Разпореждане по дело №7141/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33604
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110107141
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 33604
гр. София, 14.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20221110107141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Й България“ ЕАД /с предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД/ против М. Н. Б. за сумата от 480,00 лева, представляваща
остатъчно задължение по издадена фактура за сумата от общо 2280,07 лв. Посочено е
освен това, че длъжникът има задължения за погасяването на неплатени услуги,
лизингови плащания, както и неустойки за предсрочно прекратяване на договори.
Съдът, след като извърши проверка за допустимостта и редовността на
заявлението и намери, че същото не отговаря на изискванията за редовност на
процесуалния закон, с разпореждане № 16016/22.02.2022 г. даде указание на заявителя,
че в тридневен срок от получаване на съобщението следва да отстрани констатираните
нередовности, като посочи как конкретно е формирана сумата от 480,00 лева – дали
същата представлява вземане за неплатени услуги, лизингови плащания или неустойки
за предсрочно прекратяване на договори, за кой период, по кой/кои
договори/допълнителни споразумения.
Указано е, че при неизпълнение на указанието, заявлението ще бъде отхвърлено.
В изпълнение на указанието по делото е постъпила молба с вх. №
48893/14.03.2022 г. от заявителя, към която прилага ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В т. 12 от същото се сочи, че длъжникът М.Б. е
сключила със заявителя допълнително споразумение от 04.07.2019 г. към договор за
мобилни услуги от 16.09.2017 г. и договор за лизинг на мобилно устройство;
допълнително споразумение от 04.11.2019 г. към договор за мобилна услуга от
14.11.2018 г. и договор за лизинг на мобилно устройство; допълнително споразумение
от 12.06.2018 г. към договор за мобилна услуга от 21.08.2016 г. и договор за лизинг на
мобилно устройство. Посочено е, че длъжникът не е изпълнила задълженията си за
плащане по горепосочените договори/допълнителни споразумения. Излага се още, че
всички задължения на длъжника били обединени под общ клиентски номер, като
сумата от 680,07 лева включва 442,45 лева лизингови вноски и 237,62 лева неустойка
за предсрочно прекратяване на договори. Изрично се сочи освен това, че задължението
не може да бъде индивидуализирано по конкретен договор и период. Излага се, че след
частично плащане е останала дължима претендираната сума от 480,07 лева, за която се
1
сочи, че представлява сбор от дължими лизингови плащания по три договора за лизинг
/от 21.08.2016 г., от 04.07.2019 г. и от 04.11.2019 г./ и неустойка за предсрочно
прекратяване на три договора за мобилни услуги, изменени с три допълнително
сключени споразумения. Посочено е, че сумата не може да бъде конкретизирана по
конкретен договор за мобилни услуги и договори за лизинг.
Съдът, след като е отчел, че заявителят не е отстранил нередовностите, с
разпореждане от 17.03.2022 г. му е предоставил последна възможност в тридневен срок
от съобщението да посочи как конкретно е формирана сумата от 480,07 лева – като
посочи каква конкретна сума от него какво вземане представлява - дали същата
представлява вземане за неплатени услуги, лизингови плащания или неустойки за
предсрочно прекратяване на договори, за кой период, по кой/кои
договори/допълнителни споразумения.
В срока за изпълнение на указанието от заявителя е постъпила молба с вх. №
69898/07.04.2022 г., имаща иднентично съдържание с молбата на заявителя от
14.03.2022 г. сочи се, че е приложено попълнено заявление за издаване на заповед за
изпълнение, каквото обаче не е приложено към молбата.
Въз основа на така установеното, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл. 410, ал. 2 ГПК абсолютна
процесуална предпоставка, за да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е то да е редовно от външна страна. За да е редовно от външна страна,
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2
ГПК. В случая съдът намира, че подаденото заявление не отговаря на изискването на
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. За да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение следва да е налице яснота относно това каква конкретно сума се
претендира от длъжника, по всеки от сключените с него договори, какво представлява
съответното вземане и за кой период се претендира. Задължително следва да е
гарантирана яснота за длъжника, който да може да се ориентира какво точно вземане се
претендира от него, за кой период и по кое конкретно облигационно правоотношение,
тъй като от това зависи неговата преценка дали да го изпълни доброволно, или да го
оспори, подавайки възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение. В случай че длъжникът не оспори вземането, то би се стигнало до
принудително изпълнение на вземане, за което съществува изначална неяснота какво
конкретно задължение покрива.
Заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност, на които следва да
отговаря и евентуално депозирана искова молба при подадено възражение по чл. 414
ГПК. В случай че бъде подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта и
заявителят предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 ГПК, то
исковият съд следва да извърши категорична преценка за идентичността на вземането
по издадената заповед за изпълнение и вземането, което е предмет на исковия процес.
Не би могло в исковото производство да се дават указания за отстраняване на
нередовност на исковата молба, посредством които да се достигне до различно
индивидуализиране на вземането от начина, по който то е индивидуализирано в
заповедното производство. Това би довело до промяна в спорния предмет по делото,
който на етап исково производство трябва да е стабилизиран и да не подлежи на
корекция.
Поради изложеното съдът намира, че следва да бъде отхвърлено искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Й България“ ЕАД, ЕИК ********* /с предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД/ за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Н. Б., ЕГН ********** по заявление с
вх. № 26038/11.02.2022 г. по описа на СРС, по което е образувано ч. гр. дело №
7141/2022 г. по описа на СРС.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които е отказано издаването на заповед за изпълнение, пред
компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане, като довнесе държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3