РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 25.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на десети юли през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5600 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищците С.С.М.,
С.Р.М. и СА.брям Р.А., твърдят, че на 20.10.2013
г., на път ГП І-3, при км 266+800, в отсечката между с. Маринка и с. Крушевец, при
управление на лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № ******, Р.Ш.М., е нарушил
правилата за движение по пътищата и поради движение с несъобразена с конкретните
пътни условия и законовите ограничения, губи управление над автомобила си, и
причинява смъртта на техния близък Р.А.М.. Поддържат, че вследствие на пътнотранспортното
произшествие и смъртта на П.К.са
преживели и продължават да изпитват душевни болки и страдания от загубата.
Съпругата С.М.
твърди, че са сключили с Р.М. брак през 1999 г., като са създА.общ дом и са
отглеждА.и възпитавА.двете деца, като мъжът осигурявал издръжката на
семейството. След смъртта му, трябва да се грижи сама за синовете си и за
прехраната на цялото семейство. В исковата молба се излага, че и двете деца –
на 6 г. и 11 г., трудно приемат приели загубата на баща си, в период, в който
най-много се нуждаят – започнат да общуват в по-масовата среда на училището и
не могат да разчитат на подкрепата му. Поддържа се, че случилото се оставило дълбока
емоционална празнина и ищците са лишени от обичта и подкрепата на техния близък,
като болката от загубата е неизмерима.
Ищците сочат,
че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице вА.дно
сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със „Застрахователно дружество А.“
АД, полица № 11113001321551, с покритие от 11.05.2013 г. до 25.11.2013 г.
Предвид
изложеното, ищците молят съда да осъди застрахователното дружество да заплати поотделно
на всеки един от ищците С. СА.брянова М., С.Р.М. и СА.брям Р.А.сумите от по 200
000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от смъртта на техния близък Р.А.М., ведно със законна лихва
от датата на деликта - 26.10.2013 г. Претендират разноски за адвокат по чл. 38
ЗА.
Ответникът „Застрахователно
дружество А.“ АД, оспорва исковете по основание и размер, като поддържа, че
исковата претенция за всяко едно от обезщетенията е прекомерна. Сочи, че не е нА.це
деликт, оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, като прави
възражение за съпричиняване, поради неизползване
на обезопасителен колан и знание, че Радван М. управлява автомобил след
употреба на алкохол. Претендира разноски по делото.
Приет е за съвместно разглеждане
обратен иск, предявен от ответника ЗАД „А.анц България” АД против третото лице
– помагач по първоначалните искове – Р.Ш.М.. Твърди се, че поради
обстоятелството, че при реализиране на процесното ПТП последният е управлявал
лек автомобил „Пежо 206“, рег. № *****, след непосредствена употреба на
алкохол, то ищецът по обратния иск, като застраховател по договор за гражданска
отговорност на автомобилисти, с обект отговорността на сочения деликвент има
право на регресно вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ в размер на 5 000 лв.
– частичен иск от 600 000 лв., срещу последния в случай, че бъде осъден по
главните искове.
Третото лице помагач и ответник по
обратния иск Р.М. не взима становище.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Относно
главния иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.):
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961
г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да
искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал
гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между този водач и ответника -
застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от
посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.
По делото
са приети като доказателства протокол за оглед на местопроизшествието,
фотоалбум, съдебномедицинска експертиза по ДП 577/2013 г. на РУП – Созопол.
С влязла в сила присъда от 15.04.2015 г. на ОС – Бургас по НОХД 222/2015 г., Р.Ш.М., е признат за
виновен в това, че на 20.10.2013 г., по главен път I-9 в отсечката между с.
Маринка и с. Крушевец, при управление на
лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т. 1
от от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е
причинил смъртта на Р.А.М., настъпила на 26.10.2013 г., като деянието е
извършено в пияно състояние, с концентрация в кръвта 2.80 ‰, поради което
деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. І, б. „б”, пр.1, вр.
ал. 1, б. „в“, пр.І, чл. 342, ал. 1 от НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е З.ължителна
за гражданския съд относно това дА.е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлата в сила присъда
на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано: извършването
на деянието от Р.М. - водач на лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № ******; противоправността на деянието - същото осъществява състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, ал. 3, пр. І, б. „б”, пр.1 НК, поради което е и противоправно; както и виновността на шофьора,
действал по непредпазливост.
От
удостоверение за граждански брак № 036516 от община Созопол, кметство Крушевец,
се установява, че Р.А.М. и ищцата С.С., са сключили брак на 22.11.1999 г.
Видно от удостоверение
за раждане № 0115975/13.08.2007 г. от община Бургас, С.Р.М. е роден на *** г., от
майка С.С.М. и баща Р.А.М.. От удостоверение за раждане ІІ-1004/28.08.2002 г.
от община Бургас, се установи че С.Р.А.е роден на *** г., от майка от майка С.С.М.
и баща Р.А. М..
Видно от
удостоверение за наследници №304 от 08.11.2013 г. и удостоверение за наследници
изх. № 2046 от 06.11.2014 г., ищците С.С.М.
- съпруга, синовете С.Р.А.и С.Р.М..
От
препис-извлечение от акт за смърт № 1017 от 26.10.2017 г., се установи че Р.А.М.
е починал на 26.10.2013 г.
По делото е
изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че Р.А.М. е починал в резултат на получената от
процесното пътнотранспортно тежка черепно-мозъчна травма, довела до тежък
мозъчен оток и изрив на кръв в мозъчните стомахчета. Същият е получил счупване
н средната трета на дясната ключицата и двете подлежащи ребра - първо и второ,
като тези травми обичайно са в резултат
от добре фиксиран предпазен колан.
За
установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства. Разпитан е свидетеля Р.М.М. - първи братовчед на ищцата, който
дава сведения за близките отношения в семейството на починалия Р., който живеел
със съпругата си и двете деца в с. Крушевец, бил грижовен баща. След смъртта
му, животът на семейството му станал по-тежък и до момента ищците не са
преживели загубата му. Разпитана е свидетеля К..К.К.който сочи, че в
семейството на Р. отношенията са били много добри, след смъртта му близките са
били в шок и С.М. е станала по затворена и угрижена, тъй като вече без мъжка
опора трябва да осигурява прехраната на двете деца. Свидетелят О.Х.С.- първи
братовчед на ищцата, сочи че Р.А.М. се е грижил за семейството си и бил
привързан към съпругата и децата си, които продължават да страдат от загубата
му.
Според
заключението на комплексната психологично и психиатрична експертиза,
непосредствен след узнаване за смъртта на техния съпруг и баща, ищците са
преживели остра реакция на стрес. Липсата на подкрепа от фигурата на бащата
води до занижена самооценка, неувереност в собствените възможности и чувства на
несигурност.
Не е спорно
обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към 20.10.2013
г. (а отделно от това, същото се установява от представената справка от ГФ,
находяща се на л. 17) , поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е З.ължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
От
заключението на комплексната медико - автотехническа експертиза се установява,
че механизмът на пътнотранспортното произшествие е следния:
На
20.10.2013 г. към 7.30 ч. по първокласен път І-9, в посока от Бургас съм Малко
Търново, на км 255+800, в ляв завой на около 330 м. преди табелата за с.
Крушевец, се е движил лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ******, управляван от Р.Ш.М.,
със скорост от около 100 км./ч. При излизане от завоя, автомобилът навлиза в
лентата за насрещно движение, и настъпва челен удар, с движещия се в своята
пътна лента товарен автомобил „Форд Транзит“. Причина за произшествието е
обстоятелството, че водачът е употребил алкохол (2.53 ‰ по протокола
за химическа експертиза на кръв – л. 133), което е довело до загуба на управлението върху автомобила.
Според
вещото лице съдебен лекар, при такъв механизъм на произшествието и повреди на
автомобила, ако пътникът /Р.М. е седял на предна дясна седалка/, е бил с
поставен предпазен колан, би получил увреждания, които биха могли да доведат до
смъртен изход. Концентрация на алкохол в кръвта над 2.5 ‰ отговора на тежка
степен на алкохолно опиване, което дава основание да се приеме, че проявите за
алкохолно опиване са били видими за околните.
При така
установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ
(отм.) и в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение
за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на
близък човек.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че ищците поначало са претърпели неимуществени
вреди от процесното ПТП, но възразява срещу размера на претендираните от тях обезщетения,
по който въпрос съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищците и
починалия, и факта, че са изгубили свой баща и съпруг, както и че ищците ще
продължават да страдат от загубата на морална опора и помощ. Следва да се
отчита и обстоятелството, че синовете–ищци са били в една ранна детска възраст,
и същите са лишени от бащината подкрепа в етап от живота им, в който имат
най-силна нужда. Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите условия
в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е в размер на по 80 000 лв. за всяко от
децата и в размер на 100 000 лв. за съпругата.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът
намира за недоказано твърдението, че пострадалият е допринесъл за уврежданията
и настъпилия летален изход, поради неизползване на предпазен колан, като в тази
връзка съдът кредитира медико-автотехническата експертиза. Доказано е обаче
възражението за съпричиняване поради обстоятелството, че пострадалият е пътувал
в лек автомобил, управляван от водач в тежко алкохолно опиянение, като с оглед
установеното по делото, че същото е видимо за околните предвид степента му, се
установява и знанието за този факт от страна на пострадалият. С оглед
механизмът на произшествието и обстоятелството, че това е причината за
настъпването му, съдът определя съпричиняването на 1/2.
Следователно
исковете са основателни за сума в размер на по 40 000 за всяко от децата и
50 000 за съпругата, ведно със законна лихва от датата на деликта. До
пълните предявени размери от по 200 000 лв. за всеки един от ищците,
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Относно
разноските
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. Г., се дължи
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, в размер на 2 931.50 лв., съобразно уважената част от
исковете.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски
за съдебномедицинска експертиза в размер на 430.83 лв., както и възнаграждение за адвокат в размер на 10 598.50
лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 5 200 лв., представляваща държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 140.83 лв., разноски за експертизи,
заплатени от бюджета на съда.
Относно
предявения от ЗАД „А.“ АД срещу Р.Ш.М. иск по чл. 274, ал. 1, предл. първо от КЗ (отм):
Предвид,
че главният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е уважен частично и
отговорността на застрахователя ще бъде ангажирана, налице е сбъдване на
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения обратен иск (имащ
характера на евентуален иск) от застрахователя срещу Р.Ш.М..
ЗД
„А.“ АД твърди, че в негова полза е възникнало регресно право на основание чл.
274, ал. 1 КЗ (отм.) спрямо водача на лекия автомобил Р.Ш., който е управлявал
автомобил след употреба на алкохол.
В тази връзка съдът
следва да съобрази влязлата в сила присъда от 15.04.2015
г. на ОС – Бургас по НОХД 222/2015 г.,
по аргумент от чл. 300 ГПК, от която се установава, че
ответникът по обратният иск е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а
именно 2.80 ‰.
По
изложените съображения предявеният обратен иск се явява основателен, като
следва да бъде уважен изцяло за предявения размер от 5 000 лв., частичен
иск от общата претенция от600 000 лв.
Относно
разноските
В полза на ищеца по обратния иск ЗАД „А.“ АД следва да бъде присъдена
сумата от 200 лв. за държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.“
АД, ЕИК ******, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на Р.А.М.,
причинена в резултат на пътно транспортно произшествие, реализирано на 20.10.2013
г., по главен път I-9 в отсечката между с. Маринка и с. Крушевец, по вина на шофьора Р.Ш.М., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил при управление
на лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № ******, към посочената дата е застрахована при ответника, както следва:
- на С.Р.М. с ЕГН **********,***, сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта - 20.10.2013
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
- на С.Р.А.с ЕГН **********,***,
сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта - 20.10.2013
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
- на С.С.М. с ЕГН **********,***, сумата от 50
000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта - 20.10.2013 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК ******, да заплати на адв. К.С.Г. от САК, с адрес ***, на основание чл. 38, ал.1,
т. 2 от ЗА сумата от 2 931.50 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 5 200 лв.,
представляваща държавна такса по делото и сумата от 140.83 лв., разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА С.Р.М. с ЕГН **********, С.Р.А.с ЕГН ********** и С.С.М. с ЕГН **********, всичките с адрес с. Крушевец, общ. Созопол, да
заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 във вр.
ал. 8 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете, сумата от 430.83 лв. разноски за експертизи и сумата
от 10 598.50 лв. – разноски за
адвокат.
ОСЪЖДА Р.Ш.М., ЕГН **********,***,
да
заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК ****** по
предявения обратен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ
(отм.), сумата от 5 000 лв., ведно със законна лихва от 20.10.2013 г. до
окончателното плащане, представляваща частичен
иск от общата сума от 600 000 лв., претендирана като застрахователно
обезщетение, при условие, че застрахователят го заплати на С. Салибрянова М., С.Р.М. и С.Р.Али,
за настъпилото пътнотранспортно произшествие на 20.10.2013 г., подробно описано
по-горе в диспозитива на решението.
ОСЪЖДА Р.Ш.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК ******, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., за държавна такса по обратния иск.
Решението е постановено при участието
на Р.Ш.М., ЕГН **********, като трето лице – помагач на страната на ответника
по главните искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: