№ 51
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001001176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, подадена против онази част на
Решение № 261366 от 04.10.2021 г., постановено по т. д. № 2368/2019 г. на СГС, ТО, VI – 23
–ти състав, в която съдът е осъдил въззивника да заплати на „Фадата“ ЕООД сумата от
133 616, 82 лв., от които 126 810, 54 лв. останало неплатено годишно възнаграждение с ДДС
за лицензионна поддръжка по Договор за стандартна софтуерна поддръжка от 29.10.2015 г.,
за което е била издадена фактура № 683 от 02.10.2017 г., сумата от 3403, 14 лв. неплатено
възнаграждение с ДДС за извършени допълнителни услуги, за която сума е издадена фактура
№ 555/ 30.06.2017 г. и 3403, 13 лв. неплатено възнаграждение с ДДС за извършени
допълнителни услуги, за която сума е издадена фактура № 775/11.12.2017 г., както и сумата
от 15 217, 26 лв. неустойка по т. 6 от Договора за стандартна софтуерна поддръжка от
29.10.2015 за забава при заплащане на възнаграждението за периода от м. ноември 2017 г. до
м. октомври 2019 г.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, същият бил
необоснован и постановен при допуснати от съда процесуални нарушения. Излага се, че,
при постановяване на обжалваното Решение, съдът не бил обсъдил всички събрани по
делото доказателства. Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да
бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени в уважената им от решаващия състав на
СГС част, както и за присъждане на разноски.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на страните във връзка с
обжалваното Решение, намери следното:
1
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения
срок, същата изхожда от надлежна страна – ищец, имаща право и интерес да обжалва,
насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и съдебен акт поради което същата
следва да бъде разгледана по същество.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Между страните не се спори относно възникването на валидно облигационно
правоотношение между тях вследствие сключването на Договор за стандартна софтуерна
поддръжка от 29.10.2015 г., съгласно който „Фадата“ АД се задължава да предоставя услуги
за поддръжка при спазване на сроковете и условията на предварително предоставения и
внедрен при въззивника софтуер - INSIS модули срещу заплащане на уговореното в
Договора възнаграждение. В т.1.2 е очертан обхватът на услугите, които ищецът се
задължава да предостави, а именно да предостави техническа поддръжка за стандартната
функционалналност на INSI, да поправя идентифицирани бъгове, да създава пачове за
изтегляне, както и да създава актуализирани версии за изтегляне. В т.1.3 страните са
уговорили, че заявките за предоставяне на услуги се обработват от ищеца само ако се
отнасят до процесния софтуер, ако насрещната страна няма неизплатени възнаграждения за
поддръжка, ако подалият заявката е упълномощен представител на клиента – въззивника,
както и ако заявката се отнася до конкретен проблем. В чл. 1.4 са посочени 4 степени на
критичност, а в разпоредбата на чл. 1.6 от Договора е предвиден срок за отстраняване на
проблемите съгласно конкретната степен на критичност. В чл. 3 е предвидено, че услугите
по поддръжка се предоставят дистанционно от офис на въззиваемото дружество през
обезопасен интернет достъп до INSIS сървърите. С разпоредбите на чл. 4 страните са
уговорили имуществените отношения помежду си, като в чл. 4.1 са предвидили, че
Лицензополучателят дължи възнаграждение в размер на левовата равностойност на 54 031
евро без ДДС, платимо за период от 12 месеца от датата на влизане в сила на Договора като
въззиваемият следва да издава фактури ежегодно 30 дни преди края на предишния годишен
период. В чл. 4.4. е уговорено плащанията да се извършват в левовата равностойност на
посочената валута, изчислена по курса на БНБ към датата на издаване на съответната
фактура. В чл. 6 страните са уговорили неустойка в случай на просрочено плащане от страна
на въззивника в размер на 0.5% месечно върху просрочената главница. В същата клауза е
било предвидено, че с оглед на неоснователно забавяне на плащанията според чл. 4 от
Договора, ищецът трябва да изпрати напомняне чрез препоръчана поща като така
предостави допълнителен 30-дневен период за изпълнение на плащането, преди да има
правото основателно да прекрати договора.
По делото пред първоинстанционния съд е изслушано заключнието на изготвената от
вещото лице С. основно и допълнително заключение на допуснатата съдебна компютърно –
техническа експертиза. След проверка на софтуера при двете страни, експертът заключава,
че при въззивника съществува софтуер с наименование INSIS, който към 28.07.2020 г. е в
работещо състояние, същият е интегриран и внедрен от „Фадата“ ЕООД, а в портала за
поддръжка Siebel са записани всички ситуации и проблеми, които са съпътствали
интеграцията на INSIS при Застрахователя, както и последващи проблеми и нови
функционалности. Вещото лице заключава, че всяка подадена от Клиента задача има
уникален номер, като, след отстраняване на проблема или изтичане на определен срок,
същата придобива статус „closed“. За периода от 29.10.2015 г. до 30.09.2018 г. се откриват
40 задачи със статут „closed“, който статут придобива всяка задача, в случай, че повече от 35
дни не е имало никакво движение по нея и в случай, че страните не реагират в допълнителен
5-дневен срок от автоматичното съобщение за това.
Поради оспорване на приетите от съда заключения, изслушано е изготвено от вещото
лице Х. такова, съгласно което инсталираната версия при въззивника е 8.1, а 10. е
предоставена за сваляне, но за това е необходимо заплащане. Изводите на това вещо лице
2
съвпадат с тези на вещото лице С., включително относно изпращането на заявки № 544 и №
539 и работата по тях (завършеното успешно тестване на системата по заявките), при
незначително неспазване на реакция време, ако се съобразяват уговорките по Договора от
29.10.2015 г.
По делото пред СГС е прието от съда като неоспорено от страните заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, съгласно което на 02.10.2017 г. от ищеца е била издадена
данъчна фактура № 683 за сума от 105 675. 45 лв. за годишна стандартна поддръжка на
лицензии INSIS съгласно процесния Договор, равняваща се на 126 810. 54 лв. с
ДДС. Сумата е била третото годишно възнаграждение за лицензионна поддръжка по
Договора (за период от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г.), след като от ответника са били
платени предходните две възнаграждения по издадените от ищеца данъчна фактура №
3186/29.10.2015 г. и данъчна фактура № 227/03.10.2016г. и двете фактури за сумата от по
126 810. 54 лв. с ДДС. Установява се, че от ищеца са били издадени още данъчна фактура №
555 от 30.06.2017 г. плащане за допълнителни софтуерни услуги INSIS – ZPKCSR 539 (по
заявка 539) и данъчна фактура № 775 от 11.12.2017 г. 50% окончателно плащане за
допълнителни софтуерни услуги INSIS – ZPKCSR 544 (по заявка 544), на стойност от
2 835,95 лв. , съответно 3 403, 14 лв. с ДДС. След извършена проверка експертът заключава,
че фактурите са били записани в сметка 411 „Клиенти“ единствено при ищеца като същите
не са фигурирали и в дневниците за покупките и справките – декларации по ЗДДС на
ответника (има нулеви записвания и не е ползван данъчен кредит).
Останалите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими за
правилното решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът намери от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и такъв по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Както бе посочено по – горе, не се спори, а и от представения като писмено
доказателство и неоспорен от ответника Договор за стандартна софтуерна поддръжка от
29.10.2015 г. се установява, че последният е възложил на въззиваемото дружество да
поддръжка при спазване на сроковете и условията на предварително предоставения и
внедрен при въззивника софтуер - INSIS модули срещу заплащане на уговореното в
Договора възнаграждение.
Събраните по делото доказателства обосновават извода за изпълнение на поетите от
„Фадата“ АД с Договора задължения съгласно условията на последния. Установява се по
безспорен начин, че ищецът е изпълнил уговорените по чл. 1. 2 услуги за предоставяне на
техническа поддръжка за конкретната внедрена функционалност на INSIS и поправянето на
идентифицирани бъгове в кода на INSIS софтуерните модули, с изясняване и
идентифициране на проблема, както и предоставяне на решение. В подкрепа на този извод
на съда са изготвените основно и допълнително заключение на изслушаната съдебна
компютърно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице С., така и това, депозирано
от експерта Х., от които се установява, че и до изтичане срока на действие на Договора,
софтуерът INSIS е бил използван от ответника в неговата застрахователна и
презастрахователна дейност без прекъсване, а на портала за поддръжка и
помощ SIEBEL на ищецът е отговарял, включително с предоставяне на решение, на заявките
(задачите) на ответника, така, както е било уговорено в Договора, поради което и всяка от
заявките е придобила статус „closed“ или „приключена“ в превод от английски език.
Липсват твърдения, а и данни за съобщаване за неизправност без съответна реакция на
ищеца, което би намерило отражение в досието на заявката в посочения портал.
За правилни настоящият състав намира мотивите на СГС досежно липсата на
двустранно подписан протокол за придобиване на статус „closed“, каквото изискване е
3
предвидено в Договора за нито едно от задачите. Аргумент в подкрепа на горното е
изпълнението от страна на въззиваемото дружество на заявките, така и от липсата на
възражение от страна на ответника по зададения статус като затворен.
По - нататък, липсата на качване на версия 10 обаче не може да обоснове отказ за
плащане на последното годишно възнаграждение по Договора между страните, тъй като
такава заявка от ответника относно версия 10 не само не е имало, а до 30.09.2018 г. - датата
на прекратяване на Договора - дори предходната версия 9 не е била инсталирана при
последни, т.е. при действие на Договора самият ответник не е предприел никакви действия
за смяна на системната версия. Ищецът не е дължал инсталиране (внедряване) на следваща
версия, а единствено поддръжка, ако версията бъде инсталирана.
На последно място, неоснователни се явяват оплакванията на въззивника за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на
решаващия състав на СГС. В този смисъл, както посочи настоящия състав с Определение №
811 от 21.12.2021 г. по делото, допълнително заключение се възлага когато изслушаното
такова не е достатъчно пълно и ясно. Доколкото отговорите на поставените от страната
въпроси съвпадат съгласно приетите в хода на производството пред СГС, безпредметно би
било изслушване на четвърто такова.
С оглед изложеното, налага се обоснованият извод за доказаност по основание и
размер на предявения главен иск по чл. чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, поради
което такъв се явява и акцесорния за вземане за неустойка в размер на 15 217, 26 лв.
неустойка по т. 6 от Договора, в какъвто смисъл е и заключението на изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза.
Предвид горното и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено на
основание чл. 272 от ГПК, а разгледаната въззивна жалба – оставена без уважение като
неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените от същата разноски. В случая обаче
ищецът не е сторил такова искане, а и не е ангажирал доказателства в тази насока, поради
което съдът намери, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261366 от 04.10.2021 г., постановено по т. д. №
2368/2019 г. на СГС, ТО, VI – 23 –ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4