Решение по дело №211/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 907
Дата: 14 май 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия: Димитър Пенчев Стоянов
Дело: 20242120100211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 907
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120100211 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Александър Сипек, Иванина
Спасова Първанова - Стефанова и Велко Раднев Куршумов, пълномощник:
юрк. Румяна Тодорова Сулева-Черняева, срещу Д. Ж. Д., ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ***
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2023 г. „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд – Бургас за
вземанията си към Д. Ж. Д. в размер на 491, 25 лв. По входираните документи
било образувано ЧГД №5836/23 г. на БРС, по което в определения срок не
постъпило възражение от длъжника, но тъй като издадената заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, било указано
на заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК.
Твърди се, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в
качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона
за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.
1
На 26.11.2015 г. Д. Ж. Д. подал заявление – декларация за започване
на продажба на електрическа енергия, ведно с декларация за достъп до
електроразпределителната мрежа, копие от нотариален акт и пълномощно. По
силата на чл.7, т.1 от ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява
с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр.
Бургас, ****, индивидуализиращ се с ИТН 2617639. За лицето бил открит
клиентски номер **********, същият бил собственик на имота, видно от
приложена справка по лице от Агенция по вписванията. На 16.06.2023 г.
представител на електроразпределителното дружество демонтирал
електромера на обекта, поради фактът, че обектът е съборен, захранването е
прекъснато, отчетени били показания на демонтирания електромер,
обективирано в констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване. Ответникът от своя страна се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването на електрическа
енергия, в сроковете и по начин, определени в същите, съгл. чл.18, ал.1 и ал.2
от ОУ.
Сочи, че в изпълнение на задълженията си по ОУ, ищцовото
дружество е доставило до обекта на ответника за периода от 02.03.2023 г. до
01.05.2023 г. електроенергия на обща стойност 467, 51 лв., която до този
момент не била заплатена от ответника. Поради забава в плащането на
консумираната енергия, ответникът дължал и законната лихва в общ размер
на 23, 74 лв. за периода 21.04.2023 г. до 28.09.2023 г. Законната лихва се
дължала за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на настоящото производство. Издадени били два броя фактури,
описани в исковата молба.
С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
467,51 лева - главница, представляваща стойността на доставена електрическа
енергия за периода от 02.03.2023 г. до 01.05.2023 г. по партида на длъжника с
ИТН 2617639, отнасяща се за обект на потребление: гр. Бургас, ***, сумата от
23,74 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 21.04.2023 г. до
28.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, за
които вземания била издадена Заповед №2938/04.10.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5836/2023 г. по
описа на Районен съд - Бургас. Представят се писмени доказателства.
Претендират се направените по делото разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответника, редовно уведомено на 14.03.2024 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:
Съобщението до ответника, изпратено до адреса, посочен в
регистрите на населението като негов постоянен и настоящ (ведно с препис
от исковата молба и приложенията), е било получено от неговата майка, като
качеството й е удостоверено, заедно с имена и подпис на лицето във върнатия
2
и приложен по делото отрязък. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ГПК
когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва
на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки
пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник,
служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става
връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката
на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като
насрещна страна на адресата.
В случая тези изисквания са спазени от страна на връчителя, като във
върнатия отрязък са посочени имена и качеството на лицето, на което е
връчено съобщението. По същият начин ответникът е и призован за
насроченото с определение съдебно заседание.
Въпреки редовното си призоваване ответникът не е изпратил
представител в съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за
разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в първото по делото
съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено
решение. От тук следва, че са налице всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от
ГПК. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени
изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника (като за тези последици той е бил уведомен с
редовно връченото разпореждане № 1335 от 02.02.2024 г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като
посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят
от представените писмени доказателства – фактура с №**********/09.04.2023
г., фактура с №**********/09.05.2023 г., заявление – декларация за достъп до
мрежата, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №80, том
1, рег.№1713, дело №68/2024 г., констативен протокол за техническа проверка
и подмяна на средства за търговско измерване от 16.06.2023 г., справка за
лице от Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп за вписвания,
отбелязвания и заличавания в СВ – гр. Бургас, Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД. Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените
искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно
основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на главница от
467,51 лева - главница, представляваща стойността на доставена електрическа
енергия за периода от 02.03.2023 г. до 01.05.2023 г. по партида на длъжника с
ИТН 2617639, отнасяща се за обект на потребление: гр. Бургас, ***, сумата от
23,74 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 21.04.2023 г. до
28.09.2023 г.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което
предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
3
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 100 лв. в
исковото и заповедното производството пред РС – Бургас. На основание
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. чл.26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ следва да се определи възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв. за исковото производство и 50 лв. за
заповедното производство. Общо дължите от ответника разноски се равняват
на 250 лв. /100 лв. за заплатена от ищеца държавна такса и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Д. Ж. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, *** дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
Александър Сипек, Иванина Спасова Първанова - Стефанова и Велко Раднев
Куршумов, сумата от 467,51 лева - главница, представляваща стойността на
доставена електрическа енергия за периода от 02.03.2023 г. до 01.05.2023 г. по
партида на длъжника с ИТН 2617639, отнасяща се за обект на потребление:
гр. Бургас, ***, сумата от 23,74 лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 21.04.2023 г. до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.09.2023 г. до
изплащане на вземането, които вземания са част от предмета на Заповед
№2938/04.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№5836/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Д. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Александър Сипек, Иванина Спасова Първанова -
Стефанова и Велко Раднев Куршумов, сумата от 250 лева, представляваща
направените в исковото и заповедното производство съдебно – деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4