ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 488
гр. Пловдив,
29.03.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2093 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във връзка с чл.144
от Административнопроцесуалния /АПК/.
Образувано е
молба от „Марвел“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя – Л.Б.М., чрез адвокат Ж.Ч. , с искане за
допълване или изменение в частта на разноските
на решение № 410 от 23.02.2021г., постановено по адм. дело № 2093 по
описа 2020 г. на Административен съд – Пловдив. Твърди се, че въпреки наличието
на нарочна молба с искане по чл. 80 от ГПК съдът неправилно приел липса на
заявена претенция за присъждане на съдебни разноски.
Ответната
страна - „Лавена“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ж.к. ‚***“,
представлявано от изпълнителния директор -К.Ш. и прокуриста – Г.Д., чрез
процесуалния си представител адвокат Г., поддържа становище за неоснователност
на искането и моли да бъде отхвърлено.
Основното
производство е образувано по жалба и уточняваща молба от „Марвел“ ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Л.Б.М.,
срещу утвърдени на 29.06.2020 г. от бенефициента „Лавена“ АД решения по
протокол от 24.04.2020 г. от дейността на оценители, назначени със заповед № 18/30.03.2020
г. на бенефициента за разглеждане, оценка и класиране на получени оферти по
обособена позиция 10 в процедура за избор с публична покана по чл. 50, ал. 1 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове /ЗУСЕСИФ/ във връзка с изпълнение на проект № BG16RFOP002-2.040-0674
„Капацитет за растеж на „Лавена“ АД“ по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 г. – 2020 г.
Съдът с решение
№ 410 от 23.02.2021г. е уважил изцяло претенцията на оспорващия като е отменил
обжалвания административен акт. В частта за разноските съдът е приел, че
жалбоподателят не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски.
Разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК установява две хипотези на корекция на постановеното вече
съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В
случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо
различно от заявеното от страната, установената в закона възможност е решението
да бъде изменено в тази част.
При тази
фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че процесното искане
следва да се квалифицира като такова за допълване на решението в частта за
разноските. Искането е подадено в законоустановения срок за обжалване на
съдебния акт от страна с надлежна процесуална легитимация, поради което се
явява допустимо. По същество искането е неоснователно.
Твърденията
на жалбоподателя за своевременно отправена претенция за присъждане на съдебни
разноски, респ. за наличието на нарочна молба по чл. 80 от ГПК, не се подкрепят
от материалите по делото. С нито едно от обективираните в писмен вид процесуални
действия на жалбоподателя и на неговия процесуален представител (л. 2 и л. 9 от
адм. дело № 291 по описа за 2020г. на Административен съд – Шумен; л.3 и л. 22
от ч.к.адм. дело № 11468/2020г. по описа на Върховен
административен съд; л. 321 от кориците на настоящото дело) не е заявена
претенция за присъждане на съдебни разноски. Представени са платежно нареждане
и фактура за заплатена правна помощ (л. 285 и л. 286 по делото), като в
протокола от откритото съдебно заседание на 15.12.2020г. е отразено, че Л.Б.М. представя доказателства за платен
хонорара на адвокат Ж.Ч. – договор за
правна помощ (л. 322). При това положение съдът намира, че правилно е ценил
обсъдените доказателства като такива, удостоверяващи представителната власт на
упълномощения процесуален представител, но не и обективиращи изрична претенция
за присъждане на съдебни разноски. При произнасянето по съдебните разноски
съдът не действа в условията на служебно начало. Задължението за разпределяне
на разноските възниква единствено при отправена до съда в срок изрична надлежна
претенция. Допустимите процесуални форми за това действие са два – чрез устни изявления в съдебно заседание, а извън съдебно
чрез писмена форма. При липсата на такова искане съдът не може да извлича
волята на страните от конклудентните им действия, подобен подход би се явил в
противоречие с принципа за равенство в процеса. Неприсъждането на разноските в
случая не се дължи на пропуск на съда, а на процесуална пасивност от страна на
жалбоподателя.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Марвел“ ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Л.Б.М.,
чрез адвокат Ж.Ч. , за допълване или изменение в частта на разноските на
решение № 410 от 23.02.2021г., постановено по адм. дело № 2093 по описа 2020 г.
на Административен съд – Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/