Р Е Ш Е Н И Е
№ 541/2.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 424 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на Началника на РУ на МВР Септември към ОД на
МВР Пазарджик против Решение № 102/09.03.2021 г. постановено по АНД № 230/2021
г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 20-0340-001596 от 08.09.2020 година на
началника на РУ на МВР Септември, с което на Ю.М.Т. на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона,
обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за
законосъобразност, правилност и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се
отмяна на решението, както и да се потвърди изцяло издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по касационната жалба - Ю.М.Т. - чрез
процесуалния си представител устно и в писмено становище счита касационната
жалба за неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
На
08.06.2020 г., около 14:10 часа в гр. Септември, на бул. „Съединение“ Ю.М.Т.
управлявал товарен специален автомобил (бетоновоз), собственост на „Лео Газ“
ЕООД с рег. № РА 8452 АХ в посока ул.
„Възраждане“. Бил спрян за проверка от полицейски служители, който направили
служебна справка в централна база Пътна полиция, при която се установило, че
управляваното МПС от водача е със служебно прекратена регистрация на 26.03.2020
г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради което на 09.06.2020 г. на Т. е
съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил надлежно
предявен, подписан без възражения от нарушителя и връчен препис също срещу
подпис. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. В хода на
делото РС е установил, че регистрацията на автомобила е прекратена на основание
чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 07.11.2018 г. На 26.03.2020 г. е бил вече факт
служебното прекратяване на регистрацията. Видно от писмо на РУ Септември
собственикът на автомобила бил уведомен за предстоящо прекратяване на
регистрацията. Към това писмо е представено и друго от Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР Пазарджик, адресирано е до юридическото лице – собственик на
процесния автомобил и действително съдържало информация „за служебно
прекратяване на регистрацията за процесия автомобил на осн. чл. 574, ал.11 от КЗ.“ От друго приложено по делото писмо от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пазарджик е видно, че на 08.06.2020 г. регистрацията е била възстановена, след
като ГФ е уведомил Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик за сключена надлежна
ЗЗ „ГО“ за процесния автомобил.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел, че от
една страна деянието е било обективно несъставомерно, тъй като към датата на
нарушението регистрацията не е била прекратена, а възстановена, а от друга -
липсват доказателства дори собственикът на автомобила – ЮЛ - да е бил надлежно
уведомен за прекратената служебно регистрация, поради което у водача Т. липсва
умисъл за извършване на нарушението, тъй като на него не е бил известен факт,
който принадлежи към състава на нарушението (дерегистрацията).
При
постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е изследвал
спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора,
които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е
заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е
дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация.
Съдът
намира, че в случая е безспорно установено, че към датата на соченото нарушение
процесният автомобил не е бил служебно дерегестриран. Това е посочено в писмо
от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик - същата структура на МВР, към която се числи и
касатора. При това положение остава неясно защо последният упорито продължава
да твърди, че регистрацията на автомобила не е била възстановена към тази дата
и въз основа на какви доказателства.
На
следващо място, дори и да е налице дерегистрация към тази дата, съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. В конкретния случай не се установи Т. да е бил наясно към
процесната дата, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.
Той не е собственик на автомобила, а само водач, като липсват доказателства, че
дори самият собственик е бил уведомен за служебната дерегистрация от
контролните органи, като в тази насока са писмените доказателства по делото.
Автомобилът е бил с поставени регистрационни табели на съответните места.
Извършването на деянието от субективна страна подлежи на доказване и
доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган. Последният не
ангажира доказателства за това, че Т. е знаел за евентуалната дерегистрация и
въпреки това е управлявал автомобила на процесната дата.
Като е достигнал до същите изводи РС е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
В
касационното производство е направено искане за заплащане на разноски в полза
на ответната страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено
съгласно изхода на делото, като се осъди касатора да заплати сумата в размер на
300 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени и доказателства за
заплащането му – договор за правна защита и съдействие.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 102/09.03.2021 г. постановено по АНД № 230/2021 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пазарджик да заплати на Ю.М.Т. с ЕГН **********, адрес: ***,
сторените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/