№ 11910
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110121312 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Д. М. срещу
„ФИРМА - М.С“ ЕООД, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в периода от 29.06.2021 г. до 30.05.2023 г. е извършил преводи
по банкова сметка на ответното дружество в общ размер на сумата от 21880 лева, от
които 300 лева били с основание „захранване на сметка“, като от тях 50 лева били
преведени на 29.06.2021 г. и 250 лева били преведени на 30.05.2023 г., а 21580 лева
били с основание „пари на заем“, като от тях 19680 лева били преведени на 10.11.2021
г., 400 лева били преведени на 29.11.2021 г. и 1500 лева били преведени на 30.12.2021
г. Твърди, че между страните не е сключван писмен договор за заем, а на 10.11.2021 г.
същите се договорили, в срок до края на календарната 2021 г., ищецът да предостави
на ответното дружество паричен заем в общ размер на сумата от 21580 лева, като не
било уговорено как и кога ще бъдат върнати заемните средства. Посочва, че
предоставената сума била предназначена за оборотни средства и развитие на
търговската дейност на дружеството, която ищецът подпомагал. Твърди, че въпреки
многократните разговори между страните, към настоящия момент ответното
дружество не е върнало доброволно на ищеца заемната сума. Сочи, че за сумата от 300
лева между страните липсвало каквото и да било правоотношение, поради което
същата се явявала получена без основание, като ответното дружество се било
обогатило неоснователно за сметка на ищеца и било длъжно да му върне преведените
суми. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът „ФИРМА - М.С“ ЕООД, чрез управителя М.В.С, в депозирания в
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба оспорва като неоснователни и
недоказани предявените искове. Оспорва ищцовите твърдения, че процесните суми са
превеждани в клон на банка на ответното дружество, като твърди, че същите били
внасяни на каса. Оспорва да са водени разговори за доброволно плащане на
процесните суми. Оспорва и изложените от ищеца твърдения относно сключения
1
между страните неформален договор за заем, като счита същите за противоречиви и
разкриващи незнанието на ищеца на какво точно основание е внасял парични средства
в полза на ответното дружество. С оглед предходното можело да се направи извод, че
ищецът е подарил процесните суми на ответното дружество, тъй като по същото време
е живял на семейни начала с управителя му и негов едноличен собственик. Посочва,
че срещу ищеца било образувана проверка за евентуално извършено престъпление от
общ характер по чл. 309 от НК, въз основа на подаден сигнал от управителя и
представляващ ответното дружество в настоящото производство – Милена Симеонова.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже: получаване на исковата сума от страна на ответника.
Като доказателства по делото са представени: вносна бележка от 29.06.2021 г. за
сумата в размер на 50 лева и вносна бележка от 30.05.2023 г. за сумата в размер на 250
лева, от които се установява, че ищецът на посочените дати е внесъл в брой в „У.Н“
АД, клон Кюстендил посочените суми в полза на лицето „Н.97.М.С“ ЕООД по
посочена във вносната бележка банкова сметка. Като основание за плащането е
посочено „захранване на сметка“. Ответната страна не оспорва получаване на сумите
по сметката си.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвена, от която се установява, че на посочените
дати ищецът е внесъл по сметка на „Н.97.М.С“ ЕООД посочените суми.
С оглед на изложеното съдът намира за доказано предаването на исковата сума в
размер на общо 300 лева от ищеца на ответното дружество.
Ответната страна не е ангажирала доказателства за наличието на основание за
получаване на сумата, поради което съдът намира предявения иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за основателен.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване факта на сключен с ищцата договор за
заем, а именно - че е предоставил сумата от 21580 лева на ответното дружество, а
последното се задължило да я върне.
Като доказателства по делото са представени вносни бележки от 30.12.2021 г. за
сумата в размер на 1500 лева, от 29.11.2021 г. за сумата в размер на 400 лева и от
10.11.2021 г. за сумата в размер на 19680 лева, от които се установява, че ищецът на
посочените дати е внесъл в брой в „У.Н“ АД, клон Кюстендил посочените суми в
полза на лицето „Н.97.М.С“ ЕООД по посочена в платежното нареждане банкова
сметка. Като основание за плащането е посочено „пари назаем“.
Други доказателства за наличието на правоотношение по сключен между
страните договор за заем не са представени по делото. Наличието на посочено във
вносните бележки основание за плащането „пари назаем“ не е от естество да докаже
наличието на договорно правоотношение между страните. Заемът е двустранна сделка
и за сключването му е необходимо да са налице съвпадащи волеизявления на двете
страни по договора относно предмета и неговото съдържание. Невъзможно е по
2
изявлението на едно лице, че предоставя пари в заем на друго лице да възникне
правоотношение по договор за заем.
По изложените съображения съдът намира, че от представените по делото
доказателства не се доказва наличието на правоотношение по договор за заем между
страните, по който ответното дружество да се е задължило да върне предадената от
ищеца сума в общ размер от 21580 лева, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира присъждането на разноски за държавна такса по обезпечително
производство по гр.д. №20241110114485/2024 г. по описа на СРС, 175 състав в размер
на 40 лева, сторени разходи по изпълнително дело и адвокатско възнаграждение в общ
размер от 1000 лева, внесена държавна такса по настоящото дело в размер на 875,20
лева, депозит за допусната експертиза в размер на 350 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева.
При определяне на дължимите разноски съдът взима предвид единствено
платената за настоящото производство държавна такса в размер на 875,20 лева и
депозит за допусната експертиза в размер на 350 лева. За извършването на останалите
разноски не са представени доказателства. С оглед на изложеното и предвид уважената
част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 16,80
лева.
Ответното дружество не е представило доказателства за извършени разноски,
поради което такива не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА - М.С“ ЕООД, ЕИК ****** на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД да заплати на К. Д. М., ЕГН: ********** сумата в размер на 300 лева –
получена от ответното дружество без правно основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 12.04.2024 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. М., ЕГН: ********** срещу „ФИРМА - М.С“
ЕООД, ЕИК ****** иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 21580 лева –
предоставени от ищеца на ответното дружество по неформален договор за заем от
10.11.2021 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА - М.С“ ЕООД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на К. Д. М., ЕГН: ********** сумата в размер на 16,80 лева – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3