О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,……2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I-ви въззивен състав, в закрито заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николов ВНЧД № 4596 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по повод частен протест от прокурор при СРП срещу Определение от 24.08.2019 г. по НЧД №13478/2019 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, с което е отменено постановление на прокурор при СРП от 31.07.2019 г. (изведено на 06.08.2019 г.), с което е прекратено наказателното производство по ДП № 631/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 842/2019 г. по описа на СРП, водено за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
С депозирания срещу първоинстанционния съдебен акт протест представителят на държавното обвинение изразява несъгласието си с изводите на решаващия съд. Релевирани са доводи за недопустимост на жалбата, тъй като липсвали доказателства за дата на връчване на постановлението на ощетеното юридическо лице, поради което не може да се направи проверка подадена ли е тя в законоустановения срок. Прокурорът при СРП счита, че в хода на досъдебното производство е събран възможния и относим към предмета на доказване доказателствен материал, въз основа на който в постановлението са направени правилни изводи. Излага несъгласие с извода на съда, че Т.е имал animus за своене на вещта като своя. Намира, че действията на свидетеля Т.не могат да бъдат субсумирани както от обективна, така и от субективна страна под състава на обсебването. В заключение излага аргументи относно наличието на гражданскоправни взаимоотношения между Т.и А., касаещи право на задържане. Акцентира, че при обсебването за разлика от договора за наем лицето няма намерение да изпълни поетото задължение по договора, като действа извън знанието и съгласието на собственика на вещта. Представителят на държавното обвинение предлага атакуваното определение да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на досъдебното производство да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Пред съда е депозирано и възражение от „А.“ ЕООД, представлявано от А.А.. Излагат се съображения за неоснователност на протеста, поради което се моли същият да не бъде уважен, а определението на първата инстанция да бъде потвърдено като правилно. Твърди се, че многократно свидетелят А. е искал връщане на вещта, показвайки и фактура относно закупуването на машината на свидетеля Т., но безрезултатно. Посочва, че Т.безспорно е осъзнавал, че вещта не е негова, но въпреки това отказвал да я върне. Цитирани са чл. 91, ал. 1 от ЗЗД и чл. 72, ал. 3 от ЗС, които визират право на задържане в различни гражданскоправни ситуации, като се посочва, че нито една от хипотезите не е налице в конкретния случай.
Софийски градски съд, като взе предвид протеста и възражението срещу него, доказателствата по делото и сам служебно провери изцяло правилността и законосъобразността на определението, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок. Тук е мястото съдът да обсъди и релевираните възражение на държавното обвинение относно невъзможността на първия съд да установи дали жалбата е подадена в срок. Видно от постановлението за прекратяване същото е изведено на 06.08.2018 г. В жалбата жалбоподателят твърди, че е получил препис на 08.08.2018 г., а самата жалба е депозирана в Софийски районен съд на 13.08.2018 г. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е посочил грешна дата и постановлението е било връчено на 06.08.2018 г. (когато е било изведено), то и в този случай е спазен преклузивният срок. Поради изложеното, макар и първата инстанция да не е изискала доказателства за връчване на постановлението, то от наличните доказателства се установява, че срокът е спазен.
Разгледан по същество протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а първоинстанционното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От данните по делото се установява, че досъдебното производство № 631/2019г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 842/2019г. по описа на СРП, е образувано за това, че през 2018 г. в град София, противозаконно са присвоени чужди движими вещи –мазаческа машина, собственост на дружество „А.“ ЕООД, които са били владяни на правно основание – престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
В процеса на разследване е установено, че на 05.04.2017г. „Т.И.“ ЕООД, представлявано от А.А., е предоставило за ползване на „А.“ ЕООД с управител А.А. машина за мазане – турбозол PFTG4, Bj.1994, №3301000940636022. Срокът на договора е 5 години.
През лятото на 2018 г. свидетелят Т.наел В.Г., като подизпълнител на обекта, да извърши гипсови мазилки на новострояща се сграда. В изпълнение на поетите задължения свидетелят Г. на 10.08.2018 г. сключил договор за наем на мазаческа машина с „А.“ ЕООД, представляван от свидетеля А.А.. Срокът на договора бил тримесечен. На същата дата 10.08.2018 г. чрез приемо-предавателен протокол била предадена мазаческа машина PFTG4, Bj.1994, №301000940636022, Reduktornr. HF988327/1 20938600 от А. на свидетеля Г.. Машината е била транспортирана от К.К./служител на „А.“ ЕООД/ до строителния обект в гр. Елин Пелин, където била приета от свидетелите Г. и Ч..
При изпълнение на строителните дейности възникнал конфликт между свидетелите Г. и Т., в резултат на което Г. напуснал строителния обект и оставил наетата машина на обекта. Той се обадил на А., за да го уведоми, като в крайна сметка се разбрали машината да остане на обекта до завършване на строителните дейности. С нея продължил да работи свидетеля Ч..
След изтичане на тримесечния срок на наема на 10.11.2018 г. свидетелят А. се свързал отново с Г., отправяйки му покана за връщане на машината. Последният го уведомил, че е напуснал строителния обект и той трябва да си търси машината от свидетеля Т.. А. се срещнал с Т., отправяйки претенции към машината, но последният отказал връщането ѝ, твърдейки че не са му били показани документи за собственост.
Свидетелят Ч. работил с инкриминираната машина до изгонването му от обекта на 10.12.2018 г. Непосредствено преди коледните празници през 2018 г. свидетелят А. отишъл още веднъж на обекта, където разговарял с Т.във връзка с връщане на машината.
На 27.06.2019 г. свидетелят Т.предал на разследващите органи с протокол за доброволно предаване мазаческа машина с №301000940636022.
При тези данни прокурорът е приел, че случаят касае гражданскоправни отношения, които не са от компетентността на прокуратурата. Изложени са съображения за нередовно уведомяване на наемателя за разваляне на договора поради липса на нотариална покана или писмено известие за прекратяване на договора. Според държавното обвинение не са налице данни за фактическо или юридическо разпореждане от страна на управителя с вещта, предмет на договора за наем. В постановлението се излагат съображения, защо отказът на Д.Т.не може да се третира като противоправен, изпълващ състава на обсебването, поради което и на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил досъдебното производство.
Недоволен от прокурорският акт е останало дружеството „А.“ ЕООД, което чрез законния си представител е обжалвало постановения прокурорски акт. С определение от 24.08.2019 г., постановено по НЧД № 13478/2019 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК е отменил атакуваното постановление и е върнал делото на СРП за извършване на допълнителни процесуални действия. Първоинстанционният съд е изложил аргументи относно различието между правните институти разваляне и прекратяване на договор, обосновавайки извода, че в случая се касае за прекратяване на договора след изтичане на срока. Приел е, че Г. към изтичане на срока за наем не е имал достъп до строителния обект, поради което върху машината на отпаднало правно основание се упражнявала неправомерно фактическа власт. Излагат се доводи за задължение за връщане на вещта въз основа на общата разпоредба на чл. 259 от ЗЗД, на което е непротивопоставимо поставеното условие от Т.за предоставяне на документи за собственост от А.. В допълнение се застъпва мнението, че видно от показанията на свидетеля Ч. машината се използвала на строителния обект и след манифестираната воля на А. за нейното връщане, поради което Т.е упражнявал не само corpus, но и animus.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно когато разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване. За да бъде ефективно разследването, то трябва да бъде всеобхватно и безпристрастно. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и необходими фактически данни по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.
Настоящата инстанция споделя извода на контролирания съд, че обжалваното постановление за прекратяване на досъдебното производство е необосновано. От една страна, правилно съдът е констатирал, че прокурорът е направил грешни правни изводи, свързани със смесване на институтите разваляне и прекратяване на договор, въз основа на което е достигнал до грешен извод за гражданскоправни взаимоотношения. От друга страна, въззивният съд констатира, че необосноваността се дължи и на непълно разследване, тъй като не са събрани всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване. Непълнотата на доказателствената съвкупност, от своя страна, води до порок в процеса на формиране на вътрешното убеждение на прокурора.
С оглед необходимостта от изчерпателен и обоснован отговор на релевираните възражения от изключително важно значение е да бъде изследвано по какъв начин е попаднала вещта във владението на Д.Т., на какво основание е държал и използвал инкриминираната вещ, както и осъзнавал ли е, че същата е чужда собственост и на кого принадлежи, както и какво е правното значение на отказа му да върне вещта. На първо място, правилно районният съд е приел, че в конкретния случай договорът за наем, сключен между Г. и А., е прекратен с изтичане на предвидения тримесечен срок. В договора е предвидено продължаване на същия след изтичане на уговорения срок при липса на противопоставяне на собственика. Свидетелят А. още на 10.11.2018 г. се е свързал с Г. и е искал връщане на машината, които претенции е отправил впоследствие и към Т.. Следователно собственикът на инкриминираната вещ ясно е манифестирал желанието си да му бъде върната отдадената под наем вещ. От данните по делото е видно, че А. неколкократно се е свързал с Т., искайки си машината обратно. Последният отказвал връщането ѝ с аргумент, че не са му предоставени документи за собственост, а единствено неподписан договор за наем. Наблюдаващият делото прокурор, без да подложи показанията на необходимия анализ, е приел за доказано, че свидетелят Т.не е знаел за наемните отношения между А. и Г., поради което е изисквал съответните документи за собственост. Посоченото твърдение съдът не намира за безспорно доказано поради непълнота на доказателствения материал. Видно от данните по делото е налице кръг от гражданскоправни взаимоотношения между свидетелите Г., Т.и А.. Първо Т.наел Г. като подизпълнител на строителния обект, находящ се в гр. Елин Пелин, да извърши гипсова мазилка. В изпълнение на поетите задължения Г. наел от А. инкриминираната вещ. Между А. и Т.не са налице преки и непосредствени взаимоотношения, обвързани с някакъв договор. В същото време по делото безспорно се установява, че Г. се е скарал с Т., поради което напуснал обекта, след което същият нямал достъп до машината, тъй като тя останала на строителния обект. От свидетелските показания на Ч. се установява, че инкриминираната вещ се е използвала по предназначение до декември месец 2018 г., тоест след изтичане на тримесечния срок по договора за наем между А. и Г.. Самата машина е останала във владението на Т.до 27.06.2019 г., когато била доброволно предадена на разследващите органи. При тези данни свидетелят Т.безспорно е осъзнавал, че инкриминираната вещ е чужда. Самият той в показанията си посочва, че след като е наел Г., последният дошъл на строителния обект с няколко работници и с машина за полагане на гипсови мазилки. В същото време свидетелят А. дава сведения, че около 2-3 седмици след предоставяне на мазаческата машина и оборудването към нея Г. му се обадил, за да отиде на обекта и да си прибере машината. Тогава А. твърди, че е изпратил неговия работник К.К.до строителния обект, където Т.и Г. му казали, че всичко е наред и са се разбрали машината да остане. Това обстоятелство не само че не е подложено на анализ в постановлението за прекратяване, но и не е проверено от разследващите органи чрез разпит на лицето К.К.. Ето защо, категоричното твърдение изложено в протеста, че е невъзможно Т.да е знаел за договорните отношение между А. и Г., не е доказано по категоричен начин. В същото време установяването му е от изключително значение, тъй като ако бъде доказано, то следва да се приеме, че в този момент свидетелят Т.е разбрал, че инкриминираната вещ не само е чужда собственост, но и че е отдадена под наем от трето лице. Следователно след напускането на Г. на строителния обект Т.не би имал основание да използва по предназначение инкриминираната вещ, а за него би възникнало задължение за връщане на същата. Тоест докато Г. е изпълнявал задълженията, за които е бил нает, посредством мазаческата машина, то тя е била използвана на годно правно основание, но след напускането му и на още по-голямо основание след изтичане на уговорения срок правното основание е отпаднало. След събиране на необходимия доказателствен материал биха могли да се установят или опровергаят по-горе изложените обстоятелства, което би довело до доказване наличието или липсата на съставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК.
На следващо място, съдът намира за необходимо да акцентира, че изпълнителното деяние на престъплението „обсебване“ се изразява във външно проявената промяна на отношението на дееца относно инкриминираната вещ, която той владее или пази за сметка на собственика на годно основание /устно или писмено/, която промяна се изразява в противозаконно разпореждане с вещта в свой личен или чужд интерес. Елемент от състава е деецът да владее или пази вещта за сметка на собственика на годно устно или писмено основание. В случая взаимоотношението между А. и Т.е опосредено от сключен договор за наем между А. и Г., от една страна, а от друга – наемането на Г. от Т.за изпълнение на строителни дейности. Годното правно основание е сключеният договор за наем, но би могло да бъде и устна договорка, че машината ще остане да бъде използвана между Т.и Г., постигната при някои от скандалите между тях. Именно затова е от изключително значение да бъдат изяснени обстоятелствата около повторното посещение на обекта от лицето К.с цел да прибере машината.
По-горе изложеното поставя под основателно съмнение твърдението на Т.относно непредоставянето на документи за собственост, а единствено на неподписан договор за наем. По делото са приложени договорът за наем, както и фактури за закупуването на инкриминираната вещ. Свидетелят А. е разполагал с всички необходими документи, за да удостовери собствеността си, което не е подложено на анализ от прокуратурата. В тази връзка е било необходимо да бъдат осъществени допълнителни процесуално-следствени действия за отстраняване на всякакви противоречия относно твърдението на Т., като един от възможните способи е очна ставка между А. и Т.. От друга страна, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд подобно възражение не може да бъде противопоставено, доколкото Т.е възложил на Г. да извърши гипсова мазилка на сградата, като използваните инструменти за целта на общо основание подлежат на връщане.
Неоснователни са и възраженията на държавното обвинение, че свидетелят Т.е упражнил право на задържане. В гражданскоправната материя са установени различни по вид и съдържание институти на правото на задържане – право на задържане върху движима вещ на добросъвестния държател – чл. 91 ЗЗД, право на задържане на добросъвестния владелец-подобрител – чл. 72, ал. 3 ЗС, право на задържане на недобросъвестния владелец-подобрител – чл. 74, ал.2 във връзка с чл. 72 ЗС, търговското право на задържане на добросъвестния държател – чл. 315 ТЗ. Същността на всички тях се изразява в това, че то се явява призната от закона възможност длъжникът да откаже изпълнение на изискуемо задължение като обезпечение на свое вземане от кредитора. В конкретния случай Т.няма каквото и да е било вземане от А., което да подлежи на обезпечаване и поради което не е налице нито една от посочените хипотези. Напротив след отпадане на основанието, както беше посочено по-горе за Т.е възникнало задължението да върне вещта. Отказът е неправомерен и се явява разпоредителното действие, което заедно с последващото използване на машината по предназначение сочат на желание вещта да се свои като своя.
Не може да бъде споделено и възражението за липса на съставомерност от субективната страна. В случай, че свидетелят Т.е осъзнавал, че мазаческата машина е отдадена под наем от трето лице на Г., то след неговото напускане и след изтичане на уговорения срок, за Т.възниква задължението да върне вещта, което прави задържането ѝ противоправно. Използването на инкриминираната вещ след 10.11.2018 г. по предназначение и задържането ѝ до 27.06.2019 г. обективират намерението за своене на вещта.
По отношение на установените липси от оборудването настоящата инстанция счита, че произходът им следва да бъде установен след пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Едва тогава би могло да се даде и отговор, дали те биха могли да се субсумират под състав от Особената част на НК или не.
В заключение следва да се отбележи, че престъплението „обсебване“ е резултатно, като неговата довършеност се обуславя от засягане възможността на собственика на вещта да упражнява спокойно и безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея – да я владее, да се разпорежда с нея и да я ползва. Делата за престъпления по чл. 206, ал. 1 от НК са подсъдни на районен съд, като местно компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район е довършено престъплението. Съгласно чл. 195, ал. 1 от НПК досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото. В случая инкриминираната машина се е намирала на територията на гр. Елин Пелин, където Т.е отказал да върне фактическата власт на правоимащия. Отказът представлява разпоредителното действие, с което е довършено престъплението „обсебване“. Следователно компетентен да разгледа делото е Районен съд-Елин Пелин, а да проведе разследването – Районна прокуратура-Елин Пелин.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира волята на наблюдаващия делото прокурор за опорочена, тъй като същият не е изпълнил задължението си да вземе решение по вътрешно убеждение след проведено всестранно, пълно и обективно разследване и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото. Въз основа на това се е стигнало и до постановяването на необоснован акт. При крайното съвпадение на двете инстанции, настоящият съд намира за необходимо да потвърди определението, с което е отменено постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
Водим от горното Софийски Градски съд, НО, I-ви въззивен състав на основание чл.243, ал.7 от НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.08.2019 г. по НЧД №13478/2019 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, с което е отменено постановление на прокурор при СРП от 31.07.2019 г. (изведено на 06.08.2019 г.), с което е прекратено наказателното производство по ДП № 631/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 842/2019 г. по описа на СРП, водено за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.