Р Е Ш Е Н И Е
14.02.2020 год.
Номер
16 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 15 (петнадесети) януари Година 2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Мюжгян Ахмедова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 280 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от К.Д.К. с ЕГН **********, с пост.адрес ***,
с адрес за призоваване гр.В.Преслав, ул.“***“№* Адвокатска кантора Г.И. срещу
Наказателно постановление №19-0323-000713/13.09.2019 г., издадено от Началник
Група, РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде
отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не се представлява. В представените от защитника писмени бележки се поддържа
жалбата. Защитникът счита, че не е доказана субективната страна на
административното нарушение, поради което моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно
заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 02.06.2019 г. в 14.20
часа в гр.В.Преслав на ул.“Кирил и Методий“ жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№***, собственост на П.К.П.. По същото време и
място до бензиностанция „СИОЙЛ“, жалбоподателят бил спрян за проверка от
полицейските служители при РУ-В.Преслав, свидетелите – П.П. и Я.Х.. При
проверката същите установили, че водачът управлява автомобила без да представен
за технически преглед и че служебно е прекратена регистрацията на автомобила
поради липса на действаща застраховка „Гражданска отговорност“, на осн. чл.143,
ал.10 от ЗДвП. За установеното св.П.П. съставил на жалбоподателя АУАН Серия Т
бл.№893185/02.06.2019 г., за нарушения по чл.140, ал.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушения по чл.140, ал.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 и чл.175,
ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания
”Глоба” в общ размер на 220.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
шест месеца.
Съдът кредитира показанията на св.П.П. и Я.Х. изцяло.
Същите са последователни, логични и незаинтересовани.
При така установените фактически положения,
съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения
7-дневен срок, ето защо същата е допустима.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи
по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
При
съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалния
закон. При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка
на възраженията и представените по тях доказателства.
Поради изложеното съдът счита
направените възражения в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушение
за неоснователни.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на
санкционния акт на процесуално основание. Процедурата по чл. 40 от ЗАНН, по съставянето и връчването на акта за установяване на
административно нарушение формално е законосъобразно проведена, макар в случая
наказателното постановление да е издадено в хипотезата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН, тъй като въз основа на постановление на прокурор при
РП-В.Преслав от 29.08.2019 г. е отказано образуването на досъдебно производство
по същия случай. Този прокурорски акт, ведно с материалите по прокурорската
преписка е изпратен на административно-наказващия орган, където е получен и
регистриран на 30.08.2019 г. Следователно постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е
акта, въз основа на който е образувано настоящото административно-наказателно
производството, в който случай не са издава АУАН, макар де факто да е издаден и
такъв, който се сочи, като основание за издаване на атакуваното НП. Спазени са
и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. С разпоредбата на чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е предвидено административноказателното производство да
се прекрати, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено
наказателно постановление. В случая този шестмесечен срок към момента на
издаване на обжалваното НП не е изтекъл, тъй като, както вече се посочи е
налице хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че " без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган ". Настоящият
случай е точно такъв, защото с изпратеното на АНО постановление от 29.08.2019
г. на прокурор в Районна прокуратура – В.Преслав е отказано образуването на
досъдебно производство за престъпление от общ характер, поради което
шестмесечния срок за издаването на НП, което е станало на 13.09.2019 г. е
спазен. В случая не е налице нарушение и на принципа non bis in idem при
отпочване на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя със
съставяне на АУАН за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй
като случаят за който е привлечена и впоследствие е реализирана отговорността
му действително е идентичен с този по прокурорската преписка, но отказът да се
образува ДП е именно по съображения, че деянието не съставлява престъпление, а
следва да се направи преценка дали осъществява признаците на административно
нарушение, с каквато цел преписката е изпратена на компетентния за целта
административен орган.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
При издаване на обжалваното Наказателно
постановление е допуснато нарушение на материалния закон, налагащо неговата
частична отмяна.
Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП освен санкционна, е и
материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което
се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно-наказващият
орган, като е посочил че описаното в НП
деяние е нарушение на разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на административно нарушение,
вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на
процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. В настоящият случай в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено и това не е накърнило правото на защита
на жалбоподателя, поради което същото не е съществено.
АНО е приел,
че жалбоподателя управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.к регистрацията
му била прекратена служебно на 14.05.2019 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП/получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
липса на сключен договор за застраховка Гражданска отговоронст/. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в
наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена
регистрация, т.е същия не е регистриран по надлежния ред в РБългария. От
материалите по делото, не се установява жалбоподателя да е бил уведомен от собственика
П.К.П., че регистрацията на автомобила е прекратена служебно. В хода на
прокурорската проверка се установява, освен че не е уведомил жалбоподателя и
той самият не е знаел за прекратяването. От показанията на свидетелите и
обясненията на самия жалбоподател, се установява, че при извършената проверка
същият не е знаел, че автомобила, който управлява е с прекратена регистрация и
че няма сключен договор за застраховка Гражданска отговорност.
При
преценка на субективната страна на административното нарушение,
съдът съобрази и разпоредбата на чл.
143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство
задължително се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е
доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен
по някакъв начин за това обстоятелство, а от там и
жалбоподателя. Следователно не може да се направи извод,
че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управлявания от
него автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно
жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото от АНО по чл.
140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание
подлежи на отмяна в тази му част.
Правилно въз основа на установеното от обективна
страна административнонаказващия орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя
по чл.147, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на проверката автомобила управляван
от същия подлежи на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
му изправност и след като жалбоподателя не го е представил за такъв до датата на
проверката е извършил посоченото в АУАН и НП административно нарушение.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП и го е санкционирал съобразно санкционната норма
на чл.185 от ЗДвП. Същата предвижда за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под
законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият
орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и
е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че
отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно
обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер, което
изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция. Контролните
точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а
единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване
и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в частта му, с която на жалбоподателя
за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв.
В останалата му част следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Наказателно постановление
№19-0323-000713/13.09.2019 г., издадено от Началник Група, РУ гр.В.Преслав при
ОД на МВР - Шумен, с което на К.Д.К.
с ЕГН **********, с пост.адрес *** за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон са наложени
административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за шест месеца, като неправилно и незаконосъобразно,
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0323-000713/13.09.2019
г., издадено от Началник Група, РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен в останалата
му част, с която за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.185 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00
лв.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: