РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Силистра, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20213400900134 по описа за 2021 година
Ищецът – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул.Траф Игнатиев " № 2, ет.4,
тел./факс - 980 66 72 представляван заедно от Изпълнителните Директори Максим Колев и
Стефан Георгиев Стоилков, желае съда на основание чл. 45 от ЗЗД, и и чл. 91 от Закон за
застраховането (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да осъди ответника В.
Т. ИСМ. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 44 428,92 лева (четиридесет и
четири хиляди лева и деветдесет и две стотинки) представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210062/09.02.2017г. обезщетение за
неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени щети, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски по следната банкова сметка: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN - BG66 UNCR7630
1009 5185 01, Банков идентификационен код (SWIFT то на УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК -
UNCRBGSF.
Ответникът – В. Т. ИСМ., ЕГН **********, чрез определен от АК – Силистра и
назначен от съда служебен процесуален представител - адв. Д.К. намира исковата молба за
вероятно допустима и частично неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището
си, като моли съда да отхвърли частично ищцовите претенции.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
На 10.05.2016 г около 12:00 часа по главния път между с. Руйно и с. Яребица, обл.
Силистра л.а „Шевролет Авео”, управляван от Б Б Б се движел с около 70 км/ч. На предна
дясна седалка пъувал Ю Ю Х. В същото време л.а „Опел Астра”, управляван от В. Т. И. се
движел по черен път в посока пътя с. Руйно и с. Яребица със скорост около 16 км/ч. На
около 46 метра преди пресечната точка на двата пътя, водачът на л.а „Шевролет Авео”
видял приближаващия „Опел Астра”, предприел аварийно спиране, но автомобилът
започнал да се плъзга с блокирали колела. В това време водачът на л.а „Опел Астра”
продължил движението си без да предприеме аварийно спиране., което довело до сблъсък
1
между двата автомобила, който бил челен за л.а „Шевролет Авео” и страничен в предна лява
половина за л. а „Опел Астра”.
В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от Кодекса.за застраховането
ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Пострадалото лице - Ю Ю Х се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди на основание
чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането и по
образувана щета № 210062/09.02.2017г., УС на ГФ му определил обезщетение за
неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, общо в размер на 41 280.00
лв., за нанесените травматични увреждания /40 000.00 лева обезщетение за неимуществени
вреди и 1 280.00 лева - обезщетение за свързаните с тях имуществени вреди/. При отчитане
на 30% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, определеното
обезщетение е редуцирано в размер на 28 896,00 лева /28 000.00 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 896.00 лева - обезщетение за свързаните с тях имуществени вреди/ и
беше изплатено на молителя на 15.03.2017г.
Ю Ю Х не бил удовлетворен от размера на определеното обезщетение, вследствие на
което образувал против ГФ гр.д. № 7290/2017г, по описа на СГС, I- 18 с-в и гр.д. № 186/2019
г. по описа на САС 4 с-в. Фондът бил осъден и пострадалия въз основа на решенията по
горните дела ищеца се снабдил с изпълнителен лист и образувал и.д № 20198400400057.
След получена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Мария Цачева фондът му изплатил
следните суми:
На 17.01.2019г. Гаранционен фонд заплати сума в размер на 16 047.48 лв. по сметка
на ЧСИ Мария Цачева по и.д. № 20198400400057, от които 12 000.00 лв. главница, 1 958.62
лв. законна лихва и 2 088.86 лв. съдебни разходи.
На 31.01.2019г, в Гаранционен фонд е постъпила сумата в размер на 514.56 лв.,
представляваща надвнесена сума по и.д. № 20198400400057.
Представител на фонда поканил писмено ответника да възстанови изплатеното от
Гаранционен фонд, но по делото липсват данни лицето не е погасило задължението си.
Изложените обстоятелства обусловили необходимостта от предявяване на
настоящите искови претенции.
За да оспори частично исковите претенции особеният представител на ответника
изтъква доводи за недължимост на заплатените от ищеца такси и разноски в проведеното
срещу него принудително изпълнение приемайки, че същите са резултата от поведението на
фонда след влизане в сила на съдебното решение определящо окончателния размер на
задължението му. Ответникът приема, че коментираните разходи не са такива по чл. 288, ал.
8от КЗ/отм./, респ. чл. 558, ал. 7 от КЗ, и не могат да бъдат предмет на регрес, като сочи
съдебна практика в този смисъл.
Аргументите на ответника изтъкнати против исковите претенции се основават на
твърдението, че ищеца в качеството си на ответник по заведеното срещу него дело за
обезщетение на пострадалото от ПТП лице не е провел докрай съдебната си защита.
Представителят на ответника счита, че ищецът не е защитил пълноценно правата си предвид
обстоятелството, че не е оспорил издадения срещу него на 20.142.2018г. изпълнителен лист
макар въззивното производство имащо за предмет същото вземане да не е било все още
приключило и в тази връзка към него момент е липсва годен изпълнителен титул.
Ищецът не е коментирал ответниковите възражения макар същите да са
обективирани в подадения и надлежно получен от него отговор на исковата молба.
От правна страна:
2
Съдът се е произнесъл по допустимостта на исковите претенции с четеното по реда
на чл. 374 от ГПК, в закрито съдебно заседание Определение № 19 от 26.01.2022г. с което е
приел исковете за допустими предвид на това, че са предявени от лице с нужната правна
легитимация.
Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни по следните
причини:
Спор по фактите няма. След, като изплатил на пострадало от ПТП лице обезщетение за
претърпени от него имуществени и неимуществени вреди причинени от В. Т. И., който
управлявал автомобил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Не е спорно, че
на 15.03.2017г. фондът изплатил на пострадалия Ю Ю Х сумата от 28 896,00 лева /28 000.00
лева обезщетение за неимуществени вреди и 896.00 лева - обезщетение за свързаните с тях
имуществени вреди/.
След заведен съдебен спор Фондът бил осъден и пострадалия въз основа на
решението по първоинстанционното от горните дела ищеца се снабдил с изпълнителен лист
и образувал и.д № 20198400400057. След получена покана за доброволно изпълнение от
ЧСИ Мария Цачева фондът му изплатил следните суми:
На 17.01.2019г. Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 16 047.48 лв. по сметка
на ЧСИ Мария Цачева по и.д. № 20198400400057, от които 12 000.00 лв. главница, 1 958.62
лв. законна лихва и 2 088.86 лв. съдебни разходи. Видно от диспозитива на решението, по
което е издаден изпълнителният лист освен основната претенция в размер на 12000
/дванадесет хиляди/ лева фонда е бил осъден да заплати на пострадалото лице и 644
/шестстотин четиридесет и четири/ лева деловодни разноски.
На 31.01.2019г, в Гаранционен фонд е постъпила сумата в размер на 514.56 лв.,
представляваща надвнесена сума по и.д. № 20198400400057.
След детайлно проучване на материалите по делото по повод ответниковото
възражение съдът установи, че изпълнителният лист в полза на пострадалия Ю ЮХ е
издаден на 20.12.2018г. на основание Решение № 5166/27.07.2018г. постановено по гр. д. №
7290/2017г. преди това съдебно решение да придобие качеството на изпълнителен титул.
Това е така защо видно от доказателствата по делото /листи 22-28/ първоинстанционното
решение е било атакувано пред въззивния съд, който действително го потвърдил със свое
Решение № 2005 от 01.08.2019г. постановено по в.гр.д. № 186/2019г. на САС, но това се е
случило повече от половин година след издаването на изпълнителния лист. В този смисъл
действително ответникът в коментираното производство и ищец в настоящото е разполагал
с правни аргументи да се противопостави на образуваното срещу него принудително
изпълнение, по което са му начислени претендираните по настоящем такси и разноски.
Съобразявайки изложеното ОС приема доводът на особения представител на ответника
досежно неоснователността на претенцията за такси и разноски по и.д. № 20198400400057.
По тези съображения съдът намира, че ищецът няма право на регрес по отношение на
таксите и разноските, които е понесъл в производството по принудителното изпълнение
образувано срещу него от пострадалото от ПТП лице. В петитума на исковата молба тези
претенции са индивидуализирани, като 2 088.86 лв. съдебни разходи без да е направено
разграничение между разходи в исковото и в изпълнителното производства. Ето защо съдът
след, като съобрази, че с първоинстанционното решение възоснова, на което е издаден
изпълнителният лист обусловил и.д. № 20198400400057, фонда е осъден да плати на
пострадалия Ю Ю Х 644 /шестстотин четиридесет и четири/ лева разноски съдът приема, че
в останалата си част до размера от 2 088.86 лв. претендираните представляват разходи по
принудителното изпълнение част, от които в размер на 514.56 лв., са върнати, като
надвнесени. Ето защо съдът приема исковата претенция в тази й част за основателна само до
размера от 644 /шестстотин четиридесет и четири/ лева, а горницата до размера от 2 088.86
лв. /две хиляди осемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ за неоснователна, което
го мотивира да я отхвърли.
3
Предвид изходът на спора и направените искания ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 2047.04лв. /две хиляди четиридесет и седем лева и четири стотинки/
съобразно представен и неоспорен от другата страна списък по чл. 80 от ГПК /листи 60 и 61/
редуцирана реципрочно с уважената част от исковата претенция от общо претендираната
сума за разноски от 2077.15лв. /две хиляди седемдесет и седем лева и петнадесет стотинки/.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Т. ИСМ., ЕГН **********, , да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.
София, ул.“Граф Игнатиев" № 2, ет.4, тел./факс - 980 66 72 представляван заедно от
Изпълнителните Директори Максим Колев и Стефан Георгиев сума от 43784.92лв.
/четиридесет и три хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и две
стотинки/ представляваща част от изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№ 210062/09.02.2017г. за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени щети, ведно
със законната лихва върху така присъдената главница от датата на завеждане на иска
04.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата по следната банкова сметка:
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN - BG66 UNCR7630 1009 5185 01, Банков идентификационен
код (SWIFT то на УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК - UNCRBGSF.
ОСЪЖДА В. Т. ИСМ., ЕГН **********, , да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.
София, ул.“Граф Игнатиев" № 2, ет.4, тел./факс - 980 66 72 представляван заедно от
Изпълнителните Директори Максим Колев и Стефан Георгиев сумата от 2077.15лв. /две
хиляди седемдесет и седем лева и петнадесет стотинки/ разноски по настоящото
производство по следната банкова сметка: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN - BG66
UNCR7630 1009 5185 01, Банков идентификационен код (SWIFT то на УНИ КРЕДИТ
БУЛБАНК - UNCRBGSF.
ОТХВНЪРЛЯ исковете в останалата им част, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
4