Решение по дело №98/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3542
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20203110100098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

                                                       № 3542

                                          

                                        гр.Варна, 28.07.2020год.

                                           

                                                                                             

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав, в публично съдебно заседание на  осми  юли през две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

             при участието на секретаря  ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №98 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

               

         Молителката С.Н.К., ЕГН:**********,чрез пълномощник адв. Б.М.Р. от ВАК, претендира от съда да постанови решение, с което да допусне промяна в носеното от нейна страна фамилно име от  К. на К.

Искането намира своето правно основание в разпоредбите на чл.19,ал.1 от ЗГр.Р.

Молителката аргументира заявеното искане, навеждайки следните фактически твърдения: Молителката С.К. е родена на *** г. през време на фактическото съжителство на родителите си — А. И. П. и Н. Н. К. на *** г. в Република България.

Непосредствено след раждането бащата Н. К. преустановил всякакъв контакт със С.К. и нейната майка. Бащата не полагал грижи за детето, не осигурявал средства за отглеждането и не участвал във възпитанието на детето. Още в този период не полагал усилия да изгради емоционална връзка с дъщеря си. Срещите им били спорадични и кратки. За молителката се грижили майка й — А. П. и баба й –Л. К. Още от ранна детска възраст молителката изградила силна емоционална връзка с баба си, тъй като именно тя заместила липсващата фигура на бащата в семейството. Молителката била силно привързана към баба си.

През 2004 година, с Решение на Варненски районен съд, XVII с-в постановено по гр. д. № 2164/2003, бащата на молителката е бил лишен от родителски права на основание чл. 75 ал. 1 т.1 и т.2 СК /отм/. В съдебното решение в било прието, че бащата на С. представлява опасност за личността, възпитанието и здравето на молителката. С решението е определен режим на личен контакт на бащата със С., като въпреки това Николай Ковачев не е правил опити да изгради и развие отношенията между него и дъщеря му.

След като С. поотраснала, майка й заминала за Обединено кралство Великобритания и кралство Ирландия в гр. Ч., графство К., където се установила трайно. Целта на нейното заминаване била да се устрои и да създаде подходяща среда за С., където да живеят заедно. За период от 1 година за С.К. се грижила единствено баба и. Тя я гледала като своя родна дъщеря. Между тях вече изградената семейна и емоционална връзка се развила и станала дори по-силна. Баба й била нейна опора. Подкрепяла и я напътствала при взимането на важни решения в живота. Баба й била опората в живота и именно тя я е възпитала, научила на труд и спомогнала С. да израсне като уверен, ученолюбив и възпитан човек.

През 2008г. молителката се преместила да живее при майка си във Великобритания. С. продължава и до настоящия момент да поддържа контакт с баба си, чрез телефонни и видео разговори чрез Skype. Баба и продължава да е част от живота й. Именно тя я вдъхновява и мотивира да се развива като личност. Напътства я и я подкрепя.

Поотраствайки молителката започнала да осмисля поведението на баща й към нея и майка й. За нея била мъчителна мисълта, че баща й не е полагал никакви грижи за нея от самото раждане, не е бил част от живота й. Тя счита поведението му за морално неприемливо. Фактът, че той е злоупотребявал с наркотици, че е изоставил семейството си и не е бил никога част от живота им за нея е болезнен. Молителката носи фамилното име на баща си, въпреки, че тя не го познава, той не се е грижил за нея, не е участвал във възпитанието й и не е бил никога опора в трудните моменти в живота й. Тя не може да се примири с това, че носи фамилията на човек, който и е донесъл толкова много мъка. Вместо баща й до нея винаги е била нейната баба — Л. К.

Фактът, че носи фамилията на баща си, който не познава и е донесъл на семейството само мъка и тежки моменти създава за нея емоционален дискомфорт и особено при обозначаването на родовата й принадлежност. Молителката не желае фамилното й име да я свързва с баща й. Неговото поведение е морално неприемливо за нея и не желае да носи фамилията му. Тя желае да се идентифицира родово с нейната баба, която е полагала грижи за нея, спомогнала е за нейното емоционално и физическо израстване. Молителката желае носената от нея фамилия да показва принадлежността й към рода на баба си. С. е силно привързана към баба си и я възприема като модел на подражание, какъвто именно следва да е един родител, какъвто баща й не е бил. Субективното желание на молителката също може и следва да се квалифицира като важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, което дава основание на С.К. да иска да промени фамилното си име. В този смисъл : Решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ц. Г.

Молителката желае фамилията й да показва родова и семейна идентичност между нея и рода К. Тя желае да бъде обществено възприемана и известна в България и чужбина с фамилно име К. За нея тази фамилия е символ на почтеност,поради което тя с гордост би я носила.

Изложените обстоятелства обуславят извода, че за молителката е лично значимо да носи фамилното име на баба си - К.

Въз основа на всичко изложено по-горе за молителката  се поражда правен интерес от исканата промяна, а именно да се допусне промяна във фамилното й име от К. на К, тъй като счита, че важни за нея обстоятелства налагат това.

В съдебно заседание молбата,чрез процесуален представител адв.Р. се поддържа.  В хода по същество на делото адв.Р. моли за уважаване на молбата.     

         Заинтересованата страна Община Варна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

         Заинтересованата страна Варненска районна прокуратура, редовно призова, не се явява, не изпраща представител.

                Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото по делото удостоверение за раждане, издадено от Община  Варна се установява,че молителката е родена в град Варна и записана с имената  С.Н.  К.. Видно от удостоверението за раждане, родители на С. са лицата: А. И. П.  и  Н.  Н. К.

С решение по гр.дело №2164/2003год. на ВРС, Н. Н. К. е лишен от родителски права над детето С.Н.К.

Съгласно прието по делото удостоверение, издадено от ВРП/л.36/  се установява, че срещу  Н. Н. К.  има образувани преписки по три производства в периода от 2003год.- 2006год.

В полза на молителката са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. Л. П. К. - баба на молителката.

От показанията на свидетелката Л. П. К. се установява следното: С.К.  е нейна  внучка и многократно е казвала, че иска да носи нейната фамилия, може би защото иска да прилича на нея и се гордее с това, че притежава някои качества, които са нейни - на свидетелката. Много пъти е казвала, че иска да си смени фамилията с тази на свидетелката. Внучката й се  ражда  през 2001г. Връзката й с нея е чрез дъщеря й – на дъщеря й е дете. От раждането живеят заедно. Дъщеря й и тя се грижат  за С. до ден днешен, като има един епизод само една година от 2007г. се грижи за внучката си съвсем сама – тя е майка и баща. Майка й се устройва през това време в Англия. След това внучката й отива да живее при нея. Грижила  се е за нея от раждането, по отношение на здравето й, на възпитанието й. Много неща преживяват. Операцията на окото правят на 4 години, сливици вадят традиционно, но този път ги вадят два пъти. Дъщеря й, докато прави планове за първата година за кръщене на детето, тя прави планове за скенер на мозъка, тъй като има атрофия на очен нерв и тъй като й казват, че не може да бъде вродено трябва да изключи дали има някакъв обемно-образувателен процес. За радост няма, прави се скенер на оченцето и на мозъка.  Коригирано е това оченце и до ден днешен го следят. Важно е защото дори шофьорски курс не може да изкара, ако има проблеми със зрението. Но, не само шофьорски курс кара в момента и в университет учи вече. Била е неотлъчно във всеки един момент от нейния живот. Тя не познава баща си, дори не го е виждала на снимка. Сеща се, че те нямат една негова снимка. Колкото до отношение, финансово отражение или пък някаква заинтересованост не е проявявал през тези деветнадесет години. Тя става на 19 години на пети юли и това е фактически поводът, който обявява за смяна на фамилията.

 При майка си С. е от 2008г. от август месец, като тя я гледа 2007г. – 2008г. Понеже работи в болница, операционна сестра е в Кардиология и директно доц.Пенев я пита в колко часа трябва детето да бъде на градина и в колко да го вземе. Отговаря, че трябва да го заведа в 7 ч. и да го взема в 17 ч. Тогава й казва, че е на работа от 8 ч. до 16 ч. Майката на детето е с фамилия Пенева, тъй като тя  е разведена от 2004г. и затова си връща фамилията на баща й - К. С внучката й С. са много свързани емоционално. До такава степен, че тя не знае, че толкова значи за нея. Когато заминава за Англия и се връща на летището сълзите са естествени, но не знае, че спи с пижамата й. Дъщеря й, й казва, че е сложила пижамата й до себе си, все едно продължава да е там, когато си тръгва за Варна. Вярно, че е чела книжки, играли са, пели са детски песни, но и на нея й доставя удоволствие, пък и иска да й осигури душевен комфорт.

Фамилията й е много стара. От 500 години е родът им. Баща й е  управител на аптека и след това главен редактор в радио Варна. Много се радва, че С. учи литература в Лондон, в К. М. с втори език английски. Баща й е един изключително уважаван човек и майка й доскоро, защото почиват и двамата. Баща й пише, издал е няколко книги и внучката й може и тя да пише, нали литература учи все пак.  Издал е разкази, една детска книжка и едни фейлетони. За С. родовата принадлежност е от съществено значение. Майка й категорично е съгласна за това нейно желание, тъй като тя няма връзка с баща си. „Баща“ й е трудно да произнесе за С. родител, тъй като баща за нея има съдържание, което е сериозно. Те с нея са в много добри отношения, с много доверие и се разбират отлично.

Гореизложената обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства (Решение № 142 ПО ГР. Д. № 703/2002 Г., II Г. О. НА ВКС).

Съгл. чл. 9, ал. 1 ЗГР името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име.Трите части на името се вписват в акта за раждане.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, промяната на собствено, бащино и фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба от заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвидения в ГПК ред. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки от общите принципи на гражданското право и обществения морал, важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето на различни имена от лицето в различни периоди от време, субективното желание на дадено лице да носи определено име и др. Тези обстоятелства се преценяват в контекста на всеки отделен случай.

В настоящият случай молителката желае да носи фамилното име на баба си-К.Тъй като името засяга и личностното самоопределяне на лицата,в тази връзка субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на Закона за гражданската регистрация (Решение № 1426 от 10.12.2008 Г. по ГР. Д. № 396/2008 Г., Г. К., V Г. О. НА ВКС).

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че между молителката и баба й съществува много силна емоциална връзка, която е поддържана и до днес.

От ранна възраст е прекъсната връзката между молителката и баща й. С решение по гр.дело №2164/2003год. на ВРС, баща й Н. Н. К.е лишен от родителски права над нея.  Бащата не се е възползвал от режима на лични отношения, който му е даден с решението по горепосоченото дело.С. няма никаква връзка с баща си и не го познава. В тази насока са и показанията на свидетелката К., която сочи тези факти, с уточнението, че й е трудно да произнесе думата „баща“, тъй като баща за нея има съдържание , което е сериозно.

В същото време връзката с баба й е от ранна възраст. От раждането на С. живеят заедно . Майката и бабата на С. се грижат за нея, като има период от време в който за нея се грижи единствено баба й, която се явява майка и баща за детето. Когато са разделени С. е много тъжна и за да усеща баба си, спи с пижамата на баба си. Връзката между баба и внучка е много силна, създавана в процеса на израстването и възпитанието на С. и непрекъсващата се въпреки разделното им живее към момента.

Баба й носи фамилното К. Фамилията е много  стара. От 500 години е родът им. Бащата на свидетелката е управител на аптека и главен редактор в радио Варна. Издал е няколко книги-разкази, една детска книжка и едни фейлетони. С. учи литература в Лондон и според баба й може и тя да пише. За С. родовата принадлежност е от съществено значение и тъй като същата се определя от семейството на баба си и нейния род, категорично желае да носи фамилията на баба си – К., което желание се подкрепя и от майка й.  

Предвид горното, настоящият съдебен състав при ВРС намира, че в случая са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ЗГР. Субективното желание за промяна на фамилното име в случая е свързано със съображения за принадлежност към определено семейство и род и личностното самоопределяне на молителката към рода на баба й.

   Исканата промяна е основателна, предвид наличието на предпоставките на чл.19, ал.1 ЗГР, поради което следва да бъде допусната.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, като се допусне промяна във фамилното  име на молителката, като в съответните актове за гражданско състояние и в регистрите на населението, вместо фамилното име  К.  се впише съответно името  К.

 Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ДОПУСКА да бъде извършена промяна във фамилното име на С.Н.К., ЕГН:**********, родена на ***г***, КАТО ПОСТАНОВЯВА в актовете за гражданско състояние и в регистрите на населението, вместо със фамилното  име  К., същата  да бъде вписана със  фамилното име К., на основание чл.19, ал.1 от ЗГР.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                              /Р.ХРИСТОВА/