№ 113
гр. Сливен, 11.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Нина Б. К.а
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20232200100183 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът К. Щ. К., редовно призован, се явява.
Ищцата М. Щ. К., редовно призована, не се явява.
Ищецът Щ. В. К., редовно призован, не се явява.
За тримата ищци се явява адв. В. Н. от АК – София, с пълномощно
представено днес.
Ответното Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
редовно призовано, се представлява от адв. Д. Т. от АК Б., с пълномощно
представено по делото от 16.02.2024 г.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Н.: Поддържам исковата молба и допълнителната, с която се
правят уточнения, относно исковите претенции, признава се плащанията на
М. и Щ. К.и. Не поддържам искането за допускане на експертизи, предвид
направеното признание от страна на ответното дружество. Водим двама
свидетели.
АДВ. Т.: Оспорвам така предявените искове. Реално с отговора сме
представели доказателства за заплатени по отношение на двама от ищците -
родителите на починалото лице, сумата от по 90 000 лв., като сме осигурили в
пълнота претенцията. Изложили сме становището по отношение на третия
1
ищец. Не оспорваме обстоятелството, че смъртта на В. Щ. К., починал на
мястото на инцидента, е настъпила в следствие на процесното ПТП. По
делото има приложени документи за влязло в сила решение на ВКС. С
отговора на исковата молба не сме поискали съдебно медицинска и съдебно
авто-техническа експертиза и нямам доказателства в тази насока. Нямаме
възражения за съпричиняване от страна на починалото лице. Не оспорваме
посочения в исковата молба механизъм за настъпване на процесното ПТП.
Съдът ПРИСТЪПИ към устен доклад на делото по реда на чл.146 от
ГПК.
Предявена е искова молба от К. Щ. К., М. Щ. К. и Щ. В. К. срещу ЗАД
„Далл Богг: Живот и здраве“ АД, в която се твърди, че на 10.09.2020 г. на
републикански път II-66 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Форд Фиеста“
с рег. № ***, управляван от Сашо Асенов Робев и л.а. „Тойота Ярис“ с рег. №
***, управляван от С. Т. С., в резултат на което по непредпазливост е била
причинена смъртта на В. Щ. К..
Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано ДП № 424/2020 г. по
описа на РУП – Нова Загора. В последствие било образувано НОХД №
219/2021 г. по описа на ОС - Сливен, приключило с присъда, с която Сашо
Асенов Робев е признат за настъпилото ПТП и причиняване по
непредпазливост смъртта на В. Щ. К.. Присъдата е потвърдена с решение на
АС - Б. и решение на ВКС, приложени по делото.
Твърди се, че В. К. починал на място, като при огледа и от аутопсия на
трупа е установено, че непосредствената причина за смъртта е тежкостепенно
изгаряне на 100% от повърхността на тялото с изгаряне на кожата,
подкожните меки тъкани и напречно-набраздената мускулатура. Също така
преди пожара той е получил тежки травматични увреждания в областта на
гръдния кош и гръдните органи с тежки счупвания на гръдната кост и
ребрата, контузионни увреждания на белите дробове, разкъсвания на стените
на камерите на сърцето, увреждания на коремните органи, като заключението
на вещото лице е, че дори да не беше получил изгарянията, настъпването на
смъртта на В. К. е било неизбежно.
Ищците М. К. и Щ. Касов са майка и баща на почина В. К., които до
момента на неговата смърт, са живеел под един покрив в изключително
близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа,
поради това родителите и до настоящия момент не могат да приемат
внезапната загуба на своя син, мислят и тъжат за него. Ищците изживяват
изключително тежко загубата на своя син, като скръбта им е несравнима и
неутешима.
Ищецът К. К. е брат на починалия като до момента на неговата смърт те
са съжителствали под един покрив, в изключително близки и топли
отношения - обичали са се, разбирали са се, разчитали са на взаимна
подкрепа. Ищецът е изживявал изключително тежко внезапната загуба на
своя брат и към настоящия момент все още не може да приеме случилото се.
2
Твърди се, че привързаността е била изключително силна, като загубата
е причинила морални болки и страдания, които следва да бъдат справедливо
обезщетени.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което
присъди на М. Щ. К. и Щ. В. К. сумата от по 200 000 лв. за всеки от тях
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на техния син, ведно със
законната лихва, считано от датата на смъртта 10.09.2020 г. до окончателното
изплащане.
Претендира се присъждане в полза на брата К. Щ. К., сумата в размер
на 19 900 лв., представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от
загубата на неговия брат В. Щ. К., ведно със законната лихва, считано от
датата на смъртта 10.09.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира се
присъждане на сторените съдебно деловодни разноски.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно
дружество.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор.
В същия се сочи, че 05.01.2024 г. застрахователят е заплатил на
родителите на починалия, а имено М. Щ. К. и Щ. В. К., сумата от по 900 000
лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от загубата на техния син. Сочи се, че с плащането на това обезщетение
с посочените размери, двамата ищци са компенсирани в пълна степен за
претърпените от тях болки и страдания, с оглед на което до пълния
претендиран размер претенцията се явява неоснователна и недоказана.
Представят 2 бр. платежни нареждания доказващи плащанията.
Оспорва се размер на претенцията над платените суми от 90 000 лв. за
двамата родители до пълната претендирана от тях сума, като необосновано
завишена и несъответстваща на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Претендираното обезщетение се твърди, че е изключително завишено и не е
съобразено с икономическите индикатори и икономическата обстановка в
страната.
По отношение на третия ищец К. Щ. К., брат на починалия, се заявява,
че исковата претенция е неоснователна и недоказана, тъй като ищецът се
явява роднина от далечния кръг, за който обезщетение се дължи само по
изключение и при доказаност на реални болки и страдания каквито към
момента не се установяват.
Оспорва се твърдението, че между К. К. и неговия брат е съществувала
дълбока емоционална връзка, като се оспорва твърдението, че двамата братя
са живели в едно общо домакинство и са били близки.
Правна квалификация на претендираните права чл.432, вр. с чл.380 от
КЗ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – настъпилото
ПТП на 10.09.2020 г., както и постановената влязла в сила присъда 219/2021
3
г., както и извършеното плащане към всеки от родителите на починалото лице
в размер на 90 000 лв., за всеки от тях, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликтвента и ответното застрахователно дружество.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – настъпилата
смърт на В. Щ. К. следствие на процесното ПТП, настъпило на 10.09.2020 г.,
както и механизма на процесното ПТП.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищците са длъжни да проведат пълно и главно доказване по отношение
на претърпените неимуществени вреди, душевни болки и страдания по техния
вид и интензитет. Следва да бъдат ангажирани доказателства във връзка с
изключително близките отношения между двамата братя.
Ответното застрахователно дружество, предвид липсата на оспорване
по отношение на механизма на процесното ПТП и смъртта на В. Щ. К. като
последица от ПТП възникнало на 10.09.2020 г., предвид липсата на
оспорване, не носи доказателствена тежест.
АДВ. Н.: Поддържам направеното искане по реда на чл.214 ГПК за
изменение размера на исковете претенции, чрез тяхното намаляване,
съобразно извършеното плащане, като претендираме допълнително
присъждане на всеки от родителите в размер на 110 000 лв. Направили сме
уточнение относно размера на претендирата лихва от 14.12.2020 г.
АДВ. Т.: На 05.02.2024 г. сме депозирали молба, в която сме посочили,
че във връзка с изменението на петитума на исковата молба, не възразяваме
срещу така направеното искане, тъй като това е процесуално право на ищеца.
Нямам възражение по доклада.
На основание чл.214 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявените от М. Щ. К. и Щ. В. К., искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на
техния син при процесното ПТП, като същите искове следва да се считат
предявени за допълнително присъждане на сумата от по 110 000 лв., за всеки
един от ищците, ведно със законната лихва върху нея, считано от
уведомяване на застрахователя 14.12.2020 г. до окончателното изплащане.
ДОПУСКА изменение на предявените искове за заплащане на законна
лихва за забава върху претендираните обезщетения, като същите следва да се
считат предявени за сумата от по 30 041,06 лв. за всеки един от ищците М. К.
и Щ. К., представляваща законната лихва върху доброволно изплатената след
образуване на съдебното производство сума в размер от по 90 000 лв. за всеки
от тях, неимуществени вреди, дължима за периода от датата на уведомяване
4
на застрахователя 14.12.2020 г. до 04.01.2024 г. - датата на изплащане на
сумите.
ДОПУСКА изменение на предявения иск от К. Щ. К. за присъждане на
обезщетение за законна лихва върху претендираната главница, като същия
следва да се счита предявен за периода от датата на уведомяване на
застрахователя от 14.12.2020 г. до окончателното изплащане.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените свидетели.
САМОЛИЧНОСТ НА свидетелката:
ВЕСЕЛА АНДРЕЕВА К. - 33 г., българска, българска гражданка, с
висше образование, омъжена, неосъждана, съпругата на ищеца К. К..
Свид. К.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. К., РАЗПИТАНА КАЗА: С К. К. се познаваме близо от 20 години,
от тийнейджърска възраст, от дълги години сме заедно. Познавам
пострадалия, изключително добре. Те бяха в изключително стабилна и здрава
връзка. ПоС.но бяха заедно от ученици, включително и след това. Родителите
им много често ходеха да работят в Гърция и те се гледаха буквално двамата
сами. Много се поддържаха и като цяло изключително здрава връзка имаха.
Много си помагаха. Те двамата деляха един бюджет. Финансово и морално си
помагаха. Ходеха на всякъде заедно. Сменяха си дрехите дори. Ако единия
купеше нещо, купуваше и на другия. Ако някой харесаше нещо, което е
купено от единия го даваше на другия брат, абсолютно всичко. Работата им
беше свързана. Те бяха 24/7 заедно. Деверът ми беше механик на частна
практика и съпругът ми му помагаше винаги във всяка една свободна за него
минута. Празниците ги празнувахме заедно винаги, цялото семейство, още
преди да се омъжим със съпруга ми винаги бяхме тримата, дали в нас, дали в
тях, дали на заведение, те винаги бяха заедно. Идваха вземаха ме двамата и
така ме връщаха вкъщи. След като се оженихме по същия начин продължи,
цялото семейство беше заедно, беше като в приказките и си помагаха и се
обгрижваха и се гледаха. Семейството живее в Самуилово, всички сме под
един покрив. Ние разбрахме за смъртта след като тръгнахме да го търсим на
следващата сутрин, на 11.09. в 08.00 ч. сутринта, като започнахме да го
търсим и разбрахме, че е починал. И до днес е все още непреживяно, като
една кражба, беше голям стрес за всеки от тях, от майка му, от баща му и от
съпруга ми, за цялото семейство беше стрес.
Майка му не го е преживяла. Тя всеки ден гледа снимките. Снимки има
на всякъде в спалнята, в хола, в кухнята, на всякъде има снимки и като мине
започва да плаче. ПоС.но му говори. Намира общи черти във внуците си,
прегръща снимките, пали свещи и поС.но му говори. Изключително
незаменима част изчезна от техния живот. В къщи е празно, родителите му са
с празни души, не се радват. Не могат да се зарадват, нито за сина им К., нито
5
за внуците си, винаги има една празнина, която не се запълва. В. беше
изключително благ и отговорен човек, помагаше както на родителите си, така
и на брат си.
Бащата е по същия начин, търси го в гаража, където работеше, говори
на снимките, прегръща ги. Всичко не е същото. Хората не са същите, къщата
не е същата, емоциите, които се изразяват не са същите. Тъжни са. Всеки
един празник, който настъпва е свързан с това първо да се говори на
снимката, след това да се съжалява, че човекът не е там. Нищо не е същото
без него.
Съпругът ми е друг човек от както загуби брат си. Те бяха като едно
цяло, неговото половина сърце го погребахме, нито емоционално, нито
психически е същия. Той тъжи всеки ден. Той не излиза, не се усмихва, не
иска да се събира с хора и всичко свързано с нещата, които са правили заедно
вече се отрича, защото не може да го понесе. Не иска дори когато децата са
около нас, той не може да се зарадва напълно. Отказва да излиза, стои си
вкъщи и мисли, защо не е могъл да помогне на брат си, защо не го е спрял,
защо не може да промени случващото се. Съпругът ми не е същия. През
годините са организирани помени. Всеки ден се ходи на гробището. На всяка
задушница се подава раздавка. Всяка негова годишнина се упоменава.
Събират се приятелите му, спомняме си за него. Майка му спазва традициите.
Раздава на деца за може да му е светло там горе, прави всяко едно нещо,
което да успокои душата й, че той е по-добре там някъде горе.
Моят съпруг преди трагедията и към момента работи в Миролио, като
„сушач“. Брат му В. нямаше семейство. Родителите на моя съпруг често
пътуваха в Гърция. Пътуваха два пъти в годината, в сезона от март до
септември и от ноември до декември. Аз от както ги познавам така минаха
тийнейджърските им години, от тяхната пет годишна възраст до 25 годишна
възраст беше така. Родителите им спряха да ходят в Гърция 2013 г. По време
на отсъствието на родителите им двамата братя се гледаха заедно, те са с една
година разлика, спяха дори на едно легло, ходеха на училище заедно, заедно
се връщаха, ходеха да се хранят заедно.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА свидетеля:
АНДРЕЙ ВЕЛЧЕВ ЕДРЕВ - 62 г., българин, български гражданин, с
висше образование, женен, неосъждан, свидетелката, която разпитахте Весела
К. ми е дъщеря, тъст съм на ищеца К. К., същият е женен за моята дъщеря.
Свид. Едрев: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. ЕДРЕВ, РАЗПИТАН КАЗА: След сватбата на децата нашите
посещения в техния дом бяха чести, свързани с тържества, празници. Това,
което ми е направило впечатление, че родителите на К. са едно сплотено
6
семейство възпитали в труд и уважение своите деца, да си помагат един на
друг. Колкото пъти съм бил в този дом винаги съм виждал двамата братя
заедно. Виждал съм ги да си помагат много и да бъдат много задружни. В. и
К. са ми еднакво близки. С тях сме поддържали връзка с услуги, които са
пряко свързани с дейността, с живота и винаги са ми помагали и отзовавали и
аз съм им помагал с каквото мога.
Това което се случи на 10.09., преди 4 години, беше съкрушително за
мен лично, за децата ни още повече. В тази дълбока скръб, в която
изпаднахме всички, думите не бяха водещите, а тъгата, сълзите и мъката бяха
преобладаващи. К. до ден днешен много трудно приема случилото се, и аз
загубих своя брат и знам какво е да загубиш брат. Когато съм ходил там не
съм се ровил в темата, но той винаги е споделял своята болка. Винаги е бил
много съпричастен към тази загуба. К. се затвора в себе си, това което
намираше като приятел в брат си се е отразило по някакъв начин. К. показва
скръб, сълзи, мъката. Свидетел съм бил на много такива моменти и до ден
днешен не виждам покой в неговото смирение и душа.
М. и Щ. са изключителни добри хора, отзивчиви. Ние сме ходили по
празници, канили сме ги и у нас. Те са създали семейство, което е здраво,
което се е доказало в общността. За мен са едни много качествени хора. Те
приемат смъртта на своя син още по-болезнено. Те не си деляха децата,
двамата родители са съкрушени. Скръбта е много голяма, затвориха се, не са
жизнерадостни и весели както ги знаехме от преди. Ние бяхме една общност с
тях, загубата на техния син е и наша загуба, като се съберем спомените ни
връщат. Ходил съм на помен на В., на погребението. Всички сме били плътно
до децата да ги подкрепяме, говоря за К. и за фамилията, която я чувстваме
много близка. Такова погребение ми се случи на мой близък племенник преди
13 години, да погребваме човек в затворен ковчегът, който не можем да
видим. Ситуация, в която има такава трагедия е много рядкост. Всички
опечалени бяхме потресени от това, което живота ни поднесе с тази нелепа
смърт. Ние бяхме на почивка съобщиха ми на 10.09. краката ми се подкосиха.
Родителите бяха потънали в скръб. Ковчегът затворен, не се вижда лице, това
е нещо потресаващо не го пожелавам на никого.
Всички живееха заедно. Това е едно сплотено семейство. Тези родители
са създали двама млади хора, които винаги са били заедно, винаги са си
помагали, работили и живели заедно. Когато дъщеря ми отиде при тях
семейството им осигуриха един етаж, а В. остана при родителите си, но
къщата е с един вход, заедно всичко правят и споделят. Родителите на В.
говорят за него, тъгата е голяма и трудно могат да възприемат това. Искат
тези неща да не се повтарят за други семейства. Много съжаляват, много
скърбят. Една ли тази травма ще може да се преживее, това е дете. К. винаги
когато сме се събирали тъжи и с умиление казва, че липса един член на
семейството, който не е сред нас и споделяше всички празници. Живееха
заедно. Аз не знам такива родители, В. и К. са израствали в едно трудолюбиво
семейство, възпитани да си помагат. Виждал съм ги да работят заедно и да се
7
трудят в двора.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
АДВ. Н.: Нямам други искания.
АДВ. Т.: Нямам други искания. Представям списък по чл.80 ГПК за
разноските.
Тъй като страните нямат искания за събиране на други доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Н.: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите изцяло така
предявените искове като доказани. Считам, че се събраха доказателства в тази
насока. Претендираме съдебно деловодни разноски, за което представям
списък по чл.80 от ГПК. Моля за срок за представяне на писмени бележки.
АДВ. Т.: Уважаема госпожо Председател, моля да постановите
решение, с който да отхвърлите предявените искове като неоснователни и
недоказани, ведно с произтичащите от това последици, досежно лихви и
разноски. Представляващото от мен дружество е изплатило на 05.01.2024 г. на
родителите на загиналия по 90 000 лв., за всеки един от тях неимуществени
вреди, като считаме, че с плащането на това обезщетение се компенсира в
пълна степен претърпените от тях болки и страдания. Това е основанието да
твърдим, че настоящата претенция е неоснователна. По отношение на третия
ищец К. К., който се явява брат на починалия, считаме, че изцяло претенцията
е неоснователна и недоказана. Той се явява далечен кръг роднина и
обезщетение в тези случай трябва да се дължи само по изключение. Не видях
такова изключение, както казаха свидетелите той е работил същата работа,
която продължава да работи, няма данни за някакви отклонения, няма данни
за нещо специфично, което изисква законът. Не е посещавал психолог, няма
травматични увреждания от загубата на близък човек. По отношение на
направените по делото разноски моля, да ни бъдат присъдени съгласно
списъка по чл.80 от ГПК. Правя възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ищците. Моля за срок за писмени
бележки.
АДВ. Н.: На първо място считам, че така изплатеното обезщетение е
крайно недостатъчно да репарира понесените от доверителите ми вреди.
Както стана ясно настоящия случай е пример за едно българско семейство.
Ищците и починалия са живели в едно домакинство и са били в изключителна
близка връзка, ежедневна подкрепа, а страданието и загубата на техния син и
брат все още не е преодоляна. Моля за решение в този смисъл.
8
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните в едноседмичен срок да
представят писмени защити, след което ОБЯВИ, че ще се произнесе с
решението си на 11.04.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9