Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Карлово, 09.03.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 37 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 7-19/09.01.2020
година на Началника на РУ на МВР – К. на Р.К.С., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 45 ал. 3 от Закона за закрила на детето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 8 ал. 3
на ЗЗД.
Недоволна от наказателното
постановление е останала жалбоподателката Р.К.С. и е
депозирала жалба срещу него в законоустановения
7-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Моли да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К.
редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима. Разгледана по
същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя
П.К., свидетеля по акта С.И. и приложените и приети писмени такива – Заповед №
З-9715/30.11.2010г., АУАН № 7/15.12.2019г., съдът намира за установено
следното:
Срещу жалбоподателката С. е
съставен акт за установяване на административно нарушение № 7/15.12.2019г., в
който е отразено, че на същата дата
около 01.30ч. на път I-6 км.
239+540м, търговски обект, отворен за обществено ползване, бензиностанция П. при
извършена полицейска проверка на документите за самоличност от компетентно
длъжностно лице ст. полицай К., е установено, че жалбоподателката
като родител на К.Д.С.ЕГН **********, не е изпълнила задължението да придружи
сина си, навършил 14год. възраст, но ненавършил 18г., на обществено място
бензиностанция П. път I-6 км. 239+540м до с. К. след 22ч., с което е нарушила
чл. 8 ал. 3 от ЗЗД.
На 09.01.2020г. компетентният орган,
Началникът н.Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 45 ал. 3 от ЗЗД е наложена глоба на жалбоподателката
в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 8 ал. 3 от ЗЗД, като обстоятелства по
извършване на нарушението е посочено, че
на 15.12.2019г. около 01.30ч. на път I-6 км. 239 в търговски обект, отворен за
обществено ползване, бензиностанция П. при извършена полицейска проверка на
документите за самоличност от компетентно длъжностно лице ст. полицай К. в
качеството си на родител на детето си К.Д.С.ЕГН ********** на 17 г., което е
навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст, не е изпълнила
задължението си да го придружи на обществено място след 22.00ч.
От показанията на свидетелите К. и И. безспорно се
установи присъствие на детето К.Д.С.ЕГН ********** на 17 г. в бензиностанция П.
до с. К., което според полицейските служители било употребило алкохол. С него
имало и друго ненавършило пълнолетие лице, което при пристигането им се
отдалечило с мотоциклет. С. не бил придружен от родител, поради което бил
отведен в Р.н.М.К. където била повикана майка му. Същата обяснила, че сина й е
бил на рожден ден в дома на приятел. За констатираното бил съставен процесният АУАН.
Като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намери, че
същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание,
без да е необходимо се изследва въпроса дали жалбоподателката
действително и виновно е извършила вмененото й във вина нарушение.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да
бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
Съдът счита, че фактите по извършване на нарушението,
посочени в АУАН и НП са непълни в нарушение на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 3 от ЗЗД, се санкционира родител,
настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши
чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за
дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. Ал. 3 на чл. 8 от
посочения закон регламентира, че родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не
е навършило 18-годишна възраст. В ал. 4 на чл. 8 е предвидено задължение за
родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, в
случай, че не могат да го придружат, да осигурят пълнолетно дееспособно лице за
негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило
14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено, контролният орган е посочил, че
на датата на нарушението жалбоподателката като
родител на детето, не го е придружила на обществено място след 22.00ч. С това
си деяние е нарушила предвиденото в чл. 8 ал. 3 от ЗЗД задължение. Липсват
изложени обстоятелства обаче било ли е придружено на процесната
дата детето от пълнолетно дееспособно лице, осигурено от родителите му за
придружител. За да е съставомерно нарушението по чл.
8 ал. 3 от ЗЗД, не е достатъчно само родителят лично да не придружава детето си
след определения час, а на същото и да не е осигурен пълнолетен придружител в
случай, че родителят по някаква причина е възпрепятстван да бъде пряко с
него. Между двете задължения е налице
неделима връзка. Поради това, за да е налице яснота за нарушителя в какво се
изразява неправомерното му поведение, следва да е налице пълно посочване на
фактите по нарушението, а именно освен че не е било налице лично присъствие на
родителя, детето е било и без осигурен пълнолетен придружител от страна на
същия. В конкретния случай този
съществен елемент не е посочен
въобще, което води до непълен
фактически състав на описано нарушение, пряко засягащ правото на защита на
наказаното лице относно естеството на административно-наказателното обвинение и
основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.
На следващо място наказателното постановление е
съставено в нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН,
регламентираща изискването за посочване в него
на мястото на извършване на административното нарушение.
В текстовото описание на последното е посочено, че
деянието е извършено в търговски обект, бензиностанция на път I-6 км. 239.
Описано по този начин мястото на извършване на
нарушението е непълно, неточно и в недостатъчна степен конкретизирано. За да е
налице яснота относно този задължителен реквизит на акта и на НП следва освен
индивидуализирано по начина, посочен от наказващия орган, да е посочено и
населеното място, в района на което или в землището, на което е извършено
нарушението. От отразяването в АУАН става ясно, че се касае до място, близко до
с. К., посочен е и точен километър, това описание обаче липсва в атакуваното
наказателно постановление, като волята на наказващия орган в случая не може да
бъде подлагана на тълкуване. Мястото на извършване на нарушението е
задължителен реквизит за съставения акт за установяване на нарушението и за
издаденото въз основа на него наказателно постановление, и неяснотата относно
него е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42 т.3 и на чл.
57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо правото на защита на
наказаното лице, тъй като води до невъзможност да разбере къде точно е
извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
Посочването на мястото на извършване на нарушението е
задължителен реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление и предвид разпоредбата чл.59 ал.1 от ЗАНН, относно местнокомпетентният съд за разглеждане на делото и именно в
този смисъл условие за тяхната редовност и законосъобразност.
Настоящият състав на съда намира и че обществената
опасност на процесното деяние е по-ниска в сравнение
с обикновените нарушения от този вид, имайки предвид, че К.Д.С.е навършил
пълнолетие само дни след процесната дата, както и
липсват данни жалбоподателката да е санкционирана за
нарушения на ЗЗДетето.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7-19/09.01.2020
година на Началника на РУ на МВР – К., с което на Р.К.С., ЕГН ********** ***,
на основание чл. 45 ал. 3 от Закона за закрила на детето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 8 ал. 3 на ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните
в 14- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред
Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.