Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 30.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №511 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №20 – 0906 - 000421 от 02.06.2020 г. на Н.В.Н.на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., са наложени на С.П.Г., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като е посочено, че при определяне на наказанието е взета под внимание извършената проверка по възражение с вх. №906000-3717/14.05.2020 г. и изготвен доклад с рег. №906р-3090/21.05.2020 г., за това, че на 10.05.2020 г. в 00:52 часа в с. С. на ул. „С.“ като водач на л.а. – Ш. О. 1.9 ТДИ с рег. №., държава България, при обстоятелства: на 10.05.2020 г. около 00.35 часа в с. С. на ул. Съединение с посока към стопанския двор, управлява собствения си л.а. Ш. О. с регистрационен номер ОВ ……… ВС, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за наличие на алкохол в кръвта. Пътува сам, с което е извършил:
1) Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С.П.Г., който го обжалва в срок, чрез адв. Ст. Г. и излага, НП е издадено в нарушение на закона и на съществени процесуални правила. Сочи , че жалбоподателят е бил изпробван няколкократно с техническо средство, което не е отчело наличие на алкохол в издишания въздух. Сочи, че това мотивирало контролните органи да му издадат талон за изследване на съдържанието на алкохол в кръвта му. Сочи, че жалбоподателят се явил в ЦСМП Ловеч, но тъй като си бил забравил талона, който му бил издаден, медицинските лица там му отказали вземане на кръвна проба, както и да се обадят на РУ на МВР Ловеч да изпратят екип, който да присъства там. Сочи, че така изложените факти и обстоятелства в НП не отговарят на действителното положение. С оглед на което моли да се отмени НП, като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Г. от ЛАК, който моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП има две хипотези като едната е свързана с отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или упойващи вещества, а другата водача да не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта му, а в случая в диспозитива на НП в противоречие с изложеното били описани и двете хипотези на посочената правна норма. Счита, че по този начин било нарушено правото на защита на жалбоподателят да разбере в какво точно се изразява извършеното от него административно нарушение, дали че е отказал да бъде изпробван с техническо средство или че не е изпълнил предписание за изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. На следващо място излага, че НП е необосновано и незаконосъобразно, тъй като при разпита на свидетелят актосъставител и свидетелите присъствали при установяване на административното нарушение били установени редица съществени противоречия, в това число дали жалбоподателят е бил или не е бил с поставени помощни средства за задържане, като от показанията на св. Д. се установявало, че същия въобще отричал да е поставял белезници на жалбоподателят, докато св. Х. и св. М. твърдели обратното, както и противоречия касаещи обстоятелството изпробван ли е или не и по какъв начин с техническо средство жалбоподателят. Сочи, че пак от разпита на тези свидетели се било установило, че същият е издухал въздух в техническото средство, което не било отчело наличие на алкохол, но че тъй като на актосъставителят му се сторило, че той не изпълнява точно указанието как да извърши тази проба, му издал талон с предписание за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Излага, че от показанията на св. Т.И. се установявало, че същата било забелязала как жалбоподателят е бил изпробван с техническото средство, като той от своя страна бил изпълнил указанията на контролните органи, но че те от своя страна отказали да приемат резултата поради което му издали талон за кръвна проба. Излага, че от показанията на св. И.П. и св. Т.И. било установено, че след проверката и издаване на талон за изследване на кръв св. П. *** жалбоподателят, за да даде кръв, за извършване на изследване, но че тъй като жалбоподателят си бил забравил талона, който му бил издаден от контролните органи медицинският екип отказал да му вземе кръв, като същевременно с това отказал и да се обади и на ОДЧ на ОД на МВР, за да изпрати полицейски екип при вземане на кръвта. Излага, че за съжаление нито видеоапаратурата монтирана в патрулния автомобил, нито камерите за видеонаблюдение в ЦСМП са били запазени за да потвърдят заявеното от жалбоподателят, че не е отказал да му бъде извършена проба с алкотестер, нито е отказал да изпълни предписанието за давана на кръв за извършване на лабораторно изследване. Излага, че липсата на тези доказателства и наличието на свидетелските показания водят до извода, че деянието, което е вменено на жалбоподателят е несъставомерно. Счита показанията на трите медицински лица от екипа на ЦСМП за достоверни толкова доколкото действително по време на техните работни смени имало голям човеко поток, като същите били разпитани доста време след датата за която се твърди да е извършено нарушението и че им вярвал, че те не си спомнят за конкретния случай с оглед ежедневната им дейност. При тези съображения моли съдът да постанови своето решение.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Д., С.Н.Х., М.Х.М., И.П.П., Т. Д. И., д-р В. Д. Д., М. Д. Б. и Р. И. Р., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.05.2020 г. бил съставен АУАН серия GА с №183320 за установяване на административно нарушение от св. С.Л.Д. в присъствието на св. С.Н.Х. и св. М.Х.М. против С.П.Г., ЕГН ********** ***, за това, че на 10.05.2020 г. в 00:52 часа в с. С. на ул. „С.“ при следните обстоятелства: на 10.05.2020 г. около 00.35 часа в с. С. на ул. Съединение с посока към стопанския двор, управлява собствения си л.а. Ш. О. с регистрационен номер ОВ ……. ВС, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за наличие на алкохол в кръвта. Пътува сам, с което виновно е нарушил:
1) чл.174 ал. 3 от ЗДвП Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. С акта са иззети като доказателства: СУМПС №*********, к.т. №5976670, СРМПС №*********, 2 бр. рег. табели с № ОВ ……. ВС. В акта е вписано в графа възражения „Нямам възражения”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. С.Л.Д. който към датата на установяване на процесното нарушение е работил като мл. автоконтрольор в ОД на МВР Ловеч, Сектор ПП, и като такъв в правомощията му е вменено да съставя АУАН и фишове по ЗДвП. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Н.В.Н., Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с МЗ №8121з - 515 от 14.05.2018 год. се установява, че както актосъставителят, така и началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 08.06.2020 г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.
От показанията на св. Д. се установява, че на посочената в акта дата около посочения час бил извикан за съдействие от патрула в с. С., за да изпробват за алкохол водач който миришел на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Установява се, че след пристигането им на място установили въпросния водач, който наистина лъхал на алкохол, залитал и се държал доста агресивно към тях още от самото начало на пристигането им. Установява се, че поканил водача да даде проба за алкохол, при което той се отдръпнал назад и заявил, че няма да даде да му бъде извършена никаква проба, като започнал да му бута ръцете. Установява се, че водача пробвал да надуе два пъти Дрегера и после отказал. Установява се, че написал АУАН за отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол, като му издал и талон за медицинско изследване. Установява се, че свидетели на АУАН станали св. Х. и св. М., които били очевидци на нарушението. Установява се, че не бил поставял белезници на жалбоподателят, и че ако такива са му били поставяни, той това не е станало в негово присъствие.
От
показанията на св. Х. се установява, че със св. М. били дежурен автопатрул по селата, и че при влизане в с. С. се
отправили „към горната махала на селото“
при което срещу тях видели фарове на автомобил, който се приближаваше към тях.
Установява се, че св. М. подал звуков и светлинен сигнал и спрели автомобила
за проверка. Установява се, че след като
колегата и се легитимирал поискал на водача документите, като при изваждането
им от негова страна водача изпуснал един от документите при което колегата и се
усъмнил. Установява се, че видели че водача е във видимо нетрезво състояние и
поискали съдействие от Сектор ПП за да направят проба за алкохол на водача с техническо средство. Установява се,
че след пристигането на колегите и от Сектор ПП обяснили на водача, че ще му
бъде взета проба за алкохол, но същият отказал да даде такава, като започна да
се обръща към тях с репликите, „за какво се правите на смешни, какво правите
тук, живея на
От
показанията на св. М. се установява, че около 00.10 часа и 00.20 часа заедно
със св. Х. работели като автопатрул на територията на
с. Лисец, с. Баховица, с. С., с. Слатина и с. Горан, като в посочения в акта
час, били на територията на с. С., движейки се в посока „горната махала на
селото“ по ул. „Освобождение”, когато забелязали срещу тях да се движат фарове
на л.а. и да се спускат надолу. Установява се, че включил светлинните
сигнализатори, просветнах му с фаровете и слязъл за да спре автомобила за проверка.Установява се, че отишъл до
шофьорската врата, представил се и поискал документите на водача. Установява
се, че водача започнал да изважда документите един по един, като докато ги
вадел ги изпускал на земята, след което се навел, взел ги и му ги подал през
отворения прозорец. Установява се, че тогава усетил, че водача лъха на алкохол
и го попитал дали е употребил алкохол, при което той му отговорил че се прибира
от гости с приятели, които живели на горния край на улицата, на около
От показанията на св. П. се установява, че вечерта на 08/09.05.2020 год. бил на гости свои приятел в с. С., като на това гости присъствал и жалбоподателят. Установява се, че стоял там около 2-3 часа и си тръгнах, като оставил жалбоподателят и св. И. там. Установява се, че около 01.00 часа през нощта, жалбоподателят му звъннал по телефона, че са го спрели полицаи и е в с. С., като той през това време бил в гр. Ловеч. Установява се, че жалбоподателят го помоли да отиде до с. С. защото щели да му вземат книжката и го помоли той да му прибере колата. Установява се, че отивайки на място жалбоподателят бил с белезници и се намирал облегнат на колата си. Установява се, че вече му били написали акт, като им казали колко време имат, за да отидат до болницата за да дадат кръв. Установява се, че закарали автомобилът на жалбоподателят в домът му и след това го закарали до болницата, където им поискали талон за кръв, при което жалбоподателят им казал, че няма, а те му отговорили, че не могат да му направят проба за алкохол без този талон. Установява се, че вратата на БП била затворена и те били минали покрай пазача, а не през централния вход на БП. Установява се, че медицинския екип не се обадил в полицията при което те си тръгнали като попитали охраната дали може да запише, че са ходили там, но той им казал, че не процедират по този начин и не ги записал.
От показанията на св. И. се установява, че на 09.05.2020 год. придружила жалбоподателят на „един Гергьовден“ в с. С., като вечерта към 00.00 ч. го помолила за цигари при което той и казал, че има в къщи и че ще отиде да ги вземе, като неговата къща се намирала в близост до домът в който били на гости. Установява се, че водача тръгнал с колата си да вземе цигаритете, както и че по някое време, тъй като се забавил, тя му звъннала, за да разбере, какво се е случило при което той и казал че е между две патрулки. Установява се, че тръгнала до мястото където бил спрян, което се намирало в близост до училището, като възприела жалбоподателят да моли проверяващите да му дадат заверката на Дрегера за да види дали въобще работи. Установява се, че тя тръгнала на горе като през това време жалбоподателят се обадил на св. П. за да го откара да даде кръвна проба. Установява се, че малко след това „други хора“ я закарали до болницата, като присъствала на когато жалбоподателят излязъл ядосан от болницата, тъй като му били отказали да му вземат кръв, защото не разполагал с талон за кръвна проба.
От показанията на дежурния процесната вечер медицински екип – свидетелите д-р В. Д. Д., М. Д. Б. и Р. И. Р., се установява, че жалбоподателят не е посещавал въпросната нощ СО при МБАЛ Ловеч, и че не му било отказвано да му бъде взета кръв за изследване. Установява се, и че и св. Б. и св. Р. свидетелстват, че не се е случвало в тях дежурство да дойде лице, което да твърди, че си е забравило талона за изследване и да иска да му бъде взета кръв.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното: на първо
място, както в АУАН така и в НП в обстоятелствените им части са вписани два
различни часа на извършване на нарушението. Видно от и от двата цитирани по –
горе акта, е вписаното, че нарушението е извършено на 10.05.2020 г., в 00:52
часа, докато в частта, в която са описани обстоятелствата при които се твърди,
че е извършено нарушението, както в АУАН така и в процесното
НП е отразено, че нарушението е извършено на 10.05.2020 г. около 00:35 часа.
Това е грубо процесуално нарушение, тъй като, от една страна, не е предявено
коректно обвинение на нарушителя за времето на извършване на нарушението, а от
друга страна, компрометира доказателствената стойност
на АУАН, който е приложен към административната преписка. При това положение за
съдът става невъзможно да разбере кое време следва да кредитира за достоверно
на твърдяното от АНО нарушение поради което и по същество следва да се приеме,
че въобще не е доказано по делото кога е извършено нарушението. Посочването на различно време/час в който се твърди, че жалбоподателят е
извършил нарушението представлява допуснато съществено процесуално нарушение
изразяващо се в нарушение на чл. 42, т. 3 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и представляващо
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Датата, респ. времето на извършване на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. От обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респ. период на осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите /обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение. Наличието на два различни часа на които се твърди, че е извършено нарушението в АУАН и НП, както е посочено и по - горе представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството. Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, датата/часа на извършване на деянието представлява задължителен елемент при описание на същото. Датата/часа на осъществяване на деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние. В случая е компрометирана доказателствената стойност на официалния документ – оригинала на АУАН приложен към преписката, поради което и следва да се приеме, че въобще липсва дата/час на установяване на административното нарушение. Обстоятелството кога точно е извършено нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление и липсата или посочването на различни часове е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят, а това пряко накърнява правото му на защита. ЗАНН изисква този формалистичен подход като в случая дори да се касае за очевидна техническа грешка, то не може по тълкувателен път да се извлече коректната дата/час на извършване на нарушението. В случая и в издаденото НП не е посочен точния час на извършеното нарушение и не е саниран допуснатия порок при съставянето на АУАН поради което НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно само на това основание.
На следващо място, в АУАН и в НП, в обстоятелствената част е посочено „водача отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за наличие на алкохол в кръвта ". С така направеното словесно описание на вмененото нарушение, съдът намира, че не може да се установи нито целта, нито вида на извършената проверка, както, и не е в достатъчна степен индивидуализирано техническо средство. Съдът намира, че както актосъставителят, така и АНО са били задължени да опишат каква проверка се извършва на жалбоподателят, тъй като това обстоятелство е елемент от състава на нарушението, което му е вменено, с оглед посочената цифрова квалификация. Съдът намира, че в случая е следвало да се посочи фабричния номер на използваното техническо средство, с оглед установяване на обстоятелството техническо средство от одобрен тип ли е, преминало ли е на първоначална и последваща метрологична проверка, въведено ли е в експлоатация. В случая с оглед и на събраните гласни доказателства, от които е видно, че жалбоподателят не е отказал да даде проба за алкохол, а по неясно какви причини, същият не е успял да даде качествена такава, въпреки многобройните опити от негова страна, съдът намира, че не вписването на фабричния номер на използваното техническо средство, доведе до обективна невъзможност да се изискат горецитираните писмени доказателства, за да се установи изправно ли е било използването техническо средство, и поради каква причина, не е отчело качествен резултат. С оглед на така установените по делото противоречия, съдът намира, че в хода на съдебното производство не се установи по несъмнен начин времето на извършване на твърдяното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, а същите са задължителен реквизит от акта и НП, съгласно разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”. Проверката за алкохол в кръвта се извършва по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая, както се установи по делото жалбоподателят по неясно какви причини не е успял да даде качествена проба при извършената с техническо средство проверка за наличие на алкохол в издишвания въздух. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от цитираната Наредба № 1 от 19.07.2017 г. „При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда и при попълването на протокола по чл. 5, ал. 2 за установяване на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по чл. 4, ал. 3 в три екземпляра, като първият се предоставя на водача, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет.”. А алинея 2 на същия член уточнява, че в акта за установяване на административно нарушение и в протокола за установяване на наркотични вещества или техни аналози по ал. 1 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително. А алинея 6 посочва, че Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва:
1. мястото, където да се извърши установяването;
2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.
В случая видно от съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, никъде не е посочено, че на жалбоподателят е бил издаден талон за изследване като не е вписан съответно и номера на този талон за изследване. Към административно - наказателната преписка е приложен талон за медицинско изследване с № 0042415, в който талон е отразено, че е връчен на жалбоподателят в 01.17 мин. на 10.05.2020 г., както и че трябва да се яви в ЦСМП при МБАЛ – Ловеч до 60 минути от връчване на този талон. По делото съдът изиска справка от ЦСМП гр. Ловеч, за да установи обстоятелството дали жалбоподателят се е явил в посочения в талона срок и място, и дали е дал кръвна проба, при което беше получен отговор с вх. №7186/30.07.2020 г., от зам. директора на ЦСМП Ловеч, видно от който изложеното в писмото не касае ЦСМП – Ловеч. Съдът е направил същото запитване и до Началника на СО при МБАЛ Ловеч, в която връзка по делото е прието и вложено писмо с вх. №260109/12.08.2020 г., от което се установява, че жалбоподателят не се посещавал СО при МБАЛ Ловеч на 10.05.2018 г. за периода от 00.00 ч. до 02.30 часа. в 03.40 часа. По делото, както е посочено и по - горе бяха разпитани като свидетели дежурния екип на нощната смяна – св. Д-р Д., ак. Б. и м.с. Р., като от показанията на същите се установи, че жалбоподателят не е посещавал въпросната вечер СО при МБАЛ Ловеч и съответно на същия не е отказвано да му бъде взета кръвна проба, тъй като не е носел със себе си талон за медицинско изследване. По делото, както е посочено по – горе е разпитан и св. П. от който се установи, че са посетили БП въпросната вечер с жалбоподателят, но че на последния било отказано да му бъде взета кръвна проба, тъй като не носел в себе си талон за изследване. Съответни на показанията на св. П. са и показанията на св. И., която потвърждава обстоятелството, че е възприела жалбоподателят и св. П. да излизат от болницата, като жалбоподателят бил много ядосан тъй като му били отказали да му вземат кръв за изследване, въпреки молбите от негова страна да извикат полицейски екип. Анализа на така събраните доказателства сочи, че на първо място жалбоподателят не е дал качествена проба при изпробването му с техническо средство за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта му по неясни за делото причини, но причини, които не се установи, че могат да му бъдат вменени във вина. На второ място на жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване, който не съдържа задължителните реквизити на такъв талон за медицинско изследване по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Наредба № 30 от 27.06.2017 г. и от който талон не може да се установи къде и до кой момент жалбоподателят е следвало да даде кръвна проба. Безспорно се установи, че съгласно указанията дадени му в талона същия е следвало да се яви в ЦСМП гр. Ловеч, където видно от отговора на зам. Директора на ЦСМП не се извършва посоченото изследване, и който именно център с оглед на показанията на св. П. и св. И. навярно жалбоподателят е посетил, но му е било отказано да му бъде взета кръв за изследване. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите П. и И., които са очевидци на посещението на жалбоподателят на МБАЛ Ловеч, като няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите П. и И. за обстоятелствата за които свидетелстват са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаното от тях. Наличието на приятелски отношения с жалбоподателят не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите събрани по делото доказателства.
Липсата на горните реквизити, установяващи мястото където жалбоподателят е следвало да се яви и да даде кръвна проба говори за липсата на обективни доказателства, че при наличие на талон за кръвно изследване жалбоподателят е отказал да се изпробва за съдържание на алкохол в кръвта си.
Така установените и цитирани по – горе непълноти и противоречия водят до незаконосъобразност на издаденото НП. Същите са съществени и не могат да бъдат санирани по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като тази норма е приложима само за допусната нередовност в АУАН, а в случая е налице и нередовност на издаденото НП. Липсата на точно, ясно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване ограничават правото на защита на наказаното лице и възможността да разбере конкретно за какво нарушение е санкционирано. Нарушителят има право да научи в какво се обвинява, което изисква административно наказателното обвинение да бъде точно, пълно и ясно формулирано както от фактическа, така и от юридическа страна. Неспазването на това изискване, както е в конкретния случай, ограничава правото на защита, което е съществено нарушение на процесуалните права.
Съдът намира за неоснователно направеното от адв. Г. възражение, че в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП имало две хипотези като едната била свързана с отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или упойващи вещества, а другата водача да не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта му, а в случая в диспозитива на НП в противоречие с изложеното били описани и двете хипотези на посочената правна норма. В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - проверката с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, доказателствен анализатор и медицинското изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, не се регламентират като различни хипотези на административно нарушение, а като алтернативни методи, чрез които може да бъде извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта на проверявания водач. Разпоредбата чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира само един състав на административно нарушение - отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо посредством кой от посочените в нормата методи този отказ ще се установи.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / ОД на МВР гр. Ловеч следва да заплати на жалбоподателят С.П.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателят се е явил в четири съдебни заседания.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20 – 0906 - 000421 от 02.06.2020 г. на Н.В.Н.на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., с което са наложени на С.П.Г., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на жалбоподателят С.П.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: