РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Враца, 10.07.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 22.06.2018г./двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 244 по описа на АдмС – Враца за 2018
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.215, във вр. с 216, ал.6 ЗУТ и е второ по ред.
Образувано е по
жалба на Н.Ц.К., депозирана чрез * И.Ц. от * против ЗАПОВЕД № ДК-
10-СЗР-4/25.01.2017г., издадена от Началника на РДНСК– Северозападен район
(СЗР)-Враца, с която на основание чл. 216, ал.6
ЗУТ е отхвърлена жалбата на Н.Ц.К. против Разрешение за строеж №131/14.12.2016г. на Главния архитект на
Община Враца, като неоснователна и същото е оставено в сила. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществени
нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Поддържат се твърдения,
че предвиденото преустройство засяга общи части на сградата и за същото е
било необходимо съгласие на етажните
собственици, което не е искано. Прави се искане да се отмени оспорената заповед
и потвърденото със заповедта разрешение
за строеж.
В с.з. жалбоподателката лично и чрез
пълномощника си *Ц. поддържа жалбата, с искане да се уважи по съображения
изложени в жалбата, както и по
съображения изложени при първоначалното разглеждане на делото в представени
писмени бележки по съществото на спора. Претендират се разноски по делото,
както и разноски при първоначалното разглеждане на делото пред двете инстанции.
Съображения за това са изложени и в
представени по делото писмени бележки.
Ответникът – Началник на РДНСК, СЗР в
с.з., чрез процесуалния си представител *
Ц.Х. оспорва жалбата с искане да се отхвърли, като неоснователна и недоказана,
по съображения, изложени в писмено становище при първото разглеждане на делото,
което поддържа. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер, съгласно наредбата. Съображения за това са изложени и в представено по
делото писмено становище.
Заинтересованите страни М.И.Й. и Ц.И.Й.
редовно призовани в с.з. не се явяват и
не ангажират становище по делото.
Заинтересованата страна - „Е.К.“ЕООД в
с.з., чрез проц. си представител *.Л.В.
оспорва жалбата, като неоснователна. Подържат се съображенията изложени в
писмена защита при първоначалното разглеждане на делото. Претендират се разноски в настоящото
производство, както и разноски при първоначалното разглеждане на делото пред
двете инстанции. Представени са по делото
писмени бележки с изложени съображения за законосъобразност на оспорената
заповед.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед № ДК- 10-СЗР- 4/25.01.2017г.,
издадена от Началника на РДНСК– Северозападен район-Враца е отхвърлена като
неоснователна жалбата на Н.Ц.К. против Разрешение за строеж № 131/14.12.2016г. на Главния
архитект на Община Враца и същото е оставено
в сила. С обжалваното пред Началника на РДНСК-СЗР Разрешение за строеж № 131/ 14.12.2016г.,
издадено от Гл.архитект на Община Враца
е разрешено на възложителите М.И.Й. и Ц.И.Й.
да извършат „ВЪТРЕШНО ПРОУСТРОЙСТВО НА АПАРТАМЕНТ № 4“, в УПИ VI-68 /бивш п.и.1778/ в кв.*, ул.***
№ *, ет.*, ап.*, който към датата на
издаване на разрешението за строеж е бил собственост на двамата възложители,
като в хода на съдебното производство с нот.
акт № **, том I,
нот. дело № **/2017г. е продаден на заинтересованата страна „Е.К.“ ЕООД.
Разрешението за строеж е издадено на
основание чл. 148, ал.1 и ал.4 ЗУТ, въз основа на съгласуван и одобрен на
09.12.2016г. инвестиционен проект по части: Архитектурна, Конструктивно
становище, Ел.становище и ВиК. Проектът е разгледан на заседание на ОЕСУТ при Община Враца, който с Решение
по т.4, по Протокол № 22/ 30.11.2016г. е приел проекта и е предложил на Гл.архитект
на Община Враца да го одобри и да издаде оценка за съответствието на проектната
документация с основните изисквания към строежите. На основание чл.142, ал.4 ЗУТ е издадена Оценка за съответствието за строеж V категория „Вътрешно
преустройство на апартамент № 4, находящ се в гр.***, ул *** № *. За издаденото
разрешение за строеж са уведомени заинтересованите лица, с писмо /стр.18 от
адм.дело №64/2017г./, в това число жалбоподателката К., която видно от саморъчното
отбелязване върху цитираното писмо е уведомена на 09.01.2017г. Съгласно
обяснителната записка към архитектурния проект предвиденото „Вътрешното преустройство на ап. № 4“ се състои във вътрешни промени, които ще се
извършат с леки материали, без да се
засегнат конструктивни носещи елементи. Посочено е, че основно преустройството
се състои в обособяване на три самостоятелни санитарни възли, като за целта се
преустройва съществуващата тоалетна и баня и
се заема част от коридора за обособяване на трети санитарен възел. Предвидените
СМР касаят демонтаж на вътрешни неносещи прегради, монтаж на нови леки прегради
за обособяване на санитарни възли. Предвижда се преграждане на хола с нова,
неносеща стена от гипсокартон и отваряне
на неносещ 12 см. зид, зазиждане/ с гипсокартон/ на съществуващ портал между
дневната и спалнята и премахване на част от неносещ 12 см. зид между трапезарията
и едната спалня. Отразено е, че новата врата за балкона откъм ул. *** е в
съществуващ стъклопакет на мястото на съществуваща стъклена витрина. В
обяснителната записка е посочено, че предназначението на обекта се запазва - жилище-апартамент с кухня,
трапезария и дневна, три спални помещения и три санитарни възли. Относно захранването на
обекта с вода е посочено, че има съществуващо, такова, както и канализация и ел.захранване. Предвидено е в трите бани да
се монтират нови 50л. бойлери, както и че трите бани никога няма да се ползват
едновременно, тъй като жилището е еднофамилно.
Съгласно конструктивното становище
преустройството на ап.№ 4 няма да доведе до засягане на конструктивната цялост
на сградата и носещата способност и сигурност, съгласно изискванията на чл.169,
ал.1 ЗУТ. От обяснителната записка към одобрения проект по част ВиК се установява, че предмет на проекта са
вътрешните ВиК инсталации за обособяване на санитарен възел в съществуващата
сграда. Посочено е, че при изпълнение на проекта са спазени всички действащи
нормативни актове, като СВО и СКО са съществуващи и не се променят.
В производство по чл. 216, ал.6 ЗУТ, по
жалба на Н.Ц.К. срещу Разрешение за строеж № 131 от 14.12.2016г. Началникът на РДНСК, Северозападен район-Враца
е издал оспорената в настоящото производство заповед, като е приел, че жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срок и от заинтересовано лице по смисъла на
чл.149, ал.2, т.3 ЗУТ - собственик на апартамент № 2, на втори етаж в жилищната
сграда, който е разположен под преустройвания апартамент. Разглеждайки жалбата
по същество административният орган е приел, че разрешението за строеж е
издадено законосъобразно. Посочено е, че РС се издава по искане на възложителите М.И.Й.
и Ц.И.Й., които се легитимират с нотариален акт № **, том III, нот.дело № ***/11.05.1993г. на
РС-Враца, като собственици на ап. № *, ет.* в жилищна сграда на ул.*** в гр.***,
за който е издадено РС.
В оспорената заповед са изложени мотиви,
че строежът е пета категория. Посочено е, че съгласно одобрените проекти,
предвиденото вътрешно преустройство е на собствен самостоятелен обект в жилищна
сграда, за жилищни нужди, без конструктивни промени и без да се променя
предназначението му. Преустройството се състои в ново функционално преразпределение
на помещенията с леки преградни материали и обособяване на трети санитарен
възел в коридора, пред съществуващите, попадащо в хипотезата на чл. 185, ал.1, т.1-
4 ЗУТ, за което не се изисква съгласието на останалите собственици в етажната
собственост. В оспорената заповед е прието, че предвидения трети санитарен
възел, който съгласно РС и одобрените проекти е разположен над помещение със спомагателно и обслужващо
предназначение, каквото в случая е коридора на жалбоподателката и същото не е в
нарушение на разпоредбата на чл.108 - чл.111 от Наредба № 7
от 2004г. за Правила и нормативи за устройство на отделите видове територии и
устройствени зони. Изложени са мотиви, че с одобрения проект не се отнемат общи
помещения, площи или части от тях и не се изменят съществено общите части
на сградата, не се прокарват нови инсталации през общи
части или помещения на отделни
собственици, а ново предвидените вътрешни инсталации се свързват към
съществуващите по обща вертикална ос сградни инсталации.
При
първоначалното разглеждане на делото са
назначени две експертизи-единична с вещо лице инж.А.В. и комплексна
съдебно-техническа експертиза с вещи лица арх. А.Й. и инж.С.Б.
Единичната експертиза приема, че с
предвиденото преустройство на ап. № 4 не
се отнемат общи помещения, площи или части от тях и не се засягат общи инсталации. Вещото лице
приема, че предвидените СМР засягат общи части на сградата, описани подробно в
т.2. от констативно-съобразителната част по задача № 2, които се изразяват в
затваряне на отвора на врата, на балкона /лоджията/ и отварянето на нов отвор
на врата към балкона/лоджията/ в процесното жилище откъм ул.*** на неносеща стена,
която е фасадна стена, като вещото лице приема, че се изменя фасадата на
сградата и представлява съществено изменение.
Както единичната, така и комплексната експертиза приемат, че РС и
одобрения проект касаят обособяване на три самостоятелни санитарни възли, като
двата санитарни възли се разполагат в съществуващите две санитарни
помещения-преходна баня и WC, а третият новопроектиран санитарен възел се разполага в
част от коридора на собственото жилище, което не противоречи на чл.110 , ал.3
от Наредба № 7, ДВ бр.3/2004г. Съгласно
заключението на комплексната експертиза одобреното вътрешно преустройство не
засяга обща част фасада, тъй като в случая отвореното пространство пред
апартамента е лоджия и отварянето на врата за достъп и зазиждането на съществуваща
такава, не засяга фасадата на сградата, тъй като стената към лоджията не стъпва
на терена, лоджията е елемент от застроената площ на жилището, предвид § 5,т.55
от ДР на ЗУТ. Съгласно заключението на комплексната експертиза оразмеряването
на ВиК инсталацията за ап.4 е извършено при съблюдаване на съществуващата
сградна такава, съответно – СВО и СКО. Заключението на комплексната експертиза
е, че одобрения проект за преустройство на ап. №4, в частта за преразпределение
на съществуващите санитарни помещения и предвиждането на повече от един санитарен
възел, определя, че всяко санитарно помещение следва да работи самостоятелно, а
не едновременно, което съответства за използването им от едно семейство, а в случай
на обитаване от повече от едно семейство, следва да се изготви нов проект.
В настоящото производство ВЛ отново бяха
разпитани и същите потвърдиха дадените от тях заключения по представените
експертизи при първоначалното разглеждане на делото. ВЛ В. подържа казаното от
нея в с.з. на 31.05.2017г. Пояснява, че по проект вратата е преместена, не е там
където е извършена фактически. Като изпълнение е несъществено изменението, но
по проект се засяга коминно тяло. Като изпълнение е несъществено отклонение от
инвестиционния проект, проекта не е реализиран. Вероятно има техническа грешка
при заснемането.
ВЛ по назначената комплексна експертиза
също поддържат дадените от тях отговори в с.з на 5.07.2017г. при първоначалното
разглеждане на делото. ВЛ Б. пояснява, че
проекта е направен при положение, че ако има три санитарни възли, не
едновременно да работят. Съществуващата в момента и издаденото оразмеряване,
отговаря за работа на един санитарен възел,а не едновременно на три, което е и
в архитектурния проект. При положение на едновременно ползване, няма да има
хидравлическа проводимост, което налага допълнително преоразмеряване на
проекта, като такива оразмерявания няма в проекта.
При
така установената фактическа обстановка и при спазване на разпоредбата на
чл.168, ал.1-3 във вр. с чл.146, т.1-5 вкл. АПК, настоящият състав прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна и в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, срещу индивидуален
административен акт по чл.216, ал.6 ЗУТ,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспорената заповед е издадена от материално
и териториално компетентен орган - Началника на РДНСК Северозападен
район-Враца, в границите на неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на
чл. 216, ал.2 , вр. с ал.1, т.2 ЗУТ Началниците на РДНСК упражняват контрол за
законосъобразност върху издадените разрешения за строеж, който контрол е
абсолютна процесуална предпоставка за последващ съдебен контрол на тези актове.
При осъществения контрол за законосъобразност на оспореното разрешение за
строеж административният орган е спазил изискванията на чл.216, ал.5 ЗУТ, като
се е произнесъл по основателността на жалбата, след преценка на нейната допустимост,
като изложените в заповедта мотиви в тази насока се споделят и от настоящия състав. Твърденията на
жалбоподателката, че в хода на административното производство по издаване на
разрешението за строеж, са допуснати
съществени нарушения, изразяващи се в липса на надлежното й уведомяване и неуведомяване
на етажната собственост за издаденото разрешение на строеж, както и твърденията
й, че преустройството засяга общи части
на сградата, за които е следвало да се иска съгласие на етажните собственици,
се приема от настоящия състав за неоснователно. Това твърдение се опровергава
от писмо изх. № 9400-0-19635/ 15.12.2016г. на Гл.архитект на Община Враца /стр.18
от адм.дело №64/17г./ до домоуправителя, върху което е налице саморъчно
отбелязване “получено на ръка Н.Ц.К. 09.01.2017г.“ Преценката на административният
орган, че жалбоподателката е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.3 ЗУТ да оспорва издаденото разрешение за строеж е преценка за допустимостта на
жалбата против РС и правилно административния орган е приел, че жалбата против
процесното РС е допустима, доколкото е безспорно установено, че жалбоподателката
К. е собственик в етажната собственост на самостоятелен обект в сградата и
носител на ограничено вещно право, при което същата е заинтересовано лице по
смисъла на чл.149, ал.2, т.3 ЗУТ, имащо право да обжалва издаденото разрешение
на строеж пред Началника на РДНСК-СЗР. Съдът приема за неоснователно
твърдението на жалбоподателката, че за издаденото разрешение на строеж не е депозирано заявление от Ц.И.Й., а е
налице такова само от заявителя М.И.Й.. Доколкото към административната
преписка е приложено нот. заверено пълномощно от 14.12.2016г., с което Ц.И.Й. е
упълномощил М.И.Й. *** и да подава и подписва всякакви документи във връзка с
извършване на преустройство на съсобствения им ап. № 4 в гр.***, ул. *** № *,
следва извода, че е налице потвърждаване на действията, извършени от М.И.Й. във
връзка с заявлението до Гл.архитект на
Община Враца за издаване на процесното разрешение за строеж и не е налице
твърдяното от жалбоподателката нарушение, което да води до отмяна на оспореното
разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти.
Оспорената заповед е издадена при
спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59,
ал.1 и 2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, включително правни и
фактически основания за издаването й. При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да водят до отмяна на оспорената заповед.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон- разпоредбата на чл. 185, ал.1, т.1 и т.4 ЗУТ, като с оглед на установената фактическа
обстановка, същият е извел правилни и законосъобразни изводи, че за издаденото
разрешение за строеж е приложима горепосочената разпоредба, съгласно която не
се изисква съгласието на останалите собственици на етажната собственост при
преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: не се
променя предназначението им и когато се свързват вътрешни инсталации с общи
мрежи. Този извод на Началника на РДНСК, СЗР-Враца е обоснован и
законосъобразен и се потвърждава от приетите по делото единична и комплексна
съдебно-техническа експертиза. Правилни
и законосъобразни са мотивите в оспорената заповед, че предвиденото вътрешно
преустройство на процесния апартамент съгласно одобрените проекти не е свързано
с промяна на предназначението на обекта, не се отнемат общи помещения, площи
или части от тях, не се изменят съществено общите части на сградата, не се
прокарват нови инсталации през общи части или помещения на отделни собственици,
като новопредвидените вътрешни инсталации се свързват към съществуващите по
обща вертикална ос сградни инсталации, което вътрешно преустройство попада в
хипотезата на чл. 185, ал.1,т.1-4 ЗУТ, за което не се изисква съгласието на
останалите собственици в етажната собственост. Тези мотиви, изложени в
оспорената заповед се потвърждават от
приетите по делото единична и комплексна експертиза. Съдът кредитира заключението на единичната
експертиза, с изключение на т.2, в частта, в която е прието, че с предвиденото
преустройство се изменят съществено общи части на сградата. Заключението на
единичната експертиза в тази част не се възприема от съда, тъй като от една
страна вещото лице приема, че преустройството се изразява в затварянето,
съответно в отваряното на отвор/врата към лоджията/приета за такава и от
единичната и от комплексната експертиза/ на неносеща стена откъм ул.***.
„Лоджия“ съгласно легалната дефиниция на §5, т.58 ДР на ЗУТ е използваема площ, открита от външната си страна и включена
в общия обем на сградата. Следователно площта на лоджията е включена в общия
обем на жилището и не е обща част на сградата, а от друга страна отварянето на
врата към лоджията е на неносеща стена съгласно заключението на в.л. инж. В., с
оглед на което правилно административният орган в оспорената заповед е приел,
че не е налице съществено изменение в общите части на сградата. Съдът
кредитира заключението и на комплексната експертиза, като обективно и
компетентно. Както единичната, така и
комплексната експертиза приема, че РС и одобрения проект касаят обособяване на
три самостоятелни санитарни възли, като двата санитарни възли се разполагат в
съществуващите две санитарни помещения-преходна баня и WC, а третият новопроектиран
санитарен възел се разполага в част от коридора, при което не е налице
нарушение на чл.110 , ал.3 от Наредба № 7, ДВ
бр.3/2004г.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон и не е налице нарушение на материалния закон,
представляващо отменително основание по смисъла на чл. 146, т.4 ЗУТ. Съгласно чл. 185, ал.1, т.1 и т.4 ЗУТ не се изисква съгласието на останалите
собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти,
помещения или части от тях, в случаи, когато: по т.1. не се променя
предназначението им и т.4 се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи,
преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една
вертикална ос. От заключението на единичната и комплексната експертиза се
установява, че в случая не се променя предназначението на обекта. Ново обособеният
санитарен възел е предвиден в част от
коридора на жилището и попада над коридора на жилището на жалбоподателката,
което не нарушава изискванията на чл.108 – чл.111 от Наредба № 7 от 2004г. за Правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
което е прието и в оспорената заповед. Освен това в цитирания нормативен акт не се
съдържат ограничения относно броя на санитарните помещения в жилището. Отразеното
в обяснителната записка към арх. проект, че трите бани никога няма да се
ползват едновременно не представлява одобряване на проекта под условие, както
твърди жалбоподателката, а е с оглед обстоятелството, че жилището е
еднофамилно. Предвиденото
преустройството не променя предназначението на обекта, не засяга конструкцията на сградата, не води до отнемане на общи
помещения и площи или части от тях, не
води до съществено изменение на общите части на сградата, не се прекарва нова
инсталация през общите части според конструктивното становище към проекта,
което се потвърждава и от заключенията на единичната и комплексната експертизи.
С оглед съдържанието на КП от 03.11.2016г./стр.39/ на дл.лица на Община Враца,
с който е констатирано, че преустройството, описано в КП №107/18.10.2016г./стр.88-89
от адм.дело №64/17г./ е премахнато и възстановено, съдът приема за
неоснователно и недоказано твърдението
на жалбоподателката за наличие на незаконен строеж, който съгласно чл.148, ал.7 ЗУТ представлява пречка за издаване на процесното разрешение за строеж.
По делото не се представиха доказателства, които да сочат,
че одобрените инвестиционни проекти по
отделните части не отговарят на изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. От доказателствата по делото безспорно се установява,
че проектите отговарят на нормативните изисквания.
Предвиденото преустройство не променя предназначението на обекта не засяга конструкцията на сградата,
не води до отнемане на общи помещения или части от тях и не води до съществено
изменение в общите части на сградата, видно от събраните по делото
доказателства. Не се доказаха твърденията за промяна на предназначението на
обекта, както и твърденията, че съществено се променят общите части на
сградата. В тази връзка макар и да се приеме, че е допусната грешка при
проектирането на коминното тяло, за която говори в с.з. ВЛ В., то е налице
нормативно установен ред, по който същата да бъде своевременно отстранена.
Оспорената
заповед на Началника на РДНСК, СЗР-Враца, с която е оставено в сила разрешението за строеж е законосъобразна и следва да остане в
сила, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора в тежест на
жалбоподателката следва да се възложат направените и претендирани от процесуалния
представител на ответника–Началник на РДНСК, Северозападен район-Враца и от
процесуалния представител на заинтересованата страна „Е.К.“ ЕООД разноски
по делото, които са установени и доказани по отношение на РДНСК-СЗР за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лева, съгласно чл. 143, ал.3 АПК и чл.78,ал.8 ГПК, във вр. чл.37 ЗПП,
във вр. чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. От същия не са претендирани
разноски при първоначалното разглеждане на делото, поради което и такива не
следва да се присъждат
На заинтересованата страна „Е.К.“
ЕООД с оглед направеното искане и
изхода на делото следва да се заплатят разноските при първоначалното разглеждане
на делото, които по адм.дело №64/2017г. на АдмС-Враца
са в общ размер
на 1000 лева, от които адвокатско
възнаграждение - 700лв. и депозит за комплексна експертиза - 300лв. Разноските направени по
адм.дело №10122/2017г. на ВАС-София за
адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. В настоящото производство на „Е.К.“ ЕООД следва да се присъдят разноски в минимален
размер, съгласно чл.8, ал.2,т.1 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно в размер на 600 лева и да се отхвърли над този размер, с оглед направеното възражение от *Ц. в с.з.
за прекомерност на адв.възнаграждение. Или разноските в производството по
оспорване на акта които следва да се
заплатят на заинтересованата страна
са в
общ размер на
2300 лева.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал. 2, пр. последно от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Ц.К. ***, депозирана чрез * И.Ц. от * против Заповед № ДК-
10-СЗР-4/25.01.2017г., издадена от Началника на РДНСК– Северозападен район
–Враца.
ОСЪЖДА
Н.Ц.К. *** да заплати на РДНСК- Северозападен район –Враца разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА
Н.Ц.К. *** да заплати на „Е.К.“ ЕООД *** разноски
в общ размер на 2300/две хиляди и триста/ лева, от
които 1700 /хиляда и седемстотин/ лева при първоначалното разглеждане на делото и
разноски в настоящото производство в размер на 600 /шестстотин/ лева и отхвърля искането за
разноски над този размер.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд-Враца пред Върховен административен съд на Република
България - София в 14- дневен срок от
съобщението до страните, на които да се изпрати препис.
АДМ.СЪДИЯ: