РЕШЕНИЕ
№466
06.08.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на четиринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова ........……………………………..и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………......................като разгледа докладваното
от съдия Димитрова
адм. дело № 1172 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.Й.К. ***, срещу Ревизионен акт № Р-16002618007386-091-001 от 10.06.2019г., издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от З. Д. В.–Началник сектор“Ревизии“–възложил
ревизията и В. И. К.-Главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 515/05.09.2019г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на
НАП, гр. Пловдив.
В жалбата се развиват подробни съображения досежно незаконосъобразността на административния акт.
Твърди се, че същият е издаден в противоречие с материалния закон и в нарушение на административно производствените правила. Сочи се, че същия е в противоречие с принципите на данъчния процес и установената съдебна практика.
Според жалбоподателя, в случая въобще липсвало основание за прилагане на разпоредбите на чл.122 и сл. от ДОПК, тъй като не били обосновани с доказателства. Приходните инспектори възприели, че средствата в брой, с които бил разполагал в началото на ревизирания период не били около 80 000 лева, а едва 5 000 лева- именно това обстоятелство довело до преминаване към облагане по особения ред предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК. Както било отбелязано и в ревизионният акт, за периода 2012-2014г. оспорващия подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, като не бил декларирал приходи, а в декларациите била попълнена само таблица 4–Справка за непогасените декларирани остатъци от получени заеми-към 31.12.2012г. остатъци по заеми в размер общо на 75 300.00 лева, предоставени от 12 физически лица, в това число получени през 2006г., 2007г. и 2009г., към 21.12.2013г. остатъци по заеми в размер общо на 68 000 лева предоставени от общо 9 физически лица през 2006г., 2007г. и 2009г. и към 31.12.2014г. остатъци от заеми в размер общо на 68 000 лева, предоставени от 9 физически лица през 2006г., 2007г. и 2009г. В хода на ревизионното производство били инициирани и извършени насрещни проверки на лицата, посочени в подадените от оспорващия данъчни декларации, като заемодатели. Всички лица без изключение потвърдили, че са му предоставили средства, както и са дали обяснения и документи доказващи произхода на последните. Обжалваният акт обаче по същество не съдържал точни аргументи за това, защо имено не са приети за реални предоставените му средства. Направен бил опит за анализиране на имущественото състояние на проверените лица, с цел да се обоснове възможността за предоставяне на средства, но това било направено тенденциозно, едностранно и непълно, без да се съберат всички относими факти и обстоятелства. Оспорени били и предоставените на оспорващия суми от близки роднини. Честа житейска практика било безвъзмездното предоставяне на средства между роднини без между страните да има съставени писмени документи. От друга страна, всички предоставени му средства независимо дали под формата на дарение или като заеми били суми в неголеми размери, каквито всяко лице имало възможност и било обичайно да спести от трудовите си възнаграждения. В ревизията нямало и констатации по отношение на това какви средства били изтеглени от банковите сметки на жалбоподателя преди началото на ревизирания период. Пренебрегнат бил и факта, че през процесния период Н.К. имал нает банков сейф, в който съхранявал паричните средства в брой. Преминаването към специалният ред за облагане по чл.122 от ДОПК единствено водел до разместване на доказателствената тежест между страните в процеса, но независимо че в този случай в доказателствената тежест на ревизираното лице било да обори констатациите в ревизионният доклад, то за органа по приходите оставало задължението да докаже наличието на обстоятелства, които са станали повод за прилагането му. В случая, според жалбоподателя не било доказано при условията на пълно и главно доказване, че декларираните от него получени приходи, доходи или безвъзмездно финансиране не съответствали на имущественото или финансовото му състояние за ревизирания период, т.е. че били налице предпоставките по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК. Следователно приложението на тази разпоредба било формално, без да бъде извършено изследване и оценка на всички факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните му задължени. Не било доказано от органите по приходите че определения недостиг на по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК е в резултат на трудова дейност по арг. от чл. 6, ал-2 , чл.10, ал.1 от КСО и пар.1, т.3 от ДР на КСО. Констатациите в РА били изградени на база на предположения, което било недопустимо, тъй като не била налице законовата презумпция, че недостигът на парични средства представлявал доход от трудова дейности. Следователно задължителни осигурителни вноски не били дължими.
По изложените съображения се счита, че извършеното облагане по реда на чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи и здравно осигуряване за самоосигуряващи и УПФ за самоосигуряващи било неправилно. Ревизионният акт в частта на определените данъчни и осигурителни задължения бил необоснован и немотивиран, поради което се претендира отмяната му като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от упълномощен представител. В писмена защита се аргументира незаконосъобразността на обжалваният акт. Претендира се присъждане на сторените разноски.
Ответникът в производството - Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Във връзка с извършена проверка на Н.Й.К., с обхват съпоставка на имуществото и доходите за периода 2012г.-2017г. приключила с издаване на Протокол № ПФ-16002618000643-073-001/29.01.2019г.(л.86 от делото), в която се установило превишение на разходите над доходите по години, съответно за 2012г.-34 548.16 лева, за 2013г.-20129.69 лева, за 2014г.-14249.64 лева, за 2015г.-2138.33 лева и за 2016г.-15077.35 лева, по отношение на жалбоподателя Н.Й.К. е била извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода 01.01.2012г.-31.12.2017г., както и ДОО за самоосигуряващи се, здравно осигуряване за самоосигуряващи се и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода 01.01.2012г.-31.12.2017г. Процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002618007386-020-001 от 03.12.2018г. на З. Д. В.-Н-к сектор връчена на ревизираното лице на 10.12.2018г. с известие за доставяне бар код 8100015096255. ЗВР е изменяна досежно срока на приключване на производството със ЗИЗВР № Р-16002618007386-020-002 от 08.03.2019г., ЗИЗВР № Р-16002618007386-020-003 от 09.04.2019г., издадени от органа по приходите, възложил ревизията. Всички заповеди за изменение на ЗВР са надлежно връчени на ревизираното лице, по електронен път
В хода на ревизионното производство е извършено следното:
С искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ Р-1600261807386-040-001/06.02.2019г.(л.567 от преписката) е изискано да представи източници за финансиране за установения недостиг на парични средства -доказателства и обяснения относно произхода на средствата /източници на доходи и размер за всяка от посочените години/, с които е финансирано установеното несъответствие по години, както и деклариране на налични парични средства направени разходи за домакинство за ревизирания период и данни за това предоставяни ли са парични суми от жалбоподателя на дъщеря му Н. Й.за покупка на право на строеж на апартамент. С вх. № 1894/19.02.2019г.(л.563 от преписката) в деловодството на ТД на НАП-Офис С. С.са постъпили писмени обяснения от Н.Й.К., в който е декларирал обстоятелства съобразно поисканото от органите по приходите.
С Протокол№ 0705485/11.02.2019г.(л.559 от преписката) са приобщени събраните доказателства в хода на Проверка за установяване факти и обстоятелства свързани с Н.К., приключила с издаване на Протокол № П-16002618000643-073-001/29.01.2019г., касаещи анализ на декларирани от ЗЛ получени заеми от физически лица в подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г. и вложени парични средства от същия за финансиране на дейността на „НИК 2006“ ЕООД, и произход на същите.
С уведомление № Р-16002618007386-113-001 от 22.02.2019г(л.625 по преписката), на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК, Н.Й.К. е уведомен, че данъкът върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ за периода 01.01.2012г.-31.12.2016г. и осигурителният доход за установяване на задължения от ЗОВ за периода 01.01.2012г.-31.12.2016г. за: УПФ-за самоосигуряващи се лица, Здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица, ДОО за самоосигуряващи се, ще бъдат определяни по реда на чл.122-124 от ДОПК, тъй като при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПк и чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК. Уведомлението е връчено по електронен път на 25.02.2019г.
С вх. № 2453/06.03.2019г. Н.Й.К. е представил декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК,за 2012, 2013, г.2014г., 2015г., 2016г.(л.578-л.616 от преписката).
В протокол № Р-16002618007386-П73-001/09.04.2019г.са удостоверени обстоятелства установени в ПП“Митници“ за деклариран внос и износ на валута и валутни ценности от Н.К. (л.576 от преписката).
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-16002618007386-092-001/21.05.2019г.(л. 676 от преписката) изготвен от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР.
Установените обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад.
Ревизионният доклад е връчен на Н.Й.К. на 21.05.2019г. по електронен път(л.630 от преписката). Срещу доклада от страна на ревизираното лице не е подавано възражение.
Производството е приключило с издаването на процесния ревизионен акт № Р-16002618007386-091-001 от 10.06.2019г., от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. С ревизионният акт са установени задължения за данък и осигурителни вноски за ревизирания период общо в размер на 15 887.23 лева и 8 455.88 лева лихва, както следва: данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:- за 2012г. в размер на 2817.00 лева главница и 1 748.31 лихва; за 2013г. в размер на 1253 лева главница и 650.35 лева лихва, за 2014г.- 1084.00 главница и 452.48 лева лихва и за 2016г.- 251.00 лева главница и 53.76 лихва; вноски за ДОО: за 2012г.-2426.88 лева главница и 1506.16 лева лихва, за 2013г.-1 516.49 лева главница и 787.11 лева лихва, за 2014г.- 1255.63 лева главница и и 396.28 лева лихва, вноски за ЗО:за 2012г.- 1516.80 лева главница и 941.37 лева лихва, за 2013г.-947.80 лева главница и 491.94 лева лихва, и за 2014г.- 787.77 лева главница и 327.58 лихва, вноски за ДЗПО: за 2012г. в размер на 948.00 лева главница и 588.34 лева лихва, за 2013г.-592.38 лева главница и 307.46 лева лихва и за 2014г.- 490.48 лева главница и 204.74 лева лихва.
В ревизионният акт, неразделна част от които е ревизионният доклад е възприето, че въз основа на извършена проверка и присъединени в административното производство доказателства, подробно описани в раздела за процесуалните действия от ревизионния доклад, че е налице несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи през ревизирания период , по години както следва: за 2012г.- 34 548.16 лева, за 2013г.- 16 887.55 лева, за 2014г.- в размер на 14 849.64 лева, за 2015г.- 2 138.33 лева и за 2016г.- 3 990.24 лева. За облагаем доход на лицето е прието установеното несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни вноски е изчислена основа за облагане и данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, с прилежащи лихви за просрочие. Въз основа на определения нов размер на облагаемия доход, а оттам и на осигурителния на основание чл.124а от ДОПК , вр. с чл. 6, ал.9 от КСО са установени задължения за 2012г., 2013г. и 2014г. за окончателни вноски за ДОО, ДЗПО –УПФ и Здравно осигуряване с прилежащи лихви.
РА е връчен на Н.Й.К. по електронен път на 05.07.2019г. (л.693 от преписката).
Ревизионният акт е оспорен изцяло по реда на чл. 152 от ДОПК с жалба с вх. № 7548Д/11.07.2019г. и заведена с вх. № № 20-19-33 от 23.07.2019г. при „ОДОП“ Пловдив .
С
Решение № 515/ 05.09.2019г. Директор на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, ревизионният акт е потвърден изцяло.
Решението е връчено на ревизираното лице с известие за доставяне бар код 8100015282267 на 13.09.2019г.(л.7 от делото) Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез курирер-„Еконт кспрес“ООД на 26.09.2019г.(л.711 от преписката) чрез Дирекция „ОДОП“, гр.Пловдив и заведена с вх. № 94-00-209/ 27.09.2019г.
В хода на съдебното производство, като писмени документи са приети документите съдържащи се в административната преписка, и други документи относими по случая .
По искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата от който е твърдял, че е получавал парични суми в периода 2006-2013г.
Св.Н. С. Я. сочи, че е предоставяла парични средства на сина си –Н.К. в размер на 5000 лева през 2007г. Дала му ги защото искал да отваря бизнес. Не му ги била дала на заем, той й бил син и искала да му помогне в живота.За предаването на парите не били съставили документ. Тези пари били спестявания–от нейните родители и от бащата на родителите. Заявява, че след пенсионирането си не е работила никъде, а докато е работела в предприятие „Маргарит Гогов“ е внасяла пари и на влог. Твърди, че синът й не се е занимавал със земеделие.
Св.Т. К. Т. –тъст на жалбоподателя, заявява, че на два пъти е давал парични суми на зет си- през 2006г. -17 000 лева и през 2013г.-9 000 лева. Парите дал като дарение, не като заем, искал да помогне. За предоставянето на втората сума съставили документ за първата не. Парите били негови лични средства –през 1998г. свидетелят се пенсионирал в МВР и имал 20 брутни заплати. След пенсионирането си продължил да работи в охранителни фирми и получавал едновременно пенсия и заплата, а преди това цялото му семейство се занимавало със земеделие. Парите от пенсионирането не бил харчил-съхранявал ги в каса в къщата си. Освен на внучките си не бил давал пари на други лица, но сумите които им давал били не по-големи от 1500 лева, вкл. на дъщерята на жалбоподателя.
Св. Наташа Тодорова твърди, че през 2007г. дарила на зет си Н.К. сума в размер на 10 000 лева. Парите били от трудови правоотношения – свидетелката твърди, че работела от 18 годишна възраст, а се занимавали и със земеделие. На внучките си също давала пари през годините-по-малки суми. Като такива разбирала суми от порядъка на 1000 до 2000 лева, до 5000 лева. Знаела, че майка й П. К. е дава суми и на самата свидетелка и на дъщеря й .
Св.Светла И. Л. твърди, че е предоставила през 2007г. парична сума в размер на 5 000 лева на Н.К.. Парите били нейни лични средства, спестявания от заплата. Свидетелката работела в Община Харманли и тогава и към момента. Не ги дала на заем , а защото се познавали, а той имал нужда. За предаването на сумата съставили документ.
Св. . К. твърди, че през 2006г. е предоставил 5000 лева на Н.К., като съставили протокол. Сумата дал назаем, за да си върши услуга. Парите не му били върнати- те били лични средства на свидетеля -бил пожарникар и се пенсионирал през 2005г.
Св.Б. Т. К. –съпруга на жалбоподателя сочи, че на 19.04.2006г. изтеглила кредит, който предала на съпруга си. Кредита бил за семейно ползване –жалбоподателя тъкмо започвал бизнес и свидетелката му предоставила сумата от 22 400 евро, веднага след изтеглянето . Фирмата му била открита през 2006г. Документ не подписали. Тези средства били използвани от съпруга й за бизнеса му . Целта на кредита бил за бизнеса му –за строителство и сервиз.
По
искане на жалбоподателя е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е прието без оспорване от страните по делото. Вещото лице ,
е изчислило приходите и разходите на жалбоподателя за ревизираните
периоди, като паричните потоци са изчислени по методиката използвана от органа по приходите, в три
варианта. При първият вариант, е
отчетена сума, с която ревизираното лице е могло да разполага към 01.01.2192г.
в размер на 5000.00 лева,и не са взети предвид, сумите за които същия е твърдял, че са му били
предоставени от други физически лица в пероад 2012-2016г. При вторият вариант
вещото лице е отчело като начална сума, с която жалбоподателят е могъл да
разполага в началото на ревизирания период такава в размер на 44 257.33 лева ,
а като приходи за изследвания период са
взети предвид и сумите, които ревизираното лице е твърдяло, че е получило от други физически лица в периода 2012-2016г.
При третият вариант, вещото лице е изготвило заключението си вземайки предвид,
като начална сума с която ревизираното лице е могло да разполага към 01.01.2012г. такава в размер на 5000 лева,
като е отчело като приходи на лицето и сумите, които жалбоподателят е твърдял
че са му представени от други физически
лица в периода 2012-2016г. Съобразно
така установеното, вещото лице , отново в три варианта е определило и данъчната
основа за облагане, респ. данъчните задължения на ревизираното лице по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2012-2016г. и задълженията за осигурителни вноски
за ДОО, ЗО и ДЗПО за периода
2012-2014г.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив, и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган. В настоящото производство се доказа валидността на електронните подписи, положени под ревизионния акт, ревизионния доклад и заповедите за възлагане на ревизия. При проверка валидността на подписите се установи, че същите са квалифицирани по своята същност, съгласно разпоредбите на Закона за електронния документ. Тези обстоятелства не са спорни между страните. От компетентен орган е издадено и Решение 515/05.09.2019г., с което ревизионният акт е потвърден.
С ревизионният акт, предмет на настоящото производство са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила в срока установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения.
Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е преценил , че са налице на обстоятелства по чл.122, ал.1 , т.7 от ДОПК. За да определят допълнителни данъчни основи на жалбоподателя за данъци и осигурителни вноски за ревизираните периоди, органите по приходите са преценили, че е налице несъответствие между имущественото и финансовото състояние на жалбоподателя за ревизирания период и декларираните и получени от него доходи за същия период.
За да може издаденият ревизионен акт да се ползва с доказателствената сила по чл.124,ал.2 ДОПК, наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва са подкрепени от събраните доказателства.Тълкуването на нормата налага извод, че приходният орган е този, който следва да обоснове констатацията си за наличие на хипотеза по чл.122,ал.1,т. 7 ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
На първо място следва да се посочи , че според настоящият съдебен състав са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК предвид обективираното в Протокол за извършване на проверка № ПФ-16002618000643-073-001/29.01.2019г. установено превишение на разходите над доходите на жалбоподателя по години, съответно за 2012г.-34 548.16 лева, за 2013г.-20129.69 лева за 2014г.-14849.64 лева , за 2015г.-2138.33 лева и за 2016г. -15077.35 лева, който протокол и приобщените в хода на същата преписка доказателства са надлежно приобщени в производството с Протокол № 0705485/11.09.2019г.(л.559 от преписката) съставен съобразно чл.50 от ДОПК. Съвкупният анализ на събраните в хода на ревизията доказателства сочи за установеност на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, с оглед на което законосъобразно органите по приходите са приели, че доходите на жалбоподателя не съответстват на финансовото и имущественото му състояние за 2012г., 2013г., 2014г. и 2016г. респективно, че определянето на данъчната основа за изчисляване на дължимите данъци следва да се извърши по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В хода на ревизията е направен подробен анализ на представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори на отправени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи и е констатирано, че жалбоподателят не разполага с доходи, които да покрият размера на извършените от него разходи 2012 г., 2013г., 2014г. и 2016г. Това само е било достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК.
Методът на органите по приходите при издаването на РА следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, като правилен е в тази връзка подходът, а и съобразен със съдебната практика, проверката за имуществено и финансово несъответствие да се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода, респ. последните две категории да се приемат като начално салдо към 01. 01. на следващия проверяван период.
I.Относно това какви разполагаеми средства следва да
бъдат признати на жалбоподателя към
началото на ревизираните данъчни периоди – 01.01.2012 г.
На първо място следва да се посочи, че от жалбоподателя са били давани противоречиви обяснения по този въпрос в хода на ПУФО и в хода на ревизията.
По време на ПУФО жалбоподателя е посочил, че сумата с която е разполагам на
01.01.2012г. е в размер на 44257.33 лева. По късно в хода на ревизионното
производство в обяснения вх. №
1894/19.02.2019г.(л.563
от преписката) е
поддържал по-благоприятната теза, че е имал сума от 50 000-60 000 лева от предходни години, които следва да бъдат взети в предвид като
начално салдо към 01.01.2012 г., без да
е посочено от какви точно произтича въпросната разлика между първоначалните му
твърдения при проверката и последващите
при ревизията.
Според констатациите в РА не е било възможно
жалбоподателят да разполага с такава сума в началото на ревизираният период
поради което и е прието че наличните
парични средства с които лице то е
можело да разполага определени съгласно Наръчника за извършване на ревизии и проверки
на физически лица, утвърден от ИД на НАП е в размер на 5000.00 лева.
В съответствие с правилата на процесуалния закон /чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 170 от АПК/, с определението за насрочване на делото в о.с.з. и за разпределяне доказателствената тежест в процеса, а и с трайно установената съдебна практика, на жалбоподателя е указано, че именно той носи доказателствената тежест да ангажира доказателства за твърдените в жалбата факти за незаконосъобразност на оспореният административен акт, свързани с допълнително установените му задължения за данъци и осигуровки и опровергаване на констатациите в него , свързани с определянето на данъчната основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК, които по силата на чл.124, ал.2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното. Следователно в доказателствената тежест на жалбоподателя е и да опровергае констатациите в РА, че към посочената дата е разполагал само със сумата от 5000.00 лева в брой, респ. да установи че е разполагал с цитираните от него по-големи суми. Следва да се отбележи, че в жалбата пред съда жалбоподателят излагал твърдения и че наличната сума с която е разполагал в началото на ревизирания период е 80 000 и същата неправилно не е зачетена в този размер.
Това в случая не е сторено, като според съда жалбоподателят не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване нито първоначалните си твърдения за наличие на сума в размер на 44257.33 лева , нито последващите си за сума в размер на 50 000 -60 000 лева, респ. 80 000лева, с която да е можел да разполага в началото на ревизирания период.
Действително установяват се твърденията на жалбоподателя, че е имал наета депозитна касета. Но от представения по делото договор за наем на същата е видно, че същият(касаещ депозитна касета №66) е сключен на 31.07.2018г. с „Уникредитбулбанк“ АД, гр.Харманли. Следователно този договор е сключен след ревизирания период и обратно на твърденията на жалбоподателя, по делото не се представят други доказателства и оспорващият не твърди, че са налице такива установяващи, той да е разполагал с депозитна касета в друга банка, в която да е съхранявал парични средства и към 01.01.2012г.
В подадената за 2012г. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ Н.К. не е декларирал доходи.
От справка в информационната система на НАП органите са установили и че за периода 06/2006г.-12.2005г. Н.К. е осигуряван по трудово правоотношение от осигурител“Автогранд“ ООД, върху месечен осигурителен доход от 85 лева до 153 лева. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя и не са представени доказателства от които да е видно, че от така получаваните суми от трудово правоотношение Н.К. е имал възможност да спести към 2006г. парични суми и то такива в размер от порядъка на 44257.33 лева - 80 000 лева съобразно посоченото от него в справка приложена към писмо вх.№ ВхР-3905/20.08.2018г. при ТД на НАП-Хасково.
От същите справки в информационната система на НАП е установено, че за периода 2006г-2017г., т.е. и към 2012г. Н.К. се е осигурявал, като самоосигуряващо се лице чрез „НИК 2006“ЕООД, върху минималният осигурителен доход за съответната година, като за същия период жалбоподателя не е получавал облагаеми доходи. Доказателства за обратното от оспорващата страна не са ангажирани по делото.
Безспорно се установява, от приетия като писмено доказателство по делото, договор за ипотечен кредит с № 06010/19.04.2006г., сключен между Ейч Ви Би Банк Биохим и съпругата на жалбоподателя-св.Б. К., че на същата е отпуснат ипотечен кредит в размер на левовата равностойност на 22 400 евро-43 810.59 лева. Съдът споделя съображенията на административният орган, че не са налице никакви доказателства и не са предоставени в хода на ревизионното производство обяснения за разходването на тази сума. Но дори съдът да кредитира с доверие показанията на св.Колева, че същата е предоставила получената сума от този договор на съпруга й, независимо че между двамата не са били подписвани документи удостоверяващи получаването й от жалбоподателя, тъй като действително честа житейска практика е между близки роднини документи за предаване на суми да не се подписват, видно е от договора за ипотечен кредит, че сумата е отпусната за семейно ползване, не е спорно че към датата на сключване на този договора двамата са били съпрузи, въпреки това съдът намира за недоказан фактът, че с тази парична сума жалбоподателят е разполагал и към 01.01.2012г. По делото не са ангажирани доказателства, че тази сума, е била спестена от оспорващия(в цялост или частично) и тя е била налична и към процесния момент. Още повече, самата св.Колева твърди, че сумата е дадена от нея на съпруга й още след изтеглянето на кредита през 2006г., за да я използва за бизнеса си, който е стартирал същата година, като му е била необходима за строителство и за сервиз. Следователно от доказателствата и конкретно от показанията на св. Колева по-скоро се стига до извода че сумата е била употребена от ревизираното лице, за горепосочените нужди на учреденото от него дружество още след като му е била предоставена от съпругата му.
Относно декларираните получени парични средства от други лица в заем:
Твърденията на оспорващата страна са, че в периода 01.01.2006г.-01.01.2012г.е получил парични суми от близки , роднини и трети физически лица.
В подадената от оспорващия декларация по чл.50 от ЗДДФЛ(л.130 от делото ), попълнена от Н.К. на 02.05.2012г. същият е декларирал, че има непогасени към 31.12.2011г. остатъци от получени парични заеми. Видно от Таблица 4 на декларацията и приложен списък към нея, декларираните непогасени суми по заем от К. суми са общо в размер на 78 000 лева. Същият размер непогасени заеми жалбоподателят е декларирал и с декларацията си по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. подадена на 30.04.2013г.(л.136) , следователно този размер е относим и към началото на ревизирания период -01.01.2012г.
В хода ПУФО приключила с протокол №П-16002618002341-073-001/22.08.2018г.(материалите по която с протокол № 0705481/22.10.2018г.са присъединени към ПУФО приключила с протокол №ПФ 16002618000643-073-001/29.01.2019г.) жалбоподателят е представил следните документи удостоверяващи получи от трети лица суми както следва:
-декларация от 20.05.2009г. от А. Г. , в която същият е декларирал че предоставя за временно ползване на Н.К. лични средства в размер на 8 000 лева, подлежащи на възстановяване до 20.05.2014г. и разписка от жалбоподателя от същата дата че е получил сумата ;
-декларация от 03.02.2006г. от . К., в която същият е декларирал че предоставя за временно ползване на Н.К. лични средства в размер на 5 000 лева, подлежащи на възстановяване до 03.02.2011г. и разписка от жалбоподателя от същата дата, че е получил сумата;
-декларация от 15.03.2013г. от Т. К. Т., в която същият е декларирал че предоставя за временно ползване на Н.К. лични средства в размер на 9 000 лева, подлежащи на възстановяване до 15.03.2018г. и разписка от жалбоподателя от същата дата че е получил сумата;
-декларация от 25.03.2012г. от А. Г., в която същият е декларирал, че предоставя за временно ползване на Н.К. лични средства в размер на 9 000 лева, подлежащи на възстановяване до 25.03.2017г. и разписка от жалбоподателя от същата дата че е получил сумата;
-декларация от 18.03.2007г. от Светла Л., в която същата е декларирала че предоставя за временно ползване на Н.К. лични средства в размер на 5 000 лева, подлежащи на възстановяване до 18.03.2012г. и разписка от жалбоподателя от същата дата, че е получил сумата;
-декларация от 26.06.2007г. от В. Я., в която същата е декларирала, че предоставя за временно ползване на Н.К. лични средства в размер на 3 000 лева, подлежащи на възстановяване до 26.06.2012г. и разписка от жалбоподателя от същата дата, че е получил сумата.
С вх. № 11151 от 11.10.2018г. Н. Я.е представила писмени обяснения в ТД на НАП-Пловдив Офис Смолян, в които е посочила, че е дарила на сина си Н.К. сумата от 5000 лева през 2007г. , сумата е спестена от трудови правоотношения и пенсия, както и че не е предоставяла парични средства на други лица.
С вх. № 11152/11.10.2018г. Й. К. Я. е представил в ТД на НАП-Пловдив Офис Смолян писмени обяснения в които е посочил, че през 2006г. е дарил на сина си Н. Янков сума в размер на 10 000 лева–спестявания от заплати и пенсия, както и че не е предоставял парични средства на други лица.
С вх. № ВхР-4428/04.10.2018г. при ТД на НАП-Пловдив, Наталия Тодорова е посочила, че през 2007г. е дарила на зет си Н.К. сума от 10 000 лева, която е спестена от трудови правоотношения, както и че не е предоставяла средства на други лица.
В писмените си обяснения, Н.Я., Й.Я. и Н. Т.са посочили, че не пазят документи за предоставянето на посочените от тях парични средства.
Със сумите от 9000 лева, за които жалбоподателя твърди, че са му предоставени от бащата на съпругата му- Т. Т.през 2013г. и сумата от 9000 лева за която твърди че е получена от А.А.през 2012г. реално жалбоподателят няма как да е разполагал в началото на ревизирания период. Дори да се кредитират представените за тези суми декларации и разписки, то в същите се удостоверява предаване, респ. получаване на тези парични средства след 01.01.2012г., съответно на 25.03.2012г. и на 15.03.2018г. Ето защо същите не биха могли да бъдат включени към началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2012г.
Представените декларации от А. Г. Г., Г.К. К., Светла И. Л. и В. П. Я. и съпровождащите ги разписки подписани от жалбоподателя, са частни документи, те не обвързват съда с материална доказателствена сила, а обективираното в тях подлежи на доказване с допустими доказателствени средства. Датата на съставянето им не е достоверна дата, но сумите по същите са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от жалбоподателя за 2011г.
Трайна и последователна е съдебната практика, че следва да се установи по категоричен начин, че лицата са разполагали с възможността да предоставят тези парични средства.
Конкретно по отношение на сумата от 8 000 лева обективирана в декларация на А. Г., за предоставена на жалбоподателя на 20.05.2009г., тази възможност не се доказва. А. е декларирал пред органите по приходите с декларация(л.489 от преписката), че посочените суми са негови лични средства придобити от дейността му като земеделски производител, като в същата е декларирал, доходи от продажби на земеделска продукция в размер на 9960.00лева за 2008г. и в размер на 18 488.00лева за 2009г. При извършваната му насрещна проверка не са представени необходимите документи-в това число такива удостоверяващи закупуване на материали необходими за отглеждане на земеделска продукция, договори за закупуване на такава, разписки за получени суми и такива удостоверяващи реализирането на продукция. Като се има предвид, че предоставената през м. май 2009г. сума на жалбоподателя е в размер на 8000 лева, и че общия деклариран доход на А. за 2008г. е в размер на 12606.40 лева, т.е. предоставената сума представлява 2/3 от целия му годишен доход за 2008г., както и че не е ясно кога е придобит доходът от продажба на земеделска продукция през 2009г., респ. не се доказва по несъмнен начин това лице да е спестило и да разполагало към 20.05.2009г. с посочената сума. Даже и да се приеме,че все пак за доказано, че А. е предоставил посочената сума на жалбоподателя през 2009г., то не е доказано тя да е спестена от оспорващия и същия да е разполагал с нея почти три години по-късно -към 01.01.2012г.
Що се касае до останалите цитирани суми:в представените документи и обяснения от тези лица е видно че са представяни в сравнително отдалечен период от време преди ревизирания такъв, а именно-в периода 2006-2009г., т.е. между пет и три години отдалечен период от 01.01.2012г. Както вече бе посочено, доказателствената тежест за установяване на обстоятелството че така получените суми са били спестени от жалбоподателя и същият е разполагал с тях към 01.01.2012г., тежи върху него, но по делото това обстоятелство не е доказано. Писмени документи удостоверяващи съхранението на така получените суми не са представени. Разпитаните по делото свидетели дават показания само по факта на предоставяне на паричните суми на оспорващия, но не и за наличието им към 2012г. Освен това св. Янкова, св. Л. и св.Козалиев заявяват, че са дали паричните суми тъй като жалбоподателят е имал нужда от тях към онзи момента, което предполага, че дори същите да са предоставени те са били използвани за задоволяване на съответната потребност след предоставянето им, а не спестяването им. В подкрепа на това са и обясненията давани от жалбоподателя в хода на ПУФО и ревизионно производство от които е видно, че Н.К. е посочил в справка (л.006 от преписката)внасяне на парични суми в „НИК 2006“ЕООД в периода 2006-2011г.вкл. в размер на 217 476.73 лева, за част от които вложени средства е посочил в декларация представена с писмо вх.№ ВхР-3905/20.08.2018г. (л.007гръб), че са с произход заеми от трети лица, доходи от земеделска дейност и спестявания на семейството. Документи удостоверяващи семейни спестявания, по делото не са представени от жалбоподателя. Същевременно извършването на земеделска дейност, към 01.01.2012г. не се и доказва по несъмнен начин, предвид че и св. Янкова –майка на жалбоподателя изрично е посочила в показанията си пред съда, че синът й не се е занимавал със земеделие.
Предвид изложеното съдът намира за недоказани твърденията на жалбоподателя,
касателно началното салдо с което е можел да разполага към началото на
ревизирания перод-01.01.2012г. и счита, че правилно ревизиращите органи са
приели, че наличните парични средства с които лице то е можело да разполага следва да се приемат за такива размер на 5000.00 лева .
Поради тези
съображения съдът намира, че не следва да възприема заключението по изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза във вариант втори от същата, тъй като при
този вариант на заключението вещото лице е дало отговор на поставения му въпрос касателно паричните
потоци на ревизираното лице, съобразно твърденията на жалбоподателя че е в началото на същия период е разполагал със сума
в размер на 44257.33 лева. Наличието на такава разполагаема сума у
жалбоподателя към 01.01.2012г., както се посочи, не се доказва в настоящото
съдебно производство.
II. Относно
спорът между страните за включването на получени суми от физически лица –А.А.и Т. Т.в
приходната част на отчета за паричните потоци през периоди 2012г. и 2013 г. , съдът намира следното:
Твърденията на
жалбоподателя за получаване на сума от
9000 лева от тези две лица не се доказват по делото.
За предоставяне, респ. получаване на тези суми са представени декларация от А.А.от 25.03.2012г. и разписка от жалбоподателя от същата дата че е получил сумата;декларация от 15.03.2013г. от Т. К. Т., в която същият е декларирал че предоставя за временно ползване и разписка от жалбоподателя от същата дата че е получил сумата. Цитираните документи касаещи посочени две суми както се посочи, по-горе в мотивите на решението са частни, не обвързват съда да приеме за доказани фактите удостоверени в тях, а оказването им следва да се осъществи с относими, допустими и необходими за изясняване спора доказателства и доказателствени средства. Документите нямат достоверна дата, като следва да се отбележи, че получените по тях суми представляващи според твърденията на жалбоподателя непогасени парични заеми, не са декларирани в подадените от жалбоподателя ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 и 2014г.
В случая не се ангажират достатъчно по обема си допустими доказателства, касателно сумата за която се сочи, че е предадена на жалбоподателя в заем от А. не се ангажират и от които да се направи извода, че реално същият е могъл да разполага с такава сума към датата на предоставянето й на жалбоподателя. Лицето е посочило пред ревизионните органи в декларация вх. № ВхР-4372 от 01.10.2018г.(л.489 от преписката), че предоставената сума представлява негови лични средства придобити от дейността му, като земеделски производител. Както вече се посочи, като в същата е декларирало, доходи от продажби на земеделска продукция в размер на 9960.00лева за 2008г. и в размер на 18 488.00лева за 2009г. и в размер на 3990 лева за 2010г. При извършваната му насрещна проверка не са представени необходимите документи-в това число такива удостоверяващи закупуване на материали необходими за отглеждане на земеделска продукция, договори за закупуване на такава, разписки за получени суми и такива удостоверяващи реализирането на продукция. Като се има предвид, че лицето е твърдяло че е предоставило и сума от 8000 лева на жалбоподателя през 2009г., и 9000 лева през 2012г., и при условие че общият му годишен доход за който се представят доказателства за 2010г. е само в размер на 3990.00 лева, а за 2011г. въобще не се представят доказателства за доходи, то според съда не се доказва в случая А.А.да е могло да разполага с такава сума пари, тъй като според съда от така получените му и удостоверени от него годишни доходи не се доказва тя да би могла да бъде спестена.
Що се отнася до сумата представена от св.Тодоров на жалбоподателя- извън свидетелските оказания на св. Тодоров не са представени конкретни доказателства, че към твърдяната датата на предоставянето им такава сума е била налична в патримониума му, тъй като към посочената дата за твърденията на свидетеля, че при пенсионирането си от системата на МВР е получил 20 брутни заплати, които е съхранявал в каса в дома си не са ангажирани доказателства. Представени са само документи от пенсионното му производство за отпуснат размер на пенсия. При преценка дали да възприеме с доверие свидетелските показания на св. Тодоров съдът отчита факта на възможната тяхна заинтересованост от изхода на производството, с оглед близките му родствени правоотношения с жалбоподателя, както и обстоятелството, че са налице противоречия между събраните писмени доказателства, вкл. обясненията дадени в хода на ревизията и ПУФО и показанията на този свидетел в хода на съдебното производство. В декларацията за предоставяне на сумата свидетелят е посочил, че предоставя същата на жалбоподателя временно и със срок за възстановяването й-т.е. обективирани са реквизити на договор за заем. Същевременно пред съда и в противоречие с посоченото в декларацията св. Тодоров заяви, че сумата е предоставена като дарение, а не като заем. Установяват се и други противоречия в показанията на същия свидетел и даваните от него пред органите по приходите обяснения- пред съда свидетеля посочи, че е давал суми и на внучките си- т.е. на други лица, а в писмените си обяснения вх. № ВхР-4507/10.10.2018г.(л.534 от преписката) изрично е посочил, че не е предоставял суми на трети лица. Наличните противоречия между обясненията по преписката и показанията на св.Тодоров в хода на съдебното производство поставят под съмнение достоверността на същите. Предвид това и като отчете възможната заинтересованост по смисъла на чл.172, ал.1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, вр. с пар. 2 от ДР на ДОКП на този свидетел намира, че не следва да ги кредитира в частта им с която се твърди, че сумата от 9000 лева е предоставена под формата на дарение на жалбоподателя Като съобрази и че тази сума не е декларирана от жалбоподателя като непогасен остатък от заем в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, въпреки че в хода на ПУФО и ревизионното производство е твърдял, че му е предоставена като такъв, както и че извън посочените частни документи и показания на св.Тодоров (които съдът не кредитира), други доказателства удостоверяващи факта на получаването й не са представени, то намира за недоказано и твърдението на жалбоподателя, че на 15.03.2013г. е получил от св. Т. К. Т. парична сума в размер на 9 000 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че тези суми не следва да бъдат включени в приходната част на паричните потоци на жалбоподателя за 2012г. и 2013 г.
С оглед това, съдът намира, че не следва да възприема заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза в частта му по вариант 3, тъй като при изготвяне на заключение по същия вещото лице е включило в приходите на жалбоподателя за 2012г. и 2013г. и тези две процесни суми.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че следва да възприеме изцяло заключението на вещото лице по вариант 1 от същото, при което като начална сума, с която жалбоподателят е можел да разполага в началото на ревизираният период е взета предвид такава от 5 000 лева и не са взети предвид, като приходи получените от жалбоподателя суми които е твърдял, че са му предоставени в периода 2012-2016г. от трети физически лица.
От така изготвеното заключение в този му вариант изцяло се потвърждават констатациите в обжалваният акт за несъответствие между получените приходи и извършените разходи , изразяващо се в недостиг на средства, както следва : за 2012г. в размер на 34 548.16 лева, за 2013г. в размер на 16 887.55 лева, за 2014г. -14 849.64 лева и за 2016г. в размер на 15 077.35 лева, но за която година след компенсиране със сумата от 11 087.11 лева, която е съответствието между направените разходи и получени доходи съпругата на жалбоподателя, то установеното несъответствие за 2016г. по отношение на жалбоподателя се явява такова в размер на 3 990.24 лева.
При така установеното несъответствие правилно в ревизионният акт са определени данъчните основи за ревизирания период, облагаемия доход, респ. и дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихва към тях, с изключение на дължимия данък и лихва по чл. 175, от ДОПК, вр. с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания и чл. 67, ал.4 от ЗДДФЛ, за 2013г. поради допусната техническа-математическа грешка в пресмятането, което е установено и от вещото лице изготвило заключение по съдебно-счетоводната експертиза, Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски - чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО. За установяването на задължителни осигурителни вноски е препращането към чл. 124а ДОПК. Материално правният характер на определящите за препращането правни норми обуславя същата характеристика на препращата норма, която действа занапред, поради което тя е приложима и в настоящия случай с оглед периода на установяване на дължимост на осигурителните вноски. Предвид това правилно в РА са определени и размера на дължимите осигурителни вноски и лихви към тях, с изключение на дължимите вноски за здравно осигуряване за 2014г., при посочване на които е допусната техническа грешка, като вместо дължимата сума от 784.77 лева същата е посочена като такава в размер на 787.77 лева. Последното се установява, както от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, така и от констатациите в ревизионният доклад на стр. 85 от същия, където изрично е възприето че дължимата вноска за 2014г. е в размер на 784.77 лева, но в таблиците към същия е допусната техническа грешка при конкретизирането й, която техническа грешка е пренесена и в таблиците към ревизионният акт. Същевременно лихвите за забава в размер на 327.58 лева, за вноските за ЗО за 2014г. са правилно определени в ревизионният акт, като са изчислени върху правилната главница от 784.77 лева, което е видно от приложените към РА таблици за изчисление на лихва(стр. 681). Предвид това в частта на определените вноски за ЗО за 2014г. ревизионният акт следва да бъде изменен, като бъде коригирана допуснатата от органа техническа грешка, а по отношение дължимите лихви за същия период, върху тази сума, същият е законосъобразен.
Експертизата не следва да бъде възприемана в частта й на определените лихви за забава, тъй като вещото лице е извършило изчисленията си към датата на издаване на ревизионният доклад, а не към дата на приключване на ревизионното производство с издаване на ревизионен акт.
Предвид това жалбата се явява неоснователна в частта й касаеща установените с обжалваният ревизионен акт задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:- за 2012г. в размер на 2817.00 лева главница и 1 748.31 лихва; за 2014г.- 1084.00 главница и 452.48 лева лихва и за 2016г.- 251.00 лева главница и 53.76 лихва; вноски за ДОО: за 2012г.-2426.88 лева главница и 1506.16 лева лихва, за 2013г.-1 516.49 лева главница и 787.11 лева лихва, за 2014г.- 1255.63 лева главница и и 396.28 лева лихва, вноски за ЗО:за 2012г.- 1516.80 лева главница и 941.37 лева лихва, за 2013г.-947.80 лева главница и 491.94 лева лихва, и за 2014г.- 327.58 лихва върху главница, вноски за ДЗПО: за 2012г. в размер на 948.00 лева главница и 588.34 лева лихва, за 2013г.-592.38 лева главница и 307.46 лева лихва и за 2014г.- 490.48 лева главница и 204.74 лева лихва. С оглед установената математическа грешка при изчисляване на данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. и законната лихва към нея, и допуснатата техническа грешка по отношение на установеното задължение за здравно осигуряване за 2014г. ще следва РА в тези му части да бъде коригиран, като посочените суми бъдат изменени. Съответно касателно данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. и лихви -вместо главница в размер на 1253 лева, следва да се определи такава в размер на 1235.42 лева , а вместо законна лихва за забава в размер на 650.35 лева , ще следва да се определи законна лихва в размер на 641.22 лева. По отношение вноски за ЗО за 2014г., вместо главница от 787.77 лева, следва да бъде определена такава в размер на 784.77 лева.
При този изход на спора основателна се явява единствено претенцията за разноски на ответника, представляващи юрисконсулско възнаграждение, което определено по реда на чл. 161 от ДОПК, вр. с чл. 8, ал.1,т.4 от Наредба№ 1/2004г. възлиза в размер на 1259.40 лева.
Водим от което
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002618007386-091-001 от 10.06.2019г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от З. Д. В. –Началник сектор“Ревизии“–възложил ревизията и В. И. К.-Главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 515/05.09.2019г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в частта, с която в резултат на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от същия закон за 2013 г. в размер на 1253.00лева и лихва за забава в размер на 650.35 лева, и в частта с която определени задължения за внасяне на ЗО за 2014г. в размер на 787.77 лева- главница, като вместо това определя задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от същия закон за 2013 г. - в размер на 1235.42 лева - главница и дължима лихва в размер на 641.22 лева, и задължения за внасяне на ЗО за 2014г. в размер на 784.77 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.К. ***, срещу Ревизионен акт № Р-16002618007386-091-001 от 10.06.2019г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от З. Д. В. –Началник сектор“Ревизии“–възложил ревизията и В. И. К.-Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, Дирекция “Контрол“-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 515/05.09.2019г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в останалата му обжалвана част, с която, в резултат на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от същия закон за: 2012г. в размер на 2817.00 лева главница и 1 748.31 лихва; за 2014г.- 1084.00 главница и 452.48 лева лихва и за 2016г.- 251.00 лева главница и 53.76 лихва; вноски за ДОО: за 2012г.-2426.88 лева главница и 1506.16 лева лихва, за 2013г.-1 516.49 лева главница и 787.11 лева лихва, за 2014г.- 1255.63 лева главница и 396.28 лева лихва, вноски за ЗО:за 2012г.- 1516.80 лева главница и 941.37 лева лихва, за 2013г.-947.80 лева главница и 491.94 лева лихва, и за 2014г.- 327.58 лихва върху главницата, вноски за ДЗПО: за 2012г. в размер на 948.00 лева главница и 588.34 лева лихва, за 2013г.-592.38 лева главница и 307.46 лева лихва и за 2014г.- 490.48 лева главница и 204.74 лева лихва
ОСЪЖДА Н.Й.К., с ЕГН ********** ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1259.40 лева (хиляда двеста петдесет и девет лева и четиридесет стотинки).
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: