РЕШЕНИЕ
№ 2561
гр. Пловдив, 21.12.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 2780 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
2. Образувано е по жалба на Д.И.В., ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.Й.,
срещу отказ рег. № 438з-340/03.09.2020 г., издаден от ВПД Началник Трето РУ при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, с който на
жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и е постановено да се отнеме разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана
№ 20150150006, издадено на 09.10.2015 г. от Трето РУ – Пловдив на В., валидно
до 01.09.2020 г., както и да се изземе пистолет Зиг Зауер, модел SРС2009 кал. 9х19 мм с фабричен № SР0066112 и
боеприпасите към него с протокол за изземване и същите да се съхраняват по
установения ред.
В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда, а преписката да бъде върната на компетентния орган за ново
произнасяне. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички
факти и обстоятелства от значение за случая, в частност не е изпълнил
задължението си по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ при констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде
възможност да ги отстрани. Твърди се и нарушаване на разпоредбите на чл. 34 и
чл. 35 от АПК, тъй като органът се произнесъл по заявлението без да изясни
релевантните за случая факти и обстоятелства. Оспорва се компетентността на
органа, издал оспорения административен акт. Претендира се присъждане на
сторените в хода на съдебното производство разноски.
С решение №
1172/09.06.2021 г. по адм. дело № 2479/2021 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, I състав е отхвърлена жалбата на В.
против отказ с рег. № 438з-340/03.09.2020 г., издаден от ВПД Началник на Трето
РУ – Пловдив и е осъден същият да заплати на ОДМВР – Пловдив юрисконсултско
възнаграждение. Решението е отменено с решение № 10631 от 20.10.2021 г. по адм. дело № 8232/2021 г. на ВАС и делото е върнато за ново
разглеждане с указания по разпределението на доказателствената тежест и
установяване компетентността на органа, издал оспорения административен акт.
3. Ответникът – ВПД Началник на Трето РУ – Пловдив при
ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Димова, при
първоначалното разглеждане на делото поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли да същата бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите по делото:
6. Със заявление с
вх. № 438000-8687/07.08.2020 г. (л. 15 от адм. дело №
2479/2020 г.) Д.И.В. поискал от Началника на Трето РУ – Пловдив да бъде
подновен срокът на разрешение за съхранение и носене на късоцевно
огнестрелно оръжие, в което е посочил, че същото му е необходимо за самоотбрана.
Към заявлението били представени:
-
медицинско свидетелство, ведно с удостоверение-справка от 30.07.2020 г.,
издадени от „Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД, от които се установява,
че Д.И.В. не е диспансеризиран и не страда от психични разстройства, съответно
няма данни за психични разстройства при прегледа, както и че в информационната
система на Центъра няма данни за психични разстройства (л. 22 от адм. дело № 2479/2020 г.);
-
свидетелство за съдимост рег. № 14199 от 07.08.2020г., издадено от Районен съд
Пловдив, съгласно което, от справката, направена в Бюрото по съдимост при
Районен съд Пловдив, е установено, че лицето Д.И.В. не е осъждано (л. 23 от адм. дело № 2479/2020 г.);
-
удостоверение изх. № 5667/2020 от 04.08.2020 г., издадено от Окръжна
прокуратура – Пловдив, съгласно което към 03.08.2020 г. срещу В. няма обвинения
по неприключени наказателни производства (л. 24 от адм.
дело № 2479/2020 г.);
-
удостоверение за техническа годност на оръжие № PL1CTHVGB000032/07.08.2020 г., издадено от
Оръжейна работилница, съгласно което, притежаваното от Д.И.В. огнестрелно
оръжие Зиг Зауер, модел SРС2009 кал. 9х19 мм с фабричен № SР0066112, е
преминало технически преглед за изправност и пригодност за лов, охрана,
самоотбрана или спорт с оценка – „годно“ (л. 25 от адм.
дело № 2479/2020 г.);
-
протокол /за изразходвани боеприпаси/ от 07.08.2020 г. на Стрелкови комплекс
Сокол с. Труд, удостоверяващ всички изразходвани патрони 50 бр. (9х19), както и
че В. е инструктиран за безопасно боравене с огнестрелно оръжие от инструктор
Георги Балджиев (л. 26 от адм. дело № 2479/2020 г.);
-
квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство от В. на такса за
носене на оръжие и ООБ в размер на 20,00 лева на дата 07.08.2020 г. (л. 27 от адм. дело № 2479/2020 г.).
7. Във връзка с
така постъпилото заявление, с докладна записка рег. № 438р-17445/10.08.2020 г.,
изготвена от мл. ПИ КОС Д. Ч. до ВПД Началник на Трето РУ – Пловдив, било
предложено на основание чл. 9, ал. 2 от заповед рег. № Iз-2263/06.11.2012
г. относно утвърждаване на Методически указания за организацията на дейността
на полицейските органи на МВР по прилагането на ЗОБВВПИ, ведно с методическите
указания и Заповед № 317з-449/01.02.2018 г. на Директор ОДМВР – Пловдив, да се
възложат проверки от полицейските и младши полицейските инспектори от
Териториалната полиция за: местоживеене; противообществени прояви; употреба на
упойващи и психотропни вещества; злоупотреба с алкохол; нарушения на
обществения ред на УБДХ и ЗООРПСМ, за което са налагани административни
наказания; налагани мерки по Закона за защита от домашно насилие; настаняване в
лечебни заведения по глава пета, раздел II
от Закона за здравето или е провеждано лечение за употреба на наркотични
вещества; създадени условия за съхранение на оръжието и боеприпасите в съответствие
на декларираните от заявителя. Предложено е възлагане на извършване на проверки
и от оперативни работници за: определена принадлежност на лицето към категория
ЛПИ; принадлежност към престъпни групи; близки отношения с лица, представляващи
оперативен интерес; употреба на упойващи и психотропни вещества. С резолюция от
същата дата е разпоредено извършването на такива (л.
21 от адм. дело № 2479/2020 г.), които са били
извършени и съответно са събрани следните доказателства:
8. С писмо рег. №
438000-8726/10.08.2020 г. от Окръжна прокуратура - Пловдив било изискано
предоставянето на данни за това, има ли обвинения по неприключени наказателни
производства за умишлени престъпления от общ характер срещу В., в отговор на
което постъпило писмо изх. № 5932/13.08.2020 г., съгласно което при направена
служебна справка в информационните масиви на Окръжна прокуратура Пловдив срещу
заявителя няма данни за образувани досъдебни производства (л. 29 и л. 31 от адм. дело № 2479/2020 г.).
9. Според справка
за съдимост от 10.08.2020г., издадена от Районен съд - Пловдив, лицето Д.И.В.
не е осъждано (л. 28 от адм. дело № 2479/2020 г.).
10. В докладна записка рег. № 438р-17904 от
17.08.2020 г., изготвена от мл. експерт Васко Димитров, била отразена извършена
проверка на лице за наличие на криминални прояви, съгласно която В. няма
регистрирани криминални прояви и криминалистични
регистрации, няма данни същият да употребява наркотици, други упойващи или
психотропни вещества, липсват данни за близки отношения с ЛПИ и принадлежност
към престъпни групи (л. 20 от адм. дело № 2479/2020
г.).
11. В докладна
записка рег. № 438р-18027 от 19.08.2020 г., изготвена от инспектор Иван Гюлчев, било отразено, че е извършена проверка по
местоживеене на В., в хода на която същият изложил писмени мотиви относно
необходимостта за подновяване на разрешително за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие, като заявил, че оръжието му е необходимо за самоохрана, познава законовите разпоредби, свързани с
носенето и съхранението на огнестрелно оръжие, като е предоставил и копие на
протокол от извършена проверка на мястото за съхранение на ООБ в жилището му и е
декларирал, че няма промяна към момента – в жилището му е монтирана неподвижно
закрепена за стената метална каса, отговаряща на условията за съхранение на
ООБ. От така извършената проверка не са установени данни срещу В. да са били
образувани и водени преписки по Закона за защита от домашно насилие и по реда
на УБДХ. От проведени беседи със съседи не са придобити данни същият да
злоупотребява с алкохол, да употребява упойващи и психотропни вещества или да е
имал противообществени прояви (л. 16 от адм. дело №
2479/2020 г.).
Към
докладната записка са приложени Мотиви от Д.И.В. от 17.08.2020 г. и Протокол за
утвърждаване на мястото за съхранение на ООБ от 05.09.2007 г. на комисия,
назначена със Заповед № 419/07.09.2005 г. на Началник Трето РПУ при РДВР –
Пловдив, в който е обективирано решение, съгласно
което обектът отговаря на изискванията на ППЗКВВООБ/03 и може да бъде издадено
разрешение за съхранение на оръжие и боеприпаси (л. 17 – л. 18 от адм. дело № 2479/2020 г.).
12. Установените
факти и обстоятелства от извършените проверки по заявлението на оспорващия били
отразени в докладна записка рег. № 438р-18707 от 28.08.2020 г., съставена от мл.
ПИ КОС Д. Ч. , въз основа на която ВПД Началник на Трето РУ – Пловдив приел
за необходимо В. да изложи допълнителни мотиви относно подновяване срока на
разрешение за съхранение и носене на късоцевно оръжие
за самоотбрана (л. 15 от адм. дело № 2479/2020 г.).
13. С писмо рег. №
438000-9672/31.08.2020 г. на ВПД Началник на Трето РУ – Пловдив В. бил
уведомен, че във връзка с депозираното заявление за издаване на разрешение за
придобиване на ловно дългоцевно оръжие за ловни цели
има възможност да прегледа материалите по преписки с вх. №
438000-8687/07.08.2020 г. и в срок от
три дни да изрази допълнително становище по събраните доказателства и да
направи писмени искания и възражения (л. 13 от адм.
дело № 2479/2020 г.).
14. В указания срок В.
изложил допълнителни мотиви като посочил, че притежава оръжие за самоотбрана от
2002 г. От 2000 г. до 2014 г. работил в Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, като до 2008 г. бил инспектор, а след това до 2014 г.
бил началник на Регионален отдел - Пловдив.
В този период е съставял много актове за установяване на административни
нарушения в големи размери (от 500 до 10 000 лева), спирал със заповед
експлоатацията на обекти и предприятия (газоснабдителни
станции, газопроводи и други обекти). Обследвал е аварии и е издавал
задължителни писмени предписания. Вследствие на това е получавал множество
закани за саморазправа и е бил притеснен както и до днес за живота и здравето
на него и на семейството. След приключване на държавната му работа от 2014 г.
до днес продължава да има врагове, още повече, че вече не е държавен служител,
не се чувства защитен и може да разчита само на себе си. Посочва, че оръжието
му е необходимо за защита на него и семейството му. Сега спецификата на
работата му била същата – фирмата „ИТН-Консулт“ ООД, на която е собственик,
притежава лиценз от Председателя на ДАМТН за технически проверки и надзор на
съоръжения с повишена опасност, имат договори с предприятия и обекти от
национална сигурност с разрешение от ДАНС, които обекти са отдалечени, извън
населени райони, язовирни стени и планински райони. Поради това, след
приключване на работния му ден, е принуден да пътува вечер сам, незащитен и
несигурен за здравето и живота си, търпейки последствията, че като държавен
служител е изпълнявал отговорностите си към държавата за спазване и изпълнение
на законовите изисквания. С оглед извършваната от заявителя търговска дейност,
се налагало да пренася документи, съдържащи информация за стратегически обекти,
които могат да попаднат в трети лица, които не са оторизирани. Според него, не
са отпаднали основанията, въз основа на които му е издадено разрешителното и
съществувала реална опасност за живота и здравето му и на неговото семейство
(л. 12 от адм. дело № 2479/2020 г.).
15. След запознаване
с представените към заявлението и събраните при извършените проверки от
служители на Трето РУ – Пловдив документи, административният орган издал
оспорения в настоящото производство отказ рег. № 438з-340/03.09.2020 г., с който на
жалбоподателя било отказано издаване на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и разпоредено да се отнеме разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана № 20150150006,
издадено на 09.10.2015 г. от Трето РУ – Пловдив на В., валидно до 01.09.2020 г.,
както и да се изземе пистолет Зиг Зауер,
модел SРС2009 кал. 9х19 мм с фабричен № SР0066112 и боеприпасите към него с
протокол за изземване и същите да се съхраняват по установения ред.
За да
достигне до този извод административният орган се позовал на разпоредбата на чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, като приел, че заявлението е придружено с
изискуемите по закон документи, но не се обосновава по категоричен начин, че
съществува реална опасност за личния живот, здраве и имуществено на заявителя,
която да налага ползването на лично огнестрелно оръжие за сочените граждански
цели съгласно чл. 6 от ЗОБВВПИ от физическо лице. Изложените от заявителя
факти, че притежава късоцевно оръжие за самоотбрана
от 2002 г., че е работил в ДАМТН и е съставял множество актове за установяване
на административно нарушение в големи размери, както и че пътува вечер сам
извън населени места, прибирайки се от работа, е прието, че не го поставят в
по-рисково положение от останалите граждани и не обуславят необходимост от
притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Цитирани са и приложимите
правни норми.
16. В хода на
първоначалното разглеждане на делото са събрани показанията на свидетеля М. И.
Д. – семеен приятел на оспорващия от 2000 г. Същият твърди, че естеството на
работа на В. е такова, че от неговите решения зависят определени бизнеси.
Работили са заедно в Инспекцията за държавен технически контрол, като първите
6-7 години са били инспектори, оспорващият е отговарял за съоръжения с повишена
опасност, като през 2014 г. се е стигнало до там, че с поредната смяна на
състава на държавната агенция, заради конфликти е бил уволнен дисциплинарно. В.
е продължил технически надзор, но като частна фирма и пак от решенията му
зависят бизнеси. Лично свидетелят е присъствал, когато е направена
демонстрационна проверка от полицията на Пазарджик и са разбрали, че са ги
изпратили определени хора, за да ги спрат. Свидетелят счита, че оспорващият
продължава да има конфликти, споделял е, че получава заплахи, когато е
констатирал, че съоръженията са за спиране – в град Пазарджик за кранове е
било. Преди около две години твърди, че са били спукали гумите на личния
автомобил и винаги са били в стресова среда – пренасят суми, обикаля се цялата
страна с такси от жилищни сгради, като се събират до няколко хиляди лева.
17. За
удостоверяване компетентността на ответника да издава актове от категорията на
процесния по делото са представени заверени копия на Заповед №
8121к-4207/28.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на
основание чл. 165 от ЗМВР, във връзка с чл. 12 от Наредба №
8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и
докладна записка № 317р-2647/27.02.2020 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив,
временно е преназначен инспектор С. Ю. Х. – полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Шесто РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив на
ръководна длъжност Началник I степен на Трето
РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, със специфично наименование главен
инспектор, считано от датата на встъпване в длъжност. Представен е също и Акт
за встъпване в длъжност, от който се установява, че на 28.02.2020 г., съгласно
заповед на министъра на вътрешните работи № 8121к-4207/28.02.2020 г., главен
инспектор Самуил Юлиянов Хаджиев, временно преназначен за срок от една година
на длъжност Началник I степен на Трето
РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, е встъпил в длъжност (л. 13-14).
IV. За правото:
18. Съгласно разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция, в едномесечен срок преди изтичането на
срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а,
подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП
на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от: 1) документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т.
4 и ал. 2, 3, 5 и 6 или чл. 81а, и 2) удостоверение за годност за употреба на
огнестрелното оръжие; 3) документ от стрелбищен
комплекс за проведени минимум веднъж за срока на действащото разрешително
учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за
всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1, вписани в разрешителното.
За получаване на удостоверението по ал. 1, т. 2 лицето, получило разрешение за
съхранение и/или носене и употреба или разрешение по чл. 81а, предоставя
притежаваното от него оръжие на лицата по чл. 133 за извършване на технически
преглед, съгласно ал. 2 на чл. 87 от ЗОБВВПИ. Като, съгласно ал. 3 на същата
разпоредба, разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83.
Очертаният в
приложимата редакция на чл. 83 от ЗОБВВПИ ред предвижда при постъпване на
документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а, ГДНП на МВР,
съответно РУ на МВР да извършва оценка на пълнотата и съответствието на подадените
документи с изискванията за издаване на разрешение и извършване при необходимост
проверка на място на обектите за съхранение (ал. 1). Като при констатиране на
непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1
уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването
им, в който срокът по ал. 5 спира да тече (ал. 2). Ако констатираните непълноти
и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството
по издаване на разрешението се прекратява (ал. 3). Съответно Директорът на ГДНП
на МВР, съответно началникът на РУ на МВР, служебно проверява обстоятелствата
по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу съответното лице има обвинение за
умишлено престъпление от общ характер (ал. 4). И най-сетне, Директорът на ГДНП
на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно
началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или
мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението
(ал. 5).
В чл. 58,
ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания,
при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида -
свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с
целта, за която се иска разрешението (т. 10).
При
извършената служебна проверка на валидността и законосъобразността на отказа,
съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
орган по чл. 87, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, а именно ВПД
Началник на Трето РУ – Пловдив, заемал тази длъжност към 03.09.2020 г. в кръга
на предоставените му от закона правомощия. По делото от страна на ответника е
представена Заповед
№ 8121к-4207/28.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване
на инспектор С. Ю. Х. – полицейски инспектор V
степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Шесто
РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив на ръководна длъжност Началник I степен на Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР –
Пловдив, със специфично наименование главен инспектор, считано от датата на
встъпване в длъжност, което встъпване, видно от Акт за встъпване в длъжност, е
сторено на 28.02.2020 г.
Оспореният
отказ е издаден в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, след преценка на всички факти и обстоятелства от значение
за случая и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК, което го
прави валиден административен акт. Въз основа на установеното от фактическа
страна органът е приел, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин
необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като
същевременно се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,
въвеждаща липсата на основателна причина като самостоятелно основание за
постановяване на отказ да се издаде разрешение.
В
производството по издаване на оспорения отказ, противно на заявеното в жалбата,
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. По принцип верни са твърденията на жалбоподателя, че на основание чл.
35 от АПК, органът е длъжен да постанови акта си, след като изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Това изискване е проявление и на принципа
за истинността, залегнал в чл. 7 от АПК. Въпросът по делото обаче е не досежно спазването на чл. 35 от АПК, а по спазването на задълженията
на органа да издири служебно доказателства, проявление на принципа по чл. 9 от АПК, което задължение не снема тежестта от заявителя също да подкрепи
твърденията си с доказателства. По отношение на второто, правилото на чл. 83,
ал. 2 от ЗОБВВПИ изисква от органа при констатиране на непълноти и/или
несъответствия по заявлението да уведоми заявителя и да му даде възможност да
ги отстрани. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на
заявителя - да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни
на изискванията, т.е. че липсват изискуеми от закона документи или че
представените не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата
или несъответствието на изискуем документ, законодателят изрично е регламентирал
и кои релевантни факти органът установява сам, т.е. за кои факти той събира
служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 от АПК - служебно проверява
обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу съответното лице има
обвинение за умишлено престъпление от общ характер в какъвто смисъл е разпоредбата
на чл. 82, ал. 4 от ЗОБВВПИ.
Чрез
обсъдената правна рамка законодателят изрично е разпределил задълженията по
събиране на доказателствата между органа и заявителя. Следователно, органът е
длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на
приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва
изискуем документ, в т.ч. документ, изискван с оглед на правния статус на
заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е
непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на
документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от АПК, която задължава органа
да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на административното производство.
Органът е длъжен също така служебно да събере доказателства за посочените в чл.
83, ал. 4 от ЗОБВВПИ обстоятелства.
В случая,
видно от доказателствата по делото органът, след като е получил заявлението на В.
и приложените към него документи, е извършил оценка на пълнотата и
съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение,
в съответствие със задължението по чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, извършени са и
служебни проверки на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу
съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ характер,
каквото е изискването на чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Констатирана е обаче липсата
на мотиви за издаване на исканото разрешително – изискване, визирано в чл. 81,
ал. 3 от ЗОБВВПИ, т.е. в случая не се касае до непълнота на представените от
заявителя документи или до несъбрани от органа доказателства, а до наличието на
основателна причина за исканото разрешение. В случая органът не може да знае
кои са причините, които мотивират съответното лице да иска издаване на
разрешително за оръжие. Това е въпрос на лична преценка и лични мотиви, факти
които съответното лице трябва да докаже пред компетентния орган, за да може
органът да ги провери и въз основа на резултата от проверката да формира
решението си.
С оглед на
това и в съответствие с чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ с писмо рег. № 438000-9672 от
31.08.2020 г. на В. е предоставена възможност да прегледа материалите по
образуваната преписка по неговото заявление, както и му е определен 3-дневен
срок да изрази допълнително становище и направи писмени искания и възражения.
Действително, в писмото е посочено, че е „във
връзка с депозирано в Трето РУ – Пловдив, заявление за издаване на разрешение
за придобиване на ловно дългоцевно оръжие за ловни
цели…“, каквото очевидно жалбоподателят не е подавал, но доколкото се
посочва, че касае преписка с вх. № 438000-8687/07.08.2020 г., образувана именно
по подаденото от В. заявление и с оглед на това, че няма данни същият да е
подал и друго заявление, касаещо разрешение за дългоцевно оръжие за ловни цели, съдът намира, че правата
на заявителя не са били засегнати съществено. Този извод се потвърждава и от
представените допълнителни мотиви, входирани на
01.09.2020 г., от прочита на които се установява, че жалбоподателят е бил
наясно с каква точно преписка се е запознал и какви точно уточнения се иска от
него. С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административното производство, органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с материалноправните разпоредби
и целта на закона. Основният спорен въпрос по делото е за обосноваността на
заявлението, с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. За да е
налице изпълнение на горното изискване, е необходимо заявителят да е посочил
първо някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни
доказателства за нея, които да я правят основателна. С оглед разпоредбата на
чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, обосноваването на необходимостта от
придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие е абсолютна предпоставка
за издаване на разрешение, която важи при всички хипотези на искания за
издаване на разрешения по реда на глава четвърта от закона. В случая
оспорващият е посочил като причина за исканото разрешително самоотбрана – чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. С оглед на това първото изискване на закона е
спазено. Но освен посочването на една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т.е.
следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават
основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна
сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая за самоотбрана.
Необходимостта от самоотбрана е правнозначим факт,
доказателствената тежест за който е на жалбоподателя. Снабдяването с
огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана)
е, както приема в практиката си ВАС, крайна мярка за опазване на обществено
значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим,
при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин
нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение
законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Фактът, че В.
е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие, сам по себе си не е основание за автоматично продължаване
на разрешението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е нормата, която
определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният
орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Нормата е императивна и е
приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това
следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел „Общи положения“
на главата четвърта „Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни
вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия“. Преценката за наличието на фактическите и правни
основния за издаване на акта се дължи във всеки отделен случай, без
оглед на предходно издадените разрешителни.
В хода на административното
и съдебно производство не са събрани доказателства за необходимост от защита
срещу посегателства върху личността или имуществото на В.. В дадените мотиви, в
т.ч. допълнителни такива, същият сочи, че се чувства сериозно застрашен във
връзка със заеманата в периода 2000 г. – 2014 г. длъжност в ДАМТН и издадени
актове, свързани с налагане на имуществени санкции в големи размери и спиране
дейността на редица обекти. Всички изброени причини обаче са хипотетични, не са
посочени данни и доказателства за конкретни заплахи към живота, здравето или
имуществото на жалбоподателя, за извършени спрямо него или семейството му
посегателства и/или кражби. Изложените от жалбоподателя доводи не обосновават
необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Обратното тълкуване би
довело до необоснована необходимост от снабдяване с огнестрелни оръжия на
всички държавни служители, извършващи функции по установяване и налагане на
административни наказания и прилагане на административна принуда, каквато не е
целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана
дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да
бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не
съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни
актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото
имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на
огнестрелно оръжие не е доказана, и правилно с оспорения акт е постановен отказ.
Изложените в акта мотиви се свеждат именно до това, че лицето не е обосновало и
от данните по делото не се установява необходимост от придобиване на
огнестрелно оръжие. По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК жалбоподателят следва
да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по
искането му. Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е
пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за
издаване на разрешение, е законосъобразен.
До извод в
обратната насока не водят и твърденията, че във връзка с извършваната в момента
търговска дейност от „ИТН-Консулт“ ООД, на В. се налага пътуване през нощта и
пренасянето на пари и документи, в каквато насока са и показанията на разпитания
по делото свидетел, от която дейност произтича висока степен на риск за
сигурността на него и на семейството му. Тук следва да се посочи, че подобно тълкуване
противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ и
въведеното разграничение на огнестрелните оръжия за граждански или за служебни
цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и техническата
му характеристика. В първата хипотеза разрешението се издава поради наличие на
опасност с източник битието на заявителя, а във втората – за нуждите на
изпълняваното от него занятие. След като законодателят изрично е установил
разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността
като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването
с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и
по друг нормативноопределен ред. Физическите лица
могат да придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл. 6, ал. 3
от ЗОБВВПИ. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни,
а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател –
юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност. Възможността за
използване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се
приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване на оръжие с цел
самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. За разноските:
19. Предвид изхода на делото на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултска
защита пред настоящата и касационната инстанция. По реда на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г./, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева или по 100 лева за всяка
инстанция.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.В., ЕГН ********** ***, чрез
адвокат А.Й., срещу Отказ рег. № 438з-340/03.09.2020 г., издаден от ВПД
Началник Трето РУ – Пловдив, с който на жалбоподателя е отказано издаване на
разрешение за съхранение и носене на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана. С оспорения отказ е постановено да се отнеме
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за самоотбрана № 20150150006, издадено на 09.10.2015 г. от Трето РУ – Пловдив
на В., валидно до 01.09.2020 г., както и да се изземе пистолет Зиг Зауер, модел SРС2009 кал.
9х19 мм с фабричен № SР0066112 и боеприпасите към него с протокол за изземване
и същите да се съхраняват по установения ред.
ОСЪЖДА Д.И.В., ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР –
Пловдив сумата от общо 200 (двеста) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: