№ 28
гр. Сливница, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200019 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
ЕМ. СЛ. Т., с ЕГН **********, от гр. К........, ул. “........“ № 16, чрез адв.
П........ от САК обжалва електронен фиш серия „К”, № 4232834, издаден от
ОДМВР - София, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, за
това, че на 23.11.2020 г. в 10.48 часа на път І-8, бул. „Европейски път“, в
района на 41-ви км., до номер 77, като водач на МПС – л.а. „Фолксваген”,
модел „Пасат”, с рег. № ........, при ограничение на скоростта за движение от
50 км.ч., извън населено място, се движел със 73 км.ч. (или с превишение от
23 км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с автоматизирано
техническо ARH CAM S1, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Жалбоподателят твърди, че електронният фиш не представлява такъв по
смисъла на § 1 ДР на ЗАНН и §6, т.62 на ЗДвП и не съдържа задължителните
реквизити по чл.189, ал.4 ЗДвП. Заявява, че е налице противоречие между
твърдяното местоизвършване на нарушението и действителното фактическо
положение. Във фиша не са посочени трите имена и длъжността на издател.
Оспорва да е управлявал процесния лек автомобил на посочените във фиша
дата и място. Счита, че техническото средство не от одобрен тип от БИМ и
лицето, което е обработило фиша не разполага с необходимите познания.
1
Изтъква, че на мястото на контрол не са били поставени обозначителни знаци,
указващи, че се извършва контрол на скоростта. Жалбоподателят поддържа
доводи, че при натоварения в процесния участък трафик не може безспорно
да бъде установено, че нарушението е извършено с управлявания от него
автомобил, а не с друг. При тези съображения за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания фиш жалбоподателят иска той да бъде отменен.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата и изразява
становище за нейната неснователност. Моли да бъде постановено решение, с
което атакувания електронен фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
На 23.11.2020 г. в 10.48 часа на път І-8, в района на 41-ви км., до номер
77, с техническо средство ARH CAM S1 е заснет лек автомобил, марка
„Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № ........ да се движи със скорост от 73
км./ч. при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. извън населено
място. С това водачът е нарушил чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП. За
нарушението е съставен електронен фиш серия „К”, № 4232834, издаден от
ОДМВР - София. Следва да се приеме, че лекият автомобил е бил управляван
от жалбоподателя, тъй като в срока по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, последният не е
представил декларация с данни за лицето което е управлявало цитираното
МПС на установената дата и място. Ето защо в конкретния случай не са
налице основания за анулиране на така издадения фиш.
Безспорно е установено също така, че на ПП І-8 в района на 41-ви км. се
е осъществявал контрол на скоростта на движещите се МПС с техническо
средство ARH CAM S1. Техническото средство било валидно към датата на
която е било установено нарушението, видно от приложения по делото
протокол от проверка № 55-С- ИСИС/30.09.2019 г., поради което по
безспорен начин е установена и скоростта, с която автомобилът се е движил,
както и точният час на нарушението.
Видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, е че се касае за преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S 1“. Техническото средство е било валидно към датата на която е
2
било установено нарушението, видно от приложеното удостоверение е, че
срокът на валидност е до 07.09.2027 г., поради което според решаващия
съдебен състав по безспорен начин е установена и скоростта с която
автомобила се е движил, както и точният час на нарушението. Посочените в
обжалвания фиш данни, съдът възприема за безспорно установени и с оглед
разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП. Съобразно цитираната разпоредба
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес“. С оглед
на изложеното съдът кредитира изцяло приложения към процесния
електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено
средство. От снимките се установява видът, марката и регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 73 км./ч.
На следващо място, от представената по делото от ОПУ - София схема,
се установява, че към 23.11.2020 г. на път I-8 в участъка на 40 + 950 км. е
налице скоростта на движение е ограничена до 50 км./ч., което е
сигнализирано с пътен знак „В 26”, поради намиращата се на място
пешеходна пътека, сигнализирана със светофарна секция „бягащ пешеходец“.
От представените протокол за използване на АТСС и снимков материал
към видеоклипа от заснемането на процесния автомобил, се установява, че
автомобилът е заснет отпред, като е приближавал камерата и разстоянието
между камерата и въвеждащия ограничение на скоростта пътен знак е 450
метра.
От приложената по делото справка за собственост се установява, че лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № ........ е собственост
на жалбоподателя ЕМ. СЛ. Т..
При така описаната фактическа обстановка, съвпадаща с възприетата от
административнонаказващия орган, настоящия съдебен състав намира, че
атакуваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и следва да бъде
потвърден изцяло.
За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно
предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено
3
административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава
установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона
за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ
място, отговорността в административно – наказателното производство е
лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателно
производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да
отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити.
Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на
съответното административно нарушение.
В конкретния случай съдът намира, че представения по делото
електронен фиш, издаден от ОДМВР София, от формална страна съдържа
изискуемите реквизити и отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП,
именно: съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, или мястото на доброволното й
заплащане, а също така образецът на електронния фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи. Законодателят е определил
точно какви елементи съдържа този специфичен административен акт.
Електронният фиш няма характеристиките на АУАН и в този смисъл по
отношение на него не намират приложение разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.
В случая е без значение и типа на техническото средство – мобилно,
или стационарно. По делото са налични доказателства (удостоверение за
одобрен пит средство за измерване) от които се налага извода, че
техническото средство, с което е била измерена скоростта на движение и е
заснет автомобила управляван от жалбоподателя е годно техническо средство
по смисъла на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Законовият текст не разграничава
техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е,
4
че нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на
контролен орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага,
че при установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме,
че присъства на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя
АУАН, т.е. изключва се човешкият фактор, както от страна на контролния
орган, така и на нарушителя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол ARH CAM S 1, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни,
са преминали метрологична проверка, в това число и софтуера за обработка
на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
5
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата). В чл. 9 от
същата изрично е регламентирано, че за осъществяване на контрол с АТСС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След
изтичане на времето за контрол, служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален
сървър за издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата.
В процедурата по установяване на нарушение с мобилна система за
видеоконтрол скоростта се въвежда от служител на ОДМВР – София, в
случая това е бил мл. автоконтрольор Б. Банчев (съобразно представената от
ОДМВР – София информация). Както беше посочено и по-горе скоростта на
движение на автомобилите, които се движат със скорост над максимално
допустимата се засича и заснема автоматично от камерата. Част от
техническите характеристики на тази система за измерване е възможността да
измери скоростта на всички, навлизащи в обхвата на радара ППС и да
идентифицира всяко от тях.
Видно от представените снимки, автомобилът на жалбоподателя е в
лентата, в която се извършва движението, пред системата, с която е засечен.
Между превозното средство и системата няма друг обект. След като е
направен клип, който съдържа автомобила на жалбоподателя, съдът приема,
че и всички условия за изготвянето му са били налице.
Според решаващия съдебен състав на първо място безспорно е
установено по делото, че на конкретния пътен участък е наличен ограничаващ
скоростта на движението знак „В-26“, въвеждащ задължителна максимална
скорост на движение от 50 км./ч.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като
автомобилът е заснет със стационарна камера за превишена скорост и
снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът
на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП, собственикът
6
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В конкретния случай съобразно представената
справка за собственост е санкциониран жалбоподателя, който, ако не е
управлявал автомобила на посочената дата и час, е следвало да подаде
писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата
на наказващият орган е съставил ел. фиш на лицето – собственик по
справката за собственост, като в същия изрично е указана възможността за
подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация,
жалбоподателят е подал жалбата, предмет на настоящото производство, т.е.
той не се е възползвал от предоставената му законова възможност.
Същевременно не бяха ангажирани доказателства за твърденията, че в
определен период от време, включващ и процесната дата, жалбоподателя е
предоставил автомобила на друго лице. Освен това нарушението е извършено
извън територията на гр. София, каквито именно твърдения се съдържат и в
жалбата. С оглед на това законосъобразно е ангажирана неговата
отговорност.
От съдържащият се в делото доказателствен материал може да се
направи обоснован извод, че на посочените в обжалвания фиш, дата, час и
място, жалбоподателят е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно, както правилно е посочено там – чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от
ЗДвП, като вместо със скорост от 50 км.ч. се е движил със скорост от 73 км.ч.
или е превишил максимално допустимата скорост с 23 км.ч. поради което
подлежи на санкция на основание чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП в размер на 100
лева. В случая АНО е наложил именно предвидената в цитираната разпоредба
глоба, поради което не се налага нейното изменение.
За прецизност следва да се отбележи, че не е налице несъответствие
между установената скорост на движение и тази, за която е санкциониран
нарушителя. Посочената в ЕФ скорост е редуцирана съобразно трайната и
ноторно известна практика на наказващия орган от установената скорост да
бъде приспаднато допустимото отклонение от 3% което винаги е в полза на
водача, поради което и в обжалвания фиш е посочена скорост с 3 км. по –
7
ниска от реално установената.
Ето защо обжалвания електронен фиш, следва да бъде потвърден
изцяло, като правилен и законосъобразен.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна – ОДМВР - София,
направените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К”, № 4232834, издаден от ОДМВР -
София, с който на ЕМ. СЛ. Т., с ЕГН **********, от гр. К........, ул. “........“ № 16, за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, за това, че на 23.11.2020 г. в 10.48 часа на път І-
8, бул. „Европейски път“, в района на 41-ви км., до номер 77, като водач на МПС – л.а.
„Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № ........, при ограничение на скоростта за движение от
50 км.ч., извън населено място, се движел със 73 км.ч. (или с превишение от 23 км.), като
скоростта, датата и часа са фиксирани с автоматизирано техническо ARH CAM S1, на
основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ЕМ. СЛ. Т., с ЕГН **********, от гр. К........, ул. “........“ № 16, да заплати
на ОДМВР – София сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8