№ 11566
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110157529 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от С. Д. Г., чрез пълномощника адв. П. Г., срещу „..“ ЕООД
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване
недължимост на вземания в общ размер на 13 684,47 лева поради погасяване на
правото на принудително изпълнение по давност, които вземания се събират
принудително по изпълнително дело №.... по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие
СГС, образувано по изпълнителен лист от 18.12.2015г. по т.д. №..г. по описа на СГС,
издаден в полза на „..“ ЕООД въз основа на Решение №301/16.10.2015г. по вътрешно
арбитражно дело №..г. по описа на арбитражен съд „..“, за сумата от 12 635,17 лева,
заедно със законна лихва от 16.10.2015г. – датата на постановяване на арбитражното
решение до окончателното погасяване задължението, сумата от 918,02 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80 лева, разноски по
арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от
молителя държавна такса за издаване на изпълнителен лист, вземанията по който са
прехвърлени на „..“ ЕООД с договор за цесия от 08.08.2018г. и Приложение №1 към
него, като погасени по давност.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е
длъжник по изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 при КЧСИ,
образувано въз основана на издаден срещу нея изпълнителен лист от 18.12.2015 г. по
т.д. № .. г. по описа на СГС, ТО, VI – 14 с-в. Твърди, че на 17.10.2023 г. е получила
имейл съобщение от работодателя й – „..“ ЕООД с информация, че в дружеството са
1
постъпили документи, представляващи запорно съобщение и покана за доброволно
изпълнение. Сочи, че вземанията по издадения срещу нея изпълнителен лист,
послужил като основание за образуване на процесното изпълнително дело, са погасени
по давност. Поддържа, че взискателят по изпълнителното дело е подал молба за
неговото образуване след близо седем години, считано от датата на издаване на
изпълнителния лист. Отбелязва, че кредитор по изпълнителния лист е „.. .“ ЕООД,
който е цедирал вземането си в полза на ответника в настоящото производство. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи изпълнение
на вземанията по процесното изпълнително дело с оглед погасяването им по давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Потвърждава, че е кредитор на вземанията по издадения изпълнителен лист, по силата
на сключен договор за цесия от 08.08.2018 г. с цедента – „..“ ЕООД. Счита твърденията
на ищцата относно изтекла погасителна давност по отношение на дължимите вземания
за неоснователни. Сочи, че въз основа на процесния изпълнителен лист от 18.12.2015
г., на 09.03.2016 г., било образувано изпълнително дело № .. г. по описа на ЧСИ Р.А..
Излага твърдения за извършени действия, имащи за последица прекъсването на
давността. Сочи, че след прекратяването на изпълнително дело № .. г. е изтеглил
изпълнителния лист, въз основа на който на 04.10.2023 г. е било образувано
изпълнително дело № 682/2023 г. по описа на ЧСИ Р.А.. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява
само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от
18.12.2015г. по т.д. №..г. по описа на СГС, издаден въз основа на Решение
№301/16.10.2015г. по вътрешно арбитражно дело №..г. по описа на арбитражен съд
„..“, по които е образувано №.... по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС,
поради изтекла погасителна давност.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
2
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е
обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото
доказателства се установява, че срещу С. Д. Г. е бил издаден изпълнителен лист от
18.12.2015г. по т.д. №..г. по описа на СГС, както и че въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №.... по описа на ЧСИ Р.А. с
район на действие СГС. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен
лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането
чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице
правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната
недължимост.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по
гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага,
когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В
случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила
арбитражно решение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към
процесното вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с
предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на
чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана
след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги
предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. №
3
903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г.,
III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и
Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е
било отделено обстоятелството, че ищцата е длъжник по изпълнително дело №
682/2023 г. по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 при КЧСИ, образувано въз основа на
издаден срещу нея изпълнителен лист от 18.12.2015 г. по т.д. № .. г. по описа на СГС,
ТО, VI – 14 с-в, вземанията по който са цедирани в полза на ответника. Ищецът не
оспорва уведомяването си за извършената цесия, поради което и този въпрос не е
необходимо да бъде допълнително изследван. За пълнота следва да се отбележи, че в
установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение
№78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е
прието, че връчването на уведомлението в хода на производството като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Уведомлението е връчено на
ищеца, заедно с препис от отговора на исковата молба от ответника.
В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело №.... по
описа на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС се установява, че същото е образувано по
молба от 04.10.2023г., подадена от „..“ ЕООД с искане за образуване на изпълнително
дело въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2015г. по т.д. №..г. по описа на СГС,
издаден в полза на „..“ ЕООД въз основа на Решение №301/16.10.2015г. по вътрешно
арбитражно дело №..г. по описа на арбитражен съд „..“. С молбата е поискано ЧСИ да
извърши справка за регистрирани трудови договори и пенсии на длъжника, наличие на
банкови сметки и налагане на запор при установяване на такива, извършване на
справка за наличие на недвижими имоти по партидата на длъжника, както и да
пристъпи към изпълнение като насрочи опис на движими вещи на длъжника. На
05.10.2023г. ЧСИ е изпратило запорни съобщения до „.. .“ АД, до „..“ АД и „..“ АД. На
05.10.2023г. ЧСИ е разпоредил изпращане на запорно съобщение до установения
работодател на длъжника С. Г. – „..“ ЕООД, както и до „... .“ ЕООД. На 19.10.2023г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от С. Г. на 19.10.2023г.
Установява се от приложеното към настоящото дело изпълнително дело .. на
ЧСИ Р.А. с район на действие СГС, че същото е било образувано по молба от „.. .“
ЕООД от 09.03.2016г. въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2015г. по т.д. №..г. по
4
описа на СГС, издаден в полза на „..“ ЕООД въз основа на Решение №301/16.10.2015г.
по вътрешно арбитражно дело №..г. по описа на арбитражен съд „..“. На 04.04.2016г. е
наложена възбрана върху собствения на длъжника С. Г. недвижим имот,
представляващ УПИ VI, планоснимачен номер 356, в квартал 37 по регулационния
план на с. Габровница, одобрен със Заповед № 90 от 21.01.1991г., целият с площ от 920
кв.м., ведно с построена в него жилищна сграда и всички други подобрения. На
25.03.2016г. са изпратени запорни съобщения до 14 различни банки, като от „..“ АД се
е върнало съобщение на 05.04.2016г., че длъжникът има открита банкова сметка и е
наложен запор върху същата, който се явява втори по ред. На 15.01.2018г. е наложен
запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „... .“ ЕООД. На
26.09.2018г. е подадена молба от „..“ ЕООД да бъде конституиран като взискател по
делото с оглед сключения между него и „.. .“ ЕООД договор за прехвърляне на
вземането, като изрично е поискано освен проучване на имуществото на дължника,
ЧСИ да пристъпи към конкретна мярка за принудително изпълнение – да насрочи дата
за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На
28.05.2019г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „..“ АД. На 01.09.2021г.
е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД. С постановление от
18.01.2022г. на ЧСИ изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК и са отменени всички действия по изпълнение.
С всяко предприето действие на принудително изпълнение или искане за това от
страна на взискателя се прекъсва погасителната давност за вземането, която както вече
бе изложено е общата петгодишна давност, и започва да тече нов давностен срок.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че кредиторът е бездействал в
продължение на 7 години, като е поискал образуване на изпълнително дело и налагане
на запор на трудовото възнаграждение на ищцата едва през октомври 2023г. Видно от
приложеното по делото изпълнително дело .. на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС,
същото е образувано по изпълнителен лист от 18.12.2015г. по т.д. №..г. по описа на
СГС, издаден в полза на „..“ ЕООД въз основа на Решение №301/16.10.2015г. по
вътрешно арбитражно дело №..г. по описа на арбитражен съд „..“, вземанията по който
се претендира да са погасени по давност, а с изрична молба от 26.09.2018г. ответникът
е поискал да бъде конституиран като взискател по него и да се направи нова справка за
трудови договори на длъжника, банкови сметки на длъжника и да се направи опис на
движимите вещи, намиращи се в дома му.
В т.10 от Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
5
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“.
Погасителната давност е предвидена в закона като санкция за бездействие и
дезинтересиране на кредитора от събиране на едно свое вземане, а не като форма на
защита на длъжника поради неплатежоспособността му за определен период от време.
Видно от приложените към настоящото дело изпълнителни дела №.. и №.... при ЧСИ
Р.А., по същите са предприемани действия по изпълнение или с изрични молби е
искано извършване на действия по изпълнение на следните дати: 09.03.2016г;
25.03.2016г; 04.04.2016г; 15.01.2018г; 26.09.2018г; 28.05.2019г; 01.09.2021г;
04.10.2023г; 05.10.2023г. С извършването на всяко действие е прекъсвана
погасителната давност и е започвал да тече нов петгодишен давностен срок, между
всеки две последователни дати, посочени по-горе са изтекли по-малко от 5 години.
Самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ.
конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело,
не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на
погасителната давност за вземането. Прекъсване на погасителната давност ще настъпи,
само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и
изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т. е. изрично е
поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ
може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е
изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител. В този смисъл и Решение №
50094 от 16.11.2023г. на ВКС по т. д. № 770/2022 г., I т. о., ТК. В конкретния случай,
както беше посочено по-горе, в молбата е поискано извършване на изпълнително
действие – извършване на ново проучване на имуществото на длъжника и насрочване
на опис на движими вещи.
Както беше уточнено по-горе, независимо от прекратяването на изпълнителното
дело по силата на закона поради перемпция на изпълнението, подадените от кредитора
молби, с които иска от съдебния изпълнител предприемане на действия по изпълнение
прекъсват давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме и е
без значение за погасителната давност дали ще стори това в рамките на същото или на
новообразувано изпълнително дело. В случая и в рамките на същото изпълнително
дело и по новообразуваното изпълнително дело. С оглед изложеното последното
валидно изпълнително действие е 05.10.2023г., когато е наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищцата в „..“ ЕООД. До подаване на исковата молба на 19.10.2023г.
не са изтекли 5 години, поради което вземането не е погасено по давност. За пълнота
следва да се отбележи, че дори за последно валидно действие да бъде прието
налагането на запор на банкови сметки на 28.05.2019г. по изпълнително дело .. преди
неговото перемиране, до подаване на исковата молба на 19.10.2023г. отново не са
6
изтекли пет години.
За периода от 05.10.2023г., нито от 28.05.2019г., до датата на подаване на
исковата молба, респ. до датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция, не е изтекла петгодишната давност за процесните вземания.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.,
и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са
страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с
пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44
от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на
13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два
месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че погасителната давност за
процесните вземания не е изтекла, поради което предявения отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на
ответника, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по реда на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК
вр. чл.37 от Закона за правната помощ..
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Г., ЕГН**********, с адрес гр. София, .., чрез
пълномощника адв. П. Г., срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., с адрес на управление гр. София, ..,
представлявано от З.Н. Д., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК за установяване недължимост на вземания в общ размер на 13 684,47 лева
поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, които
вземания се събират принудително по изпълнително дело №.... по описа на ЧСИ Р.А. с
район на действие СГС, образувано по изпълнителен лист от 18.12.2015г. по т.д. №..г.
по описа на СГС, издаден в полза на „..“ ЕООД въз основа на Решение
7
№301/16.10.2015г. по вътрешно арбитражно дело №..г. по описа на арбитражен съд
„..“, за сумата от 12 635,17 лева, заедно със законна лихва от 16.10.2015г. – датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване задължението,
сумата от 918,02 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80
лева, разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева,
представляваща заплатена от молителя държавна такса за издаване на изпълнителен
лист, вземанията по който са прехвърлени на „..“ ЕООД с договор за цесия от
08.08.2018г. и Приложение №1 към него, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Д. Г., ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТИ на „..“ ЕООД, ЕИК .. сумата в размер на 100 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8