№ 877
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.А
в присъствието на прокурора Л. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100606032 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК
С Присъда № 254 от 26.03.2024 г. по н.о.х.д. № 2720/2023г., с която Софийският
районен съд (НО, 10 с-в), е признал подсъдимия Р. К. Д., ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в
извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК и му е наложил наказание "ПРОБАЦИЯ" със
следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес – с явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично за срок от 1 година и 6 месеца; 2. Задължителни пробационни
срещи с пробационен служител – за срок от 1 година и 6 месеца; 3. Включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие – за срок от 1 година и
6 месеца. На основание чл. 189, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е възложил разноските
по делото на подсъдимия Д. в размер на 149.10 лв.
Срещу първоинстанционния съдебен акт е постъпила въззивна жалба от подсъдимия
Р. К. Д., ЕГН: **********, чрез служебния му защитник – адв. Д. С. от САК, в която е
посочено, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
Навеждат се доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, като наложеното
наказание е явно несправедливо. Твърди се, че липсва анализ на доказателствата по делото,
както и че престъплението е останало недоказано както от обективна, така и от субективна
страна. Иска се отмяна на присъдата, като се постанови нова оправдателна.
1
В съдебно заседание на въззивния съд, проведено на 27.11.2024 г. подсъдимият Р. К.
Д., ЕГН: **********, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. С. от САК,
която поддържа въззивната жалба, като излага становището, че подсъдимият Р. К. Д., ЕГН:
********** е бил в затвора за времето, за което му се иска издръжка и свидетелските
показания, които са кредитирани, посочват, че подсъдимият няма финансови средства да
издържа себе си, поради което не може и да плаща издръжка за друг – в случая за
непълнолетния му син. По подробно изложените мотиви, моли въззивният съд да постанови
решение, с което да обяви подзащитния й за невиновен.
Частният обвинител В. Р. Д., чрез законен представител Е.Б. - майка, редовно
уведомени, не се явяват и не се представляват.
Представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба, счита, че
първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована и моли съдът да я
потвърди.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият Р. К. Д. е роден на ******* г. в гр. Велико Търново, българин, с
българско гражданство, със средно-специално образование, неженен, без данни за трудова
ангажираност, осъждан, с известен по делото адреc: гp. Beлико Търново, ул. *******, c EГH
**********.
Подсъдимият Р. К. Д. и свидетелката А.М.Б. имат общо дете - В. Р. Д., роден на
******* г. Скоро след като се родило детето отношенията между родителите се влошили.
Имало случаи, при които подсъдимият Р. К. Д. пребивал А.М.Б., заплашвал я, проявявал
агресия и към майка й, както и извършвал посегателства над имуществото им. Поради това
Е.Б. се изнесла с детeто им и заживяла при родителите си - първо в гр. Велико Търново, а
след това и в с. Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.
Междувременно било заведено гражданско дело от А.М.Б. срещу Р. К. Д.. С Решение №
1251 от 17.12.2018 г. на Районен съд – Велико Търново, постановено по гр. дело №
2854/2018 г., влязло в законна сила на 17.12.2018 г., подсъдимият Р. К. Д. бил осъден да
заплаща за детето си В. Р. Д. чрез неговата майка и законен представител А.М.Б. месечна
издръжка в размер на 140 лева, считано от 17.12.2018 г. до настъпване на законни причини
за изменение или прекратяване на издръжката. Съдът постановил плащането на издръжката
да става до 10-то число на месеца, за който се дължала, по банков път. Със същия съдебен
акт упражняването на родителските права над детето В. Р. Д. било предоставено на майката
А.М.Б., като бил уреден и режим на лични отношения на бащата Р. К. Д. с детето В. Р. Д..
По време на съдебното заседание на 07.12.2018г. пред Районен съд - Велико Търново
по гражданско дело № 2854/2018г. подсъдимият Р. К. Д. присъствал лично и изразил
съгласие за споразумение, в което изрично било отразено задължението за издръжка на
детето от страна на бащата в размер на 140 лева месечно, платими до 10-то число на месеца,
за който се дължи, по банков път. Със съобщение, получено на 20.12.2018 г. лично Р. К. Д.
2
получил и препис от Решениe № 1251 oт 17.12.2018 г. по гр. дело № 2854/2018 г. на Районен
съд - Велико Търново.
След 20.12.2018 г. Р. К. Д., ЕГН: ********** знаел, че трябва да плаща издръжка на
детето си чрез неговата майка и законен представител по банков път, но доброволно не
правил това, поради което и въз основа на Решениe № 1251 oт 17.12.2018 г. по гр. дело №
2854/2018 г. на Районен съд - Велико Търново бил издаден Изпълнителен лист № 773 от
17.05.2019 г. в полза на А.М.Б. касателно дължимата от Р. К. Д. издръжка на детето В. Р. Д. в
размер на 140 лева месечно, считано от 17.12.2018 г. Въз основа на този изпълнителен лист
на 20.05.2019г. било образувано изпълнително дело № 181 по описа на ДСИ при Районен
съд – Велико Tърново с взискател А.М.Б. и длъжник Р. К. Д.. Малко след като било
образувано изпълнителното дело Р. К. Д. бил задържан в Затвора в гр. Ловеч и се намирал
там от 06.06.2019 г. до 23.07.2020 г. Докато бил в затвора подсъдимият работил. В резултат
на наложен запор върху възнаграждението му, получавано от Затвора в гр. Ловеч, по
изпълнително дело № 181 по описа на ДСИ при Районен съд - Велико Търново постъпили
суми за издръжката на детето, дължима за месеците от ноември 2019 г. до февруари 2020 г. и
частично за месец март 2020 г. След месец март 2020 г. докато напуснал затвора на
23.07.2020 г. Д. работил доброволно неплатен труд. Поради това били прекратени
постъпленията по изпълнителното дело от възнагражденията на Р. К. Д. от затвора.
Междувременно, докато още Р. К. Д. бил в затвора, А.М.Б. се преместила с детето си
да живеят в гр. София и до месец декември 2021 г. включително /а и след това/ се намирала
в гр. София.
Тъй като подсъдимият спрял да изпълнява дори и принудително задължението си за
заплащане на издръжка на детето, А.М.Б. подала на 20.10.2020 г. жалба до СРП, по повод на
която била образувана пр. пр. № 42472/2020 г. по описа на СРП. В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, според която за
периода от 17.04.2019 г. до 31.08.2022 г. общият размер на дължимата, но неплатена
издръжка от страна на Р. К. Д., на малолетното му дете В. Д. била 5665 лева и се равнявала
на 40 пълни вноски, всяка по 140 лева, и една непълна вноска за 65 лева.
Софийска районна прокуратура внесла в Софийски районен съд обвинителен акт
срещу Р. К. Д. по досъдебно производство №199/2021 г. по описа на 02 PУ-CДBP, пр.пр. №
42472/2020 г. по опиca нa СPII за това, че в периода от меcец август 2020 г. до мeceц
декември 2021 г. включително, в гр. София, след като е бил осъден с Решение №
1251/17.12.2018 г. пo гр.дeлo № 2854/2018 г. по описa на Районен съд - Велико Търново, 5-ти
състав, влязло в законна сила на 17.12.2018 г, да издържа свой низходящ – синът му В. Р. Д.,
като му заплаща месечна издръжка в размер на 140,00 (сто и четиридесет) лева чрез неговата
майка и законен представител А.М.Б., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно шестнадесет пълни месечни вноски в размер на
140,00 (сто и четиридесет) лева всяка. Oт тях или всичко в общ размер от 2240,00 лева (две
хиляди двеста и четиридесет лева) - престъпление по чл.183, aл.1 HK.
В хода на съдебното производство е събрана информация, че за периода от август
3
2020 г. до декември 2021 г. няма постъпили плащания от страна на Р. К. Д. по изпълнително
дело № 181 по описа на ДСИ при Районен съд - Велико Търново.
В периода от август 2020 г. до декември 2021 г. подсъдимият Р. К. Д. не е имал
действащи трудови правоотношения и деклариран осигурителен доход, нито е притежавал
недвижими имоти.
По делото се установява, че Р. Д. е собственик на лек автомобил ,,Опел Тигpa“ с
регистриран № ******* закупен на 28.08.2012 г. Тъй като това било установено и в хода на
изпълнителното производство във връзка с цитираното по-горе изпълнително дело, върху
моторното превозно средство /MПС/ на Д. бил наложен запор. Физически, обаче,
автомобилът не бил открит по време на насрочения от ДСИ при Районен съд - Велико
Търново опис на движими вещи през ноември 2020 г.
В периода от 11.01.2022 г. до 15.02.2022 г. Р. К. Д. бил задържан с мярка
занеотклонение ,,Задържане под стража“ в Следствения арест на гр. Велико Търново, след
което бил преведен в Затвора в гр. Ловеч, където престоял от 15.02.2022 г. дo 22.11.2022 г.
IIpeз това време той работил и получил общо за месеците от май до септември 2022 г. нетен
доход в размер на 889,84 лева.
Делото е протекло по общия ред и е приключило с осъдителна Присъда, която е
предмет на проверка от настоящата въззивна инстанция.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена, като се е позовал на събраните в хода на производството доказателства.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за
изясняване на предмета на делото доказателства, както и че не е допуснал процесуални
нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е
формирал обосновани фактически изводи. Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира
за необходимо да го преповтаря.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III НО на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да
преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията,
наведени в жалбата.
Относно наведените възражения във въззивната жалба, че неправилно са
интерпретирани доказателствата от първоинстанционния съдебен състав, настоящата
инстанция счита, че са налице несъществени несъответствия в свидетелски показания и
писмените доказателства, които са били обстойно обсъдени от първоинстанционния съд при
извършения анализ от негова страна на доказателствената съвкупност. Анализът проведен
4
от районния съд и отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен,
поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него. Първоинстанционният съд е
кредитирал частично показанията на свидетел А.М.Б., относно направения от последната
извод за финансовото състояние на подсъдимия Р. К. Д., тъй като това не е реален обективен
факт, който тя е възприела лично. Въззивният съд счита, че правилно районният съд е
извършил частично приемане на показанията на св. Бояджиева, в тази им част, тъй като
същите се явяват свидетелски показания, но не могат да се използват като годно
доказателство за изясняване на фактическата обстановка по делото. Другите свидетелски
показания, приети от първоинстанционния съд кореспондират с писмените доказателства и
настоящият въззивен състав не намира за необходимост да ги повтаря. С оглед на това, съдът
намира, че наведените в жалбата твърдения за негодност на доказателствата са
неоснователни.
При правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
направил законосъобразни правни изводи относно престъпната деятелност на подсъдимия Р.
К. Д., ЕГН: **********, като правилно е квалифицирал извършеното от него деяние, като
осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1
НК. Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, чрез трайно,
непрекъснато, „продължаващо“ бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото
прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. В разглеждания казус законосъобразно е
изяснено от първоинстанционния съд началото на осъществяване и на довършване на
престъплението, а именно от месец август 2020 г. до месец декември 2021 г. (включително),
след като подсъдимият е бил осъден с Решение № 1251/17.12.2018 г. по гр.д. № 2854/2018 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново, 5-ти състав, влязло в законна сила на 17.12.2018
г., да издържа своя низходящ син – В. Р. Д., роден на ******* г., като му заплаща издръжка в
размер на 140 лв, месечно, чрез неговата майка и законен представител А.М.Б.,
ЕГН: **********. Подсъдимият Р. К. Д., ЕГН: ********** съзнателно не е изпълнил
горепосоченото задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 16
(шестнадесет) пълни месечни вноски, всяка по 140,00 лв., за периода от месец август 2020 г.
до месец декември 2021 г., като общата дължима сума за месечна издръжка на
горепосоченото дете, възлиза на 2240 (две хиляди, двеста и четиридесет) лева. С
горепосоченото бездействие, подсъдимият Р. К. Д., ЕГН: ********** е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил
правилни, обосновани и доказателствено обезпечени изводи за съставомерността от
обективна страна на вмененото на подсъдимия Р. К. Д., ЕГН: ********** инкриминирано
деяние. Поради изложеното настоящата инстанция не намира наведените в жалбата
основания за недоказаност на престъплението от обективна страна за основателни.
Вярно и точно районният съд е установил и прецизирал и субективната страна на
извършеното от подсъдимия престъпление, като извършено съзнателно, виновно, при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимото лице е съзнавало обществената опасност на
5
извършеното деяние, изразяваща се в нарушаване на правото на издръжка и поставяне в
риск на титуляра на издръжката, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици, изразяващи се в неосигуряване на издръжка и е целял настъпването им, като
неминуемо необходима последица от деянието му. Умисълът е обективиран с
обстоятелството, че подсъдимият е знаел за наличието на съдебно решение, установяващо
задължението му за заплащане на издръжка на малолетното му лице В. Р. Д., роден на
******* г. и въпреки това е проявил престъпно бездействие, като е отказал да изпълни
периодичните плащания.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е насочено срещу обществените отношения в
семейството, защитаващи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не
могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично,
за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът
посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно и намира обективен израз в неизпълнение чрез
съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две
или повече месечни вноски. Тъй като подсъдимият Р. К. Д., ЕГН: ********** е бил осъден
да изплаща издръжката на своя низходящ до настъпване на законова причина за отпадане на
основанието за нейната дължимост, а такава причина все още не е налице, не е било налице
и правно основание за отпадане на задължението за заплащането на издръжка в
инкриминирания период.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Подсъдимият Р. К. Д. е физически и психически здрав, в
трудоспособна възраст, същият е работил и видно от приложеното доказателства по делото,
е имал възможност да я плати и бил е наясно, че я дължи, но въпреки това не я е заплатил.
От друга страна, той не е бил освободен от задължението да доставя издръжка на детето си
и е следвало да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият Р. К. Д., ЕГН:
**********, умишлено не е изпълнил задължението си по заплащане на издръжката на
детето си, което е в нетрудоспособна възраст и сам не може да се издържа от имуществото
си.
В допълнение към гореизложеното настоящия въззивен състав се солидаризира с
извода на първоинстанционния съд, че съгласно съдебната практика, за реализиране на
състава на чл.183, ал.1 НК от обективна и субективна страна е без значение трудовия статус
на осъдения да плаща издръжка в качеството му на родител, както и финансовите му
възможности. Единственото, което е важно в случая е възможността на подсъдимия да
плаща издръжка, а при извършената проверка от страна на проверяващата инстанция се
установява, че макар и да е бил в Затвора в гр. Ловеч, подсъдимият Р. К. Д., ЕГН:
********** е бил трудоспособен и е полагал труд в затвора преди и след инкриминирания
период (във времето докато е бил задържан в Затвора в гр. Ловеч от 06.06.2019 г. до
23.07.2020 г. и от 15.02.2022 г. до 22.11.2022 г.) Това означава, че за него не са съществували
6
обективни пречки да работи и да получа доходи преди и след, а следователно и по време на
инкриминирания период. Това, че самия той се е поставил в условия, при които да не полага
труд и да няма регистрирани трудови правоотношения в периода август 2020г. - декември
2021 г., не следва да се счита за оневиняване. Наличието на материални затруднения не
изключва наказателната отговорност за престъпление по чл.183, ал.1 НК. В този смисъл е
Решение № 158 от 25.10.2017 г. на ВКС, ПI НО. След като е установено, че подсъдимият е
разполагал с имущество, което е можел да трансформира в пари и е имал и други
възможности за набавяне на средства и същевременно не се е възползвал от законно
предоставените му опции търсене и намиране на работа или за намаляване на дължимата
издръжка, както първоинстанционният съд, така и настоящият съд не могат да приемат, че
подсъдимият е бил в обективна невъзможност за изплащането на издръжка. Поради това
както СРС, така и настоящия въззивен състав не споделят тезата на защитата, че деянието е
несъставомерно и от субективна страна. Това е така защото, в настоящия случая Р. К. Д. сам
се е поставил в условия да не работи и да получава възнаграждение, респективно да не
погасява месечните си задължения за издръжка на детето си. Довод в тази насока е и
направеният по-горе анализ на трудовата дейност, който се подкрепя и от настоящия
въззивен състав, че подсъдимият докато е бил в затвора от юни 2019 г. до юли 2020 г., когато
след започналото принудително събиране на дължимите вноски за издръжка подсъдимият Р.
К. Д. съзнателно решил да полага труд в затвора, но без да му се плаща, което също говори
за умишленото му поставяне в такива условия, при които да не се привеждат суми за
издръжка на сина му. Въззивният съд се солидаризира и с направения извод от районния
съд, в подкрепа на това, че през 2022 г. Р. К. Д. е реализирал доход в затвора, но с него не е
покрил задълженията си за издръжка на дето си за минал период - за месец август 2020 г. до
декември 2021 г.
За осъществения състав на престъплението по чл. 183, ал.1 НК, законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или пробация. При извършен
преглед на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Р. К. Д., ЕГН: **********
въззивният съд намира, че наказанието е правилно определено от първоинстанционния съд.
От последния е извършено пълен и всестранен анализ, като е обсъдил смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Вземайки предвид констатираните обстоятелства
проверяваната инстанция правилно е определила, че в настоящия случай спрямо
подсъдимото лице следва да бъде наложено наказанието „пробация“. Проверяващата
съдебна инстанция намира, че преценката на районния съд да приложи трите задължителни
пробационни мерки за срок около и малко под средния, предвиден в чл.42а,ал.3,т.1 НК, а
именно по 1 година и 6 месеца всяка е правилна и е съобразена с данните за личността на
подсъдимия, както и със спецификата на престъплението, поради което не намира основание
да го ревизира.
С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК,
правилно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият Р. К. Д., ЕГН: ********** да
заплати по сметка на СДВР разноските по делото в размер на 149.10 лв, както и в
7
съответствие на чл. 190, ал.2 НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, че по сметката на СРС следва да постъпи сумата от 5.00( пет
лева), представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
С оглед на гореизложеното, при служебната проверка на обжалвания акт,
въззивната инстанция не констатира, както нарушения на материалния закон, така и
на процесуалните правила, както и друго основание за неговата отмяна или изменение,
поради което и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 НПК СГС, НО, IX-ти въззивен
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 175 от 26.03.2024 г., постановена по н.о.х.д №
2720/2023г., по описа на СРС-НО,10-ти състав, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8