№ 268
гр. София, 06.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 вр. ал.7 от НПК.
С определение от 06.01.2022г. по НЧД №912/2021г. по описа на ОС-
Благоевград, НО, 5 състав съдът е потвърдил Постановлението на ОП-
Благоевград от 25.11.2021г. за прекратяване на наказателното производство
по Досъдебно производство (ДП) №57/2016г. по описа на ОСлО при ОП-
Благоевград, пр. пр. №3965/2016г. на ОП-Благоевград, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.123 НК (образувано за
престъпление по чл.115 НК).
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба
от адв.Р.Н. - повереник на пострадалата Б. Д. С. и на пострадалия Б. К. С..
В жалбата се оспорват фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, като се излагат съображения срещу приетата
фактическа обстановка и се набляга на пропуски в разследването, които
според жалбоподателя са довели до съществени процесуални нарушения,
свързани със задълженията по чл. 13 НПК за разкриване на обективната
истина по делото. Набляга се на категорично установените според
жалбоподателя нарушения на чл.21, ал.1 от Наредбата за водноспасителната
дейност и обезопасяване на водните площи, за да се поиска повдигане на
обвинения срещу св.Г. П. и св.А. И., както и срещу собственика на
1
„Интерхотел Сандански“.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
след като в съответствие с чл.243, ал.8 вр. ал.5 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да
бъде потвърдено поради следните съображения:
Фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и
категорично установена от проведените многобройни следствени действия -
огледи на местопроизшествие и на труп, разпити на свидетели, назначени и
изготвени експертизи, както и от събраните писмени доказателства.
Доказателственият материал по делото е подложен на съответното обсъждане
- първоначално от прокурора, прекратил наказателното производство, а после
и от контролиращия първоинстанционен съд. Изложени са подробни и
последователни аргументи за приетите факти, като липсва престъпление във
връзка със смъртта на починалата Д. Б. С., вкл. престъпление по чл.123 НК.
По делото са извършени всички възможни процесуално-следствени
действия, които биха могли да допринесат за изясняване на обстоятелствата,
които са довели до удавянето на починалата Д. Б. С..
Действително изясняването на фактическите положения е станало
след намесата на съдилищата по предходните прекратявания на наказателното
производство и въпреки действията на прокуратурата и органите на
досъдебното производство, които не са положили необходимите и нужни
усилия да установят какво е станало и какви са причините за това.
Действията на органите на досъдебното производство търпят
основателна критика, но въз основа на указанията на ОС-Благоевград и на
САС са събрани необходимите доказателствени източници, които са
позволили да бъде установена обективната истина по делото.
Органите на досъдебното производство са неглижирали
изискванията на НПК, свързани със задълженията по чл.13 НПК, като в
продължителни периоди от време не са предприели необходимите действия
за изясняване на фактическата обстановка по делото и на два пъти
2
наказателното производство по делото е било прекратявано неоснователно от
ОП-Благоевград.
Трябва да се посочи, че направения отвод на наблюдаващия
прокурор по делото е бил обоснован, но по него се е произнесъл по
съответния ред на чл.47, ал.4 НПК прокурор от САП (Постановление от
15.10.2021г., приобщено по служебен път от настоящия съдебен състав).
Липсват очевидни основания по чл.47, ал.1 НПК вр. чл.29 НПК за отвод на
наблюдаващия прокурор, които да позволят само на това основание
настоящият съдебен състав да отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Неспазването на процесуалните срокове,
непълнотата на дадените указания, немарливостта при воденето на
разследването - всички тези обстоятелства, сами по себе си, биха могли да
доведат до дисциплинарна отговорност на съответния прокурор, но не сочат
на основания за неговия отвод (респ. на необходимост от отменяне на третото
поред прекратяване на наказателното производство).
Основателни са възраженията срещу огромните забавяния по
разследването, довели до неспазване на изискванията на чл.22 НПК.
Учудващо е становището на прокурора от САП в Постановлението от
15.10.2021г. за това, че изискването за провеждане на наказателното
производство в разумен срок не важало за органите на досъдебното
производство. Това показва непознаване на основни принципи на
наказателния процес и на практиката на ЕСПЧ (в тази насока за пълнота срв.
Проф. Ч. М. - Досъдебното производство по НПК - С., 2013г., стр.35-стр.36, в
които по разбираем дори за лица без юридическо образование начин са
изяснени принципните положения по чл.22 НПК).
Посочените забавяния могат да доведат и до ангажиране на
отговорността на прокуратурата по ЗСВ и по ЗОДОВ, но не представляват
основания за отмяна на Постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
По-конкретно - в периода от 26.01.2017г-24.11.2017г. не са
извършвани никакви действия по делото, като от 29.08.2016г. до 23.10.2017г.
се е изчаквало заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, а
въпреки изпратените 18 писма до вещото лице З. (т.2, л.6-л.24 ДП), от
3
прокуратурата и следствието не са предприети никакви действия за
забързване на производството и за санкциониране на забавянето на вещото
лице, нарушаващо сроковете по чл.149, ал.3 НПК. Отново е допуснато
забавяне при изготвяне на допълнителната съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, назначена на 04.04.2018г. и изготвена чак на 02.07.2019г.,
като по делото липсват всякакви данни вещото лице да е било уведомявано,
умолявано, пришпорвано или мотивирано по друг начин да побърза.
Тези забавяния очевидно са нарушили правото на пострадалите
родители на починалата Д. Б. С. по чл.6 ЕКПЧ за получаване на
справедливост в разумни срокове.
Неспазването на разумните срокове за разследване обаче не се е
отразило на разкриването на обективната истина, доколкото са събрани
необходимите и възможни доказателства за изясняване на станалото, като от
заключенията на изготвените по делото съдебно-технически експертизи и
съдебномедицински експертизи се установява, че нарушенията на
изискванията за организация на водноспасителната дейност в „Интерхотел-
Сандански-България“ АД не се намират в причинна връзка с настъпилата
смърт на Д. Б. С..
Според заключенията на последната съдебно-техническа експертиза
(т.6, л.104-108 ДП), на предходната съдебно-техническа експертиза (т.4, л.30-
л.34 ДП), както и на съдебно-медицинските експертизи, изготвени по делото
(последната съдебномедицинска експертиза е в т.6, л.149-л.158 ДП)
причината за смъртта на починалата Д. Б. С. не се дължи на виновно
поведение на длъжностни лица или други лица от „Интерхотел-Сандански-
България“ АД, а на нейното лично поведение - тя е пренебрегнала забраната,
установена от чл.40, ал.4, изр.1 от Правилника за водноспасителната дейност
и обезопасяването на водните площи (ДВ, бр.65/1983г. с последващи
изменения и допълнения) - „Забранява се къпането на лица, намиращи се в
нетрезво състояние или страдащи от епилептични припадъци, сърдечни,
кожни и други противопоказни заболявания“. Починалата не се е съобразила
и с разясненията на своя личен лекар - св. д-р Л. Г. Б. (срв. т.2, л.123 ДП),
свързани с нейната болест - епилепсия с гранд мал припадъци. Починалата С.
е била надлежно предупредена да не влиза във водни басейни и от нейния
4
лекуващ специалист - невролог - св. д-р С. Х. К. (т.2, л.118 ДП), който е
категоричен, че е инструктирал подробно починалата още в началото на
заболяването през 2002г. за недопустимостта от влизане във водни басейни.
Самата починала в деня на инцидента не е уведомила своя
придружител - св.И. Н. нито за своето заболяване, нито за това, че
възнамерява да влиза в плувния басейн, като по този начин никой присъстващ
не е бил наясно с опасността, която представлява влизането на страдащата от
епилепсия Д. Б. С. в открития плувен басейн на „Интерхотел-Сандански-
България“ АД.
Установените нарушения на чл.11 и на чл.21, ал.1 от Наредбата за
водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи (ДВ,
бр.65/1996г. с последващи изменения и допълнения), посочени от вещите
лица по съдебно-техническите експертизи, не се намират в причинна връзка с
настъпилата смърт. Заключението на последната съдебно-медицинска
експертиза (т.6, л.149-л.158 ДП) е категорично, че предприетите от трети
лица действия по спасяването на починалата, макар и да не са извършени от
спасител, са били своевременни, като спасяването на починалата С., предвид
съчетанието на епилептичен припадък, който сам по себе си би могъл да
доведе до смърт, с удавянето (поглъщането на вода при настъпването на
епилептичния припадък), води до извод, че спасяването на починалата е само
хипотетична възможност, а оказаната първа помощ е своевременна и
достатъчна, но не е могла да предотврати настъпването на смъртта, дължаща
се на необратимите хипоксични увреждания на мозъчната тъкан с последваща
парализа на жизненоважни центрове в мозъчния ствол и смърт.
В обобщение - установените нарушения при организацията на
водноспасителната дейност в „Интерхотел-Сандански-България“ АД не се
намират в причинна връзка с настъпилата смърт на Д. Б. С. и по този начин
липсва един от основните елементи за ангажиране на наказателна
отговорност на служители или на длъжностни лица от „Интерхотел-
Сандански-България“ АД.
Смъртта на Д. Б. С. на 28.08.2016г. се дължи на нещастен случай,
предизвикан от пренебрегването от нейна страна на основни правила,
свързани с нейното заболяване - епилепсия.
По тези съображения въззивният съд не намира основания да отмени
5
определението на ОС-Благоевград и потвърденото с това определение
Постановление на ОП-Благоевград, с което е прекратено наказателното
производство по делото.
Разбираеми и нормални са реакциите на родителите на починалата,
тяхната болка и страдание от станалото, стремежът да намерят виновник за
нелепата смърт на своята дъщеря, но в конкретния случай обективно
установените обстоятелства изключват наличието на причинен принос от
трети лица към смъртта на Д. Б. С., който да има наказателно-правно
значение.
Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
Постановлението на ОП-Благоевград и Определението на ОС-Благоевград,
които се контролират в настоящето производство, са обосновани,
законосъобразни и правилни, отговарят на обективната истина и на
приложимите законови норми и следва да бъдат потвърдени.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 вр. ал.6, т.1 от НПК‚
Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 06.01.2022г. по НЧД
№912/2021г. по описа на ОС-Благоевград, НО, 5 състав, с което е потвърдено
Постановление на ОП-Благоевград от 25.11.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №57/2016г. по описа на ОСлО при ОП-
Благоевград, пр. пр. №3965/2016г. на ОП-Благоевград, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.123 НК (образувано за
престъпление по чл.115 НК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7