№ 4359
гр. Варна, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502394 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на Ж. И. П. срещу Решение №
260332/27.06.2022г. по гр.д. № 6183/2020г. по описа на РС Варна, с което са уважени предявените
от Г. А. Н. искове и е намалено завещателното разпореждане по универсално саморъчно завещание
от 26.07.2019г., обявено с протокол от 05.09.2019г. на Нотариус Л.Гонова, вписано в СВ с
дв.вх.рег.№ 23758/12.09.2019г., направено от наследодателката Дима И. П., починала на
22.08.2019г., в полза на Ж. И. П. с ¼ ид.ч. от завещаното имущество, собственост на
наследодателката – ½ ид.ч. от апартамент № 13а, с идентификатор 10135.3511.520.1.106 по КККР,
одобрени със заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“Ана
Феликсова“ №12, вх.2, ет.5 с площ от 55,14 кв.м., заедно с 0,2722% ид.ч. от общите части на
сградата и 0,256%, кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, за допълване на
запазената част на Г. А. Н., на основание чл.30 ЗН; възстановена е ¼ ид.ч. от запазената част на Г.
А. Н. от наследството на съпругата му Дима Костова Н.а, накърнена с универсалното завещание от
26.08.2019г. върху описания имот; допусната е делба между съделителите Г. А. Н. и Ж. И. П. на
апартамент № 13а, с идентификатор 10135.3511.520.1.106 по КККР, одобрени със заповед №РД-
18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“Ана Феликсова“ №12, вх.2, ет.5 с
площ от 55,14 кв.м., заедно с 0,2722% ид.ч. от общите части на сградата и 0,256%, ид.ч. от
дворното място, в което е построена сградата, при квоти ¼ ид.ч. за Ж. П. и ¾ ид.ч. за Г. Н. на
основание чл. 34 ЗС, като в дял на Г. Н. е поставена обикновената покъщнина, находяща се в
апартамента, на основание чл.12 ЗН.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост
на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Според
въззивницата поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства и недопускане на
събиране на допустими, необходими и относими доказателства и неправилно приложение на
материалния закон, съдът неправилно е приел, че цялото имущество на наследодателката се
изчерпва с процесния недвижим имот, както и, че процесния автомобил е бил лична собственост
на ищеца, поради което и не следва да се включва в наследственото имущество.
Първоинстанционният съд не е изследвал и не е допуснал доказателствените искания на
ответницата, направени за установяване на твърденията й, че наследодателката е притежавала и
друго имущество, парични средства от вземания от трети лица, които следва да се прибавят към
наследството на основание чл.31 ЗН. Твърди, че от доказателствата не се установява, пълна
трансформация в полза на ищеца по отношение на придобития автомобил и средствата за
закупуването му, поради което и не следва да се намалява завещателното разпореждане и да се
възстановява запазена част в негова полза. Делбата на апартамента следва да се допусне при квоти
от по ½ за всяка от страните, а покъщнината, съгласно недвусмислената воля на наследодателката
1
да е изцяло за ответницата. Излага, доводи, че с разпореждането за след смъртта си, с
обикновената покъщнина в полза на лице, което не е призвано да наследява по закон,
наследодателката е игнорирала приложението на чл.12 ЗН. Оспорват се като необосновани и в
противоречие с доказателствата по делото изводите, че не са опровергани твърденията на ищеца за
съвместно живеене и полагане на грижи за наследодателката. Излагат се и доводи, че от
доказателствата по делото не е опровергана презумпцията за съвместен принос по отношение на
средствата от влоговете на ищеца, които са вложени при закупуването на лекия автомобил и, че
същият представлява лична собственост на ищеца. По изложените доводи и съображения,
въззивницата счита, че процесното завещателно разпореждане не обхваща цялото имущество на
Дима Н.а, поради което и ищецът е следвало да приеме наследството по опис, за да може да
упражни правото си да иска възстановяване на запазената си част от наследството, доколкото
ответницата не е наследник по закон. Неправилно и в противоречие на закона, съдът е приел, че
всички вещи в апартамента представляват обикновена покъщнина и въпреки завещателното
разпореждане по отношение на същите, те следва да се поставят в дял на ищеца. Моли в тази
връзка да се отмени решението на ВРС като неправилно и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят претенциите на Г. Н. за намаляване на извършеното от Дима Костова Н.а, в полза на Ж.
И. П. разпореждане със саморъчно завещание и възстановяване на запазена част в размер на ¼
ид.ч. от процесния апартамент и допускане същия до делба при квоти ¾ за ищеца и ¼ за
ответницата, както и за поставяне в дял на ищеца на покъщнината, останала от наследодателката.
С въззивната жалба са отправени доказателствени искания: за допускане на СИЕ със задача
вещото лице да отговори на въпроса, след събиране на нужната информация, вкл. От английските
данъчни служби какви парични плащания са били дължими и са изплатени и на кого след смъртта
на Дима Костова Н.а от нейн работодател, осигурител или фонд, набиращ нейни пенсионни или
осигурителни средсдтва, които следва да се платят след смъртта на лицето на наследниците му, по
повод нейното осигуряване в Англия, където тя е работила и е имала осигурителен № SR870891 D
и банкова сметка в LLOYDS BANK ; за задължаване на ищеца на основание чл.176 ГПК да се яви
лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса получавал ли е след смъртта на Дима Костова
Н.а плащания, дължими към нея от нейн работодател, осигурител или фонд набиращ нейни
средства, които се изплащат след смъртта на лицето на наследниците му, по повод нейно
осигуряване в Англия; да се изискат по реда на чл.186 ГПК справка от БНБ, Регистър на банкови
сметки и сейфове относно съдържащите се за Дима Костова Н.а данни в регистъра като титуляр –
какви банкови сметки и наети сейфове е имала към 22.08.2019г. Доказателствените искания са
обосновани с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране на
доказателствата.
В отговор на жалбата въззиваемият Г. А. Н., чрез процесуален представител адв.
С.Бъчварова оспорва доводите, изложени в нея и поддържа други, с които обосновават правилност
и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Моли доказателствените искания
да се оставят без уважение, като преклудирани и неотносими към предмета на спора.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната
жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен
интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на съдържателните изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Въззивният съд намира за неоснователни и недопустими, като преклудирани предвид
разпоредбата на чл.266 ГПК, отправените с въззивната жалба доказателствени искания.
Доказателствените искания не са свързани с, нововъзникнали или новоузнати факти и
доказателства, които не са могли да бъдат представени пред първата инстанция. И скане за
изискване по реда на чл.186 ГПК на справка от БНБ, Регистър на банкови сметки и сейфове,
съдържаща данни какви банкови сметки и наети сейфове и имала като титуляр Дима
Костова Н.а към 22.08.2019г., доколкото е направено с въззивната жалба, при дадени от
първоинстанционния съд конкретни указания, че ответницата носи доказателствената тежест за
установяване на възраженията си – обемът на притежаваните от наследодателя права, в това число,
че наследодателят е притежавал и друго имущество е преклудирано. Искането за задължаване на
ищеца да се яви лично и да отговори на въпроса получавал ли е след смъртта на
наследодателката Дима Н.а плащания, дължими към нея от нейн работодател, осигурител
или фонд, набиращ нейни средства, които се изплащат след смъртта на лицето на
наследниците му по повод на нейно осигуряване в Англия е оставено без уважение от
2
първоинстонционния съд по съображения за липса на конкретизация на искането и
неотносимост към предмета на делото. При поддържане на това искане пред въззивния съд,
жалбоподателят не е конкретизирал същото, като не е изложил твърдения относно размера
на плащанията, основанието за плащането, кога и от кого е извършено. Неоснователно е и
искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза, тъй като непосочването на
конкретни факти и обстоятелства, които въззивницата цели да бъдат установени чрез
провеждането на ССЕ- какви суми, дължими или изплатени, на какво основание, от кое
лице - работодател или осигурител, за кой период от време са дължими или изплатени,
възпрепятства извършването на преценка от настоящият състав на съда относно
относимостта на същите към предмета на спора. Освен това искането е недопустимо, като
преклудирано. Не са налице и предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК, тъй като видно от
данните по първоинстанционното дело, с определението си по чл.140 ГПК, съдът в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест е указал на
ответницата, че носи доказателствената тежест да установи обемът на притежаваните от
наследодателя права, в т.ч., че наследодателят е притежавал и друго имущество. Съдът се е
произнесъл по направените от страните доказателствени искания, като е уважил относимите
към предмета на делото. В проведените открити съдебни заседания, съдът се е произнесъл
по направените в изпълнение на указанията и предоставената възможност за уточняване и
конкретизиране на исканията, като е уважил и искането на ответницата за снабдяване с
информация и представяне на доказателства относно банковите сметки и сейфове с титуляр
Г. Н.. Ответницата не е отправяла искания за издаване на съдебно удостоверение или
изискване по реда на чл.186 ГПК от БНБ, други органицзации или банкови институции на данни
относно банкови сметки и сейфове с титуляр Дима Н.а или провеждане на СОЕ за
установяване на обстоятелствата относно притежаваните от наследодателя права и имущество,
към момента на откриване на наследството.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Ж. И. П. за допускане на СИЕ със задача вещото
лице да отговори на въпроса, след събиране на нужната информация, вкл. От английските данъчни
служби, какви парични плащания са били дължими и са изплатени и на кого след смъртта на Дима
Костова Н.а от нейн работодател, осигурител или фонд, набиращ нейни пенсионни или
осигурителни средства, които следва да се платят след смъртта на лицето на наследниците му, по
повод нейното осигуряване в Англия, където тя е работила и е имала осигурителен № SR870891 D
и банкова сметка в LLOYDS BANK ; за задължаване на Г. Н. на основание чл.176 ГПК да се яви
лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса: получавал ли е след смъртта на Дима
Костова Н.а плащания, дължими към нея от нейн работодател, осигурител или фонд набиращ
нейни средства, които се изплащат след смъртта на лицето на наследниците му, по повод нейно
осигуряване в Англия; за изискване по реда на чл.186 ГПК на справка от БНБ, Регистър на
банкови сметки и сейфове относно съдържащите се в регистъра данни за Дима Костова Н.а какви
банкови сметки и наети сейфове е имала като титуляр към 22.08.2019г.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.01.2023г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
3
на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4