Решение по дело №15083/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5471
Дата: 28 декември 2017 г. (в сила от 23 януари 2018 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20153110115083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2015 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№…/2017г.

 

гр.Варна 28.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№15083/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът „М****” ООД твърди, че с ответниците има сключен договор за поддръжка на общите части на Апаратамент студиен хотел „С**** ” гр.Б****, в който те притежават обект с идентификатор **** на втори етаж в сграда корпус А, като ищцовото дружество е било изправна страна по договора, но не е получило дължимото му се за това възнаграждение. Сочи се, че ответниците дължат на дружеството по посочения договор възнаграждение в размер на по ½ от 2 533.91евро неплатена такса по договор за поддръжка и управление на общи части на апартамент студиен хотел „С**** ” за периода 19.09.2013г. до 12.07.2015г., 3 298.79евро неустойка по чл.5.1 от договора между страните и се моли да се осъдят да заплатят посочените суми заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда и сторените по делото разноски.

Ответницата Ел.Ф. в дадения й срок е депозирала възражение в което сочи, че оспорва исковете, като твърди, че са неоснователни, тъй като договорът е сключен в писмена форма, но без нотариална заверка на подписите и без да е вписан съгласно изискванията на чл.2 от ЗУЕС и поради това е нищожен.

Ответникът Л.А**** не е изразил становище в дадения му по чл.131 от ГПК срок.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.79  и 92 от ЗЗД.

Съдът, след като се запозна с наведените от ищеца твърдения и възраженията на ответника и след преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема следното:

Ищцовата страна за доказване на твърдението си за наличие на договор е представила копие от договор за поддръжка и управление на апартамент /студиен/ хотел от 12.07.2010г. по който ответниците в качеството си на възложители са му възложели в качеството му на изпълнител подробно описани и изброени задължения във връзка с поддръжката на имота описан в исковата молба собствеността им на апартамент при цена от 10евро с включен ДДС от общата площ включваща площ на апартамента и прилежащите му общи части дължима до 31 декември на съответната година. Договорът е двустранно подписан и не е оспорен от страните поради което настоящия състав приема, че е породил целените от тях задължения. По отношение на възражението за липса на нотариална заверка на подписите на страните по договора решаващия състав намира, че изискването за нотариална заверка е с цел гарантиране стабилността на гражданските отношения и лисата на така не опорочава самия факт на изразяване на воля от страна на подписващите. Нотариалната заверка се явява само част от фактическия състав, като значението й е само по отношение на вещноправните ограничения, но не и по отношение на облигационните такива. По изложените съображения следва да се приеме, че договорът е породил за подписалите го предвидените в него права и задължения.

Що се отнася до това ищеца в качеството си на изпълнител по договора изпълнил ли е задълженията си по него, то  търговското дружество е представило копия от договори за абонаментно обслужване на асансьорите в обекта, застрахователни полици за същия обект и договори за поддържане на басейна и чистотата на водата, като съдът съобразявайки се със съдържанието на договора за поддръжка и посочените по-горе доказателства приема, че дружеството стриктно е изпълнявало задълженията си по договора за поддръжка.

При изложеното по-горе договореното възнаграждение в размер на 2 056.86евро (чл.2.4 от договора л.10) се явява дължимо за цялата 2014г., а предвид липсата на спор относно размера на претенцията, то тя следва да се уважи до целия си размер от 2 533.91евро за периода от 19.09.2013г. до 12.07.2015г.  както е претендирана от ищеца, а именно 398.07евро за времето от 19.09.2013г. до 31.12.2013г., 1 397.10евро за 2014г. и 738.74евро за времето от 1.01.2015г. до 12.07.2015г., като сумата следва да се заплати по равно от двамата ответници предвид липсата на друго отбелязване в договора по покупко-продажба на имота обективиран в нот.акт №130, т.І, рег.4411, нот.д.112/2010г. (л.6-7).

Що се отнася до исковете за заплащане на неустойка върху всяка от трите отделни дължими се главници съответно за 847.89евро по първата, 1 955.94евро по втората и 494.96евро за третата сума, то същите се претендират, като дължими се на основание чл.5.1 от договора, то решаващия състав приема, че същите се дължат. Посочените претенции от една страна са обусловени от главната която се възприема като основателна от настоящия състав, а от друга между страните липсва спор относно размера на дължимите се като неустойка суми.

Посочените неустойки също като главниците следва да се присъдят в размер на по ½ от всеки от двамата ответници.

Предвид изложеното решаващия състав приема, че предявените искове следва да бъдат уважени, като се присъдят и сторените по делото разноски в размер на 4 092.34лв.

         Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Е.Г.Ф. р.6.01.1968г. в гр.К**** да заплати на „М***** ООД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление *** сумите от

199.04евро главница по договора за поддръжка от 12.07.2010г. дължима за времето от 19.09.2013г. до 31.12.2013г.

698.55евро главница по договора за поддръжка от 12.07.2010г. дължима за 2014г.

369.37евро главница по договора за поддръжка от 12.07.2010г. дължима за времето от 1.01.2015г. до 12.07.2015г.

на осн.чл.79 от ЗЗД

заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 4.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Е**** да заплати на „М**** със седалище и адрес на управление *** сумите от

423.95евро неустойка върху първата присъдена главница

977.97евро неустойка върху втората присъдена главница

и

247.48евро върху третата присъдена главница

на осн. чл.5.1 от договор за поддръжка от 12.07.2012г. и чл.92 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Л.В. А**** р.17.01.1961г. в гр.К**** да заплати на „М**** *** сумите от

199.04евро главница по договора за поддръжка от 12.07.2010г. дължима за времето от 19.09.2013г. до 31.12.2013г.

698.55евро главница по договора за поддръжка от 12.07.2010г. дължима за 2014г.

369.37евро главница по договора за поддръжка от 12.07.2010г. дължима за времето от 1.01.2015г. до 12.07.2015г.

на осн.чл.79 от ЗЗД

заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 4.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Л.В. А**** р.17.01.1961г. в гр.К**** да заплати на „М**** *** сумите от

423.95евро неустойка върху първата присъдена главница

977.97евро неустойка върху втората присъдена главница

и

247.48евро върху третата присъдена главница

на осн. чл.5.1 от договор за поддръжка от 12.07.2012г. и чл.92 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Е**** А**** р.17.01.1961г. в гр.К*** да заплатят на „М**** *** сумата от 4 092.34лв. сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: