Р Е Ш Е Н И Е
№ 351 10. 10. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 10. 09. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Кристиан Петров
мл. с-я Кристина
Костадинова
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 552 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 1077, постановено на
28. 06. 2019г. по гр. д. № 05652/2019г. по описа на Пернишкия районен съд, са
отхвърлени като неоснователни предявените искове от Г.Г.Ц. *** с които е поискал да бъде признато за
установено по отношение на ответника -
„Топлофикация- Перник” АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино", че ищеца не дължи на посоченото дружество, сумата в размер на 520 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за апартамент за периода от 01. 05.
2012г. до 30. 04. 2014г., сумата от 103.76лв., представляваща законна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27. 10. 2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 125лв., представляваща
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20. 11. 2015г.
по ч. гр. д. № 7425 / 2015г. на Пернишкия районен съд, въз основна на който е
образувано изпълнително дело № 130 / 2015г. на ЧСИ С.Д., поради погасяването им
по давност.
С решението е осъден Г.Г.Ц., да заплати
на “Топлофикация - Перник” АД – гр. Перник, сумата от 100 лева, юрисконсулско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното
решение е останал Г.Г.Ц., който чрез адвокат В.М., го е обжалвал изцяло.
Навежда доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради
което моли то да бъде отменено предявения отрицателен установителен иск да бъде
уважен. Навежда доводи, че изпратеното писмо от ОДМВР до ЧСИ С.Д., с което я
уведомява, че длъжникът притежава МПС, не представлява запорно съобщение, нито
отговор на запорно съобщение. Навежда доводи, че след 16. 03. 2016г. не са
извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, поради което
перемпцията е настъпила на 09. 03. 2018г., както и че е изтекла тригодишната
погасителна давност, а извършените действия от ЧСИ след 09. 03. 2018г. са
правнорелевантни.
„Топлофикация – Перник“ АД гр.
Перник, чрез юрисконсулт Д. е депозирала писмен отговор по жалбата. С него я
оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. За съдебно заседание на 10. 09. 2019г.
„Топлофикация – Перник“ АД, чрез юрисконсулт М. е депозирала писмена молба. С
нея навежда доводи, че ЧСИ С.Д. е извършвала множество справки и са
предприемани валидни изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността,
както и че давностния срок е 5 годишен и той не е изтекъл. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
За да се произнесе Пернишкият районен съд е приел следното :
Приел е, че изпълнително дело №
130 / 2016г. по описа на ЧСИ С.Д. е образувано въз основа на издаден
изпълнителен лист в полза на „Топлофикация – Перник“ АД срещу от ищеца по
настоящето дело, за процесните суми. Отбелязал е, че този изпълнителен лист е
издаден въз основа на заповедно производство. Изложил е съображенията си, че
заповедта за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение,
поради което не се ползва със сила на пресъдено нещо. Посочил е, че вземанията на
топлофикационните дружества, представляват периодични вземания поради което за
тях се прилага тригодишна погасителна давност. Отбелязал е, че правнорелевантни
в производството са само фактите, след 20. 11. 2015г., когато е настъпил
стабилитет на заповедта и е издаден изпълнителния лист.
Съдът е посочил, че с молбата за
образуване на изпълнително производство от 25. 01. 2016г. са посочени конкретни
изпълнителни способи за пристъпване на принудително изпълнение, както и че
взискателят е извършил възлагане на изпълнителни правомощия на ЧСИ Д. по чл.18
от ЗЧСИ, като по този начин с молбата е прекъснато теченето на давност. Съдът е
отбелязал, че впоследствие са извършвани множество изпълнителни действия –
запор върху трудово възнаграждение от 09. 03. 2016г., запор върху лек автомобил
от 06. 11. 2016г., искане от 20. 04. 2018г. за налагане на запор върху банкови
сметки, преводи от м. декември 2018г. по наложения запор, всяко от които
прекъсва давността.
С оглед изложеното Пернишкият
районен съд е направил извод, че отрицателния установителен иск се явява
неоснователен, тъй като вземанията не са погасени по давност, поради което
искът следва да се отхвърли.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява
допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни
правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявения установителен иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен
съд намира следното :
Със заповед № 5871
за изпълнение на парично задължение по чл. 4010 от ГПК от 28. 10. 2015г.,
постановена по ч. гр. д. № 07425 / 2015г. по описа на Пернишкия районен съд е
осъден длъжникът Г.Г.Ц. да заплати на „Топлофикация – Перник“ сумата от 520,20
лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в ***, за периода от 01. 05. 2012г. до 30. 04. 2014г., сумата
от 103.76лв., представляваща законна лихва за периода от 09. 07. 2012г. до 08.
09. 2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 520,20лв., считано от
27. 10. 2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 125лв.,
представляваща разноски по делото /25лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение/. Тъй като срещу тази заповед за изпълнение явно не е било
подадено възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК, то е бил издаден изпълнителен лист
на 20. 11. 2015г. за присъдените суми. Въз основа на този изпълнителен лист и
молба от „Топлофикация – Перник“ АД от 25. 01. 2016г. е било образувано
изпълнително дело № 130 / 2016г. по описа на ЧСИ С.Д. с район на действие –
района на Пернишкия окръжен съд. С молбата взискателят „Топлофикация – Перник“
е възложил на ЧСИ Д. правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, както и е направил искания
:
Ако бъдат открити
банкови сметки, то да бъде наложен запор,
Ако бъде открит
секвестируем трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия, то да бъде
наложен запор.
С оглед
гореизложеното Пернишкият окръжен намира следното :
От датата на
издаване на изпълнителния лист на 20.
11. 2015г. е запознала да тече погасителна давност. С подаването от
„Топлофикация – Перник“ АД на молба за образуване на изпълнително дело 25. 01. 2016г. и е направени искания :
Ако бъдат открити
банкови сметки, то да бъде наложен запор,
Ако бъде открит
секвестируем трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия, то да бъде
наложен запор, е започнала да тече нова давност.
На 09. 03. 2016г. С.Д. е изпратила запорно
съобщение до работодателя на длъжника за налагане запор върху трудовото
възнаграждение на същия.
С писмо рег. №
115800-10214 от 13. 09. 2016г. на ОД на МВР – Перник, отдел „Охранителна
полиция“, сектор „Пътна полиция“ до ЧСИ С.Д., същата е уведомена, че Г.Г.Ц. е
има регистриран лек автомобил „Фиат Типо“ /л.20 от изпълнителното дело/. Това
писмо е с вх. № 07419 от 14. 09. 2016г. на ЧСИ С.Д. в горния десен ъгъл на
писмото, като под този входящ номер има поставен печат, на който е отбелязано
06. 11. 2016г. „з-р МПС, след т.9 писмо 21. 11. 18“. Следователно ЧСИ Д. е
отбелязала, че следва да бъде наложен запор на описаното МПС, след сбъдването
на някакво условие“, но по делото няма последващи данни да е наложен такъв
запор.
На 20. 12. 2018г. е преведена от
наредителя ЧСИ С. Д., по сметка на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД,
сумата от 48,85, внесена от длъжника Г. Г. Ц.. Това действие не представляваща
поискано или предприето последно валидно изпълнително действие по смисъла на
т.10 от ТР № 2 от 26. 06. 2015г. по тълк. д. № 2 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, но
представлява най – същинското изпълнително действие от длъжника към взискателя
за удовлетворяване вземането на последния, поради което също от тази дата
започва за тече това давност.
Исковата молба е
депозирана на 14. 03. 2019г., поради
което към този момент не е изтекла нито по - кратката 3 годишна погасителна
давност, която се възприема от част от съдилищата, нито пък е изтекла по – дългата 5 годишна погасителна давност,
която се възприема от другата част от съдилищата.
Пернишкият окръжен
съд следва да отбележи, че останалите три вносни бележки за преведени суми в
общ размер на 180лв. – 50лв. + 50лв. + 80лв., не касаят изпълнително дело № 130
/ 160лв., касаят друго изпълнително дело № 1021/2013г., като двете дела са
присъединени едва на 05. 07. 2018г., а тези три суми са били преведени
значително по – рано – през 2016г. и през 2017г.
След като не е
изтекла нито по-кратката 3 годишна давност, нито общата 5 годишна давност, то
отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК се явява неоснователен.
Следователно искът
се явява недоказан, поради което и въззивната жалба се явява основателна. Тъй
като крайните изводи на Пернишкия окръжен съд, съвпадат с тези на Пернишкия
районен съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода по
делото и на основание чл. 78, ал.8, вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
На основание чл.
280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1425, постановено на
22. 11. 2018г. по гр. д. № 05652 по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда
Г.Г.Ц., с ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК
*********, сумата 100лв., юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен
съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове : 1.
2.