№ 272
гр. Варна , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900076 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІХ ТЗ и е образувано по молба вх.
№ 2113/04.02.2021 г. на „ДИДЖИТЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЖК „Младост“, бул. „Република“, № 15,
сграда на МЦ „Младост Варна“ за откриване на производство по
несъстоятелност на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „СВЕТИ СТИЛИЯН“” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Република“, УПИ № IX – 30367, Медицински комплекс „Младост“.
Молителят обосновава активната си легитимация на кредитор по
търговска сделка с твърдения, че между него и ответника е налице договор,
първоначално сключен в устна форма, с предмет извършване на услуги по
стопанисване и поддръжка в сградата на МЦ „Младост“, които включвали
събиране на дължимите суми за консумативи от ползвателите на обекти, в
т.ч. и ответника, и заплащането им на съответните доставчици. За извършване
на посочените услуги не било уговаряно възнаграждение. По силата на
договора ответникът следвало да възстановява направените от молителя
разходи за консумативи. Твърди, че впоследствие тези отношения между
страните били обективирани в Споразумение от 12.07.2016 г. и Споразумение
1
от 30.10.2017 г. Сочи, че вземанията, на които основава активната си
легитимация не представляват възнаграждение за извършване на услуги, а
представляват такива по см. на чл. 3 от Споразумение от 30.10.2017 г. – за
възстановяване на разходи за консумативи за обекта, ползван от ответника,
които са били заплатени от молителя на съответните доставчици. Сочи, че
задълженията на ответника по издадени фактури за периода 29.12.2017 г. –
30.09.2020 г., възлиза на 6648.96 лв. Излага, че по силата на сключените
Споразумения ответникът е поел и задължение солидарно да отговаря и за
задълженията на трети лица – „СБАЛДБ – доктор Лисичкова“ ЕООД, чиито
задължения за периода 29.1.2017 г. – 30.09.2020 г. възлизат общо на 70889.08
лв., Б.Н.Л., чиито задължения за същия период възлизат общо на сумата
443.81 лв. и Т.Б.Л., чиито задължения възлиза на 443.81 лв. Твърди, че
длъжникът е неплатежоспособен и е в трайна невъзможност да погасява
задълженията си към молителя, които имали повтарящ се характер. От
последното прави извод, че не се касае за неизпълнение на инцидентно
възникнало задължение, а за текущи задължения свързани с търговската
дейност на длъжника. За доказателство в подкрепа на този извод счита и
наличието на множество споразумения между молителя и длъжника и
многократните опити за извънсъдебно уреждане на отношенията.
Неплащането на задълженията се интерпретира не като оспорване на дълга, а
като обективна неспособност за изпълнение. В условията на евентуалност
счита, че длъжникът е свръхзадлъжнял, доколкото наличните му активи не са
достатъчни да покрият задълженията му. Изложените обстоятелства счита, че
водят до обоснован извод за наличие на неплатежоспособност, съответно
свръхзадлъжнялост на ответника, която следва да бъде обявена, да бъде
определена началната й дата и да бъде открито производство по
несъстоятелност, ведно със законните последици от това. Претендира
разноски
В границите на срока по чл. 131 ГПК ответникът „МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР „СВЕТИ СТИЛИЯН“” ООД, ЕИК *********, депозира отговор, в
който оспорва искането за откриване на производство по несъстоятелност.
Оспорва се активната легитимация на молителя, а именно същия да е
кредитор по търговска сделка. Оспорва се съществуването на описаните в
сезиращата молба вземания на молителя към ответника като се твърди
2
погасяването им, част от тях чрез плащане, част от тях чрез
удовлетворяването на молителя по пътя на принудителното изпълнение
проведено по изп.д. № 1291/2017 г., на ЧСИ рег. № 984 при КЧСИ.
В проведените съдебни заседания, страните чрез процесуални
представители поддържат изложените от тях доводи, оплаквания и
възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства, доводите на страните и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
представените писмени доказателства, че на 12.07.2016 г. между „Диджител“
ООД, в качеството на Кредитор и „Лисичков“ ЕООД, „СБАЛДБ – доктор
Лисичкова“ ЕООД, „МЦ Св. Стелиян“ ООД, Б.Л. и Т.Л., всички в качеството
на Длъжници е сключено Споразумение за изплащане на просрочени
задължения, рег. № 2271, на Нотариус № 011 при НК. По силата на
Споразумението, страните приели за безспорно наличието на задължения на
длъжниците, в качестовото им на ползватели на самостоятелни обекти в
сградата на МЦ „Младост“, находяща се в гр. Варна, бул. Република, № 15, с
произход неплатени консумативи за ползвани от тях помещения и общи
части, обективирани в издадени фактури, по Приложение № 1. В
Споразумението бил уговорен начина на изплащане на задълженията, както и
длъжниците поели солидарна отговорност за тях, както и за задълженията по
фактури издадени след 31.05.2016 г.
По делото е представено и Споразумение от 30.10.2017 г., от което се
установява, че страните по делото са постигнали съгласие, ответникът
ежемесечно да възстановява заплатените от молителя на съответните
доставчици разходи за консумативи – ел. енергия, водоснабдителни и
канализационни услуги и телекомуникационни услуги за ползван от
ответника самостоятелен обект. В споразумението страните са предвидили и
реда за отчитане на контролните измервателни средства. В споразумението
страните са посочили, че „Диджител“ ООД като присъединено към мрежител
лице е клиент на съответните доставчици и заплаща текущо ползваните
3
консумативи (ел. енергия, водоснабдителни, канализационни и
телекомуникационни услуги).
С ново Споразумение от 19.08.2019 г., сключено между „Диджител“
ООД, „Лисичков“ ЕООД, „СБАЛДБ – доктор Лисичкова“ ЕООД, „МЦ Св.
Стелиян“ ООД, Б.Л. и Т.Л., се уреждат отношенията между страните по него,
по повод образувано изп.д. № 592/2016 г. на ЧСИ З.Д.в като длъжниците са
поели задължение да заплатят при условията на солидарност и по уговорения
в споразумението начин и срокове, задълженията по фактурите, описани в
Приложение № 1 към Споразумението.
По делото е назначена ССЕ, чието заключение се цени от съда като
компетентно, безпристрастно дадено и непротиворечащо на останалите
събрани по делото доказателства и приети за установени факти.
Заключението е оспорено от ищеца, без от последния да е проявена по-
натъшна процесуална активност.
При извършена служебна справка в ТР воден при АВ, се установява, че
ответникът надлежно е обявявал ГФО за периода 2012 – 2017 г., но не е
обявил ГФО за периода 2018 – 2020 г.
За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице
следните кумулативни материалноправни предпоставки: - подадена до
компетентния по см. На чл. 613 ТЗ съд молба от лицата, изрично посочени в
чл. 625 ТЗ, респ. чл. 742, ал. 2 ТЗ; - длъжникът да е търговец по см. На чл. 1
ТЗ; - да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, или
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3-та от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца; -
наличие на неплатежоспособност по см. Чл. 608, ал. 1 ТЗ (ев.
свръхзадлъжнялост, по см. Чл. 742, ал. 1 ТЗ ако е корпоративно търговско
дружество) и – затрудненията на длъжника да не са временни като
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно, по арг. на чл.
631 ТЗ.
4
По своята правна същност производството по несъстоятелност е
универсално изпълнително производство, поради което и споровете, относно
отделните вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриването
му, а касаят стадия на приемане на вземанията на кредиторите от синдика.
Установителното действие на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ се разпростира
върху обективното имуществено състояние на длъжника и има действие по
отношение на всички – чл. 630, ал. 3 ТЗ. Решението за откриване на
производството няма за предмет установяването със сила на присъдено нещо
на конкретното вземане на кредитора спрямо длъжника по несъстоятелността,
но наличието на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка е
една от предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност,
поради което и без да формира сила на присъдено нещо по отношение на
вземането, посочено в молбата по чл. 625 ТЗ, съдът следва да прецени дали то
има търговски характер и да прецени неговата изискуемост. За да установи
основанието на вземането си молителят следва да докаже съществуването на
юридическия факт, който поражда вземането, а в случай, че длъжникът го
оспорва, той от своя страна следва да докаже съществуването на такъв
юридически факт, който към датата на приключване на съдебното дирене, или
правопрекратява вземането, или отрича съществуването на твърдяния от
молителя правопораждащ юридически факт.
В конкретния случай, безспорно между страните е, че молбата за
откриване на производство по несъстоятелност е подадена пред компетентния
съд и че длъжникът е търговец по см. На чл. 1 ТЗ.
В конкретния случай молителят обосновава активната си материално-
правна легитимация на кредитор с твърдението за наличието на сключен
между страните договор за извършване на услуги по стопанисване и
поддръжка, по силата на който ответникът следвало да възстановява
направените от молителя разходи за консумативи. По делото не са били
предмет на спор обстоятелства, че ответникът е ползвател на самостоятелен
обект в сграда именована „Медицински комплекс Младост – Варна“. Не е
било предмет на спор, а и се установява от представените и коментирани по-
горе Споразумения между страните, че съоръженията и инсталациите, чрез
които се извършва ползването на комунални услуги, са собственост на
5
молителя и последния е титуляр на партиди при всеки от доставчиците и като
такъв заплаща текущо ползваните в сградата консумативи (ел. енергия,
водоснабдителни, канализационни и телекомуникационни услуги).
Съобразно разпоредбата на чл. 286 ТЗ търговска е сделката, сключена
от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие или
представлява абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ,
независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Безспорно, в случая
не се установява между страните да е налице търговска сделка от категориите
на абсолютните. От събраните в хода на производството доказателства не се
установява и молителят да извършва твърдяните от него „услуги“ по занятие.
Нещо повече, от събраните в хода на производството доказателства се
установява, че сключените между страните споразумения обективират
уговорки между страните по повод възстановяване на заплатени от молителя,
в качеството му на абонат на съответните комунални дружество, суми за
ползвани в сградата услуги. Посочените Споразумения обаче сами по себе си
не обективират договорно правоотношение между страните по този повод,
нито пък се установява неформален такъв.
След като молителят, в качеството на абонат, е заплащал начислените
по партидите му задължения за консумирани ток, вода и т.н., а в
действителност част от услугите са консумирани от други лица, било то
ползватели на обекти в сградата или собственици на такива, то отношенията
между заплатилия задълженията и лицето, действително акумулирало
задълженията следва да бъдат уредени по правилата за неоснователното
обогатяване. Именно по този повод са и сключени процесните Споразумения
между страните, в който ответникът и останалите страни по тях са поели
задължения да „възстановят заплатените разходи на молителя“. Употребата на
такава формулировка предполага обедняване на едната страна и обогатяване
на другата, с оглед на което възстановяването има за цел да възстанови
целостта на патримониума на обеднилия се.
Следва да бъде посочено, че безспорно доставката на ел. енергия и ВиК
услуги са търговски сделки, доколкото са свързани с упражняваната от
съответния доставчик дейност. Този търговски характер обаче не може да
6
бъде автоматично отнесен и към отношенията между молителя и ответника в
настоящото производство, доколкото тези отношения са поставени на друга
плоскост и не произтичат пряко от търговската сделка между съответния
доставчик и молителя като негов абонат.
По изложените съображения, се налага извод, че молителят „Полимери”
АД (н) не притежава качеството кредитор, поради което не е
материалноправно легитимиран в производството по чл. 625 ТЗ, поради което
молбата му подлежи на отхвърляне само на това основание. Предвид
посочения извод, не следва да бъде обсъждано наличието на
неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на ответника.
Предвид изхода от спора на ответника се следват направените в хода на
производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. В съответствие с
направеното искане и представения списък по чл. 80 ГПК, на присъждане
подлежи сумата 1000.00 лв., адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „ДИДЖИТЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Младост“, бул. „Република“,
№ 15, сграда на МЦ „Младост Варна“ за откриване на производство по
несъстоятелност на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „СВЕТИ СТИЛИЯН“” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Република“, УПИ № IX – 30367, Медицински комплекс „Младост“.
ОСЪЖДА „ДИДЖИТЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ЖК „Младост“, бул. „Република“, № 15, сграда на
МЦ „Младост Варна“ ДА ЗАПЛАТИ на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „СВЕТИ
СТИЛИЯН“” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Република“, УПИ № IX – 30367, Медицински комплекс
„Младост“, сумата 1000.00 лв. (хиляда лева), разноски по делото, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
7
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8