Р Е Ш Е Н И Е
№ 1465
Гр. Пловдив, 02.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение,
І състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Т.К., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 721 по
описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.215, във връзка
с чл.178 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба на Й.Г.А., ЕГН **********
***, чрез адвокат Е.К. с адрес: *** против Заповед № РД-09-250/18.02.2019г. на
Кмета на Община „Марица“, с която на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, във връзка
с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа на невъведен
в експлоатация по законоустановения ред строеж: “Паянтова сграда“, находящ се в
ПИ 11845.17.20 по КК и КР на с.Войводиново, община „Марица“,област Пловдив, общинска
собственост съгласно Акт №61/15.12.2003г., вписан в Служба по вписвания-Пловдив,
както и е наредено в 3-дневен срок от връчване на заповедта,ръководителят на
КЕЦ „Раковски“ да прекъсне захранването и да преустанови доставянето на
електрическа енергия на строежа,а управителя на „В и К“ЕООД да прекъсне
захранването с вода.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност, неоснователност и немотивираност на оспорения
административен акт. Твърди се, че сградата, предмет на обжалваната заповед е
построена от жалбоподателя преди повече от 20 години, което не е взето под
внимание от общинската администрация. Строена е съгласно българският държавен
стандарт, като години са заплащани такса смет и сметки за ток и вода. Поддържа
се още, че построената през периода 1980г.-1990г. сграда е търпим строеж по
смисъла на закона, безопасен е, не представлява опасност, не заплашва хигиената
и спокойствието на гражданите. Сочи се, че в обекта живее цялата фамилия на Й.А.,
като последния няма друг жилищен имот или възможност да строи. Твърди се в
жалбата, че с издаването на оспорения административен акт са допуснати
нарушения на изискванията на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на
човека, гарантиращ правото на личен и семеен живот, на неговото жилище и тайна
на кореспонденция. Следвало е първо да се предостави на лицата, обитаващи
обособени ромски квартали друг подслон, а след това да се премахват незаконните
строежи.
По подробно изложени съображения е
направено искане за отмяна на Заповед № РД-09-250/18.02.2019г. като
незаконосъобразна.
Ответникът – Кметът на община Марица, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а издаденият
административен акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на изложените оплаквания и
събраните по делото доказателства съдът намира следното:
Жалбата е подадена от лице, адресат на
оспорената заповед и възложител на строежа, чиито права и законни интереси
неблагоприятно и пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено чрез пълномощник на жалбоподателя на 06.03.2019 г. и
срещу заповед, която подлежи на съдебен контрол съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ,
поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Със Заповед № РД-09-250/18.02.2019г. на
Кмета на Община „Марица“ е издадена на основание чл.178,ал.6 от ЗУТ,във връзка
с чл.223,ал.1,т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа на невъведен в експлоатация
по законоустановения ред строеж: “Паянтова сграда“, находящ се в ПИ 11845.17.20
по КК и КР на с.Войводиново, община „Марица“, област Пловдив, общинска
собственост съгласно Акт №61/15.12.2003г., вписан в Служба по вписвания-Пловдив,
както е и наредено в 3-дневен срок от
връчване на заповедта, ръководителят на КЕЦ „Раковски“ да прекъсне захранването
и да преустанови доставянето на електрическа енергия на строежа, а управителя
на „В и К“ ЕООД да прекъсне захранването с вода.
Установява се от КА №32/08.02.2019г.,че
служители при Община „Марица“,осъществяващи контрол по строителството,са
извършили проверка на строеж,представляващ:“Паянтова сграда“, находящ се в ПИ
11845.17.20 по КК и КР на с.Войводиново, община „Марица“, област Пловдив.
Имотът е общинска собственост, което е
видно от представения към административната преписка Акт № 61 за частна
общинска собственост № 61/ 15.12.2003г.
Установено е, че строежът е собственост на
Й.Г.А., който го ползва без основание, без да е въведен в експлоатация по
законоустановения ред, в отклонение на чл.178,ал.1 от ЗУТ.
Проверката е извършена в присъствие на
жалбоподателя.
Строежът представлява сграда на един етаж,
с размери 7,80 м/4,00 м. и с височина 2,10м., изпълнен с тухлени стени, без
колони, греди и плоча. Покривът е с дървена покривна конструкция,покрита с
керемиди. Строежът е V категория.
Така констатираните нарушения на
разпоредбата на чл.178 от ЗУТ във връзка с чл.177 от ЗУТ, описани в КА са
основание за започване на административно производство по реда на чл.178,ал.6
от ЗУТ за забрана ползване на строежа и прекъсване захранването му с
електрическа и топлинна енергия, вода и пр.
КА №32/08.02.2019г. е съобщен на
извършителя по реда на §4,ал.2 от ДР на ЗУТ.
Й.Г.А. е подал възражение вх. №ЖС-30/15.02.2019г.
Към същото жалбоподателят не е представил доказателства за въвеждане на строежа
в експлоатация.
Последвало е издаването на оспорената
Заповед №РД-09-250/18.02.2019г.,на Кмета на Община „Марица“.
Към жалбата във връзка с твърденията, че
за Й.Г.А. изпълнението на заповедта ще причини значителни и трудно поправими
вреди, не са представени доказателства.Не са налице даже и твърдения. Пространно
са изложени доводи за незаконосъобразността на заповедта, тъй като същата е
издадена при нарушение на ЕКЗПЧОС и чл.8 от конвенцията.
Представените в хода на съдебното
производство писмени доказателства касаят собствеността на имота и
устройствения му статут в ОУП на с.Войводиново. Въпроси, които не са спорни
между страните, а представените писма и протокол са неотносими към предмета на
делото. Дали процесният строеж е с прекъснати водоснабдяване и
електрозахранване – е факт, който е ирелевантен към въпроса за законосъобразността
на оспорената заповед.
Единственият релевантен факт, подлежащ на
доказване в настоящото производство, посредством надлежни писмени
доказателства, е въвеждането в експлоатация на процесния строеж.
От жалбоподателят не бяха представени
доказателства за въвеждането в експлоатация на процесния строеж, макар че съдът
е изпълнил служебното си задължение да даде такива указания на страната още с
разпореждането за насрочване на делото в открито заседание. Процесуалният
представител на жалбоподателя изрично заяви в съдебното заседание, че няма
искания по доказателствата.
Съдът служебно е назначил
съдебно-техническа експертиза, при първоначален депозит, вносим от
жалбоподателя, което към последното съдебно заседание не е сторено и
експертизата е заличена.
Следва да бъде приет за безспорно
установен фактът, че процесният строеж не е въведен в експлоатация съгласно
изискването на чл.178, ал.1 ЗУТ. Следователно страните нямат спор по фактите.
Спорът е относно правилното приложение на закона.
При така установените факти съдът намира,
че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна. Заповедта е издадена от компетентен орган, във формата на мотивирана
заповед, при спазване на процедурата, предвидена в нормата на чл.178, ал.6 ЗУТ,
след съставяне на констативен акт и при правилно приложение на материалния
закон, като е съобразена и целта на закона – да не се допуска ползване на
строежи, за които не е установено по законоустановения ред, че са безопасни за
ползване.
Недоказано е твърдението на жалбоподателя,
че процесният строеж е търпим. В тази насока не са представени и не са събрани
никакви доказателства, а е налице само голословно твърдение от страна на
жалбоподателя. Освен това, търпимостта е ирелевантен за настоящия спор факт,
защото макар съгласно § 16, ал.1 ПЗР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ търпимите по
смисъла на тези норми строежи да не подлежат на забрана за ползване, в настоящия
случай забраната за ползване е следствие от нарушаването на изискванията за
въвеждане на строежите в експлоатация и на императивните изисквания на чл.175 и
сл. от ЗУТ към възложителя за изготвяне на надлежната документация при
завършване на строежа и извършването на конкретни действия по въвеждането му в
експлоатация.
Както се каза, фактът, че процесният
строеж не е въведен в експлоатация по законоустановения ред е безспорно доказан
в настоящия случай. Съгласно чл.177, ал.1 ЗУТ след завършването на строежа и
приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят
подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в
експлоатация, като представя окончателния доклад по чл.168, ал.6, договорите с
експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата
инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни
характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че
е изпълнено изискването по чл.175, ал.5. В настоящия случай строежът е пета
категория. Съгласно чл.177, ал.3 ЗУТ строежите от четвърта и пета категория се
въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация
от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата
по ал.2, което удостоверение се издава в 7-дневен срок от постъпване на
заявлението след проверка на комплектоваността на документите и регистриране
въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се
извърши и проверка на място.
Тези изисквания в случая не са били спазени.
За процесния строеж няма издадени строителни книжа, нито е издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Тези констатации на работната група
и на административния орган не са оспорени от жалбоподателя, нито са
представени доказателства, които да ги оборват. Следователно безспорно е
установено наличието на хипотезата на чл.178, ал.1 ЗУТ, при която
административният орган няма друга възможност, освен да издаде заповед за
забрана на ползването на строежа, защото нормата е императивна и органът
действа в условията на обвързана компетентност. Той няма правната възможност да
извърши друго действие или да издаде административен акт с друго съдържание.
От друга страна, целта на тези изисквания
е да не се допуска експлоатация на незавършен, негоден или в друго отношение
опасен за ползване и обитаване строеж. В случая се касае за неприет по
установения ред строеж, чието ползване е рисковано и само по себе си може да
доведе до неблагоприятни последици за жалбоподателя и за третите лица.
Обстоятелството, че жалбоподателят живее от много години в сградата, не
обосновава друг извод, още повече, че той като извършител на строежа носи
отговорност за извършването му в съответствие със законовите изисквания и за
въвеждането му експлоатация по законоустановения ред и не може от собственото
си противоправно поведение да черпи благоприятни за себе си последици. В този
смисъл ирелевантни са оплакванията за нарушение на чл.8 ЕКПЧ и е некоректно
позоваването на цитираната в жалбата практика на Европейския съд по правата на
човека. Забраната за ползване/достъп до невъведен в експлоатация обект е
въведена с оглед защита интересите както на самото лице, ползващо обекта, така
и на трети лица, доколкото самото ползване на неприета по установения ред сграда носи риск само по себе си, от което
следва че тази мярка на вътрешното законодателство не е непропорционална.
Забраната за ползване и достъп съответства
на вътрешното право, като мярката е предвидима – лицата да са знаели или е трябвало
да знаят какво ги очаква, в хипотеза на ползване на чужд недвижим имот
(общинска частна/публична собственост), в който е изпълнен строеж, обитаван без
да е въведен в експлоатация. Доколкото целта на закона е да не се допуска
ползване на строеж без да е въведен в експлоатация по установения в закона ред,
което изначално представлява заплаха за живота и здравето на ползвателя, както
и за неограничен брой други лица – в обществен интерес, намесата на общината в
случая не противоречи на целта. Намесата е осъществена при условията на
Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на
легитимна цел и не е непропорционално, с оглед данните от преписката.
Спазена е процедурата по издаване на
оспорената заповед и административният орган е изпълнил задължението си да
съобщи на жалбоподателя за извършената проверка, въз основа на която е съставен
констативен протокол № 32 от 08.02.2019 г. Протоколът е съобщен на
жалбоподателя, от който е постъпило писмено възражение. Т.е., не е нарушено правото
на жалбоподателя на участие в административното производство по издаване на
оспорената заповед. Следва изрично да бъде подчертано, че на жалбоподателя е
осигурено правото на участие и защита в настоящото съдебно производство, където
той също можеше да направи всички искания и възражения, които е могъл да
направи и пред административния орган, но такива не бяха направени.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от
закона реквизити. Доколкото ЗУТ не съдържа изрична уредба относно съдържанието
на заповедите, които се издават по този закон, следва да намери приложение
общата норма на чл.59 АПК. Съпоставяйки задължителните реквизити на
индивидуалния административен акт, изброени изчерпателно в нормата на чл.59,
ал.2 АПК, със съдържанието на оспорената заповед – предмет на настоящото
съдебно производство, съдът намира, че заповедта съдържа всички необходими и
задължителни реквизити. Достатъчно ясно и конкретно са посочени фактическите и
правните основания за издаване на оспорената заповед, така че въз основа на
изложените в акта мотиви неговия адресат да може да го изпълни, а съдът да може
да осъществи контрола за законосъобразност.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Община Марица сумата 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, Първо отделение ,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г.А.,
ЕГН ********** ***, чрез адвокат Е.К. с адрес: *** против Заповед №
РД-09-250/18.02.2019г. на Кмета на Община „Марица“, с която на основание
чл.178, ал.6 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено
ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред
строеж: “Паянтова сграда“, находящ се в ПИ 11845.17.20 по КК и КР на
с.Войводиново, община „Марица“,област Пловдив, общинска собственост съгласно
Акт №61/15.12.2003г., вписан в Служба по вписвания-Пловдив, както и е наредено
в 3-дневен срок от връчване на заповедта,ръководителят на КЕЦ „Раковски“ да
прекъсне захранването и да преустанови доставянето на електрическа енергия на
строежа,а управителя на „В и К“ЕООД да прекъсне захранването с вода.
ОСЪЖДА Й.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати на Община
„Марица“ сумата в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
СЪДИЯ: