Решение по дело №782/2019 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№     260035                            

гр. Русе,  25.09.2020 г.

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                               Председател: Антоанета Атанасова

при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 782  по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази  следното: 

         Ищцата С.Д.Ч. от гр. Русе чрез адв. Д.К. *** твърди, че е единствен наследник на сестра си Н. Д. Ц., поч. на 12.08.2018 г. в гр. Р., която притежавала по ½ ид. част от три недв. имота, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. Р., ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж, находящ се в гр. Р., ***, вх. 2, ет. 0 и УПИ ХVІІ-349в кв. 28 по плана на с. мечка, общ. И., обл. Р. с площ от 1650 кв.м. Твърди още, че с решение по гр. д. № Б-624 по описа на РРС бракът между сестра й Н. Ц. и отв. Д.Г.П. бил прекратен с развод по вина на П.. Заявява също така, че през 1989 г. сестра й поради членство в ЖСК придобила първите два имота. След развода си с отв. П. неколкократно се събирала отново да живее с бившия си съпруг, което съжителство продължило до смъртта й. През 2006 г. по настояване на П. дори закупила на името на двамата имот в с. М., описан в т. 3 от исковата молба. След смъртта на сестра си, направила справки в данъчната служба относно времето и начина на деклариране на имотите, консултирала се с адвокати и с отв. Д.П. се споразумели да уредят доброволно отношенията си по повод трите недв. имота. Декларирала по 1/2 ид. част от тях. Отв. П. настоявал да остане в къщата в с. М., а останалите два имота - апартамент и гараж в гр. Русе да продадат и да поделят средствата помежду си. Договорили се още, че 2/3 от сумата ще получи ищцата като компенсация за дела й от къщата в с. М., взетите от П. златни бижута на сестра й, на която не бил наследник, както и за изтеглените от него от нейна банкова сметка ***е и съгласие на ищцата. Обърнала се към агенция за недв. имоти като предоставили на брокерите дан. оценки и скици на имотите. П. им предоставил и ключове от имотите. Първоначалният оглед от страна на брокерите бил извършен в присъствието и на двамата. През лятото на 2019 г. имало кандидат-купувач за апартамента и гаража и следвало до 15.07.2019 да предоставят на брокерите пълномощно, но се оказало, че такова било представено само от ищцата. П. започнал да се държи странно. Започнал да твърди, че е едноличен собственик на имотите и спрял да отговаря на телефонните обаждания. Ищцата твърди, че след извършена от нея справка в СВ Русе разбрала, че било обявено саморъчно завещание на 9.07.2019 г. На 15.07.2019 г. П. подписал декларация относно притежаваното от сестра й и неин наследодател недв. имущество към момента на смъртта й и му бил издаден препис от обявеното и вписано завещание. На 2.08.2019 г. се рапоредил с един от имотите – гаража в гр. Р. като получил за него 8500 лв. Ищцата твърди още, че се снабдила с копие от саморъчното завещание, протокола за обявяването му и декларацията. Заявява, че познавала почерка на покойната си сестра и твърди, че отв. П. също го познавал добре. Твърди, че сестра й била член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Работила по различни проекти буквално до смъртта си, чертаела и изготвяла обяснителни записки. Не страдала от никакви заболявания, които да доведат до някакво дори и минимално затруднение при изписването на ръкописни текстове, още по-малко до коренна промяна в почерка й. Твърди, че сестра й имала не само красив почерк, но при необходимост използвала технически шрифт. Заявява, че в представеното саморъчно завещание не само подписът, но и ръкописния текст не е изписан от сестра й. Разликата била фрапираща не само в общите, но и в частните признаци. Видимо текстът бил изписан с редица прекъсвания. Натискът, наклонът, началото, края, размерът и формата на буквите, разтегнатостта и свързаността им коренно се различавали от тези на сестра й. Поради това иска от съда да прогласи нищожността на саморъчно завещание от 28.07.2018 г., на което е придаден вид, че е изготвено от Н. Д. Ц., поч. на *** г. в полза на Д.Г.П., обявено на 9.07.2019 г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание, подписан от Д. Д., пом. нотариус при Нотариус рег. № *** по регистъра на НК. Претендира разноски.

            Ответникът Д.Г.П. в писмен отговор по реда и в срока по чл. 131 ГПК счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Оспорва твърдяното от ищцата обстоятелство, че процесното саморъчно завещание не е написано и подписано от Н. Ц.. Възразява и срещу твърдението, че почеркът и подписът не са на Н. Ц.. Твърди, че същата многократно била заявявала позицията си по отношение на него, притежаваните от тях двамата имоти, както и по повод отношенията им, с чиято воля сестра й –ищцата С.Ч. била запозната. Твърди, че последната знаела какви са намеренията и какво иска сестра й. Заявава още, че в последните тежки месеци от съвместния му живот с Н. Ц., последната се справяла физически много трудно с текущите си дела, трудно се грижела за себе си. От момента на влошаване на здравословното й състояние до последните й дни единствен той се грижел за нея. Сестра й не се интересувала. Иска от съда да отхвърли предявеният срещу него иск.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:    

         От приложеното на л. 10 от делото удостоверение за наследници, издадено от Община Русе е видно, че ищцата С.Д.Ч. е единствен наследник по закон на  сестра си Невянка Д. Цонева, поч. на 12.08.2018 г. в гр. Русе.

          Приобщено към доказателствения материал е саморъчно завещание от 28.07.2018  г. /л. 3/, с което Н. Д. Ц. завещала на ответника Д.Г.П. цялото си движимо и недвижимо имущество. Видно от приложения на л. 4 от делото протокол, съставен от нотариус Д. Д. – помощник –нотариус, действащ по заместване при Р. П. – нотариус № *** на НК, саморъчното завещание е обявено на 9.07.2019 г.

      От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СГЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че ръкописният текст и подписът в завещанието от 28.07.2018 г. не са изпълнени от Н. Д. Ц.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

          За ищцата, в качеството й на наследник по закон на Н. Д. Ц. е налице правен интерес да се прогласи нищожността на разпоредителната сделка, доколкото със завещанието се отричат нейни наследствени права и същото съдържа общи завещателни разпореждания, с които на ответника е придадено качеството на универсален наследник.

         В случая ищцата оспорва действителността на завещанието извършено от наследодателя й Н. Д. Ц. с дата 28.07.2018 г. в полза на ответника по иска - Д.Г.П., с твърдения, че същото не е изписано лично от нея и не носи подписа й. Със самия факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл. 42 ЗН ответникът е заявил намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.

        Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, разписани в чл. 154, ал. 1 ГПК, при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че същото не е написано и подписано от завещателя, в тежест на страната, която се ползва от него е да установи, в условията на пряко и пълно доказване, истинността на документа (в този смисъл е и произнасянето в Решение № 60/ 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 639/ 2012 г., ІІ г. о.).       

        Ангажирани са доказателства в посока установяване авторството на процесното завещание от 28.07.2018 г., обявено на 9.07.2019 г. От приетата от съда СГЕ се установява, че ръкописният текст и подписът в завещанието не са изпълнени от завещателката Н. Д. Ц, поради което същото не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН за форма и се явява нищожно.

         При така изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск от С.Д.Ч. против Д.Г.П. с правно основание  чл. 42, б. "б" от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 28.07.2018 г. на Н. Д. Ц., обявено на 9.07.2019 г., е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1351 лв.

         Мотивиран така, Русенският окръжен съд:

Р Е Ш И:

         

 

 

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание от 28.07.2018 г. на Н. Д. Ц., ЕГН **********, б.ж. на гр. Р.-, поч. на *** г., обявено с протокол от 9.07.2019 г., подписан от Д. Д., пом. нотариус при Нотариус рег. №*** по регистъра на НК поради неспазване на формата, като ненаписано и неподписано от завещателката, на основание  чл. 42, б. "б" ЗН вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН по иск на С.Д.Ч., ЕГН ********** против Д.Г.П., ЕГН **********.

       ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.Д.Ч., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1351 лв. /хиляда триста петдесет и един лева/ съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

        

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: