РЕШЕНИЕ
№ 1797
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20231110200012 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. Р. З. срещу наказателно постановление №
............. от ............г., с което на жалбоподателя е наложено на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на
10лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и “глоба“ в размер на 200лв.
на осн.чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че на АМ”Т.”, като водач на лек автомобил му е
бил подаден звуков и светлинен сигнал от полицейски органи с цел неговото
спиране, като спирането в аварийна лента отнема време, а и поради лошите
метрологични условия към онзи момент това се е случило още по-бавно и му
е отнело между 500 и 1000 метра да спре без да предизвика ПТП. Иска се
преразглеждане на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Желае отмяната на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 14.10.2021г., около 13.10ч. жалбоподателят З. управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил „Волво ХЦ 70“ с ДК № СВ 7283 СТ по
автомагистрала „Т.”, с посока на движение от с. Нови хан към
бул.”Околовръстен път”, като в района на 3-4 километър, при подаден ясен и
разбираем сигнал /светлинен и звуков/ с автомобил „Ф.Т.” с рег. номер ...........
ускорил движението си и не спира движението на автомобила, като същият
бил спрян принудително след около километър. При проверката било
установено, че жалбоподателят не носи контролния талон към свидетелството
за управление.
Св. П. съставил АУАН на жалбоподателя.
Въз основа на така издадения АУАН било издадено и Наказателно
постановление.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на писмените доказателства по делото, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК. Съдът ще кредитира
показанията на актосъставителя П. изцяло, тъй като същите са обективни и
непредубедени, като се подкрепят и от доказателствения материал по делото
и от които се установява поведението на жалбоподателя.
Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по
случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в
производството, няма съществени противоречия.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
2
административнонаказателното производство и ограничаващи правото на
защита на нарушителя. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са
посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно
разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Ясно са посочени нарушенията, както
и нормите които са нарушени, като не остава никакво съмнение за
жалбоподателя за какви конкретно действия и нарушения е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Нарушенията са ясно и точно описани, като словесното и цифровото им
описание не оставя съмнение извършването на какво нарушение се вменява на
жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
Чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП определя, че „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него”. От
показанията на св. П. и докладната записка на пол. Иванов категорично се
установи извършването на нарушението, а и то не се оспорва от
жалбоподателя.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че не носи контролния талон
към свидетелството си за управление на СУМПС.
Съобразно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказва се с глоба 10 лв. водач,
който не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство. АНО е определил санкция в размер на 10лв., който размер
е напълно съобразен с законовото изискаване, като съдебния състав не може
да редуцира този размер.
По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 14.10.2022г.,
около 13.10ч. жалбоподателят З. управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил „В. ............“ с ДК № СВ ............ по автомагистрала „Т.”, с посока
на движение от с. Н.х. към бул.”О. п.”, като в района на 3-4 километър, при
подаден ясен и разбираем сигнал /светлинен и звуков/ с автомобил „Ф. Т.” с
рег. номер ............., ускорил движението си и не спира движението на
автомобила, като същият бил спрян принудително след около километър. За
3
поведението му била съставен докладна записка от полицай Й. И., която
подробно описва поведението на водача след подадения му сигнал.
Безспорно се установява, че водачът на МПС не е спрял, след като му е
бил подаден ясен и категоричен сигнал – звуков и светлинен от полицейски
бус, движещ се зад автомобила на жалбоподателя. Следва да бъде посочено,
че мястото на нарушението е конкретно посочено. Отказвайки да спре след
подаден сигнал за спиране от страна на контролния орган, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение,
визирано в чл. 103 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че спирането в
аварийна лента отнема време, а и поради лошите метрологични условия към
онзи момент това се е случило още по-бавно и му е отнело между 500 и 1000
метра да спре без да предизвика ПТП. Поведението му след възприемането на
подадените му сигнали – звуков и светлинен води на обратния извод от
твърдения от него, вместо да намали скоростта си и да предприеме незабавно
действия по спирането на автомобила, той е ускорил движението си.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че не се подчинява на подаден
сигнал – звуков и светлинен, съзнавал е общественоопасните последици, а
именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване
на транспорта и реда за извършване на проверки, но пряко ги е целял, като
мотивацията му е включвала и желанието за осуетяване на проверка, тъй като
в този момент той е превозвал мигранти в колата.
За нарушението на чл. 103 ЗДвП съобразно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
предвидено кумулативното налагане на административни наказания
лишаване от право да се управлява МПС за срок от един до шест месеца и
глоба от 50 лева до 200 лева. На жалбоподателят е била наложена глоба в
размер на 200лв, която е в максимален размер на санкцията и лишаване от
правоуправление за 3 месеца, като съдът не намира за нужно тяхното
намаление, с оглед конкретните действия на водача.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални
нарушения, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
4
С оглед крайната преценка на съда, то не следва да се присъждат
разноски за процесуално представителство на жалбоподателя, нито на
въззиваемата страна.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ................ от
..................г., с което на Ф. Р. З. е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1 от
ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и “глоба“ в размер на 200лв. на осн.чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5