Решение по дело №42/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 31
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20214400900042
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. П. , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на деветнадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от Весела Люб. Сахатчиева Търговско дело №
20214400900042 по описа за 2021 година
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.511,АЛ.1,Т.2 ОТ КЗ ВР.ЧЛ.432,
АЛ.1 ОТ КЗ ВР.ЧЛ.45 И СЛ. ОТ ЗЗД
Постъпила е искова молба от Д. Т. Л., ЕГН**********, гр.П.,ул.“***“№14, вх.Б, ап.7,
чрез пълномощника й адв.Яв. Д. от САК,с посочен съдебен адрес в гр.София против ***,
гр.София,БУЛСТАТ ***, като е предявен иск с пр.основание чл.511,ал.1,т.2 от КЗ
вр.чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД,с цена 50 000,00лв.-частичен иск от сумата
80 000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие смъртта на нейния баща Т.Д.С.,в
резултат на настъпило ПТП на 27.10.2017г.,ведно със законната лихва,считано от
05.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Образувано е т.д.№42/2021г. по описа
на Пл.ОС.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 27.10.2017г.,около 11,05ч. ,на път II-55 при
км.32+800, е реализирано ПТП с участието на л.а. „***“,с чуждестранна регистрация
***,управляван от румънски гражданин и л.а.“***“,с рег..№ *** .Произшествието е
настъпило изцяло по вина на водача на л.а.“***“ при следния механизъм: л.а.“***“ се движи
по посока от гр.Н.З. към гр.В.Т. по път II-55 ,като при км.32+800 навлиза в лентата за
насрещно движение,където в този момент се движи в противоположна посока л.а.“***“,с
рег..№ ***. Водачът на последния предприема завой надясно с цел избягване на удара,но
въпреки това е последвал челен сблъсък между двете МПС.Пострадали са водачът и двамата
пасажери в л.а. “***“,сред които е бил и бащата на ищцата –Т.Д.С..Возил се е на задната
седалка без поставен предпазен колан,тъй катоа притежавал медицински документ,който го
1
освобождава от ползването на такъв.В резултат на настъпилото ПТП Т.Д.С. е получил тежки
и животозастрашаващи травматични увреждания-съчетана черепно-мозъчна-гръдна
травма.Непосредствено след катастрофата е транспортиран и приет по спешност в
МОБАБ“***“,гр.В.Т.. След това е преместен и настанен в НХК към УМБАЛ-гр.П.. Въпреки
проведените множество животоспасяващи манипулации пациентът е починал на
05.11.2017г.
По случая е образувано досъдебно производство №910/2017г. по описа на РУ-В.Т..Внесен
е обвинителен акт в съда срещу водача на л.а.“***“,като е образувано НОХД№304/2020г. по
описа на ОС-В.Т..Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда
№2/11.01.2021г.
Ищцата твърди,че е претърпяла неимуществени вреди за причинени страдания от
внезапната смърт на своя баща,с когото се е намирала в много близки и топли
отношения.Приживе ищцата е живяла в едно домакинство с Т.С., споделяли са
всичко,подкрепяли са се,разчитали са един на друг,помежду им е съществувала силна
емоционална връзка,изграждана през годините. Ищцата дори е разчитала на финансова
подкрепа от баща си ,тъй като самата е пенсионер по болест с определена инвалидизация-
92% трайно намалена работоспособност.Останала без баща и майка,мъката на ищцата е
тежка и непрежалима.Дори и към днешна дата ищцата не може да преодолее загубата на
баща си като скъп и много близък за нея човек. Усеща неговата липса по време на празници
и семейни събирания.
Ищцата посочва,че към момента на настъпване на произшествието л.а. „***“,с
чуждестранна регистрация *** е застрахован в *** със застраховка ГО серия ***,номер
***,с период на застрахователно покритие 15.09.2017г.-14.03.2018г.Видно от изпратеното по
отправено от *** запитване по ел.поща потвърждение за покритие от чуждестранния
застраховател,е налице валидно застрахователно правоотношение между сочения за виновен
водач и ***.Тъй като чуждестранния застраховател не е назначил кореспондент за уреждане
на претенции за територията на РБ,то настоящата претенция за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди следва да се предяви срещу *** в качеството му на компенсационен
орган.
С цел уреждане на отношенията по доброволен път и избягване на съдебни производства
,ищцата е предявила претенция вх.№2-2378/05.10.2020г. към *** за изплащане на
застрахователно обезщетение, по повод на която е заведена щета № ***.След размяна на
кореспонденция ответникът е предложил и изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 70 000,00лв./писмо изх.№1-2228/11.12.2020г./
Ищцата счита,че така изплатеното обезщетение по размера си е значително занижено и
несправедливо,като не може да поправи в пълен обем претърпените от Д.Л. неимуществени
вреди. Същевременно с изплащането на обезщетение ответникът признава извънсъдебно
основанието на настоящия осъдителен иск.Ищцата счита,че предмет на спора е единствено
2
размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на настъпилата смърт на нейния баща.
Ищцата моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника да й заплати сума
в размер на 50 000,00лв. –частичен иск от 80 000,00лв. ,като обезщетение за причинените й
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания , вследствие смъртта
на нейния баща Т.Д.С.,в резултат на настъпило ПТП на 27.10.2017г.,ведно със законната
лихва,считано от 05.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се представят писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответната
страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор от ответното сдружение „***“,гр.София ,чрез адв.Ц. от САК,с
посочен съдебен адрес.Ответникът счита,че искът е допустим,но изцяло неоснователен.
Моли да бъде отделено спорното от безспорното ,като се приеме,за безспорно
обстоятелството,че ответникът е заплатил на ищцата чрез банков превод на 16.12.2020г. и
по посочена от нея банкова сметка ,застрахователно обезщетение по извънсъдебна
претенция в размер на 70 000,00лв. за претърпените от същата неимуществени вреди от
смъртта на баща й Т.Д.С.,настъпила при ПТП на 27.10.2017г.
Ответникът посочва,че основанието за дължимостта на това обезщетение е на
представително национално бюро по чл.511 от КЗ,а не на Компенсационен орган по чл.515
от КЗ.
Също така претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 50 000,00лв.,частично
от 80 000,00лв.,допълнително над определеното и изплатено от ответното сдружение
обезщетение в размер на 70 000,00лв. ,се явява явно завишена и не съответства на критерия
„по справедливост“,визиран в чл.52 от ЗЗД.Определеният и изплатен размер от *** на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,е напълно достатъчен за
репариране на същите.Оспорва се и претенцията за законна лихва за забава поради
неоснователност на главния иск и липса на забава от страна на ответника поради изплащане
в срок на обезщетение в размер на 70 000,00лв. по извънсъдебната претенция.
Ответното дружество не възразява по направените от ищцата доказателствени искания и
по представените с ИМ писмени доказателства. Представя с писмения отговор заверен
препис от платежно нареждане от 16.12.2020г. Претендират се съдебни разноски.
Не е постъпила Допълнителна ИМ .В срока за подаване на Допълнителна ИМ е
постъпила молба от ищцата,с която изрично заявява,че няма да се възползва от правото си да
подаде Допълнителна ИМ по чл.372 от ГПК.
3
С определение по реда на чл.374 от ГПК съдът е допуснал до разглеждане по същество
предявения осъдителен иск от Д. Т. Л., ЕГН**********, гр.П.,ул.“***“№14, вх.Б, ап.7, чрез
пълномощника й адв.Яв. Д. от САК против Сдружение „***, гр.София,БУЛСТАТ ***, с
пр.основание чл.511,ал.1,т.2 от КЗ вр.чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД,с цена
50 000,00лв.-частичен иск от сумата 80 000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди /болки и страдания/,
вследствие смъртта на нейния баща Т.Д.С.,в резултат на настъпило ПТП на 27.10.2017г., по
вина на застрахован при чуждестранен застраховател -*** със застраховка ГО серия
***,номер ***,с период на застрахователно покритие 15.09.2017г.-14.03.2018г., и който
чуждестранен застраховател не е назначил кореспондент за уреждане на претенции за
територията на РБ, ведно със законната лихва,считано от 05.01.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание,проведено на 19.07.2021г. е допуснато на осн.чл.214,ал.1 от ГПК
изменение на предявения иск досежно неговия размер,като същият се счита за предявен за
сумата в размер на 80 000,00лв.,вместо първоначално претендираната с ИМ сума в размер
на 50 000,00лв. като частична претенция от сума в размер на 80 000,00лв. ,представляваща
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща
Т.Д.С.,в резултат на ПТП,настъпило на 27.10.2017г.
Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по делото ,намира за
установено следното:
Не се спори по делото,че на 27.10.2017г.,около 11,05ч. ,на път II-55 при км.32+800, е
реализирано ПТП с участието на л.а. „***“,с чуждестранна регистрация ***,управляван от
румънски гражданин и л.а.“***“,с рег..№ ***,при което е пострадал Т.Д.С..
Не се спори,че вина за процесното ПТП има водача на л.а.“***“ ,румънски гражданин
Й.М.Т..Видно от представеното заверено копие от присъда №2/11.01.2021г. на ОС-В.Т. по
НОХД№304/2020г. по описа на същия съд,подсъдимият Й.М.Т. е признат за виновен в
това,че на 27.10.2017г. на път II-55 при км.32+800, при управление на МПС -л.а. „***“,с
чуждестранна регистрация ***,нарушил правила за движение по пътищата-чл.20,ал.1 от
ЗДвП,чл.6,т.1 от ЗДвП и чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта
на Т.Д.С.,както и средна телесна повреда на повече от едно лице,поради което му е
наложено наказание на осн.чл.343,ал.4 вр.ал.3,б“б“,вр.ал.1,б.“б“ и б“в“ вр.чл.342 от НК
лишаване от свобода за срок от 4 години,намалено с 1/3 на осн.чл.58а,ал.1 от НК и
определено окончателно наказание от 2г.и 8 месеца лишаване от свобода,чието изпълнение
е отложено по чл.66,ал.1 от НК.Подсъдимият е лишен и от право да управлява МПС за срок
от 3 години.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
4
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На следващо място е установено по безспорен начин,че ищцата е дъщеря на починалия при
процесното ПТП Т.Д.С.-видно от представените удостоверения за родствени връзки и за
наследници на Т.Д.С.,б.ж. на гр.П..
Не се спори също така по делото,че ищцата е заявила извънсъдебна претенция вх.№2-
2378/05.10.2020г. по застраховка ГО от системата „зелена карта“,сключена за л.а. м.“***“
„С60“,с чуждестранен рег.№***,като е била образувана щета от СДРУЖЕНИЕ „***“
гр.София,под №***,по която е изплатено застрахователно обезщетение на ищцата в размер
на 70 ,000,00лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й Т.Д.С.,в
резултат на настъпилото ПТП на 27.10.2017г.
Окръжният съд е приел в настоящото производство ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И
НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството ,че ответникът е заплатил на
ищцата чрез банков превод на 16.12.2020г. и по посочена от нея банкова сметка
,застрахователно обезщетение по извънсъдебна претенция в размер на 70 000,00лв. за
претърпените от същата неимуществени вреди от смъртта на баща й Т.Д.С.,настъпила при
ПТП на 27.10.2017г.
В съдебно заседание ответникът е представил електронно извлечение от Регистъра си във
връзка с установяване на обстоятелството,че чуждестранния застраховател не е имал към
датата на процесното ПТП назначен кореспондент за уреждане на претенции по
застрахователни събития,настъпили на територията на РБ.
Съдът намира,че предявеният иск е допустим с оглед обстоятелството,че ищцата
притежава съответната активна легитимация, а от своя страна ответното Сдружение „*** ,
гр.София,е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск.
Спорен по делото е въпросът не дали са налице предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта
на нейния баща ,в резултат на настъпилото ПТП на 27.10.2017г., а в какъв размер следва да
бъде определено това обезщетение, спазвайки разпоредбите на КЗ и ЗЗД.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства за установяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди/болки и страдания/-разпитани са
свидетелите Й. Х. Л.-съпруг на ищцата и Б. И.А.-снаха на ищцата.
От показанията на св.Л. се установява,че съпругата му е разбрала за трагичния
инцидент от своята сестра по телефона.Нейната сестра също е пострадала от
катастрофата,била е в болница със счупени крайници. Бащата на ищцата е транспортиран в
П. в болница, където е починал вследствие с тежките травми/несъвместими с живота/ и
раздробени вътрешни органи.Свидетелят посочва,че ищцата и нейния баща са се грижили
взаимно един за друг,ищцата е помагала на баща си-готвела му е ,почиствала е дома
5
му.Двете жилища /на ищцата и на баща й /са много близо едно до друго,на около 400м.Д.Л.
се е грижила за баща си,тъй като е останал вдовец,а също и е бил вече възрастен/на 80 и
няколко години/.Св.Л. посочва,че ищцата е пенсионер по болест и получава минимална
пенсия,като е разчитала на пенсията на баща си за помощ.Отношенията между ищцата и
нейния баща са били нормални,като между деца и родители.На въпрос „Как ищцата е
понесла смъртта на баща си?“,св.Л. е отговорил,че на всички се е отразило зле,смъртта е
била внезапна и на ищцата също се е отразило много зле,била е в болницата до последно
опри баща си.След смъртта на съпругата на Т.С. и след претърпяна коремна
операция,неговата дъщеря Д.Л. е живяла с него около година.
От показанията на св.Б.А. се установява,че ищцата получава инвалидна пенсия,а
починалия й баща е помагал за нейната издръжка.Свидетелката потвърждава същите
обстоятелства,че ищцата се е грижела за баща си,готвела му е ,почиствала е дома
му,пазарувала и др.Смъртта на бащата на ищцата й се е отразила много тежко и
емоционално ,тъй като тя е разчитала изцяло на него относно доходите му от
пенсия.Въпреки,че не живее в гр.П.,а в гр.Д., свидетелката посочва,че има преки
впечатления от отношенията между ищцата и нейния баща,както и относно полаганите
грижи от ищцата в домакинството на баща й.
При така събраните доказателства в хода на съдебното дирене и преценката им в
съвкупност и по отделно,съдът намира,че предявеният иск е недоказан и неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Безспорно е установено по делото,че ищцата е получила обезщетение от
ответника в размер на 70 000,00лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта
на баща й Т.Д.С.,настъпила при ПТП на 27.10.2017г.
При определяне на обезщетение в такъв размер ответникът е отчел всички факти и
обстоятелства ,имащи значение и определящи степента на претърпените от ищцата
неимуществени вреди.По делото не са установени и доказани изложените в ИМ твърдения
за претърпени в по-голям обем от вече репарираните неимуществени вреди. Не е доказано
по безспорен начин ищцата да е живяла постоянно с баща си в едно общо
домакинство,както и да е разчитала единствено на неговата финансова подкрепа,а след
смъртта му да е останала сама, както и да е лице,което да се нуждае от непрестанна
грижа,осигурявана й единствено от нейния баща.Установено е по делото,че ищцата има
свое семейство- съпруг ,син и снаха,а също и сестра-очен лекар,на която също може да
разчита.След смъртта на баща й ,ищцата продължава да живее със съпруга си в едно
домакинство. Необходимостта от грижи за нейния баща са били породени от нещастно
събитие-смъртта на съпругата на Т.С.,а полаганите грижи са били в рамките на обичайните
домакински дейности.
6
В хода на съдебното дирене не са установени претърпени от ищцата в по-голям
обем,продължителност и интензитет от обичайните за такава загуба на много близък човек
душевни болки и страдания,които да подлежат на обезщетяване над размера на изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди по извънсъдебен ред от ответника.
Изплатеното обезщетение в размер на 70 000,00лв. от ответника представлява справедлив
паричен еквивалент на претърпените от ищцата Д. Т. Л., ЕГН**********, гр.П., болки и
страдания и съответства на законовите критерии за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Претендираното допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
80 000,00лв. не съответства на критерия за определяне на обезщетението „по
справедливост“ и излиза извън рамките на обезщетителния си характер.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.511,ал.1,т.2 от КЗ
вр.чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД от Д. Т. Л., ЕГН**********, гр.П., ул.“***“№14,
вх.Б, ап.7 против СДРУЖЕНИЕ „***“ /***/, гр.София, БУЛСТАТ ***, за заплащане на
сумата от 80 000,00лв. като застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие смъртта на нейния баща Т.Д.С.,в
резултат на ПТП, настъпило на 27.10.2017г.,по вина на водач на л.а. „***“,с чуждестранна
регистрация *** , застрахован в *** със застраховка ГО серия ***,номер ***,с период на
застрахователно покритие 15.09.2017г.-14.03.2018г., ведно със законната лихва,считано от
05.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата,се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищцата следва да заплати на осн.чл. 78,ал.3 от ГПК
направените от ответника деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
3 516лв. с ДДС съгласно представения Списък на разноски по чл.80 от ГПК.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск от Д. Т. Л. , ЕГН**********,
гр.П.,ул.“***“№14, вх.Б, ап.7, против СДРУЖЕНИЕ***“ /***/, гр.София,
БУЛСТАТ ***, с пр.основание чл.511,ал.1,т.2 от КЗ вр.чл.432, ал.1 от КЗ
вр.чл.45 и сл. от ЗЗД,за заплащане на сумата от 80 000,00лв. като
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди /болки и страдания/, вследствие смъртта на нейния баща Т.Д.С.,в
резултат на ПТП, настъпило на 27.10.2017г.,по вина на водач на л.а. „***“,с
чуждестранна регистрация *** , застрахован в *** със застраховка ГО
серия ***,номер ***,с период на застрахователно покритие 15.09.2017г.-
14.03.2018г. и който чуждестранен застраховател не е назначил
7
кореспондент за уреждане на претенции за територията на РБ,ведно със
законната лихва,считано от 05.01.2021г. до окончателното изплащане на
сумата,като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.3 от ГПК Д. Т. Л. , ЕГН**********,
гр.П.,ул.“***“№14, вх.Б, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на СДРУЖЕНИЕ***“
гр.София, БУЛСТАТ ***, деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 3 516лв. с ДДС съгласно представения Списък на разноски по чл.80
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Т. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
8