№ 418
гр. Русе, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500620 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
К. М. С. като майка и законен представител на С. С. П. обжалва Решение
№ 1212 от 29.07.2025г, постановено по гр.д.№ 40/25 по описа на РРС в частта,
в която е признато, че ответника не е извършил домашно насилие спрямо
ищцата К. М. изцяло и в частта, за отхвърлените мерки за закрила по
отношение на детето С. С. П.. Твърди, че решението е постановено при
непълнота на доказателствата и детето не е разпитано от психолог в съдебно
заседание, за да може съдът да се убеди в правилността на исканата мярка
срещу ответника за извършеното домашно насилие. Съдът не е съобразил
изложеното от детето по делото и неправилно е отхвърлил показанията на
бившия съпруг на ищцата. Съдът не е бил активен на събере още
доказателства и с това е допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да уважи
изцяло подадената молба за защита от домашно насилие като уважи исканите
мерки за закрила както по отношение на К. С., така и по отношение на детето
С. П.. Претендира разноски по делото.
Въззиваемият Г. А. С. в писмен отговор счита въззивната жалба за
неоснователна и необоснована, а постановеното от районния решение за
допустимо, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено от въззивната инстанция. Претендира разноските по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
С обжалваното Решение № 1212 от 29.09.2025г, постановено по гр.д.№
1
40/25 по описа на РРС съдът е приел, че ответникът е упражнил домашно
насилие спрямо детето си, изразяващо се в психическо и емоционално
насилие, поради което следва да бъдат наложени мерки за закрила. Правилно
съдът е преценил, че при определяне на мерките по чл.5, ал.1 не е обвързан с
посоченото в искането, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и
ефективна защита на пострадалото лице. В решението си съдът, след
обсъждане на всички събрани по делото доказателства, писмени и гласни
такива, както и при съобразяване на изложеното от детето при изслушването
му пред съда, че следва да се наложат мерки по чл.5, ал.1, т.5 и т.6 ЗЗДН, а
именно ответникът да се въздържа от домашно насилие спрямо детето си и го
задължава да участва в специализирани програми, подпомагащи
установяването на причините за проявената от него вербална агресия и
нейното премахване. Правилно съдът е преценил, че в случая не следва да се
налагат останалите мерки за закрила спрямо детето, които са искани в молбата
за закрила, а именно да му се забрани да осъществява всякакъв контакт с
детето като му се забрани да приближава жилището, в което живее в гр. М., да
общува с детето си по телефон, чат, гласови файлове и всякакви други
средства и системи за комуникация. Неоснователни са възраженията в
жалбата, че съдът не е съобразил правилно събраните по делото
доказателства, че не е кредитирал правилно събраните гласни доказателства,
както и че е допуснал нарушение като детето не е изслушано в присъствието
на психолог. Изслушването на детето от съда е уредено в чл. 15, ал.4 Закон за
закрила на детето. При изслушване на детето съдът е спазил изискването на
закона като на изслушването е присъствал социален работник от отдел
„Закрила на детето“ и изслушването е извършено в подходяща обстановка за
изслушване на детето, съобразена с неговата възраст, а именно в „Синя стая“,
намираща се в сградата на съдебната палата в гр. Р.. Присъствието на друг
специалист, в това число психолог, при изслушването се извършва само при
необходимост, а в случая съдът правилно е приел, че такава необходимост
липсва. При преценка на степента на домашно насилие, с оглед преценката за
това, кои са необходимите и адекватни в случая мерки за закрила спрямо
детето, съдът правилно е ценил гласните доказателства, за което е изложил
подробни мотиви. Правилно не е целил показанията на св. И. И., тъй като
същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства. С оглед
изложеното съдът правилно е преценил спрямо доказаното в процеса
домашно насилие от страна на ответника по отношение на детето му С.
мерките за закрила, които следва да бъдат наложени и в тази част е правилно и
следва да се потвърди.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта, в която е
отхвърлена молбата на К. С. срещу С. А. П. за защита по отношение на нея.
Същата в молбата и уточненията към нея сочита, че същият е упражнил
спрямо нея домашно насилие на 07.12.2024г, 21.12.2024 и на 16.01.2025г.
Правилно съдът е приел, че актове на домашно насилие спрямо молителката
на тези дати не е установено от събраните доказателства. Видно от
съдържанието на исковата молба, уточненията към нея и съдържанието на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в същите липсва каквато и да било
конкретика относно упражнено домашно насилие спрямо нея. Не е установено
грубо отношение от страна на ответника към молителя на посочените дати,
което може да бъде определено от съда като акт за домашно насилие спрямо
нея. Установено е от свидетелките показания, че на 21.12.2024г ответникът не
се срещал лично с молителката. Твърденията за обяснения по
2
административно дело на 16.01.2025г, даване на показания пред полицейски
служители и писане на обяснения пред частен съдебен изпълнител, не могат
да бъдат окачествени като актове на домашно насилие, както правилно е приел
и районния съд. В този смисъл решението в частта, в която е отхвърлил
подадената от К. С. молба за защита от домашно насилие също е правилно и
следва да се потвърди.
В тежест на жалбаподателката са направените от въззиваемия разноски
във въззивната инстанция в размер на 600лв, представляващи заплатен
адвокатски хонорар.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1212 от 29.07.2025г, постановено
по гр.д.№ 40/25 по описа на РРС.
ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН ********** от гр. М., ул. "Х. С." № ** да плати
на С. А. П., ЕГН **********, гр. М., ул. "С. К." № ** сумата от 600лв,
представляваща направени разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН ********** от гр. М., ул. "Х. С." № ** да плати
по сметка на РОС държавна такса в размер на 12.50лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3