна и отрицателния установителен иск по отношение на „БКС-Витоша“ЕАД, и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК следва да отсъди Столична община да заплати на ищеца допълнително
разноски в размер на 130 лв., а „БКС-Витоша“ЕАД – в размер на 270лв. За въззивното
производство разнос ки е поискал само представителят на Столична община, на която
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8285 от 04.12.2019год., постановено по гр.д.№ 11436/16г. от І-2
състав на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвър- лен предявеният от В. Г. П.
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1,пр.3 от ГПК за признаване за установено, че
„БКС-Витоша“ ЕАД не е собственик на: сграда с идентификатор № 68134. 43 39.665.2 по
КК и КР, представляваща „сграда за обществено хранене“ с площ от 127.00 кв.м. и на сграда
с идентификатор № 68134.4339.665.3 по КК и КР, представлява- ща „складова база, склад“ с
площ от 91.00 кв.м., вместо което постанови:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.1,пр.3 от ГПК,
предявен от В. Г. П., че БКС-Витоша“ЕАД не е собственик на: сграда с идентификатор №
68134. 43 39.665.2 по КК и КР, представляваща „сграда за обществено хранене“ с площ от
127.00 кв.м. и на сграда с идентификатор № 68134.4339.665.3 по КК и КР, представляваща
„складова база, склад“ с площ от 91.00 кв.м.
ОТМЕНЯ Решение № 260102 от 07.01.2021г., постановено по гр.д.№ 11436/16г. от І-2
състав на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвър- лен предявеният от В. Г. П. иск
по чл.26, ал.2,пр.1 от ЗЗД срещу „БКС-Витоша“ЕАД и Столична община за прогласяване
нищожност- та на сключен между тях Договор за замяна от 25.08.2004г., в частта с която в
чл.ІІ,т.4 от същия „БКС-Витоша“ЕАД прехвърля на Столична община собст- веността на
сграда, находяща се на ул.“***“№ 26 със застроена площ 81 кв.м., състояща се от търговска
зала и склад, заедно с припадащо й се право на строеж върху мястото – УПИ ХХІV-665 в
кв.81, м.“***“, вместо което постанови:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за замяна от 25.08.2004г., в част- та с която в чл.ІІ,т.4
от същия „БКС-Витоша“ЕАД прехвърля на Столична община собствеността на сграда,
находяща се на ул.“***“№ 26 със заст- роена площ 81 кв.м., състояща се от търговска зала и
склад, заедно с припа- дащо й се право на строеж върху мястото – УПИ ХХІV-665 в кв.81,
м.“***“, по иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД, предявен от В. Г. П..
ОСЪЖДА Столична община да заплати на В. Г. П. до- пълнително разноски за
първоинстанционното производство в размер на 130 лв.
ОСЪЖДА „БКС-Витоша“ЕАД да заплати на В. Г. П. допълнително разноски за
първоинстанционното производство в размер на 270 лв.
ОСЪЖДА В. Г. П. да заплати на Столична община разноски за въззивното производство в
размер на 70 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8285 от 04.12.2019год., постановено по гр.д.№ 11436/16г. от
І-2 състав на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Г. П.
отрицателен установите- лен иск по чл.124, ал.1,пр.3 от ГПК за признаване за установено, че
Столич- на община не е собственик на: сграда с идентификатор № 68134. 4339.665.2 по КК
и КР, представляваща „сграда за обществено хранене“ с площ от 127. 00 кв.м. и на сграда с
идентификатор № 68134.4339.665.3 по КК и КР, пред- ставляваща „складова база, склад“ с
площ от 91.00 кв.м.
В останалата част, решението като необжалвано, е влязли в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчване преписи на страните.
6
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7