Решение по дело №301/2023 на Административен съд - Ловеч

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

             №

 

гр. Ловеч, 03.11.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА

 

при секретаря Татяна Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 301/2023г., за да се  произнесе, съобрази следното:

 

Производство по чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.

Административното дело е образувано по Жалба вх. № 2397/25.08.2023г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № 359000-7724/17.08.2023г. по регистъра на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, подадена от С.М.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.Д. ***, с адрес за призоваване: гр. Троян, ул. „Христо Ботев“ № 224, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0359-000095 от 25.07.2023г., издадена от Й.Б.Ц. – полицейски инспектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч.

Административният орган е представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0359-000095 от 25.07.2023г., издадена от Й.Б.Ц. – полицейски инспектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч с искане същата да бъде отменена и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените от него разноски.

В съдебното заседание оспорващият С.М.З., редовно призован, не се явява лично. Представлява се от упълномощеният процесуален представител адвокат М.Д. ***, която поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена, като излага аргументи в този смисъл по същество. 

Ответникът по жалбата Й.Б.Ц. – полицейски инспектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и заявява, че оспорва жалбата и е издал Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка на база извършена справка в системата на КАТ, която е показвала, че С.М.З. има 0 контролни точки.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед. Изискани са и допълнителни доказателства, които са представени.

Жалбата е подадена в законоустановеният срок от лице, което има правен интерес от обжалването.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят С.М.З. с ЕГН: **********, притежава СУМПС № *********, издадено на 01.07.2020г., със срок на валидност до 01.07.2030 година.

Въз основа на Акт за установяване на административно нарушение АУАН № 174620 от 27.09.2022г., съставен срещу С.М.З., ЕГН: **********, е било издадено  Наказателно постановление № 23-0359-000421 от 10.10.2022г. от М.И.Б. – Началник сектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч. С посоченото наказателно постановление на  С.М.З., ЕГН: ********** *** са наложени следните  административни наказания: глоба в размер 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление са отнети на С.М.З. на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР общо 12 точки, като е отразено, че към 10.10.2022г. на водача остават 26 контролни точки. Посоченото Наказателно постановление № 23-0359-000421 от 10.10.2022г. е влязло в законна сила на 29.10.2022 година.

Въз основа на Акт за установяване на административно нарушение АУАН № 174591 от 07.06.2023г., съставен срещу С.М.З., ЕГН: **********, е било издадено  Наказателно постановление № 23-0359-000171 от 30.06.2023г. от И.Н.С. – Началник на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч. С посоченото наказателно постановление на  С.М.З., ЕГН: ********** *** са наложени следните  административни наказания: глоба в размер 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление са отнети на С.М.З. на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР общо 21 точки, като е отразено, че към 30.06.2023г. на водача остават 14 контролни точки. Посоченото Наказателно постановление № 23-0359-000171 от 30.06.2023г. е влязло в законна сила на 18.07.2023 година.

На 25.07.2023г. е издадена от Й.Б.Ц. – полицейски инспектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0359-000095 от 25.07.2023г., с която на С.М.З., ЕГН: ********** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС № *********, издадено на 01.07.2020г. от СПП – Ловеч, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Посочено е, че предварителното изпълнение на заповедта е по силата на ЗДвП.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

    Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законоустановения срок, пред местно и родово компетентният да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 08.08.2023г., а жалбата е депозирана в РУ гр. Троян на 17.08.2023г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл. 146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

   Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:  

    В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

    Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки /ПАМ/ се уреждат в съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приложение пред общите по АПК.     Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/.    

    Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

     С приложената Заповед № 295з-31/07.01.2022г., Директорът на ОДМВР – Ловеч, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, е оправомощил Полицейските инспектори „Пътен контрол“ в Районните управления при ОДМВР гр. Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от съответното районно управление /т. 1.8 от заповедта/. Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Й.Б.Ц. – полицейски инспектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Издателят на заповедта е посочил фактическите и правните основания, съобразно изискването за мотивиране, визирано в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, респ. чл. 59, ал. 2 от АПК, но не е посочил срокът на мярката и началният момент на отнемане на СУМПС на адресата на заповедта. В този смисъл съдът намира за основателно възражението по жалбата, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5, предл. последно от АПК, а именно не е посочен срока на изпълнение на мярката.   

   Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4, а именно водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

    Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: На водачът на ППС да са отнети всички контролни точки, поради което той да е изгубил придобитата правоспособност и да не е изпълнил задължението си да върне СУМПС в съответната служба на МВР.

 В настоящият случай, видно от събраните по делото доказателства, на С.М.З. е издадено СУМПС № ********* на 01.07.2020г. със срок на валидност до 01.07.2023 година.

 С Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи се определят максималният размер на контролните точки, условията и редът за отнемането и възстановяването им, списъкът на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и редът за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства (МПС).

 Съгласно чл. 2, ал. 1 от посочената наредба максималният брой на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39. Съгласно чл. 2, ал. 2 при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП, като съгласно ал. 3 на същия член след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП.

Правилно е отразеното в жалбата, че в конкретният случай жалбоподателят С.М.З. има издадено СУМПС на 01.07.2020г., като до дата  25.07.2023г. /датата на издаване на оспорената заповед/, същият е придобил стаж като водач на моторно превозно средство по реда на чл. 154а от ЗДвП в размер 2 години и 6 месеца, с оглед това, че е лишаван от право да управлява МПС два пъти за по 3 месеца, общо 6 месеца, който срок не се счита за стаж.

От събраните по делото доказателства – Писмо рег. № 359000-8924/27.09.2023г. на РУ гр. Троян, Справка за нарушител/водач, се установи, че С.М.З. е санкциониран два пъти за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата с Наказателно постановление № 22-0359-000421 от 10.10.2022г., влязло в законна сила на 29.10.2022г. и с Наказателно постановление № 23-0359-000171 от 30.06.2023г., влязло в законна сила на 18.07.2023 година. С първото от тези две наказателни постановления на С.М.З. са отнети 12 контролни точки, а с второто наказателно постановление са отнети 21 контролни точки. Общо отнетите на З. контролни точки са 33. Съгласно чл. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление и при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи, към датата на издаване на оспорената заповед – 25.07.2023г. на С.М.З. са останали 6 контролни точки, тъй като същият е бил водач с над 24 месеца стаж като водач на МПС с придобити 39 контролни точки, от които с посочените по-горе две наказателни постановления са били отнети общо 33 контролни точки. Предвид това съдът приема, че на жалбоподателя С.М.З. не са били отнети всички контролни точки, той не е изгубил придобитата правоспособност и за същият не е било налице задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Предвид така установената фактическа обстановка не са били налице законовите основания за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 във вр. чл. 157, ал. 4 от ЗДвП по отношение на С.М.З..    

   Доколкото, принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в само в предвидените от закона случаи, а процесният не попада сред тях, оспореният административен акт е несъответен освен на материалноправните разпоредби и на целта на ЗДвП, поради което съдът приема, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и оспорената заповед следва да бъде отменена.   

               При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски по делото, като за него те представляват договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2023г. /л. 5/ и заплатена държавна такса за образуване на делото в размер 10.00 лева /л. 19/.

      Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение второ и чл. 143, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, пети състав 

 

                                            Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0359-000095 от 25.07.2023г., издадена от Й.Б.Ц. – полицейски инспектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, с която на С.М.З., с ЕГН: **********,***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,  т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 01.07.2020г., поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

     ОСЪЖДА РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с адрес: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „Захари Стоянов“ № 4, да заплати на С.М.З., с ЕГН: **********,***, общо сумата 510.00 – петстотин и десет лева, представляваща направени разноски по делото.

  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от Закона за движение по пътищата.

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: