О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер…203……
22.01.2015 град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..………………граждански състав …………..
на
двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
гражданско
дело №1920 по описа за 2014 година.
Производството
е образувано по повод исковата молба на „Интерком груп“ ООД със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Кръстю Мирски“ №17, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Павлин Иванов Николов, чрез пълномощника му адв.Д.,***,
за приемане за установено по отношение на ответника, че „Интерком груп“ ООД е
собственик на имот „Почивна база к.к.“Слънчев бряг“ – 3 бунгала и земя
1 680 кв.м., състояща се от: вилна сграда с идентификатор 51500.507.238.8 с площ от 260 кв.м., вилна
сграда с идентификатор 51500.507.238.9 с
площ от 38 кв.м., вилна сграда с идентификатор
51500.507.238.10 с площ от 62 кв.м., ведно с прилежащия към тях терен с
площ от 1 680 кв.м. – ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.507.238. Моли се също така да бъде
изменен акт за частна общинска собственост №1556/21.04.2003 год. в частта за
притежаваната от ответника площ.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
придобил правото на собственост върху процесния имот след преобразуването на
търговски дружества чрез вливане, а именно след вливане на „Водно стопанство“
ЕАД (преобразуващо се дружество) в „Интерком груп“ ООД (приемащо дружество), като приемащото
дружество към датата на вливането е било едноличен собственик на капитала на
„Водно стопанство“ ЕАД, придобит чрез приватизационна сделка по закупуване на
100% от акциите на държавното „Водно стопанство“ ЕАД. Твърди се, че в резултат
на преобразуването ищецът е универсален правоприемник на „Водно стопанство“
ЕАД, имуществото (активите и пасивите) на преобразуващото се дружество са
преминали изцяло към приемащото, а първото дружество се е прекратило без
ликвидация. Сочи се в исковата молба, че вливането е извършено по балансите на
дружествата към 31.12.2013 год. Заявява се, че договорът за преобразуване е
сключен в предвидената от закона форма и е нотариално заверен под
№4994/11.12.2013 год. на нотариус Д.Стоянов. Според ищеца, този договор урежда преминаването на всички
недвижими имоти, собственост на „Водно стопанство“ ЕАД в патримониума на ищеца,
вкл.процесния имот. Ищецът заявява, че след осъщественото вливане не успял да
извърши вписване за процесния имот в партидата на новия собственик, тъй като за
поземления имот, част от който представлява терена на почивната база,
ответникът издал акт за частна общинска собственост.
В исковата молба ищецът излага следните
фактически обстоятелства по отношение на процесния имот – почивна база: до
м.февруари 1999 год. имотът се притежавал от „Водно стопанство“ ЕАД и
„Напоителни системи“ ЕАД в равни квоти – по ½ идч. Със заповед №
РД-45-17/01.03.1999 год. на МЗГАР, споразумителен протокол от 26.01.1999 год. и
анекс от 18.05.1999 год. със скица към него, имотът се предоставил за
стопанисване и управление на „Водно стопанство“ ЕАД. Според документите имотът
се състоял от дървени бараки с №№6 и 7 и масивно бунгало №8, ведно с прилежащия
към тях терен с площ от 1680 кв.м., при граници: северозапад – асфалтиран път,
граничещ с почивна станция „Енергопроект“, югозапад – път покрай дига на
отводнителен канал, североизток – път, югозапад – тревни площи. Ищецът твърди,
че прилежащият терен е с размери 40/42 м. и площ от 1680 кв.м., обозначен на
приложената скица, неразделна част от анекс от 18.05.1999 год. Ищецът твърди,
че трите сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор 51500.507.238, са: две дървени бараки,
построени през 1975 год.,конструкция сглобяема, дървена, „сандвич“ – панели,
покрив – дървена конструкция, ламарина, едната барака (бунгало) №6 (понастоящем
№9 в КК) е със застроена площ от 62 кв.м., а другата дървена барака (бунгало)
№7 (понастоящем №10 в КК) е с площ от 38 кв.м., едно масивно бунгало с 8 стаи,
построено през 1985 год. с масивна, монолитна конструкция, стоманобетонна
плоча.
С допълнителна молба, депозирана пред
НРС, ищецът е пояснил, че предмет на претенцията му е единствено земята от
имота, а именно терен с площ от 1680 кв.м. от имот, наречен „Почивна база
к.к.“Слънчев бряг 3 бунгала и земя 1680 кв.м.“, представляващ 1 680
кв.м.ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 51500.507.238, частна
общинска собственост, урбанизирана територия, начин на трайно ползване –
курортен хотел, почивен дом, цалият с площ от 20 467 кв.м., кв.3201,
парцел 2, съседи: поземлени имоти с идентификатори: 51500.507.237, 51500.507.239,
51500.507.240, 51500.507.241, 51500.507.250. Моли съдът да приеме, че
ищецът е собственик на така описания терен, а ако бъде отхвърлен положителният
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, съдът да признае, че ищецът е
собственик на същия терен въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност в резултат на непрекъснато и безпрепятствено владение от 18.05.1999
год. (датата на анекс и скица към него).
Пред настоящата инстанция, след дадени
указания от съда, ищецът уточнява, че е
собственик на имота „Почивна база“ въз основа на прехвърлително правоприемство.
Заявява, че „Водно стопанство“ ЕАД възниква като ЕАД по силата на разпореждане
№39/06.11.1991 год. на МС с приложение №1 към същото – списък на фирмите, които
се преобразуват в ЕАД с държавно имущество, и приложение №47 – конкретно
разпореждане на МС за образуване на „Водно стопанство“ ЕАД с държавно
имущество, и е регистрирано с решение от 22.12.1991 год. по ф.д.№29139/91
год. на СГС. Ищецът се позовава на
нормата на чл.17а от ЗППДОБ отм., според която при преобразуване на държавните
предприятия (каквото е било до вписването му като „Водно стопанство“ ЕАД и
регистрацията му в СГС) в еднолични търговски дружества с държавно имущество,
предоставеното за стопанисване и управление на тези предприятия, с акта за
преобразуването се предоставя и в собственост на тези дружества. Заявява, че
този първи елемент от фактическия състав
на придобиването на процесния имот по чл.17 а от ЗППДОП отм., се е осъществил с
издаването на разпореждането на МС. Твърди, че с акта на преобразуване МС се е
разпоредил имуществото на държавната
фирма изцяло да се придобие от „Водно стопанство“ ЕАД, вкл. и процесната почивна
база – 3 бунгала и земя, за които от инвентарната книга-опис на ДМА е видно, че
са построени съответно през 1975 год. и 1985 год. Заявява се от ищеца, че въз основа на заповед
№РД-45-17/01.03.1999 год. на МЗГАР „Водно стопанство“ ЕАД предава безвъзмездно
на „Напоителни системи“ ЕАД 50% ид.ч. от почивна станция „Слънчев бряг“ срещу
предаването в собственост върху 50% ид.ч. от имот учебен център – Велинград,
след което с анекс от 18.05.1999 год. към приемо-предавателен протокол двете
дружества се споразумяват за следното: „прилежащият терен към масивно бунгало с
8 стаи и две дървени бунгала №6 и 7, оставащи във владение на „Видно
стопанство“ ЕАД, е с размери 40/42 м. и плок 1680 кв.м.“. При условията на
алтернативност ищецът се позовава на оригинерно придобивно основание – изтичане
на придобивна давност, чрез осъществяване на необезпокоявано владение за
периода от 1999 год. до датата на завеждане на исковата молба. Заявява се, че
„Водно стопанство“ ЕАД е заприходило имота в баланса си като актив и го води в
счетоводната си документация, което е един от елементите на придобивната
давност по чл.17 а от ЗППДОП. По силата на споразумението с „Напоителни
системи“ ЕАД, „Видно стопанство“ ЕАД установило владението си върху почивната
база – 3 бунгала и земя, от датата на анекса – 18.05.1999 год. По силата на
сключен през 2004 год. договор за приватизация на „Видно стопанство“ ЕАД,
последното става 100% собственост на „Интерком груп“ ООД. Ищецът твърди, че
приватизираното дружество – „Водно стопанство“ ЕАД – продължава да стопанисва
имота „Почивна база к.к.Слънчев бряг“, декларира го пред общинските власти и
заплаща местни данъци и такси. Твърди, че след вливането на „Водно стопанство“
ЕАД в „Интерком груп“ ООД, правоприемникът необезпокоявано и безспорно продължава
да владее имота като свой и го декларира в Община Несебър.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника пред НРС, с който се оспорва изцяло предявения иск.
Ответникът заявява, че не е налице твърдяното правоприемство между „Водно
стопанство“ ЕАД и ищеца, въпреки представянето на договора за вливане и
вписването му в ТР. Заявява че
вписването няма действие по отношение на
трети лица и при спор за тези обстоятелства същият се решава от съда. Заявява
се в отговора, че ищецът може да стане собственик на имота само ако
праводателят му – „Водно стопанство“ ЕАД е бил такъв. Счита, че с представените
доказателства не може да се установи собственост на „Водно стопанство“ ЕАД
върху имота. Заявява, че извършените „разпореждания“ не са актове за
собственост; в заповедта на Министъра на земеделието и аграрната реформа е
посочена само „почивна станция“, която може да бъде сграда, но не и земя.
Счита, че предмет на заповедта и последващия споразумителен протокол са само
сградите, но не и земята. Поставя под съмнение дали споразумителния протокол е
съставен в изпълнение на заповедта. Твърди, че със заповедта се разпорежда да
се предаде почивната станция от „Водно стопанство“ ЕАД на „Напоителни системи“
ЕАД и не се съдържа разпореждане да се запази част от сградния фонд. Оспорва
датите на анекс от 18.05.1999 год. и скица-приложение към него.
По отношение на второто заявено
придобивно основание, в отговора се заявява, че ищецът не може да стане
собственик на процесния имот по давност, поради законовата забрана за
придобиването на земята по давност до 09.11.99 год., установена с нормите на
чл.15 от ЗДИ, чл.86 от ЗС, чл.7 ал.1 от ЗДС и чл.7 ал.1 от ЗДС, както и поради
спирането на течението на давностния срок, установено с §1 от ДР на ЗС, обн.ДВ
бр.46/06.06.2006 год. и последващи
изменения и допълнения в същия,
извършени с ДВ бр.113/2007 год. и бр.105/2011 год. Ответникът твърди, че ищецът
не е станал собственик на имота по давност, поради наличие на законова забрана и
неизтекъл 10-годишен срок.
В отговора се посочва, че през 2001 год. е приет ЗРП на к.к.“Сл.бряг -
запад“, с който имотът е урегулиран. Предназначението на имота е „за почивна
станция“ и с оглед предназначението си е станал общинска собственост. По
отношение на сградите се твърди, че единствената възможност собственикът на
сгради да бъде различен от собственика на земята, е при учредено право на
строеж и при липса на такова действа презумпцията на чл.92 от ЗС.
След уточнението на иска, депозирано
пред настоящия съд, ответникът е подал втори отговор, с който заявява, че
представеното разпореждане на МС №39/06.11.1991 год. на МС е подписано само от
началник отдел „Обща канцелария“, липсва подпис на министър-председателя и това
води до липса на волеизявление. По отношение на писмените доказателства –
приложение №1 към РМС и инвентарен опис, се заявява, че не е ясен техният
автор, а за второто липсва и дата и печат.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че книжата по делото са разменени редовно.
По предварителните въпроси, на основание
чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявеният иск има своето правно
основание в чл.124 ал.1, предл.ІІ от ГПК – за установяване правото на
собственост на ищеца по отношение на ответника върху терен с площ от 1680 кв.м.
от имот, наречен „Почивна база к.к.“Слънчев бряг 3 бунгала и земя 1680 кв.м.“,
представляващ 1 680 кв.м.ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор
51500.507.238, частна общинска собственост, урбанизирана територия,
начин на трайно ползване – курортен хотел, почивен дом, целият с площ от
20 467 кв.м., кв.3201, парцел 2, съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 51500.507.237, 51500.507.239, 51500.507.240, 51500.507.241, 51500.507.250,
придобит чрез универсално правоприемство от „Водно стопанство“ ЕАД, а при
условията на евентуалност – чрез необезпокоявано давностно владение от 1999
год. до сега.
С
оглед заявеното твърдение в исковата молба, че ищецът е затруднен да упражнява
правата си на собственост, вкл.да впише имота по партидата си, поради съставен
от община Несебър акт за общинска собственост за целия поземлен имот с
идентификатор 51500.507.238, част от
който е процесният терен, установителният иск се явява предявен при наличие на
правен интерес и поради това е допустим (т.2 от ТР №8/27.11.2013 год. по
т.д.№8/2012 год. на СОГТК ВКС). Претенцията е предявена при спазване на
правилата на родовата и местна подсъдност, налице са всички, изискуеми от
закона процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждането
й.
Отправено е искане за изменение на АОС
№1556/21.04.2003 год., на основание чл.537 ал.2 от ГПК, в частта за
притежаваната от община Несебър площ от имот с идентификатор 51500.507.238. Горното искане се явява
процесуално недопустимо, поради липса на процесуален ред, по който да се
разгледа. Съобразно разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК и възприетото в ТР
№3/29.11.2012 год. по т.д.№3/12 год. на ОСГК ВКС, при уважаване на иск за
собственост на отмяна подлежат констативните нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост. Според възприетото в решение №97/29.03.2011
год. по гр.д.№431/2010 год. на ІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, разпоредбата на чл.431 ал.2 от ГПК (отм.) – настояща чл.537 ал.2 от ГПК,
не намира приложение към АДС, тъй като този акт не се издава в охранително
производство и следователно не може да бъде отменен по реда на чл.431 ал.2 от ГПК (отм.) Същото се отнася и за АОС, ето защо искането не следва да бъде
прието за разглеждане.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже при пълно и
главно доказване фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения.При въведените твърдения и оспорвания, ищецът следва да докаже, че
към датата на заповедта на МЗГАР валидно се е осъществил фактическия
състав на разпореждане чрез намаляване,
респ.увеличаване на капитала на всяко от дружествата, засягащо процесния терен,
вкл.вписване на решения в съответния регистърен съд, както и че към датата на
преобразуването на държавната фирма в ЕАД с държавно имущество процесният терен
е бил предоставен на държавното предприятие за стопанисване и управление чрез
заприходяване по баланс или включване в уставния фонд. По евентуално заявеното
придобивно основание – давност, ищецът носи тежестта да докаже, че
правоприемникът му е установил необезпокоявано и непрекъснато владение върху
терена, продължило повече от 10 години.
Ответникът носи тежестта да докаже
своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Следва
да бъдат приети представените с исковата молба и уточнението към нея писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на делото. Следва да бъде
задължена Община Несебър да представи преписката към АДС №1556/21.04.2003 год.,
изискана от ищеца, а последният следва да бъде задължен да представи
приемо-предавателния протокол от 17.05.1999 год. Следва да се допуснат до
разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на владението.
По останалите доказателствени искания на
страните, а именно за назначаване на
съдебно-техническа експертиза и за задължаване на ищеца да представи оригинали
на документи, съдът ще се произнесе в съдебното заседание след изслушването
им.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявения от „Интерком
груп“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Кръстю Мирски“ №17,
с ЕИК *********, представлявано от управителя Павлин Иванов Николов, чрез
пълномощника му адв.Д.,*** иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че „Интерком груп“ ООД е собственик на терен с площ от 1680 кв.м. от
имот, наречен „Почивна база к.к.“Слънчев бряг 3 бунгала и земя 1680 кв.м.“,
представляващ 1 680 кв.м.ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 51500.507.238,
частна общинска собственост, урбанизирана територия, начин на трайно ползване –
курортен хотел, почивен дом, цалият с площ от 20 467 кв.м., кв.3201,
парцел 2, съседи: поземлени имоти с идентификатори: 51500.507.237, 51500.507.239, 51500.507.240, 51500.507.241, 51500.507.250.
ПРЕКРАТЯВА
производството по искането на ищеца
за изменение на АОС №1556/21.04.2003 год.
ДОКЛАДВА
на страните гр.дело №1920/2014 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА
представените от ищеца с исковата
молба и уточнението писмени доказателства.
ДОПУСКА
до разпит при режим на довеждане от
ищеца двама свидетели за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в уточнението
на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.190 от ГПК ответника
да представи преписката към АОС №1556/21.04.2003 год., а ищеца да представи приемо-предавателния
протокол от 17.05.1999 год.
ОБЯВЯВА
на страните, че по останалите доказателствени
искания ще се произнесе след изслушването им в съдебно заседание.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 24.02.2015 год. от
15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението подлежи на обжалване в
частта, в която се прекратява производството по искането за изменяване на АОС,
с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му,
а в останалата част е окончателно.
Определението да се връчи на страните,
като на ищеца ведно със същото да се връчат и преписи от отговорите на исковата
молба вх.№6768/24.09.2014 год. и 21565/18.12.2014 год. с приложенията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: