№ 260035
гр.
Русе, 25.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд
Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Маня Пейнова като
разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 782 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищцата С.Д.Ч. от гр. Русе чрез адв. Д.К. *** твърди, че е единствен наследник на сестра си
Н. Д. Ц., поч. на 12.08.2018 г. в гр. Р., която
притежавала по ½ ид. част от три недв. имота, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, представляващ апартамент № 15, находящ
се в гр. Р., ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ
гараж, находящ се в гр. Р., ***, вх. 2, ет. 0 и УПИ
ХVІІ-349в кв. 28 по плана на с. мечка, общ. И., обл.
Р. с площ от 1650 кв.м. Твърди още, че с решение по гр. д. № Б-624 по описа на
РРС бракът между сестра й Н. Ц. и отв. Д.Г.П. бил
прекратен с развод по вина на П.. Заявява също така, че през 1989 г. сестра й
поради членство в ЖСК придобила първите два имота. След развода си с отв. П. неколкократно се събирала
отново да живее с бившия си съпруг, което съжителство продължило до смъртта й.
През 2006 г. по настояване на П. дори закупила на името на двамата имот в с. М.,
описан в т. 3 от исковата молба. След смъртта на сестра си, направила справки в
данъчната служба относно времето и начина на деклариране на имотите,
консултирала се с адвокати и с отв. Д.П. се
споразумели да уредят доброволно отношенията си по повод трите недв. имота. Декларирала по 1/2 ид.
част от тях. Отв. П. настоявал да остане в къщата в
с. М., а останалите два имота - апартамент и гараж в гр. Русе да продадат и да
поделят средствата помежду си. Договорили се още, че 2/3 от сумата ще получи
ищцата като компенсация за дела й от къщата в с. М., взетите от П. златни
бижута на сестра й, на която не бил наследник, както и за изтеглените от него
от нейна банкова сметка ***е и съгласие на ищцата. Обърнала се към агенция за недв. имоти като предоставили на брокерите дан. оценки и
скици на имотите. П. им предоставил и ключове от имотите. Първоначалният оглед
от страна на брокерите бил извършен в присъствието и на двамата. През лятото на
2019 г. имало кандидат-купувач за апартамента и гаража и следвало до 15.07.2019
да предоставят на брокерите пълномощно, но се оказало, че такова било
представено само от ищцата. П. започнал да се държи странно. Започнал да
твърди, че е едноличен собственик на имотите и спрял да отговаря на телефонните
обаждания. Ищцата твърди, че след извършена от нея справка в СВ Русе разбрала,
че било обявено саморъчно завещание на 9.07.2019 г. На 15.07.2019 г. П.
подписал декларация относно притежаваното от сестра й и неин наследодател недв. имущество към момента на смъртта й и му бил издаден
препис от обявеното и вписано завещание. На 2.08.2019 г. се рапоредил
с един от имотите – гаража в гр. Р. като получил за него 8500 лв. Ищцата твърди
още, че се снабдила с копие от саморъчното завещание, протокола за обявяването
му и декларацията. Заявява, че познавала почерка на покойната си сестра и
твърди, че отв. П. също го познавал добре. Твърди, че
сестра й била член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Работила по различни проекти буквално до смъртта си, чертаела и изготвяла
обяснителни записки. Не страдала от никакви заболявания, които да доведат до
някакво дори и минимално затруднение при изписването на ръкописни текстове, още
по-малко до коренна промяна в почерка й. Твърди, че сестра й имала не само красив
почерк, но при необходимост използвала технически шрифт. Заявява, че в
представеното саморъчно завещание не само подписът, но и ръкописния текст не е
изписан от сестра й. Разликата била фрапираща не само в общите, но и в частните
признаци. Видимо текстът бил изписан с редица прекъсвания. Натискът, наклонът,
началото, края, размерът и формата на буквите, разтегнатостта и свързаността им
коренно се различавали от тези на сестра й. Поради това иска от съда да
прогласи нищожността на саморъчно завещание от 28.07.2018 г., на което е придаден
вид, че е изготвено от Н. Д. Ц., поч. на *** г. в
полза на Д.Г.П., обявено на 9.07.2019 г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание,
подписан от Д. Д., пом. нотариус при Нотариус рег. № ***
по регистъра на НК. Претендира разноски.
Ответникът Д.Г.П. в писмен отговор
по реда и в срока по чл. 131 ГПК счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен. Оспорва твърдяното от ищцата обстоятелство, че процесното саморъчно завещание не е написано и подписано от
Н. Ц.. Възразява и срещу твърдението, че почеркът и подписът не са на Н. Ц..
Твърди, че същата многократно била заявявала позицията си по отношение на него,
притежаваните от тях двамата имоти, както и по повод отношенията им, с чиято
воля сестра й –ищцата С.Ч. била запозната. Твърди, че последната знаела какви
са намеренията и какво иска сестра й. Заявава още, че
в последните тежки месеци от съвместния му живот с Н. Ц., последната се
справяла физически много трудно с текущите си дела, трудно се грижела за себе
си. От момента на влошаване на здравословното й състояние до последните й дни
единствен той се грижел за нея. Сестра й не се интересувала. Иска от съда да
отхвърли предявеният срещу него иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
От приложеното
на л. 10 от делото удостоверение за наследници, издадено от Община Русе е видно,
че ищцата С.Д.Ч. е единствен наследник по закон на сестра си Невянка Д. Цонева, поч. на 12.08.2018 г. в гр. Русе.
Приобщено към доказателствения
материал е саморъчно завещание от 28.07.2018 г. /л. 3/, с което Н. Д. Ц. завещала на
ответника Д.Г.П. цялото си движимо и недвижимо имущество. Видно от приложения
на л. 4 от делото протокол, съставен от нотариус Д. Д. – помощник –нотариус, действащ
по заместване при Р. П. – нотариус № *** на НК, саморъчното завещание е обявено
на 9.07.2019 г.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и приета от съда СГЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че ръкописният текст и подписът в завещанието
от 28.07.2018 г. не са изпълнени от Н. Д. Ц.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
За ищцата, в
качеството й на наследник по закон на Н. Д. Ц. е налице правен интерес да се
прогласи нищожността на разпоредителната сделка, доколкото със завещанието се
отричат нейни наследствени права и същото съдържа общи завещателни
разпореждания, с които на ответника е придадено качеството на универсален
наследник.
В случая ищцата оспорва
действителността на завещанието извършено от наследодателя й Н. Д. Ц. с дата
28.07.2018 г. в полза на ответника по иска - Д.Г.П., с твърдения, че същото не
е изписано лично от нея и не носи подписа й. Със самия факт на оспорване на
предявения иск с правно основание чл. 42 ЗН ответникът е заявил
намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той индиректно заявява,
че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената
тежест, разписани в чл. 154, ал. 1 ГПК,
при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че същото не
е написано и подписано от завещателя, в тежест на страната, която се ползва от
него е да установи, в условията на пряко и пълно доказване, истинността на
документа (в този смисъл е и произнасянето в Решение № 60/ 23.04.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 639/ 2012 г., ІІ г. о.).
Ангажирани са доказателства в посока установяване
авторството на процесното завещание от 28.07.2018 г.,
обявено на 9.07.2019 г. От приетата от съда СГЕ се установява, че ръкописният
текст и подписът в завещанието не са изпълнени от завещателката
Н. Д. Ц, поради което същото не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН за форма и се явява нищожно.
При така изложеното, настоящата инстанция
намира, че предявеният иск от С.Д.Ч. против Д.Г.П. с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
28.07.2018 г. на Н. Д. Ц., обявено на 9.07.2019 г., е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
С оглед изхода
от делото, отправеното искане и представените доказателства, ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1351 лв.
Мотивиран така,
Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание от 28.07.2018 г. на Н. Д. Ц., ЕГН
**********, б.ж. на гр. Р.-, поч. на *** г., обявено
с протокол от 9.07.2019 г., подписан от Д. Д., пом. нотариус
при Нотариус рег. №*** по регистъра на НК поради неспазване на формата, като
ненаписано и неподписано от завещателката, на
основание чл. 42, б. "б" ЗН вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН по иск на С.Д.Ч., ЕГН ********** против Д.Г.П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
Д.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.Д.Ч., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 1351 лв. /хиляда триста
петдесет и един лева/ съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: