№ 15419
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110113960 по описа за 2022 година
Ищецът „П“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.........,
чрез пълномощника си адв. И. З., със съдебен адрес: гр. В... е предявил срещу „Н“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., искове с правно основание
чл. 309а от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за следното:
Иска се съдът да признае за установено, че „Н“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на „П“
ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 344.43 лева, представляваща неустойка за периода
от 31.11.2020г. до 11.12.2020г., дължима за забавено плащане на аванса от 40 % от
стойността на договор за закупуване и сервиз на техническо оборудване Н № СО
*****/20.08.2020г., в размер на 12524.80 лева, на основание чл. 11.1 от този договор и чл. 34
от Общите условия към него, както и сума в размер на 18.47 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 11.12.2020г. до 21.06.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане,
както и направените съдебно - деловодни разноски в заповедното ч.гр.д. № 36872/21 г. на
СРС и в исковото производство.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Н. Ж., в срока за отговор на исковата молба – на
14.10.2022г. е депозирал възражение за неподведомственост на спора пред СРС. Позовава се
на чл. 43.5 от общите условия за доставка и сервиз на техническо оборудване на „Н“ ЕООД,
в сила от 16.04.2019г., според който ако спорът не може да бъде разрешен в срок от 30 дни
от уведомлението, всички спорове породени от общите условия или договора, ще бъдат
разрешавани от Арбитражния съд при БТПП съобразно неговия правилник за дела, основани
на арбитражни споразумения. Не е депозирал отговор на исковата молба в друг смисъл.
1
Ищецът счита, че спорът подлежи на разглеждане от СРС и излага съображения в тази
насока.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и
правно отношение:
Исковете са предявени по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Съгласно договор за закупуване и сервиз на техническо оборудване Н № СО
*****/20.08.2020г., подписан между страните, „Н“ ЕООД е възложило на ищеца да извърши
доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на техническо оборудване, описано в
офертата от доставчика ищец в Приложение № 2 към договора, отговарящо по качество,
гаранционни срокове, комплектност и технически показатели съгласно Приложение № 1 и
действащите нормативни актове. „Н“ ЕООД се е задължило до 10 дни от сключването на
договора, на падеж 30.11.2020г. да плати по банковата сметка на „П“ ЕООД авансово 40 %
от стойността на договора, в размер на 12 524.80 лева. Ищецът твърди, а ответникът не
оспорва, че плащането е извършено на 11.12.2020г., с просрочие от 11 дни. Съгласно чл. 34
от Общите условия към договора, при забава от страна на „Н“ ЕООД дружеството дължи
неустойка в размер на 0.25 % от стойността на дължимата сума за всеки просрочен ден,
когато просрочието е по-кратко от 30 дни. Съгласно договор № СО***** от 20.08.2020г. за
закупуване и сервиз на техническо оборудване, чл. 11.1, б. „б“, ответникът „Н“ ЕООД е
следвало да направи междинно плащане на доставчика ищец, след монтажа на доставената
стока, а именно 40% от дължимата сума /12524.80 лева/ до 10 дни след монтажа. Безспорно
плащането съобразно уговореното в този член е трябвало да бъде сторено до 30.11.2020г.,
тъй като видно от приетия като доказателство по делото приемо-предавателен протокол
изпълнителят по договора „П“ ЕООД е предало на възложителя „Н“ ООД доставените и
монтирани: пожарогасителната система, пожароизвестителна система с датчици – отпично-
димни и термични, и система за детекция на вода на 20.11.2020г.
Следователно дължимата неустойка в размер на 0.25 % от стойността на дължимата сума
за всеки просрочен ден за периода от 20.11.2020г., когато е реализирано приемането на
договорения монтаж, съгласно приемо-предавателния протокол до 30.11.2020г., при
просрочие от 11 дни, е в общ размер на 344.43 лева. Тази сума е дължима на ищеца съгласно
уговореното между страните в цитираните по делото договорни клаузи. Сумата има
характер на неустойка и се дължи с оглед на обезщетителната й функция. Затова главният
иск, предявен в този размер, следва да бъде уважен. Съгласно чл. 309а от ТЗ, когато
кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е
уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-
малко от 80 лева, без да е необходима покана.
Поради неизпълнение на поетото задължение от страна на възложителя на работата и
неизправна страна по договора, следва да се уважи и акцесорния иск за заплащане на лихва
за забава, за времето от 11.12.2020г. до 21.06.2021г., точно посочени от ищеца като начална
и крайна дата на забавата, съобразно събраните по делото доказателства.
2
Предявените искове са подсъдни на СРС, тъй като специалните правила на глава 37 от
ГПК обвързват материалноправните и процесуалните последици от предявяване на иска по
чл. 422 от ГПК с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради
което и той следва да бъде разгледан от държавния съд, дори при наличие на уговорена
между страните арбитражна клауза. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че
постановено от арбитражен съд решение би осуетило настъпването на последицата по чл.
416 от ГПК – влизане в сила на заповедта за изпълнение.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, разноски се дължат на ищеца.
Съгласно списъка по чл. 80 от ГПК същите са в общ размер на 652, 26 лв. и следва да бъдат
заплатени от ответника.
Воден от горното и на осн. чл. 309а от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „Н“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..... дължи на „П“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В........., чрез пълномощника си адв. И. З., със съдебен адрес: гр. В... сума в
размер на 344.43 лева, представляваща неустойка за периода от 31.11.2020г. до
11.12.2020г., дължима за забавено плащане на аванса от 40 % от стойността на договор в
размер на 12524.80 лева за закупуване и сервиз на техническо оборудване Н № СО
*****/20.08.2020г., на основание чл. 11.1, б. „б“ от договора и чл. 34 от Общите условия към
този договор, както и сума в размер на 18.47 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 11.12.2020г. до 21.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 22.06.2021г. до окончателното изплащане на главницата, за които
суми е издадена в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. №
36872/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Н“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... да
заплати на „П“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.........
сторените от ищеца разноски в общ размер на 652, 26 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3