РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1635/02.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Председател : Анелия Харитева
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря П.Петрова и с участието на прокурор Вл.Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1471/2021г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РУ – Първомай при ОД МВР – Пловдив,
представлявано от Началника обжалва Решение № 260017 от 09.04.2021г.,
постановено по АНД № 197 по описа за 2020г. на Районен съд – Първомай, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 20-0325-000578/15.07.2020г., изд.
от Началник на РУ - Първомай към ОД МВР – Пловдив, за наложено на Г.Н.К.,*** Макариополски
№ 74, ет.6, ап.16, административно наказание: глоба в размер на 50 лв. за
нарушение по чл.98 ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на
основание чл.183 ал.4 т.8 ЗДв.П и отнети 6 контролни точки на основание Наредба
№ Iз-2539/2012г.
Решението е обжалвано като
неправилно с твърдение, че не са налице причини за цялостна отмяна на НП, тъй
като в административнонаказателната преписка се съдържат безспорни
доказателства за вината на жалбоподателя и обуславят административнонаказателната
му отговорност. Счита се, че са изяснени административното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и мястото на извършването му. Макар касационната
жалба да е против решението на РС – Първомай, в същата е заявено, че не се
оспорва решението „в частта за определянето като незаконосъобразно на
отнемането на 6 контролни точки“. Поддържа се, че водачът на ППС е изчаквал
пътниците за времето, необходимо за закупуване на храна, а не в ограничения
период на време, визиран в чл.93 ал.1 ЗДв.П, необходим само и единствено за
слизане и качване на пътници. При евентуално оставяне на жалбата без уважение е
заявено възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното. Претендирани са за присъждане
разноските по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Г.Н.К., гр.Пловдив,
представляван от адв.М.Б. оспорва касационната жалба в писмен отговор с искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от Закона за
адвокатурата за процесуално представителство на материално затруднено лице.
Поддържа законосъобразност на решението на РС - Първомай. Оспорени за
възраженията в касационната жалба с твърдение за разликата между престой и
паркиране – чл.93 ал.1 и ал.2 ЗДв.П. В случая от разпитан по делото свидетел е
изяснено, че спирането е било за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници от него – колегите на К., И.К. и П.В.. К. е спрял за
ограничено време, необходимо за двамата му колеги да слязат от колата и не е
напускал колата, не е гасил двигателя й, бил е пуснал аварийни стопове.
Актосъставителят също е потвърдил, че МПС е било с пуснат двигател и че К. е
бил зад волана и не е напускал автомобила. При тези данни се счита да е налице
съществено несъответствие в НП и АУАН между действително установените факти,
сочещи на престой на МПС и в същото време, определяне поведението на водача
като осъществено паркиране на МПС. Освен това, отсъства описание на мястото на
извършване на нарушението - не е посочен административен адрес. Мястото на
извършване на нарушението е част от съществените елементи от описание на
нарушението. Не става ясно и имало ли е или не пътен знак, защото е вписано
„спирка на е обозначена с пътен знак“. Отделно от това, чл.183 ал.4 т.8 ЗДв.П
съдържа няколко хипотези, като в НП не е посочено въз основа на коя от
хипотезите е наложено наказанието.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Вълев счита касационната жалба за основателна.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно
решение и е процесуално допустима. 1. НП
е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност
на което е приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.8/, допълнена
със Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. Същите са част от преписката и отразени в
НП. АУАН серия GA
270754/29.06.2020г. е
съставен от Р.А. на длъжност мл.автоконтрольор към ОД МВР – Пловдив, РУ
Първомай, оправомощен за съставяне на АУАН със заповедта от 2018г.
В обстоятелствената част на АУАН е
посочено – на 29.06.2020г. в 12.44ч. в гр.Първомай, ул.Орфей, К. паркира срещу
дом номер 12а лек автомобил – собственост на Електроенергиен системен оператор
ЕАД, след като „паркира на спирка на превозни средства от редовните линии.
„Спирка на е обозначена с пътен знак Д24 – автобусна спирка“. В обстоятелствената
част на НП е отразено – на 29.06.2020г., около 12.44ч. в гр.Първомай на
ул.Орфей, като водач на лек автомобил Пежо Партнер с рег.№ ***, К. паркира
лекия автомобил срещу дом номер 12а, собственост на Електроенергиен системен
оператор ЕАД, след като паркира на спирка на превозни средства от редовните
линии за превоз на пътници. Спирката е обозначена с пътен знак Д24-Автобесна
спирка.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 ЗДв.П: „.Освен в посочените в ал.
1 случаи паркирането е забранено: 3.
на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници;“. Наложената санкция е основана на чл.183 ал.4 т.8 ЗДв.П – глоба в размер
на 50лв. : „неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека,
спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;.“.
В съдебното производство пред ПРС е
разпитан като свидетел актосъставителя Р.А. – същият заявил, че автомобила бил
паркирал в зоната на пътен знак Д 24 – автобусна спирка и в автомобила имало
три или четири лица, вкл. с водача. Като минали покрай автомобила със служебния
автомобил, първият бил спрял, но двигателят бил включен. Св. П.В. заявил, че
той и колегите му, един от които Г.К. са електроинженери и поддържали станциите
на Електроенергиен системен оператор ЕАД на територията на област Пловдив и на
29.06.2020г. били със служебен автомобил Пежо Партнер с рег.№ ***. Колегата им
ги оставил, за да си вземат обяд. Не познавали гр.Първомай и били на улица, в
близост до съда. Отдясно имало паркирани коли и колегата им намерил място между
тях, като спрял на аварийни, през което време свидетелят и колегата му слезли.
През това време Г.К. остава в колата и искал да я премести, но минава патрулна
кола , която спира до него и той не може да излезе от мястото, където е спрял. Г.
не е гасил колата, нито е слизал от нея.
2. РС – Първомай правилно е преценил
неточностите в НП, допуснати при описание на нарушението, като в случая спрямо
описанието му в АУАН е приложима нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН. Показанията на
свидетелите са квалифицирани за логични, последователни и взаимнодопълващи се.
Съдът се е позовал на разграничението между престой и паркиране, според
дефиницията на чл.93 ЗДв.П. Според доказателствата е прието, че жалбоподателят
не е извършил вмененото му в отговорност административно нарушение. Посочено е,
че дори да се счете, че К. преустановява движението на управляваното от него
Пежо на ул.Орфей срещу № 12А в гр.Първомай в зоната на знак Д24 „Автобусна
спирка“ – в разстоянието след него до края на пътна маркировка М14 или до
последния указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра
след знака /какъвто е периметърът на зоната на знака по изискването на чл.55
ал.11 ППЗДв.П и каквито данни в разрез с императива на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1
т.5 ЗАНН липсват при описание на обстоятелствата и в акта и в НП/, не е налице
паркиране, а престой по см. на чл.93 ал.1 ЗДв.П, защото водачът на автомобила
спира за ограничено време – необходимо да слязат спътниците му, а органите на
реда се появяват непосредствено след това, когато пежото е все още с включен
двигател, на аварийни светлини и К. е зад волана.
Касационната жалба не е основателна. Изводът
на РС – Първомай за отсъствие на паркирало МПС е основан на събраните
доказателства. Според чл.93 ал.1 ЗДв.П : „Пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.“. В
конкретиката на фактите правилно е прието за установено, че е налице първата
хипотеза от цитираната норма, тъй като водачът на МПС спира за ограничено
време, необходимо за слизане на спътниците му. Потвърдено от актосъставителя е
и състоянието на работещ двигател, вкл. фактът на водач в автомобила. По
отношение зоната на спирката, с основание РС – Първомай се е позовал на чл.55
ал.11 ППЗДв.П : „Пътни знаци Д22, Д23 и Д24 указват началото на спирка на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Когато
тя не е оформена със специално уширение на пътното платно, краят й се определя
от края на пътна маркировка М14, или ако няма такава - където е последният
указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака.“.
В случая АУАН и НП не съдържат необходимите данни за периметър на спирката, за
да се прецени твърдението в НП за паркирало МПС на спирка. Правилна е
преценката на РС – Първомай за отсъствие на хипотезата на чл.93 ал.2 ЗДв.П : „Паркирано
е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.“.
При неоснователност на касационната
жалба се присъждат разноски за ответника в размер на 300лв. - адвокатско
възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, на основание чл. 38 ал. 1
от Закона за адвокатурата. Представен е договор за правна защита и
съдействие за процесуално представителство и защита, изразяващи се в подаване
на отговор по жалба и представителство по к.адм.д.№ 1471/2021г., АС - Пловдив,
в който е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно, на основание
чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата – материално затруднено лице. В тази
вр. се съобрази, че правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на
лице от обхвата на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, е установено със
закон. За упражняване на това право е достатъчно да се представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че се сключва на
основание чл.38 ал.1 - т.2 ЗА в случая, при безплатна адвокатска помощ.
Претенцията е основателна, поради което следва да бъде заплатено от ответника
адвокатското възнаграждение в размер на 300лв. - чл. 18 ал. 2 вр. с чл.7 ал.2
т.1 от Наредба № 1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 26017 от
09.04.2021г., постановено по АНД № 197 по описа за 2020г. на Районен съд –
Първомай в обжалваната част.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати
на Г.Н.К.,*** Макариополски № 74, ет.6, ап.16, ЕГН ********** , съдебни
разноски в размер на 300лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :